По повод коледните подаръци, писано преди 4-5 години.
Положението е + 1 бебе, сладък, сладък, безкрайно сладък синеок мъж.
Виж целия пост
Положението е + 1 бебе, сладък, сладък, безкрайно сладък синеок мъж.
Скрит текст:
Предколедно
Онази луда мушица ме навести още на плажа през късния август. През септември бръмчеше пред погледа ми, през октомври биеше утринни камбани в главата ми. Коледа идва! И взе, че дойде проклетата – и без да се надигам на пръсти я виждах пред погледа ми.
Имайки пред себе си няколкогодишен експириънс за Коледа с хлапета, яз я очаквах още там – на плажа.
Ама ха! Готова съм, готова! Неизлющила още разликата от банския, в ръката си стисках план график за най-депресивния ми празник. Няколкото фертилни родственици във фамилията само ме хващаха неподготвена. Новите бебета са страшна радост……и неколцина нови опаковки под елхата – какво да се прави!
Така, краят на ноември е, а аз съм на нисък старт. Имала съм няколко месеца да излюпя концепцията на подаръците, ама само идеята на моите си питиета е ясна…..като всяка година. Прасето / и майка му/ са усетили студения италиански гранитогрес, коледната премия и дребните спестявания топлят джоба ми- Коледа идва!
И колкото и да се подготвям всяка година – все съм неподготвена. На първия ескалатор на мола го разбрах. Пред мен се мъдри прекрасна дама с раница с размерите на Мини Купър на гърба. Ах, по ягодите! Колко е безценно да са ти свободни ръцете! Пък моите все разнасят нещо. Съвсем неприлично зяпам и си слагам Минито в уиш листа за догодина.
На втория ескалатор заставам зад кооператив майки…….пък аз сама!
Сигурно си е страшна далавера цялата работа – едната в магазина за играчки, едната в геймър стора, едната в книжарницата, другата подбира дрехи…….и някоя, която държи питиетата студени! Взех да се гърча още там, барабар със смъртта на цялата ми концепция! Леко гневна изправям глава и продължавам. Розовото пони го няма и легото с дракони. И кукленската къща е 200 лева……Коледа е, няма да богохулствам. Усещам как фън шуя ми се разлюлява и всички чакри ми хлопват гневно врата. Дийпак Чопра ми е като бримка на чорапогащника – ба си досадника! Вдишвам, издишвам…..продължавам.
Карираният лист е ситно изпълнен с гневният ми почерк. Иначе като списвах бях спокойна…..
Добре, бебето първо! Влизам в магазина за бебешки дрешки и едно русо същество ми се усмихва с разкривени зъби .
- Какво търси госпожата?
Как какво – себе си! Не бе, не! Шегувам се…
-Амиии, какво…..нещо за бебе момиче на два месеца.
И оназ ми ти срути магазина, още преди да успея да ѝ кажа, че няма да взема нищо. Само от срам взех – боди за 58лв! Дийпак пак ме навести и някакви шитни за силата на волята ми проблеснаха…..утре ще го мисля.
Бебето замина на заден план с презумпцията за „още нещо” в края на шопинг тура.
В списъка се мъдрят две тийнейджърки с неустановен вкус. И една трета с безупречен вкус, ама скъп. На леля гордостта! Да разкажа ли со кратце, че целият финансов ресурс се стопи още там? Не, няма, че ако го видя написано ще се захлупя на масата и ще рева горко и безутешно, дълго и напоително.
Хубавото в молския коледен дух е греяното вино. След третата чаша и бърз разбор на финансите ми до март продължих с двете момчета. Всяко иска Лего и игра за ПСВ. Моето и за Плейстейшън, ама ще го пратя при майка му /сиреч аз/ да му разкаже подробно за финансовата икономика и за привилегиите на финансовата независимост. Хубаво ще му е на 18! Дотогава все кофти подаръци да очаква с тия всички братовчеди. Не е задължително, но е препоръчително. Дядо Коледа е скапаняк. Не, това сама го мисля, няма да му разбивам осем годишното сърце.
Вино, вино ми трябва, ако ще и да е греяно. Трети тур го гарнирах с наденица и кисело зеле от коледния базар. Ма, едно топло ми стана на душата! Само едно телефонно обаждане ме извади изпод найлоните на малката шатра:
- Докъде стигна?
Са, да богохуля ли или да излъжа?!
-До пета чаша и финасите до юли – не излъгах.
Тишина и тежка въздишка отсреща. Ама, алоууууууу! Колко сметки и хъс хвърлих! Дийпак е виновен! Вдишвам……издишвам. Пак се мушвам в горещата фурна, сиреч мола и поемам отново из етажите. Само кльощавата кучка с раницата Мини се мъдри пред мен самодоволна. Гримът ѝ не е помръднал, раменете ѝ спокойни и с усмивка носи всичко прибрано в раницата на гърба ѝ. Влизам за бърз чек в тоалетната и почти не си подадох ръка за запознанство пред огледалото. Отсреща ме гледа супер изтерзано и почти пияно същество, леко запотено, силно изчервено и безкрайно разрошено. Така въздишам, че заглушавам сешоарите за ръце и привличам дузина погледи. Но пък имаше и състрадателни!
С малкото кураж, от няколкото бегли усмивки се връщам отново във фурната. Всички тия хлапета имат родители. И всички по двамина! Почти разведох набързо неколцина двойки……..ами, модерно е! Но, явно не в моята рода. Поспирам се да въздъхна и малката шатра вън все повече ме зове. Ами, къде отиде моята Коледа?! Ей сега ще си я направя, нищо, че е ноември. Мушвам се отново под найлона и мозъкът ми бързо щрака на 10 честоти.
Няколко телефонни обаждания и всичкия народ – кой разбрал, кой не, приемат идеята за световната финансова криза и концепцията ми за подаръци само за децата.
Знам си, че ще има все някой тикащ ми ръкавици и нелепа шапка в ръцете…..
Ама и аз ще го отиграя „неподготвена” и силно притеснена…..не, не мисля трезво вече.
Ох, бебето! Връщам се при русото същество с презумпцията за „нещо друго”. Пък то горкото прибира още вакханалията от първото ми посещение!
- Какво ще желае госпожата?
Радост за всички, разбира се! Не, не се шегувам този път.
- Какво, какво госпожице……нещо за бебе момиче на два месеца и стол – леко съм пияна, но и доволна.
Ще зарадвам хлапетата и себе си, когато видя детската радост. Коледа е, усмихнете се!
Аз ще се усмихвам през август, преди мухата да ме навести. И преди слънчевия тен да се е отлющил от тялото ми. Коледа не е само греяно вино и наденица с кисело зеле…..
Онази луда мушица ме навести още на плажа през късния август. През септември бръмчеше пред погледа ми, през октомври биеше утринни камбани в главата ми. Коледа идва! И взе, че дойде проклетата – и без да се надигам на пръсти я виждах пред погледа ми.
Имайки пред себе си няколкогодишен експириънс за Коледа с хлапета, яз я очаквах още там – на плажа.
Ама ха! Готова съм, готова! Неизлющила още разликата от банския, в ръката си стисках план график за най-депресивния ми празник. Няколкото фертилни родственици във фамилията само ме хващаха неподготвена. Новите бебета са страшна радост……и неколцина нови опаковки под елхата – какво да се прави!
Така, краят на ноември е, а аз съм на нисък старт. Имала съм няколко месеца да излюпя концепцията на подаръците, ама само идеята на моите си питиета е ясна…..като всяка година. Прасето / и майка му/ са усетили студения италиански гранитогрес, коледната премия и дребните спестявания топлят джоба ми- Коледа идва!
И колкото и да се подготвям всяка година – все съм неподготвена. На първия ескалатор на мола го разбрах. Пред мен се мъдри прекрасна дама с раница с размерите на Мини Купър на гърба. Ах, по ягодите! Колко е безценно да са ти свободни ръцете! Пък моите все разнасят нещо. Съвсем неприлично зяпам и си слагам Минито в уиш листа за догодина.
На втория ескалатор заставам зад кооператив майки…….пък аз сама!
Сигурно си е страшна далавера цялата работа – едната в магазина за играчки, едната в геймър стора, едната в книжарницата, другата подбира дрехи…….и някоя, която държи питиетата студени! Взех да се гърча още там, барабар със смъртта на цялата ми концепция! Леко гневна изправям глава и продължавам. Розовото пони го няма и легото с дракони. И кукленската къща е 200 лева……Коледа е, няма да богохулствам. Усещам как фън шуя ми се разлюлява и всички чакри ми хлопват гневно врата. Дийпак Чопра ми е като бримка на чорапогащника – ба си досадника! Вдишвам, издишвам…..продължавам.
Карираният лист е ситно изпълнен с гневният ми почерк. Иначе като списвах бях спокойна…..
Добре, бебето първо! Влизам в магазина за бебешки дрешки и едно русо същество ми се усмихва с разкривени зъби .
- Какво търси госпожата?
Как какво – себе си! Не бе, не! Шегувам се…
-Амиии, какво…..нещо за бебе момиче на два месеца.
И оназ ми ти срути магазина, още преди да успея да ѝ кажа, че няма да взема нищо. Само от срам взех – боди за 58лв! Дийпак пак ме навести и някакви шитни за силата на волята ми проблеснаха…..утре ще го мисля.
Бебето замина на заден план с презумпцията за „още нещо” в края на шопинг тура.
В списъка се мъдрят две тийнейджърки с неустановен вкус. И една трета с безупречен вкус, ама скъп. На леля гордостта! Да разкажа ли со кратце, че целият финансов ресурс се стопи още там? Не, няма, че ако го видя написано ще се захлупя на масата и ще рева горко и безутешно, дълго и напоително.
Хубавото в молския коледен дух е греяното вино. След третата чаша и бърз разбор на финансите ми до март продължих с двете момчета. Всяко иска Лего и игра за ПСВ. Моето и за Плейстейшън, ама ще го пратя при майка му /сиреч аз/ да му разкаже подробно за финансовата икономика и за привилегиите на финансовата независимост. Хубаво ще му е на 18! Дотогава все кофти подаръци да очаква с тия всички братовчеди. Не е задължително, но е препоръчително. Дядо Коледа е скапаняк. Не, това сама го мисля, няма да му разбивам осем годишното сърце.
Вино, вино ми трябва, ако ще и да е греяно. Трети тур го гарнирах с наденица и кисело зеле от коледния базар. Ма, едно топло ми стана на душата! Само едно телефонно обаждане ме извади изпод найлоните на малката шатра:
- Докъде стигна?
Са, да богохуля ли или да излъжа?!
-До пета чаша и финасите до юли – не излъгах.
Тишина и тежка въздишка отсреща. Ама, алоууууууу! Колко сметки и хъс хвърлих! Дийпак е виновен! Вдишвам……издишвам. Пак се мушвам в горещата фурна, сиреч мола и поемам отново из етажите. Само кльощавата кучка с раницата Мини се мъдри пред мен самодоволна. Гримът ѝ не е помръднал, раменете ѝ спокойни и с усмивка носи всичко прибрано в раницата на гърба ѝ. Влизам за бърз чек в тоалетната и почти не си подадох ръка за запознанство пред огледалото. Отсреща ме гледа супер изтерзано и почти пияно същество, леко запотено, силно изчервено и безкрайно разрошено. Така въздишам, че заглушавам сешоарите за ръце и привличам дузина погледи. Но пък имаше и състрадателни!
С малкото кураж, от няколкото бегли усмивки се връщам отново във фурната. Всички тия хлапета имат родители. И всички по двамина! Почти разведох набързо неколцина двойки……..ами, модерно е! Но, явно не в моята рода. Поспирам се да въздъхна и малката шатра вън все повече ме зове. Ами, къде отиде моята Коледа?! Ей сега ще си я направя, нищо, че е ноември. Мушвам се отново под найлона и мозъкът ми бързо щрака на 10 честоти.
Няколко телефонни обаждания и всичкия народ – кой разбрал, кой не, приемат идеята за световната финансова криза и концепцията ми за подаръци само за децата.
Знам си, че ще има все някой тикащ ми ръкавици и нелепа шапка в ръцете…..
Ама и аз ще го отиграя „неподготвена” и силно притеснена…..не, не мисля трезво вече.
Ох, бебето! Връщам се при русото същество с презумпцията за „нещо друго”. Пък то горкото прибира още вакханалията от първото ми посещение!
- Какво ще желае госпожата?
Радост за всички, разбира се! Не, не се шегувам този път.
- Какво, какво госпожице……нещо за бебе момиче на два месеца и стол – леко съм пияна, но и доволна.
Ще зарадвам хлапетата и себе си, когато видя детската радост. Коледа е, усмихнете се!
Аз ще се усмихвам през август, преди мухата да ме навести. И преди слънчевия тен да се е отлющил от тялото ми. Коледа не е само греяно вино и наденица с кисело зеле…..
