Разбира се, че ще направи каквото иска, но ако можем да помогнем да премине през опасните увлечения във възрастта на восъчната зрялост, сме длъжни да го направим.
Всъщност и за гмуркането бях чувала същото, само че там съм склонна да се съглася. И между другото в Европа има достатъчно симпатични върхове, въобще не е нужно да се ходи чак до Еверест, за да се усети тръпката. Там най вече ходят хора, които могат да си го позволят. От там и опорочаването и опашките. Но може да си го избрал за хоби и да водиш съвсем нормален живот в останалото време. Няма такъв кеф, като да излезеш от палатката и да има само заснежени върхове около теб. Магично е. А в останалото време си обикновен отруден човек, който ползва ГТ и храни семейство. Ето, хвана ме носталгията. Препоръчани теми