И аз живея с военен от Специалните сили на флота.Не ми скучно никога.Нямам проблем с командването или с леглото. Жени на военни има ли?
- Публикувана: 26 юли 2006, 18:31 ч.
- Последно мнение: 30 юли 2006, 09:47 ч.
# 45
27 юли 2006, 15:41 ч.
И аз живея с военен от Специалните сили на флота.Не ми скучно никога.Нямам проблем с командването или с леглото.
Виж целия пост
И аз живея с военен от Специалните сили на флота.Не ми скучно никога.Нямам проблем с командването или с леглото. 
# 46
27 юли 2006, 15:44 ч.
Момичета,я сега да ви питам нещо 
.Ако ви се наложи да се преместите със съпруга си в нов град,на съвсем непознато място,сред нови хора-как бихте реагирали.На мен ми се наложи преди два месеца и честно казано тогава го изживях доста тежко.Бяхме се установили в София,бяхме си купили апартамент с дългосрочен ипотечен кредит,въобще не се бях и замисляла,че може да се местим.И една сутрин мъжа ми отива на работа и ми се обажда-:Да знаеш,че след един месец се местим в Плевен.Е,не го каза така директно...Ако знаете какъв рев му дръпнах.Но сега се чувстваме много добре на новото място,чак самата аз не мога да повярвам колко бързо свикнахме.Даже сега никак не ми се връща в София.Единствено не мога да свикна с тази несигурност-все се чудя дали утре няма да ми каже,че отиваме в Ямбол примерно. 
Виж целия пост
.Ако ви се наложи да се преместите със съпруга си в нов град,на съвсем непознато място,сред нови хора-как бихте реагирали.На мен ми се наложи преди два месеца и честно казано тогава го изживях доста тежко.Бяхме се установили в София,бяхме си купили апартамент с дългосрочен ипотечен кредит,въобще не се бях и замисляла,че може да се местим.И една сутрин мъжа ми отива на работа и ми се обажда-:Да знаеш,че след един месец се местим в Плевен.Е,не го каза така директно...Ако знаете какъв рев му дръпнах.Но сега се чувстваме много добре на новото място,чак самата аз не мога да повярвам колко бързо свикнахме.Даже сега никак не ми се връща в София.Единствено не мога да свикна с тази несигурност-все се чудя дали утре няма да ми каже,че отиваме в Ямбол примерно. 
# 48
27 юли 2006, 15:49 ч.
Ами благодарение на баща ми сме сменили 5 града и безброй апартаменти, ако ти каже някой, че е лесно - не му вярвай! Но като нямаш избор просто свикваш.
Виж целия пост
Момичета,я сега да ви питам нещо .Ако ви се наложи да се преместите със съпруга си в нов град,на съвсем непознато място,сред нови хора-как бихте реагирали.На мен ми се наложи преди два месеца и честно казано тогава го изживях доста тежко.Бяхме се установили в София,бяхме си купили апартамент с дългосрочен ипотечен кредит,въобще не се бях и замисляла,че може да се местим.И една сутрин мъжа ми отива на работа и ми се обажда-:Да знаеш,че след един месец се местим в Плевен.Е,не го каза така директно...Ако знаете какъв рев му дръпнах.Но сега се чувстваме много добре на новото място,чак самата аз не мога да повярвам колко бързо свикнахме.Даже сега никак не ми се връща в София.Единствено не мога да свикна с тази несигурност-все се чудя дали утре няма да ми каже,че отиваме в Ямбол примерно.
.Ако ви се наложи да се преместите със съпруга си в нов град,на съвсем непознато място,сред нови хора-как бихте реагирали.На мен ми се наложи преди два месеца и честно казано тогава го изживях доста тежко.Бяхме се установили в София,бяхме си купили апартамент с дългосрочен ипотечен кредит,въобще не се бях и замисляла,че може да се местим.И една сутрин мъжа ми отива на работа и ми се обажда-:Да знаеш,че след един месец се местим в Плевен.Е,не го каза така директно...Ако знаете какъв рев му дръпнах.Но сега се чувстваме много добре на новото място,чак самата аз не мога да повярвам колко бързо свикнахме.Даже сега никак не ми се връща в София.Единствено не мога да свикна с тази несигурност-все се чудя дали утре няма да ми каже,че отиваме в Ямбол примерно. Ами благодарение на баща ми сме сменили 5 града и безброй апартаменти, ако ти каже някой, че е лесно - не му вярвай! Но като нямаш избор просто свикваш.
# 50
27 юли 2006, 16:08 ч.
Валенце, преди 8 години и на мен ми се случи същото. Трябваше да се преместим от Бургас в Плевен. Съобщиха ни го 20 дена по-рано. Няма да ви казвам как за 20 дена се продава апартамент, стяга се багаж и т.н. Лошото при преместването за съпругите е, че докато се утвърдиш на някаква работа и край, всичко отива на вятъра. И на новото място започваш всичко отначало. Но сега въобще не съжелявам. Както са казали хората всяко зло за добро. Лошото при българските военни е, че ги третират едва ли не като предмети. Политиката ни е такава. Може ли например на слушателите във Военна академия да им съобщават новите места 1 месец по-рано. Ами нали тези хора имат семейства. Докато в другите страни всеки знае къде ще бъде поне 6 месеца напред.
Виж целия пост
# 51
27 юли 2006, 16:13 ч.
Съгласна съм с казаното! И нашите приятели са повечето военни и всички са много интелигентни момчета с много хубави семейства.
Моят също е офицер, но от военна полиция.
Виж целия пост
Мъжът ми е лейтенант. Честно казано, нито той, нито някой от другите военни, които познавам, се изявява като офицер вкъщи. Това, което се говори за военните, винаги ме е озадачавало, защото лично не познавам никой, който да се вписва в картинката, напротив, всички са мили момчета, държащи на равноправието вкъщи.
Съгласна съм с казаното! И нашите приятели са повечето военни и всички са много интелигентни момчета с много хубави семейства. Моят също е офицер, но от военна полиция.
# 52
27 юли 2006, 16:17 ч.
Да,Мериан,така е,дори като им предлагат място им дават не повече от две минути за отговор-съгласен ли си,не си ли.Нямаш време дори да помислиш за основните неща.Освен това той на 30 май си беше на работа в София,а на другия ден трябваше да е в Плевен.Не ме питайте как за един месец си намерихме квартира тук,дадохме апартамента в София под наем...чудо.
Виж целия пост
# 53
27 юли 2006, 16:19 ч.
аз пък съм войничка,а колкото до мисиите -много мои колеги ходиха и как пък от един не чух че е отишъл за слава,абсолютно всички ходиха по 1-2 пъти за пари.Аз също исках да се запиша -естествено за пари,добре че забременях 
Виж целия пост
# 56
27 юли 2006, 18:29 ч.
аууу, търся си друг 
Я кажи в кое поделение си?Да не сме колежки?
Не мисля че сме колежки. Поделението в което работех е щаба на тактическата авиация в Пловдив, който в момента е пред закриване.
Иначе по темата кой къде командва - след 8 години в армията се омъжих за човек много далеч от тези неща Но семейството, омъжена за военен или не добре е жената да води колата 
Виж целия пост
klaris, готин аватар
Я кажи в кое поделение си?Да не сме колежки?
Иначе по темата кой къде командва - след 8 години в армията се омъжих за човек много далеч от тези неща
Но семейството, омъжена за военен или не добре е жената да води колата 
# 57
27 юли 2006, 19:01 ч.
Какво против Ямбол имаш...??? Знаеш ли колко хубав град е.......
Аз го преживях Валенце, това за което говориш, въпреки че не сме женени. След 5 години студенски живот във Варна, реших да зачеркна всичко и да ида при него в София. Изнесох багажа и тръгнах. Живяхме там половин година и за късмет него го преместиха в любимата ми Варна..та наново багажи и сега сме тук. И аз се ядосвах и плаках. Ама сега съм най-доволна. Тук са ми приятелите, тук съм си свикнала.
Незанам и не искам да мисля, след като създадем семейство и имаме деца, ако се наложи да се местим.... НЕИСКАМ да го изживявам наново!!!!
Любимият пита мъжа ти къде е служил в София???
Виж целия пост
Момичета,я сега да ви питам нещо .Ако ви се наложи да се преместите със съпруга си в нов град,на съвсем непознато място,сред нови хора-как бихте реагирали.На мен ми се наложи преди два месеца и честно казано тогава го изживях доста тежко.Бяхме се установили в София,бяхме си купили апартамент с дългосрочен ипотечен кредит,въобще не се бях и замисляла,че може да се местим.И една сутрин мъжа ми отива на работа и ми се обажда-:Да знаеш,че след един месец се местим в Плевен.Е,не го каза така директно...Ако знаете какъв рев му дръпнах.Но сега се чувстваме много добре на новото място,чак самата аз не мога да повярвам колко бързо свикнахме.Даже сега никак не ми се връща в София.Единствено не мога да свикна с тази несигурност-все се чудя дали утре няма да ми каже,че отиваме в Ямбол примерно.
.Ако ви се наложи да се преместите със съпруга си в нов град,на съвсем непознато място,сред нови хора-как бихте реагирали.На мен ми се наложи преди два месеца и честно казано тогава го изживях доста тежко.Бяхме се установили в София,бяхме си купили апартамент с дългосрочен ипотечен кредит,въобще не се бях и замисляла,че може да се местим.И една сутрин мъжа ми отива на работа и ми се обажда-:Да знаеш,че след един месец се местим в Плевен.Е,не го каза така директно...Ако знаете какъв рев му дръпнах.Но сега се чувстваме много добре на новото място,чак самата аз не мога да повярвам колко бързо свикнахме.Даже сега никак не ми се връща в София.Единствено не мога да свикна с тази несигурност-все се чудя дали утре няма да ми каже,че отиваме в Ямбол примерно. Какво против Ямбол имаш...???
Знаеш ли колко хубав град е.......Аз го преживях Валенце, това за което говориш, въпреки че не сме женени. След 5 години студенски живот във Варна, реших да зачеркна всичко и да ида при него в София. Изнесох багажа и тръгнах. Живяхме там половин година и за късмет него го преместиха в любимата ми Варна..та наново багажи и сега сме тук. И аз се ядосвах и плаках. Ама сега съм най-доволна. Тук са ми приятелите, тук съм си свикнала.
Незанам и не искам да мисля, след като създадем семейство и имаме деца, ако се наложи да се местим.... НЕИСКАМ да го изживявам наново!!!!
Любимият пита мъжа ти къде е служил в София???
# 58
27 юли 2006, 20:01 ч.
Ооо,нямам нищо против Ямбол,не ме разбирай погрешно 
,просто Ямбол беше другата ни алтернатива/евентуално/,но ни е доста далече от родния град-и двамата сме от Враца.Иначе против града нямам абсолютно нищо,доже най-добрата ми приятелка от студентството е от там.
Мъжа ми служи последно в КПВО на 4-ти километър в София.А мъжа ти защо пита?
Виж целия пост
,просто Ямбол беше другата ни алтернатива/евентуално/,но ни е доста далече от родния град-и двамата сме от Враца.Иначе против града нямам абсолютно нищо,доже най-добрата ми приятелка от студентството е от там.Мъжа ми служи последно в КПВО на 4-ти километър в София.А мъжа ти защо пита
?
# 59
27 юли 2006, 20:35 ч.
Защото и той служи в София, но в танковата бригада.
Виж целия пост
Ооо,нямам нищо против Ямбол,не ме разбирай погрешно ,просто Ямбол беше другата ни алтернатива/евентуално/,но ни е доста далече от родния град-и двамата сме от Враца.Иначе против града нямам абсолютно нищо,доже най-добрата ми приятелка от студентството е от там.
Мъжа ми служи последно в КПВО на 4-ти километър в София.А мъжа ти защо пита?
,просто Ямбол беше другата ни алтернатива/евентуално/,но ни е доста далече от родния град-и двамата сме от Враца.Иначе против града нямам абсолютно нищо,доже най-добрата ми приятелка от студентството е от там.Мъжа ми служи последно в КПВО на 4-ти километър в София.А мъжа ти защо пита
?Защото и той служи в София, но в танковата бригада.
Препоръчани теми