?Въпроси всякакви за СО? 2020

  • 215 275
  • 5 611
# 3 735
Никой не твърди, че тя е непогрешима, къде го прочете? В първите и в последните постове звучи различно, точно защото тя беше готова на всякакъв компромис, а той точно обратното. Взел си е решението еднолично и толкоз, ако е имало разговори не са били с жена му и всички трябва да се въртят около неговото решение. Ако си мъж на място, а не муньо, разговори водиш преди такова решение. Ако липсва комуникация, то е от негова страна, не от страна на авторката. Никой не го обвинява за това, че са променени чувствата му, а за действията по раздялата, която сам оповестява.
Пак казвам, че не може всичко да се върти кога, как на него му се вижда правилно, нито тогава, нито сега. Има и други действащи лица свързани с неговите виждания и пряко зависими от неговите решения и действия, така, че трябва да е наясно, че и тях трябва да вземе предвид. Никой не заслужава да си играеш на иди ми, дойди ми, кога как му скимне. Защо той по тази логика не се съобразява с настроенията на жена му? Или той трябва само да се съобразява с това как се чувства, а жена му вместо с нейните чувства, пак с неговите?
Виж целия пост
# 3 736
Добре де, разбрахме, че чувствата му са се изпарили. ОК, жената е виновна. В такъв случай мъжлето да си събере куфара, а не да плямпа "Нямам чувства към теб, ама ти реши дали да остана или да си ходя."
Виж целия пост
# 3 737
Авторката да даде по- конкретни разяснения. Не ми се четат фантазии и лични интерпретации. Никой мъж не бяга от хубав живот и идеална жена. Но не е коректен и конкретен за намеренията си. А мъж би го направил.
Виж целия пост
# 3 738
"Никой мъж не бяга от хубав живот и идеална жена."
Е, и този смелчага не бяга, но на всички ни стана ясно, че не му е достатъчно.
Виж целия пост
# 3 739
Давам конкретни обяснения. Не искам да прозвучи сякаш се защитатвам, но не съм твърдяла, че съм безгрешна. Напротив, написах, че като във всяко семейство сме имали търкания, но те са били все за дребни и незначителни неща. Когато съм имала мнение, различно от неговото, съм го казвала, защото смятам, че така е редно. Но винаги съм търсила компромис, никога не съм въртяла женски номера, цупни (камо ли пък като това дето сега се случва), чупене на стойки и подобни. Сам той каза, и това го написах, че по всички важни въпроси сме на една вълна, нямаме сериозни проблеми, не съм го обидила и наранила с нищо. При такава обратна връзка, аз не знам какво да мисля. Копая си действително в миналото, да видя какво съм направила, къде съм сгрешила. Виждам неща, които не съм правила както трябва, реакции, които съм проявявала, но виждам и че където ми е била дадена обратна връзка, съм реагирала спрямо нея. Когато не е било възможно на момента, например ставало е въпрос за процес, пак съм работила по това. Със сигурност от позицията на времето е имало неща, които съм могла да направя и по-добре. Интересно е и впечатлението, което оставяме у хората. Онази вечер бях излязла да се разсея и на масата седна за малко негов приятел от мъжката му компания. Заговорихме се за общи приказки. Аз не съм споменавала на никого освен на вас за това, което се случва, и той в един момент ми казва "Аз много ви се радвам на вас с ТМ, изглеждате като двойка, която има голяма хармония и равновесие помеждуси." Стана ми чак странно това откровение, защото аз не съм близка с точно този негов приятел по никакъв начин и мисля, че той няма никакви особени симпатии или антипатии към мен. Но ето, явно така ни виждат отстрани.
Някои казаха, че много бързо съм се опитала да отпиша брака ни. Аз съм последния човек, който иска да се стига до разпад и единственото, за което мечтая е да се окаже това един лош кошмар. Но как да имам надежда, като срещу себе си имам човек, който се държи по начина, по който се държи той. Описах вече как, не искам да изпадам в по-драматични описания, но е много, много тежко. И тъкмо се появи някаква искрица - онази вечер направи за мен нещо много мило, без да съм го молила или искала, и си казах - ето, може би не всичко е загубено. После на следващия ден - пак същата работа.
Когато ме помоли да остане вкъщи, докато си изясни нещата, нямах представа, че си представя да съществува у дома по подобен начин - с явна демонстрация на ненавист към мен. Много е трудно, ако щете ми вярвайте и ми идва много пъти да го помоля да се изнесе. И пак изпадам в колебания. Казвам си, а честно ли е, това е общ дом, той е вложил много труд и любов в него, сега има проблем, а ти да го изгониш? После пък се питам а честно ли е към мен. Отделно, той ми е казвал, когато навремето едни приятели се разделиха и после се събраха отново, че той такова нещо не би направил. Ако стигнел до там да излезе от къщи, мъжката му чест нямало да му позволи да се върне, дори и да знае, че е сгрешил. Щял да си седи и да страда, да плаче колкото е нужно, но нямало да се върне. И познавайки го, аз съм сигурна, че така го мисли.
Децата засега не дават признак много да се тревожат, но и аз гледам да не се засичаме много в тази отровна ситуация с него. Извеждам ги, прибираме се и по леглата.
Не знам колко още мога да издържа така. Всяка секунда ми е битка. Отчаяна съм. Опитвам се да си давам кураж, но усещам как на моменти сдавам багажа.
Виж целия пост
# 3 740
Този сериал няма да свърши скоро. 
 
Добре де, разбрахме, че чувствата му са се изпарили. ОК, жената е виновна. В такъв случай мъжлето да си събере куфара, а не да плямпа "Нямам чувства към теб, ама ти реши дали да остана или да си ходя."

Както споменах, изпитвам съмнения относно обективността на Анонимната, но дори да е така, направил го е, защото знае, че нейното решение е по-правилното.

Ако си беше тръгнал без обяснения щеше да има тема "Той ме напусна без да ме пита".
Виж целия пост
# 3 741
Той практически си е тръгнал без обяснения. Затова авторката се чуди защо се е стигнало до тук.
И изначало не обяснения са нужни при вземането на такова решение, а разговори преди това. Ако не е иницирал тези разговори преди решението, то обясненията му след това нямат никаква тежест
Виж целия пост
# 3 742
Мнението на Ал Бънди не е релевантно. Кой пита някого, ако иска да си тръгне наистина?

Анонимна, мъжът ти е в явна криза – не знам на възрастта, на личността, любовна или професионална, но не е тамън. Лута се като нощна пеперуда.
Бих му казала, че мога да му помогна да излезе от кризата, но само ако той иска. Ако иска да е сам и се затваря за мен (респективно за теб), бих го помолила да си тръгне и да спре моята (твоята) агония на постоянно отхвърляне от негова страна.
Виж целия пост
# 3 743
Искам да ме разберете правилно: не твърдя, че винаги съм била безгрешна и без вина. За да я по-ясно за какво сме имали разногласия, ето на прима виста: твърдяла съм, че се притеснявам от един негов много близък приятел, който е лежал в затвора за разпространение на наркотици и търговия с оръжие. Казвала съм, че се притеснявам от тяхната близост, притеснявам се и да имаме такива хора около децата. В крайна сметка, те се скараха за нещо друго и този човек изчезна от обкръжението ни. Била съм против да се купува едно нещо в съдружие с човек, за който се знае, че е отявлен мошеник. Не съм била доволна, че често неговите излизания по мъжки са завършвали с безобразни напивания и съм го намирала в безпомощно състояние на стълбите, неспособен да си влезе у дома. Обсъждала съм с него ситуации на опити за прекалена роднинска намеса в семейството ни. ей такива неща.
Виж целия пост
# 3 744
Нужна е комуникация. Темата за децата е наложителна. Непонятно ми е мълчанието ви. Милият жест и надежди не са трогателни. Мисля , че авторката проектира личните си мисли и очаквания в коренно различен мъж. Приятелите му също са атестат.
Виж целия пост
# 3 745
Анонимна, ти сякаш не отчиташ много сериозен проблем с алкохола. На мен това ми прави по-силно впечатление, отколкото кризата му.
Виж целия пост
# 3 746
Анонимна, последния ти пост ми звучи много страшно - приятели с криминално минало, напивания до откат, а ти нищиш душевни терзания...
Виж целия пост
# 3 747
Я как хубаво си е тръгнал... Отваряй широко вратата и го пускай навън.

Защо си избра именно този мъж по принцип?
Както и да е, казват „времето ще покаже” и то е показало.

Имаш шанс да се отървеш. Кой знае в бъдеще какви други работи могат да станат.
Виж целия пост
# 3 748
  Отделно, той ми е казвал, когато навремето едни приятели се разделиха и после се събраха отново, че той такова нещо не би направил. Ако стигнел до там да излезе от къщи, мъжката му чест нямало да му позволи да се върне, дори и да знае, че е сгрешил. Щял да си седи и да страда, да плаче колкото е нужно, но нямало да се върне.
Това няма общо с чест, а с голямо его.
Виж целия пост
# 3 749
Анонимна, последния ти пост ми звучи много страшно - приятели с криминално минало, напивания до откат, а ти нищиш душевни терзания...

На мен ми звучи като съвременен вариант Евгени Онегин.

Скрит текст:
Ако не сте го чели:

Мъж избира алкохола и свбодата пред любовта на една жена. После убива негов приятел в дуел, забегва, а като се връща се сеща, че е влюбен в онази, която е отрязал. Тя обаче вече е щастливо омъжена и на свой ред го сиктирдосва. Trollface    


Надявам се и краят да е същия.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия