?Въпроси всякакви за СО? 2020

  • 215 269
  • 5 611
# 4 080
Е не знам за вас, но аз не бих стояла от голяма любов цял живот с мъж, който категорично не иска деца. Говорим ако нямам такива, в смисъл бездетна да остана заради мъж - абсурд.

Та нищо обидно не виждам, че човекът си казва, че децата са му важни. Поне е честен! По-добре ли ще й е на авторката да седи с нея от голяма любов, а след 5 години да забремени някоя друга, понеже все пак си иска деца? Или да стои с нея, но цял живот да усеща голяма липса, защото за който иска деца, това би било липса.

Нека бъдем далновидни - това с любовта без никакви условия е само първите години. После ако нещо ти е важно, а партньора не е съгласен, почва да тежи...

И мъжът е човек в случая Simple Smile
Виж целия пост
# 4 081
Или да стои с нея, но цял живот да усеща голяма липса, защото за който иска деца, това би било липса.

Моето мнение е друго. Никога не може една връзка да ти даде "всичко". Някои мъже вероятно усещат като компромис и перспективата да не правят секс с различни жени, само защото от тях се очаква да са в моногамна връзка. Е, това оправдава ли ги, ако хукнат да слагат рога на официалната? И обичат ли я действително, ако тръгнат да хойкат, само защото го усещали като "липса"? Оправдания винаги се намират.
И друго – какво се случва, ако половинката (независимо мъж или жена) се окаже с репродуктивни проблеми и не може да има биологични деца? Това оправдава ли задоволяването на "липсата" на друго място, респективно – зарязването на "бъгавия/-ата" титуляр/-ка?
Виж целия пост
# 4 082
Една връзка трябва да псигури наличието на всичко важно за двете страни. Ако това е наличието на деца, това е важен въпрос и ако няма съвпадение има проблем.
Репродуктивните проблеми не са въпрос на разминаване във възгледите, а физическа пречка - решима в достатъчно голям % от случаите при желание и участие и на двете страни. В краен случай има и осиновяване, ако това е съвместно решение на двойката.
Виж целия пост
# 4 083
Пак аз- Анонимната с дилемата за детето. Изключително много благодаря за мненията и гледните точки. Свикнала съм да се чувствам като изключително различна от обичайното и се радвам, че и други са били като мен, а са обикнали децата си и са се справили. Това ми дава надежда,че ще се справя и аз.
Моят мъж желанието си за деца не го заяви в началото на връзката. Заяви го няколко години по-късно, когато при мен беше пълна разруха. Баща ми се разболя тежко, тичахме по болници, аз останах без работа, после баща ми почина, аз почнах да помагам на майка ми колкото мога. Аз изпаднах в тежка депресия, почнаха се паник атаки. През това време аз бях абсолютно нестабилна психически и всякак за деца, но и преди това не го е имало това вътрешно усещането, за което говорех или е било в стил "искам някой ден" .
Сега съм се закрепила в известен смисъл. Имам работа, която треперя да не загубя заради коронавируса,но имам. Психически съм също по-добре. Може би това, което ме заболя при нашите разговори за неговото желание за деца е именно факта, че той в прав текст казва, че това му е най-важно и ако аз не съм жената, която ще му роди ще е друга. Питам го какво ще стане ако се окаже, че не мога, защото не съм първа младост. Не ми отговаря откровено, увърта. А дококото разбирам не е особено запален за инвитро и други процедури.
Не го виня, че това му е най-важно. Все пак говорим за това вече около 2 години. И той не ме напусна. Но вероятно би го направил ако категорично няма да има дете. Жалкото е, че тези разговори прераснаха в скандали и разклатиха много нашите отношения.
От друга страна аз лично не бих искала да остана без нито едно дете. Това като го помисля, как оставам без дете изобщо също ме ужасява. И ако не е този мъж вероятно няма да е никой, защото ще съм вече в края на 30те. Просто много исках да съм в по-стабилно положение, когато това е факт. Може би затова и го няма това вътрешното желание. Усещам се нестабилна още. Но годините не питат точно сега как си и ако почакам още може да не мога. И затова така реших да се заема с "проблема" както се казва, чисто като работа.
Той мъжът ми все твърди, че ще помага, но той работи до 8 вечерта, така че ще съм аз на 90 процента. И само се моля да се справя и да не изпадна пак в някоя депресия. Общо взето много страх, а би трябвало подобно събитие да носи радост.
Виж целия пост
# 4 084
Нямаш ли близка приятелка или дори две? Аз там си изливам душата. И тя прави същото.
Имам, но все си мисля, че като ми е най-тежко, ММ трябва да е до мен.

ако искам да "поплача" на нечие рамо, отивам при приятелка
ако искам съвет - отивам при приятелка
когато намеря решението - отивам при мм, ако имам нужда от помощ /която не е емоционална подкрепа/ - случвало се е той да ми даде и добър съвет, не само помощ
като цяло той не ме разпитва, аз не споделям много и обратно - ако иска да ми каже нещо, ще го изслушам, но няма да му тегля думите с ченгел или да се сърдя, че мълчи
мъжете не са приятелки и нямат нашата емоционалност

за анонимната с колебанията за децата - ако смяташ, че мъжът си струва и имаш намерение по принцип да имаш деца, моят съвет е да не му отказваш
едит: сега ще прочета и новия пост

Цитат
ако аз не съм жената, която ще му роди ще е друга

ако наистина децата са му целта, ще си я гони, незаменими хора няма
Виж целия пост
# 4 085
Ако в края на 30-те не си стабилна, едва ли тепърва ще има грандиозни промени. Наистина сега ви е момента за дете - решавай.

Моя приятелка преди години срещна мъж, женен повече от 10 години, без деца. Жена му не искала. След няколко месеца приятелката ми беше бременна, а човекът се разведе и се ожени за нея. Казал й, че след като жена му от години отказва, и той се чувствал виновен, че я кара насила да ражда...

Децата са важни. Често връзките и мъжете отминават, а децата остават. Само казвам.
Виж целия пост
# 4 086
...
И друго – какво се случва, ако половинката (независимо мъж или жена) се окаже с репродуктивни проблеми и не може да има биологични деца? Това оправдава ли задоволяването на "липсата" на друго място, респективно – зарязването на "бъгавия/-ата" титуляр/-ка?
Моят отговор е - определено ДА. Ако единият партньор не желае или не може да има деца, другият е в правото си да си създаде деца другаде.
Има хора, които остават с настоящия партньор, но не такава е логиката на животинската ни природа. Мъжът и жената нали всъщност затова се събират: за създаване на поколение.
Виж целия пост
# 4 087
Анонимна, аз го разбирам мъжа ти. Времето тече, с всеки твой цикъл шансовете намаляват, а ти се луташ между да и не и все нещо друго ти е приоритет. Като човек, който силно е искал дете, го разбирам, че подобно поведение му причинява мъка. Ти се сещаш, че той не капризничи в момента, а се измъчва, че ще остане без дете, нали?
Ноо докато твоите шансове изчезват, неговите вероятно се запазват и той може да си има бебе с друга после, а ти ще си блъскаш главата как стана тази работа.
Въобще няма да ти казвам, че е лесно да имаш дете. Ооо, трудно е, изисква лишаване от много неща, много дискомфорт за теб, недоспиване и т. н. Но  като всички нас можеш да се справиш.
Дали ще поемеш този ангажимент решението е твое. Не е лек, но пък отплатата е голяма.
Освен това казват, че с едно дете е лесно (тия, които имат по повече). Ти като гледам, ще си останеш най-много с едно, както се колебаеш и за него. Та няма да понесеш най-големия гърч, ами относително лесен вариант според майките с две и повече.
Виж целия пост
# 4 088
Ако беше обратното и мъжът беше този, който не иска деца, щеше да има съвети веднага да го зарязва. Да, има разлика, тъй като жената може да роди до определени години, а мъжете могат да оплождат и на дърти години, ама все пак. Става въпрос за раминаване във желанията по фундаментални въпроси. Ако жената не иска да ражда, ще оправдая мъжа да си тръгне и да търси друга.
Анонимна,  никога няма да си готова за дете, изключая примерно финансовия, жилищен и битов въпрос. Просто психически няма как да се подготвиш, защото не знаеш какво те чака. Не смятам, че с годините ще ставаш по-готова, напротив. На твое място бих родила, по-млада няма да станеш.
Виж целия пост
# 4 089
Депресирана майка и съпруга ли и предлагате да стане? Да роди, само защото някой иска или обществото задължава. Все пак не сме животни за разплод. Деца се създават с любов и желание. Това е лично решение.
Виж целия пост
# 4 090
Е да де ама тя желание няма. И според нея няма да има скоро. А той иска. Тя пък не иска да го изтърве щото го обичала. Патова ситуация.
Виж целия пост
# 4 091
Колкото той е в правото си да иска дете, толкова и тя е да няма. Добре, обаче, когато двама души имат различие по толкова важен въпрос би следвало да са свободни всеки да си търси щастието с човек, който има същите желания. Пълно е с мъже, които не искат да имат дете (било, че вече имат такова/такива и не щат и да чуят), или по принцип не искат, или не са готови. Както е пълно с жени, които копнеят за това. Не знам, случаят наистина е малко по-лек, защото неискащият е жената, а искащият има време. Категорично съм против да се създадва дете без желание, най-вече на майката. А е пълно с такива деца - било поради натиск от родители, общество, страх от загуба на партньор. Съответно растат нещастни и нежелани, оттам психологичните травми са огромни,  което е предпоставка за куп проблеми и накрая се оказва, че има още един непълноценен и смачкан индивид и други двама, които ако все пак останат заедно също са неудовлетворени и реално сами.
Виж целия пост
# 4 092
По-вероятно е да съжалява, ако остане без дете, отколкото да не го обича и гледа, ако има. Тя казва, че я е страх, а не, че не иска дете.
Виж целия пост
# 4 093
Някои хора никога няма да се стабилизират, отдепресират и т.н. Лесно е отстрани да се дават указания да се чака тази невероятна стабилизация, подреждането на правилните звезди или разбира се любимото - да не се ражда, щом нещата не са близки до оптимални. При някои хора никога няма да се оправят нещата или да имат убеденост. По-анализиращи и колебливи хора трудно се решават. Но такъв е животът, трябва да се живее, какъвто е, с недостатъците и несъвършенствата на ситуациите. Щом иска дете, по-добре да има. Нормално е да е страшно, само на глупака не му е страшно. А в края на краищата животът тече, децата растат и накрая всичко е ок.
Виж целия пост
# 4 094
Е да де ама тя желание няма. И според нея няма да има скоро. А той иска. Тя пък не иска да го изтърве щото го обичала. Патова ситуация.

Заявка за нещастен живот, ако питаш мен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия