От голямата любов няма и следа-къде изчезна?Стопи се в хилядите тревоги за това как ще оцелеем утре?Питам се защо живея в тази държава,къде сбърках.
И двамата с мъжа ми сме с висше образование работим,но парите не стигат.Доходите ни са смешни на фона на цените на стоките в магазините.
А децата искат своето - и сладолед и близалка и праскова и диня.Но няма.........Най голямата ми болка е,че не мога да им осигуря това от което се нуждаят.Не мога да ги изведа навън,
И храната в хладилника свършва,памерсите също.Здравослови проблеми имам и на лекар немога да отида,последният път,когато болката беше нетърпима и отидох оставих 110лв.
А дрехите как да купя като децата растат.Превърнах се в развалина,заради пустите пари.
Непрекъсанто се питам защо работим по повече от 8 часа на ден и взимаме мизерни заплати,които стигат единствено да покрият разходите за сметки.
Крещя по децата и немога място да си намеря как да оцеелем?
Може би нетрябваше да ги раждам/да грешно е,че си го мисля,но го правя/,нетрябваше да създавам семейство,не трябваше да живея.
Не търся съчувствие нито присъда,просто исках да споделя мислите си с Вас.Ако има и други в моето състояние моля споделете рецепта за оцеляване.Благодаря,че ме изслушахте.