Говорихме по телефона. Кълне се във всичко свято, че няма друга. Каза ми още, че го привличам и възбуждам невероятно и че и след 50 години да седне до мен, пак ще ме желае, защото в мен имало нещо специално за него. Каза също, че ласките са замряли, защото от известно време няма желание за секс по принцип и дори не маструбира, единственото удовлетворение получава по време на секса помежду ни (който откакто започна промяната в поведението му само аз инициирам).
Вярвал, че има шанс за нас да построим нещо хубаво, ако не вярвал направо да си е отишъл. Но в момента искал да даде шанс не на мен, не на нас, а на себе си, един вид да си изчисти някакви въпросителни около това как иска да живее. Говори и много други неща, но все на екзистенциализъм биеше. Казваше ми колко съм му важна, ценна, как винаги всичко ще направи за мен и други неща, но така и не каза "обичам те". Иска да си живее с нас докато си "чисти" там нещата, но ако на мен това ще ми причинява болка, щял да си поеме отговорността и да си тръгне.
Съветите за имуществото разбрах. Не мога да проумея още как да се държа за останалата част от ситуацията - ултиматум ли да давам, краен срок ли да поставям, да се дистанцирам ли. Много ми е трудно, защото по начало аз съм човек, който не търси реваншизъм, отмъщение, а конкретно към него винаги подхождам от позицията на любов. Действително го обичам, ценя и направо не знам как да реагирам.
Странно.