Личен опит от свалки

Хонда, да не е бил безработен?

Още тук го слагам в графа "неблагонадежден" и забравям за него.
Предвид развитието, явно е, че ще бъда права....   
Както винаги съм писала/казвала, човек си личи от първа дума/среща.

Да се разпиша и аз - запознаване от общ познат, след два месеца постоянно писане (в които той много упорито ме сваляше и се опитваше да ми се хареса), се виждаме. Той предложи часа - 13. Логичното беше да отидем да обядваме, срещата ни беше на една пресечка на Витошка, не помня кой предложи, но отидохме в Щастливеца. Не смятам, че това е кой знае колко непосилен за млад, работещ човек, ресторант. Аз ядох една салата. Пих вода. Сервитьорът пита как ще платим - в брой или с карта, онзи мълчи. На мен ми става тъпо, сервитьорът ни гледа, и казвам "в брой". Носят сметката (нямаше и 40 лева), оставиха я до него, той ПО НИКАКЪВ НАЧИН не реагира. По никакъв. Седи и си пие чайчето и се усмихва блажено. Аз не мога така, става ми тъпо, че сервитьорът минава, взех я и платих. Той не извади да даде дори за себе си. След това предложи да се разходим и да пием кафе. Отидохме до Стабъркс, при което той каза "аз ще намеря места, ти ми вземи еди какво си". Накрая отидохме на кино, което познайте кой плати. Е да, той купи пуканките. Уникално. Накрая на вечерта когато тръгнах да му казвам "чао", с цялата си наглост опита да ме целуне. Дадох му да разбере, че грешно е разчел сигналите ми.

За протокола - по онова време той беше в дългосрочна командировка в чужбина. Това е и причината да се видим чак след два месеца, той се прибра за няколко дни, да си извади нова лична карта. Явно е мислел, че е чужденец, който аз съм поканила на гости в България, и съм длъжна да развеждам и дундуркам.

След като си замина, ми написа дълго съобщение, в което казва, че според него сме един за друг, и други безумни неща, които не помня.

Както можете да предположите, не се видяхме повече.

Факт е, че от първия момент не ми хареса изобщо, нито външно, нито като поведение, нула химия. Аз лично веднага разбирам дали ще има втора среща или не, в този случай нямаше да има. Въпреки всичко обаче се държах много добре с него, все пак беше отделил от времето си в България, за да се видим. Но това, че ме остави аз да плащам навсякъде, за мен лично е недопустимо и дори Брад Пит да беше, нямаше да се видим втори път.

Amelie,и ти си като мен! Направо ми идва да те “нашамаря” (шегувам се) но като се сетя че съм същата и ми идва сама да си посегна ,Хахаах.
И аз същата плащам да не би да ощетя някого но накрая себе си ощетявам защото буквално правим неискан реверанс към непознат от неудобство но точно в този момент трябва да оставиш пари за себе си и да чакаш д си плати неговото особено ако не ти харесва външно . А и да ти хареса след такава постъпка ще спре да ти харесва.
Аз пък имах един преди 10 години га бях още млада и луда дето се разбираме да ходим в хотел и тоя си донесе в хотела кюфтета и лютеница и хлебчета от супермаркета и даже ме черпеше ма не си взех 😀😀😀😀

Сигурно е бързал за срещата и не е имал време да обядва или вечеря. Затова е взел ядене от топлата витрина.
Пък може да е ухажвал няколко едноврменно и от страх да не го засекат с теб в ресторант, е решил да отбие номера с 2 кюфтета.
Развесели ме.

Хора, много сметки, а малко флиртове

Няма правилно или грешно. Ако двама човека са ок със ситуацията, значи е ок. Аз също съм споделяла в други теми, че свързвам думата "покана" с това да ме поканят, но думата "среща" не означава за мен точно същото.

Никога не съм намеквала за подаръци, най-хубавото винаги е било от родителите ми, но ми се е случило мъж да ми иска "златно синджирче като твоето". Баща ми и до ден днешен се шегува с този случай, все пак той "трябваше" да го осигури, защото още ходех на училище и джобните ми бяха с друго предназначение.

По прицип просията на подаръци ми смърди, независимо от пола.

Е не 😂, имало значи и по-трагични случаи!
Права си, трябваше да оставя само за себе си, но ме хвана срам от него, тъй като той очевидно нямаше да извади пари. Не исках да се стига до ситуация - идва сервитьорът и парите не стигат.

Сега се сетих и за една "много сладка свалка", ако мога така да я нарека. Преди години си карах стажа в едно училище. Бях на 23 години, а децата на които преподавах бяха пети клас, т.е 12 годишни долу-горе. В едно междучасие едно русичко момченце идва и ми подава една бележка на която пишеше" Госпожо, искате ли след училище да ядем сладолед?" Много се смях и още го разказвам с умиление 🍀☺️😆

Първата ми връзка започна във форум за бойни изкуства. Голямо разочарование - не бяхме готови да бъдем заедно на живо. С годините поне отношенията ни станаха позитивни, не таим лоши чувства.

Това с онлайн запознанствата е НОж с много остриета! Запознах се преди година с Един койо моментално харесах. Писахме и след месеци се видяхме на две срещи к тъй като той не е от града дето съм аз нямахме бъдеще ( според него) но исках да споделя впечатленията си пъ момчето
Определено добро и приятен събеседник но нисичък и свитичък , леко инфантилен ми се видя. На 36 години може ли да казваш че любимата ти храна е шоколад и че вчера си минал от място където като малък са ти купували лакомства и си си купил от мястото лакомство заради спомена.някак си на 1 среща подобен разказ не ми допада. Аз също бих споделила за детство и спомени но забога на 1 среща ли ?!!

Аз съм с много трагичен случай отвсякъде Излизам на дискотека с потенциално гадже. Бяхме седнали на бара. Той обичаше да пие, аз пък - грам. Но нали трябва да се правя, че имаме нещо общо.. Поръчвам една водка, втора водка и естествено ми призля Отивам да се освежа в тоалетната, връщам се и бам сядам му в скута, вдигам чашата, казвам "Наздраве", умилквам му се подпийнала.. Докато не дойде да ме дръпне за ръката и да ми се накрещи, че се натискам на други мъже Мале, като погледнах- аз съм се настанила другаде Че чак се скарах на онзи що ми вика наздраве и си трае като сядам в него, той вдига рамене "Еми искаш - идваш, да откажа ли" много цирк беше, добре че не беше в моя град

има и по трагични.. като например да си легнеш с някоя забивка от бара от вечерта о на сл ден блуждаещо да си спомняш лицето му😂😂😂

Те така се правят яките кютеци...и троянската война.

Не го разбирам това с онлайн запознанствата. Преди много много години си направих профил в Елмаз, бях на 17 и отидох на две срещи. Единия беше излъгал за годините си и сложил профилна снимка от преди 10 години поне. Другия на снимката излеждаше направо красавец, на живо беше много сив и скучен. От тогава ми е останало убеждението, че нещата или се случват от само себе си, или не се случват. Звучи ми ужасно да си "търсиш" тръпка така. И все се сещам за онзи виц " Търся сродната душа, да не пие, да не пуши и да не е на първи и последен етаж".

Снощи се качвам на такси. Изведнъж таксиметровият шофьор реши да сподели, че не му върви с жените, но гласът ми му действа възбуждащо. Само аз си знам с какъв ужас чаках да пристигна на адреса.