?Въпроси всякакви за СО? 2020

Нямам какво материално да чакам от този мъж.
Имам си достатъчно.
По любов съм дошла. Бракът винаги съм го възприемала като чувства, не като изгода.
По-скоро той би имал ползи от узаконяване на връзката ни.

  Имайте впредвид , че не винаги ги искат  болните с деменция в хоспис. Някои от тях са агресивни и отказват . На моя позната майката беше така и я изписаха , защото чупила шкафове, нападнала медицинските сестри. Изобщо не става дете и такъв болен да съжителстват.

В Хосписи или домове ги уморяват за норматив, макс няколко месеца и умират, по-добре е някой да го гледа в жилището му.

Това е най-разумният вариант, но ще трябва да са наясно, че за човек с Алцхаймер абсолютно задължително трябва присъствие 24/7. В такъв случай, или ще трябва да платят около 2 000 на месец на човек за 24/7 присъствие в дома и обслужване на болния, или, ако не могат да си позволят сумата, да наемат за 800-1000 лв някой за присъствие по 8 часа на ден, а през останалото време роднините да направят график и да се редуват да стоят при болния. Могат да се направят и варианти на описаното от мен, но горе-долу е това. Всъщност, ако не са в София, сумата е с около 25% по-ниска.

Не знам защо решихте, че Анонимната не изпитва емпатия. Тя представя факти и иска разумна помощ, емоциите и словесните обяснения нямат място тук.

И да е кротък болния детето няма място в това тясно жилище, където ще си ходят по главите буквално.

А дали е изчерпала всички възможности за разговори с мъжа си, преди да дойде да ни обясни, че не намира за законосъобразно да се занимава с родата му?

Явно са си говорили достатъчно.

От опита си ти споделям, Бианка, че такива решения не идват извън семейството. Близките си решават, не еднолично. Не бегемамите, освен ако не са решили да ходят да му внесат предложенията си на човека. Ако е тъй, ще чакам обратна връзка

Не иска разумна помощ, а потвърждение на правотата си. Даже чак на половината дискусия след питане уточни, че болният е родител. Спести го в началото, за да манипулира мненията.

Избутва напред доводът, че не можел болен и тийн да живеят заедно. Пълна глупост.

И лично според мен излъга за това, че мъжът й пъклено се опитва да й натресе на нея болния.

Не е свестен човек, заъова я понападнаха.

Тя жената пита дали да остане там, а не какво да прави половинката й с баща си.

Предвид факта, че жената спомена, че родителят на мъжа си имал и други роднини, които да го поемат, далеч по-логичният извод е, че питането ѝ беше с една единствена цел, а именно да получи одобрение за нежеланието си мъжът ѝ да приеме болния си родител в дома си.

Не е уточнила, така че какво е логично е въпрос на гледна точка.

Логиката е умение да свържеш точките, но  не въпрос на гледна точка.

Хосписите в България са места, където има 99% вероятност безпомощен човек с деменция да бъде унижаван, връзван, упояван, удрян. За мен лично, да реша да изпратя, някой, когото обичам, не просто да умре извън дома, а в последните си месеци да преживее тотален психически и физически тормоз, е кошмарно. В същото време много добре знам, че човек с напреднал стадий на Алцхаймер има нужда от гледане 24/7, също от тонове търпение и психическа и физическа енергия. Може да бъде опасен за себе си и за околните и не бих го оставила с дете или тийнейджър сам. Изход за близките много често няма, защото дори и да разполагаш с достатъчно пари, е почти невъзможно да се намери гледач, който да остава през нощта. Ако болният е мъж и буйства, задачата става съвсем неизпълнима.
Авторката въобще не сподели колко точно е тежка ситуацията. На нейно място, детето и собственият ми психически комфорт биха били приоритет и сигурно бих се изнесла. Но не би ми хрумнало да обвинявам и да се сърдя на мъжа, че иска да се погрижи за болния родител в дома си (стига, разбира се, да няма тънки сметки как има вече жена в къщата, която ще поеме грижата). Ако на този етап е възможно да се наемат гледачи в дома на родителя, а двете или повече деца да се редуват също в личните грижи, това ще е най-добрият вариант. Ако това не е възможно, вече трябва да се обмислят други варианти. Но за мен хосписът е най-най крайният и нечовешки избор. Баба ми беше с деменция. В късните ми тийнейджърски
и в студентските ми години съм деляла една стая с нея, но тогава беше поносимо. Последните 1-2 години беше ужасно. За майка ми беше много трудно да се справи, макар че баща ми помагаше.  Гледачи се смениха няколко, като положените грижи от тях при ежедневен контрол и прилично заплащане, бяха на минимума. И все пак, не мога да си представя да я бяхме захвърлили в старчески дом.

Вярно е.
Мислехме баба ми да я дадем. Но срещнахме жена, която е дала баба си в някък дом за болни и за 1 месец си е отишла. Не са и давали храна. Давали са и, но тя сама не е могла да яде. Храната и е оставяна. Тя естествено гладна, но как да яде като е парализирана. Памперса се сменя веднъж на ден. Седи си по цял ден в собствените си нечистотии.
И се отказахме.
Помня, че и като я оперираха при счупването, макар и частна болница отново не я хранеха. Оставяли подноса. Питаме ги защо не са я хранили. Не било вярно. Те оставяли храна. Вдигнах скандал. Та тя е със счупен крак, напълно парализирана. Ръцете не може да си мръдне. Не им влизало в работата да я хранят лично или да дават вода.
Та седяхме там, редувахме се да я храним и да и даваме храна.
Не искаха да ни допуснат в началото. Ама такъв скандал спретнах, че косите им изправих. Ела да видиш как разрешиха.