детето ми прави сериозни бели

  • 3 933
  • 72
# 15
Според мен той изразява протест срещу прекалено закрилническото ти поведение...детето иска да се почувства самостоятелно...........така тълкувам аз нещата
Виж целия пост
# 16
Знаеш ли мила, до скоро и ние имахме доста сходен проблем,само че при нас беше и с бой над други деца.Пробвала съм най различни варианти на заплахи,наказания,лишавания,да ти кажа нищо не помогна.Нашия господин се мислеше за най-велик,че той е най умен ,най-силен ,първи във всяко отношение и всичко което беше около него беше нищожно тн.т.До момента в който се збиха с едно по-голямо от него дете и той разбра че има и по-големи.Но аз междувременно започнах да го водя на психолог и нейните препоръки бяха следните:Никога,ама никога не му казвай че е лош,че е невъзпитан и др.В момента в който направи беля аз казвах" Виж мамо, аз много добре знам, че ти си най- доброто дете което познавам и това което правиш не е хубава постъпка" и изобщо всеки път повтарях колко е добър,колко е умен ,и колко го обичам,като наблягам на постъпката,обяснения защо не бива да се прави,но ако е възможно със спокоен тон/за да види той че ти не излизаш от релси толкова лесно/.Никога директно към неговата личност с нападки не съм се обръщала.И след известно време нещата се оправиха.В момента имам най прекрасното дете /да не казвам голяма дума/,пак прави бели но не умишлени и най-вече ПРИКЛЮЧИХМЕ с боя.....Така ,че лапай по едно валерианче и много спокойствие,но мисля че ще е добре да се консултираш и с психолог.
Успех!  bouquet
Виж целия пост
# 17
Щом сте я докарали до там, съвсем умишлено да прави бели и то след много говорене, обяснения и наказания, може би малко пердах би помогнал... Лично аз бих напердашила моята, ако направи това. Защото явно с добро не става. А ако не се пресече бързо, може да стане и доста по зле. И разбира се много ще се ровя и разпитвам, за да разбера каква е причината. Противно на общото схващане, пердахът не изключва и сериозните разговори /т.е. сам по себе си е абсолютно недостатъчен/. може би и една по-сириозно изолация ще свърщи също работа, но лично аз не бих успяла да я наложа.
Моята също понякога се е мислила за "всевиша". Чудила съм се как, без да я стресирам, нагледно да й покажа, че всъщност е още много зависима и безпомощна. И да я убедя, че повечето неща в живота нито могат, нито някога ще й бъдат подвластни. Но не съм намерила начин до сега.
и според мен малко пердах  би помогнал
Виж целия пост
# 18
не знам как и защо се е стигнало дотук. предполагам е започнало постепенно с по-дребни неща...

ако габриела направи това с огледалото ще й се скарам сериозно, там на място. а ако се върне да го дочупи, ще отнесе такъв бой, че ще го помни - връщането ще бъде явно противопоставяне на това, което вече съм казала.

а ти с какво го заплашваш? и после изпълняваш ли си заканите? това мисля, че е важно.

и въпросът "ти да не си господ.." е неправилен според мен. на тази възраст риториката им е слаба страна. нямат нужда от много думи, а от кратки и ясни послания. аз бих казала "ти нямаш право да решаваш за неща, които не са твои".

трябва според мен да се действа много твърдо и последователно, но най-важното е да се открие причината за това поведение.
Виж целия пост
# 19
Какъв е тоя бой дето го препоръчват повечето, нещо не ми го побира главата. Явно проблема е някъде другаде и с детето трябва да се поговори внимателно и сериозно и да се разбере откъде идва всичко. Може би и със специалист, ако смяташ че сама не можеш да се оправиш.
Виж целия пост
# 20
Ами ако проблема не е сериозен, а просто детето е свикнало, че всичко може и остава безнаказано?
Виж целия пост
# 21
Ами аз не видях някой да казва"Майки бийте си децата ,че да ги възпитате" newsm78
Виж целия пост
# 22
..... просто детето е свикнало, че всичко може и остава безнаказано?

На мен повече на това ми прилича...
Виж целия пост
# 23
http://www.biberonbg.com/info/agresia.htm

Много хубава статия, в която естествено и дума не се споменава за пляскане на детето.
Виж целия пост
# 24
Остави го да си понесе последствията.........не го спасявай........щом не разбира.........нека мята камъни и после сам да се оправя със съседа...........най- малко ще се размине с удължено ухо
с това ама изобщо не мога да се съглася   Rolling Eyes
Ако някое 4.годишно дете започне да ми троши колата, едва ли ще се разправям чак толкова с него, ще го хвана, и ще водя при родителите му, и от тях ще търся отговорност , а не от него   Peace
Няма да го пребивам или да се разправям с 4.годишно хлапе   Shocked, ами ако нещо му направя в яростта си   ooooh!, нали родителите после могат да ме съдят за такова нещо   Shocked

Белите му са далеч от нормалните детски бели, направо малко ми приличат на  вандализъм   Rolling Eyes
Отговорноста за поведението на децата според мен е изцяло на родителите, а щом не се справяте, най добре да се обЪрнете за помощ към специалисти  Peace

Съгласна съм че като заплашваш с нещо детето, да не излиза, да не гледа тв, или там каквито са твойте заплахи, си дръж на думата... иначе няма файда Peace
Виж целия пост
# 25
http://www.biberonbg.com/info/agresia.htm

Много хубава статия, в която естествено и дума не се споменава за пляскане на детето.
Peace Peace Peace Peace
Виж целия пост
# 26
Какъв е тоя бой дето го препоръчват повечето, нещо не ми го побира главата. Явно проблема е някъде другаде и с детето трябва да се поговори внимателно и сериозно и да се разбере откъде идва всичко. Може би и със специалист, ако смяташ че сама не можеш да се оправиш.

Ами още ти е малко детето. Белите му могат да са големи, но не са "на пук" и с "умисъл", нито ти се е налагало да използваш целия арсенал от увещания, наказания и т.н. Била съм сигурно 4 - 5 пъти и макар да ми е било много гадно, не съжалявам. Имало е ефект. Повечето от вас не могат да разберат, че има деца /по-големички/, които понякога зациклят - съзнават, че нещо което правят е лошо, но не могат да спрат. И струва ми се подсъзнателно "се сърдят" на възрастния, че не може да се справи с проблема. И нямат желание да бъдат разбирани е увещавани. Един тупаник по дупето /с извинение/ много бързо ги изкарва от това състояние и ги прави много по-склонни към разговори и анализи. И да уточня, че това важи за възрастов диапазон приблизително от 4 до 5 г. При по-малките си е жестоко, защото не осъзнават напълно, а при по-големите вече е унизително и обидно за самото дете и може да има неприятни последици.
Майките на малките дечица 1-2-3 г. категорично отричат боя, а на по-големинте са склонни да прибягват понякога до него. Аз също съм била противничка на пердаха.
Виж целия пост
# 27
Извинявай, не се заяждам, но ти показваш ли му, че подобно поведение има сериозни последиц?
В смисъл, не знам какво разбираш под "наказан за 3 дни".
Той е достатъчно голям, за да знае, че всяко действие има и морални, и физически последици.
Аз още при първото удряне на огледалото щях да се скарам и да го накарам да се върне да го намести. След счупването надали щях да ударя детето (пляскам децата ми само през ръцете и то, когато има опасност да се наранят, а аз съм повторила няколко пъти - примерно, опитват се да хванат врящата тенджера на котлона или нещо подобно). Но... бих го накарала да останем там и да изчакаме собственикът. Щях да му платя щетите (иначе, тръгвайки си, показваш, че подобно нещо е ненаказуемо). Щях да накарам детето да се извини, а после за същата сума, която дам за огледалото, щях да го лиша от играчки, дрешки, лакомства или други желани (но не необходими) за него неща.
За хвърлянето на камъни - същото. Първо ще го попитам как би се чувствало, ако някой нарочно счупи някоя негова любима играчка, а после отново ще му обясня колко е важно да уважава вещите на другите хора и как се чувстват те (т.е. ще го накарам да се постави на тяхното място).
И още нещо, при подобни действия ще го накарам да ми каже каква е причината да е толкова ядосан, на кого/какво се сърди, а не бих подходила с риторика или ирония.
Трябва в момента на действието да има противодействие, иначе няма да има резултат.
И поговори с психолог, защото често подобно поведение преминава в агресия или автоагресия, но първо разбери причината.
Не се страхумай да се скараш на детето си, но и не го прави за щяло и нещяло.
Баланс му е майката.
Успех.
Виж целия пост
# 28
Какъв е тоя бой дето го препоръчват повечето, нещо не ми го побира главата. Явно проблема е някъде другаде и с детето трябва да се поговори внимателно и сериозно и да се разбере откъде идва всичко. Може би и със специалист, ако смяташ че сама не можеш да се оправиш.

Ами още ти е малко детето. Белите му могат да са големи, но не са "на пук" и с "умисъл", нито ти се е налагало да използваш целия арсенал от увещания, наказания и т.н. Била съм сигурну 4 - 5 пъти и макар да ми е било много гадно, не съжалявам. Имало е ефект. Повечето от вас не могат да разберат, че има деца /по-големички/, които понякога зациклят - съзнават, че нещо което правят е лошо, но не могат да спрат. И струва ми се подсъзнателно "се сърдят" на възрастния, че не може да се справи с проблема. И нямат желание да бъдат разбирани е увещавани. Един тупаник по дупето /с извинение/ много бързо ги изкарва от това състояние и ги прави много по-склонни към разговори и анализи. И да уточня, че това важи за възрастов диапазон приблизително от 4 до 5 г. При по-малките си е жестоко, защото не осъзнават напълно, а при по-големите вече е унизително и обидно за самото дете и може да има неприятни последици.

Прави ми впечетлине, че майките на малките дечица 1-2-3 г. категорично отричат боя, а на по-големинте са склонни да прибягват понякога до него.

Да бе да сигурно ако питаш детски психолог за проблема ще ти препоръча "тупаник по дупето" за проблемите на агресията при 4-5 годишните! Mr. Green
По-скоро трябва да се постъпи както казва Азаф!
Виж целия пост
# 29
Психолога не живее по 24 часа с детето, нали така?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия