Въпроси всякакви за автомобилите и задволанните устройства - 2020г.

Toва е малка болка. Иначе след обиколката по автокъщите разбрах само колко много коли катастрофират в Италия всяка година

Не само в Италия - също и от Германия и Австрия...от последната обаче са в плачевно състояние - хем блъскани жестоко хем ръждясали зверски и то коли от прилични марки на по 13-14 години! 

95 % са зверски блъскани отпадъци по бг. автокъщите! 
Трябва да имаш  някой мнооого близък шеф на автокъща че да ти предложи нещо наистина неудряно жестоко отпред и нетечящ като лейка мотор и прикрит мръснишки.

Писах по рано за проблем с отмирисване на багажника на колата - пръскане с омекотител "Coccolino" 2-3 пъти ми реши проблема.

Разреждаш ли го? Ако напръскам седалките ще останат ли петна?
Писна ми с тия ароматизатори.

Не съм го разреждала. В багажника не остави никакви следи - за седалките не мога да кажа.

Пробвал/а ли си  парфюмите за автомобил? Една идея по-поносимо е с тях, ако намериш и аромат по вкуса си, вероятно ще е супер.

А как точно се случва това с ''пръскането''? Коколино ми е номер едно любим омекотител и още утре мога да свърша тази работа. Преди пръсках седалките с парфюма си, миризмата се напояваше плата и миришеше поне няколко дни, но не е толкова трайно.

Сещам се по този повод как захвърлих всякакви мазила за блясък и уж чистота за табло/кожа и тн. С най-обикновен силиконов спрей, с който си пръскам гумите и гумените уплътнения (зимата заради студа, случвало ми се е вратата да е залепнала от студа и при рязко отваряне се късат; а лятото изгарят от жегите) и вече със спрея напръсквам кърпата, с която съм решила да бърша и не мога да ви опиша таблото, кожата, всичко как блести. А струва 2.50лв от Лидл на промоция Не е 15-20-25лв, защото е марка еди си коя... последния път взех нещо доста скъпо като козметика, Мафра, мляко за кожа уж , за табло също ставаше, ако не се лъжа беше около 25лв и ми излезе екзема на ръката. То нормално да е химия, ама вече и колата ще си чистя с ръкавици явно..

Преди време се оплаквах на колежка, живееща в дефилето, че ме е страх от тировете в него и от завоите. Тя се смееше: Завой след завоя, а в завоя тир. Понякога тировете в завоя бяха два или три в колона.

Преди два месеца събрах смелост да стигна до Своге. Оправих си колата (две години съм карала със грешно завит преден амортисьор плюс теча на масло), почувствах я и някак й повярвах. Усещам я.

Тогава в рамките на една седмица ходих два пъти до Своге. Оня ден и днес карах до Мездра. Първия път с приятел, опитен шофьор за навигатор, днес с домашните - никой от тях не е шофьор. Справих се!

Трудно е - завои и баири, тирове, рязко минаване от слънце на сянка и обратно. С по една лента в посока е и на много малко места е разрешено изпреварването. Аз не смея - много бавно ускорявам, маршрута ми е непознат. На няколко пъти срещу мен летяха бързаци изпреварващи тировете. Намалявах и те си влизаха в колоната.

Трудно ми беше от София до Своге и Церово заради наклона и завоите без видимост. После става приятно. Има равни участъци където вдигнах 60 - 70 км в час.


Често бях на трета с 50 - 60 км. На равни места пусках на четвърта и пета, но колата се мъчеше.  Често сменях десния крак - газ, спирачка. На завой (почти няма такива с видимост) ако беше надолу натисках леко спирачка. На половината завой давах много леко газ. Ако завоя е с изкачване - само леко газ. Винаги внимавах да не сека осовата линия и да съм максимално вдясно.

Виждах много пъти как два тира се разминават на завой - платното е достатъчно широко.  Но понякога ме е страх когато аз се разминавам. Осъзнавам, че съм плътно вдясно, че другия шофьор е по - опитен от мен, но ... Страх ме е от чупенето на главата и каросерията, че ще вляза между двете или че ремаркето ще ме помете и изхвърли от пътя.


След Искърското дефиле един ден ще покоря и Петрохан, като порастна.

Кои са другите трудни маршрути в България?

Къде бъркам в дефилето?


Другата седмица имам три почивни дни и не знам накъде да хващам.
Ако си нося храна, не нощувам, излиза почти без пари. Малкото грозно японче на газ е икономично. Враца излезе около 20 лв отиване и връщане за 4 човека. Сувенири и спомени трудно си харесвам. Зор ми е пътя да мина.

Накъде да хвана?

Зуки, за колко км в радиус питаш?

100 - 150 с изходна точка София.
Мездра е около 100 км и го взимам за 2 часа и половина.

На мен ми е интересен пътя. Не си падам по ядене, сувенири, камънаци, музей, май по нищо.



И как се четат табели?
Предния път на излизане от Мездра спрях на аварийки да ги чета. Едната беше за София, другата за Враца и Видин. Навигатора каза: Карай по сивата кола. Днес на същото място се обърках и тръгвах за Враца. Двулентов равен път, вдигах и 90. На няколко места мантинелата е прекъсната, но имаше знак Забранен обратен завой. Обърнах почти на Враца, май са 20 км. Все тая! Урока е че който не внимава харчи допълнително гориво. То не ми е проблем, яд ме е че съм тъпа.

Табели се четат в движение, както се гледат пътните знаци - отдалеч, за да имаш време да реагираш. Не коментирам недомислия и безхаберия като наврени знаци в храстите и всякакви подобни безумия.

Зуки Су - аз претендирм че си владея колата - карам от 6 години. акт, че навъртях над 120 000 км, за мен обаче Петрохан и Прохода на Републиката си остават трудни маршрути. Петрохан минакият месе в пороен дъжд и в мрак демек 19 вечерта си беше кошмар -  повярвай ми не е лесно. Обаче аз се справих... щом аз мога и вие можете, няма да казвам че няй високата ми предавка бе  3-та с мотор от 102 коня. Имам и по малка кола с помалко коня 75 тука щях да се влача на 2-ра с нея. Научих се да карам четири различни коли / толкова имаме/ и всяка се държи различно на пътя. Трябва да я усещаш и чустваш и има разлика , всичко е просто практика.

Миналият месец Петрохан и в два следобяд и жарко слънце да е бил кошмар.
За не знам кой път ще напиша, сега всички ТИР-ове в посока София, идващи от Дунав мост 2, минават през Петрохан. Задръстванията са километрични, ПТП-та стават постоянно, леки, тежки, всякакви. Има кофти завои, в които ТИР-а по обясними причини трябва да навлезе в насрещното, за да успее да ги "вземе", и ако не си подготвен, и ако не съобразиш да спреш, за да го изчакаш, може да стане проблем. Затова категорично не препоръчвам сега да се минава Петрохан, особено от теб, Зуки.
Иначе Петрохан не е нищо страшно, минава се много бързо, няма толкова опасни и остри завои, но пък и аз съм го минавала.....много, наистина много пъти, може и от това да е. Всеки път, който е нов и непознат, е притеснителен.
Аз например преди два дни едва не се хвърлих в едно дере по пътя за Роженския манастир - който е ходил, ще се сети за кой завой говоря. От селото нагоре за манастира, те завои много, но един по-специално....на втора, без климатик, и по средата на завоя угаснах, просто изпуснах колата, късно тръгнах да давам първа. Насред завоя, и спрях. Колата тръгна веднага назад, аз завъртях волана - не знам защо, и тя застана напряко на платното, продължавайки да върви назад към мантинелата, зад която е дерето. Чист късмет, и Господ ме запази, защото нито отгоре пускаше някой, нито зад мен идваше друг, 30 години карам, къде ли не съм ходила, ей тук се изложих като новобранец.
Интересното беше, че после, в самия манастир се засякохме с едно семейство, с което се засякохме и в Мелник, и жената започна да ми разказва: "Ако знаеш какво ми се случи на идване....в един завой, оня, обратния и острия,  изгаснах насред завоя и тръгнах назад....почти се бяхме хвърлили в дерето....ужас, Бог ни запази". А мъжът ми отстрани се обади: "Знае, знае тя....".
Та така Зуки, всеки нов път е предизвикателство, трябва просто да си уверена в себе си и да си познаваш колата. И да имаш освен навигатор, и приложение, аз го писах това, отново ще напиша - Waze ме заведе от Северозапад до Петрич, Сандански, Рожен, Мелник, Благоевград, места, на които отивам за първи път през живота си, не само извънградско, но и градско, зададена крайна дестинация те води точно до нея. За три дни навъртях 800 км. единствено с тази издънка в Рожен.
Не се плаши от Петрохан, като пуснат Е79, ще го минеш, може и по кафе да пием като дойдеш насам.

Кво пък толкоз с този Петрохан.
Не е единственият път със завои и трафик. А Хаинбоаз си е песен.
По моему, единственият малко по-труден е Беклемето. Че и дългичък.
В Рила и Родопите има къде по-спънати пътища, макар и част от тях да не са дълги.

И Беклемето не е кой знае какво. Но третия път научаваш къде са подковите. По скоро е гаден защото е разбит.
Миналата седмица като се прибирах от морето телефона ми отчете малко над
 11 000 стъпки. Доста показатно за пътищата на асфалт паша.
А най-дългия проход в България е Доспатския, и е с нова настилка. Само за каране.