?Въпроси всякакви за СО? 2020

И аз имам подобен въпрос. Ако сте се разбрали с приятелка да се видите, но в последния момент тя ви отреже вие ли инициирате пак следваща среща или чакате тя да инициира?
Аз съм малко обидчив човек и ме дразни, че като цяло аз я търся по-често и предлагам излизания. Тази седмица не съм я търсила изобщо и се чудя излишен ли е моят инат или не.

Намаляват вижданията за известно време, докато още са лудо влюбени, но чак да забравят, не.

Какво значи "тя ви отреже"? Ако ме отреже гадно, няма да ми види очите повече. Ако опита да е поне любезна и да даде някакво обяснение, ще почакам, ще опитам пак, но не повече от 1-2 пъти. След това тегля майни на ум и оставям тя да се обади. Ако не се обади, ясна е работата. Ако се обади, на момента решавам дали ми е кеф. И аз съм човек все пак.

Ми то даже за лудо влюбване не става дума.
Имаше си оправдание, разбира се. Първо не й се излизаше, после нещо друго. Преди не ми го правеше тоя номер. И не знам вече какво да си мисля.

Джейн - направи си разбор на отношенията с мъжа. Направи ми впечатление твое изречение, че у вас се чувстваш напрегната, а навън се успокояваш, пък трябвало да е обратното. Наистина трябва да е обратното. Аз лично, ако с 'прегледа' установя, че връзката ми ме натоварва повече от останалия ми живот, ще я прекратя.
Анонимната с натиска за дете - на твое място бих родила от този мъж с идеята, че изпускам последния влак, идеята, че ще има поне финансова помощ от него и най-вече идеята, че този човек в живота ми вече е бита карта. Грубо, но буквално ще го употребя, стига здравословното ни състояние да го позволи, разбира се. Според мен той няма особени чувства към теб, а отмята чекбоксове - връзка-готово, дете-готово. Пък и както пишеш, че работи до късно, надали ще помага физически, но поне няма да пречи и ще носи пари вкъщи.
Другата анонимна със срещите - абсолютно същия случай имах наскоро, и то се повтаря периодично със същия човек. Не връзва тенекии, но оставя на мен избора на ден и час и вечно закъснява. Е, предпоследния път като се уговорихме, а той в последния момент се оказа, че спи след запой - отложихме за 2 часа по-късно и аз  се ядосах и се покрих. После бая ме търси, но не го отразих, много ми беше прекипяло. А последния път му казах всичко това и той беше много шокиран как виждам ситуацията. Все пак сам даде ден и час и беше навреме на мястото - за пръв път от години. Тъй че моят съвет е - изброяваш директно какво в поведението те дразни, казваш да даде ден и час и да е там навреме, защото няма да го чакаш. Ако ще.
Уейв, аз имах период редовно да се отмятам така, но после аз инициирам среща. Не обичам предимно аз да съм инициатор обаче - много е красноречиво за желанието на човека отсреща.

уейв, зависи колко близка ми е приятелката
мога да понеса много откази, близките ми също са отнасяли по много
освен това дори и да нямаме време за срещи, поддържаме някаква ежедневна връзка онлайн или по телефона
ако ми е по-далечна приятелка, просто позната, търся я, ако имам нужда, а при откази с времето нуждата си отива
за нови гаджета проявявам разбиране - ако и на мен ми гори в душата и примирам за нечие присъствие, приятелките отиват на заден план

анонимната със срещите - игнорът е най-голямото наказание - ако не го жегне това, то нищо друго няма

Уж трябва да ми е близка приятелка. Чатовете също аз ги иниицирах, ама вече спрях. Галинор каза точно това, което и аз чувствам, че явно не е от нямане на време, а по-скоро от нямане на желание. Преди година беше съвсем различно положението, не знам какво се случи... аз го свързвам с това момче, с което тръгна. Ама и аз съм имала гаджета, пък никога не съм ги въртяла тия номера и на 90% съм си спазвала уговорките и съм гледала винаги да отделя време.

Уейв, помисли си хубаво и опитай да го направиш обективно. Близка приятелка, колко да е близка. Аз имам само 1-2 такива, които останаха с годините. Последните десет години отсвирих рязко, с пълен и вечен игнор точно три много близки. За нито една не съжалявам сега, като се обърна назад. Понякога хората престъпват чертата и колкото и да им се ще, връщане няма и отношенията след това не са същите, ако продължат. А понякога просто се променят и отпада нуждата от близост с точно този човек.

Даже като ученичка не съм отсвирвала приятелките си заради гадже, но все пак.
Ако я смяташ за близка приятелка, кажи й направо, че прави серия вече и питай смята ли все пак скоро да излезе с теб. С близка приятелка съм го правила, но тя така и не ми отговори и беше последната ми близка приятелка.
При мен, една от причините аз да се отмятам беше, че буквално губя представа колко пъти подред съм се покрила, и не осъзнавам изобщо, че правя серия. Може при твоята приятелка да е това.
Всеки случай директният подход на мен ми е помагал - ако не да запазя приятелство, то поне да разчистя.

Инициирам по два пъти, след това приемам, че топката е в другата страна и е време тя да инициира. Казвам "добре, обади се да се видим когато имаш време" и чакам известно време. Обикновено у другата страна липсва желание и връзката се разпада. Понякога като се разделят с гаджето почват да се обаждат, но ми е било унизително да ме използват просто за временно запълване на времето между гаджета. Приятелството е малко като любовната връзка, или върви гладко, или не върви, и борбата за връзката не помага.

Ама какъв смисъл има, Гал, след като тя ще знае, че онази излиза насила с нея, а не по желание?! Свирен е мачът вече.

Колкото и да ми е близка - не мога да се сърдя за такова нещо. Самата аз често отменям уговорки поради натоварен график, не се дразня на разминавания и това не ми пречи на отношенията. Имам усещането, че хората за това живеят - някой друг да им направи ежедневието.
Партньорските отношения няма да ги коментирам, но видях, че за мъж стана дума по-назад. Уж не били близки, пък такава драма, защо ли?

Мисля, че много добре знае и ги разбира нещата и не виждам смисъл да й се обяснявам. Като направя ретроспекция като че ли винаги аз съм я търсила основно, но преди поне отвръщаше всеки път. Винаги ми е било приятно да си общувам с нея, защото е интересен човек и доста съм оценявала това, че сме приятелки. Ще ми е мъчно всичко да отиде подяволите, ама то май вече си е отишло. Oryon, имам едни други приятелки, които точно това правят. Като имат гадже забравят за мен, но като скъсат и се сещат. Едната се усети вече, може би порасна малко, та се старае, ама другата пак си продължава така.
Да искам да се виждаме веднъж в седмицата или веднъж на две седмици и да не съм само аз инициатор значи, че искам да ми прави ежедневието ли? Не трябва ли да има някаква реципрочност, може би ако имаше и от нея някакво отношение елементарно нямаше да ме дразни толкова това, че се виждаме по-рядко.

Боже, звучи така сякаш през ден са с ново гадже и през ден късат...

Теоретично има смисъл. Възножно е наистина да не се е усетила. Отмята се примерно на 28ми, на 3ти, на 7ми, по едно време гледа, че е 15ти и се плесва абе Уейв се скъса да звъни, аз забравих да й се обадя. Един директен разговор може да забърза 'сещането'. Слабо вероятно си е, де, но не е невъзможно.
Всъщност разговорът е за Уейв. Последен опит и окончателно прехвърляне на топката към приятелката, пък тя ако ще.

Гал, усеща се и още как. Тя не е човек, който прави неща без да иска. Доста осъзната е.

Може и аз много да се втелясвам в това, не знам наистина. Виждам за някои от вас това е нормално.