Моля ако има мами правили скоро абразио в МД да дадат малко инфо.Какви изследвания сте правили в болницата ли ги правиха или не?Ако си взема само направление 7 от личния и отида за приемане дали още същият ден ще направят абразио или не и колко дни сте стояли в болницата?Благодаря на отзовалите се.За София става дума.Объркала съм мястото на темата ако може модератор да я премести
Виж целия пост
Абразио в Майчин дом София
- Публикувана: 10 ян. 2020, 20:38 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2026, 11:58 ч.
# 1
19 септ. 2026, 11:58 ч.
Откриха ми полип на матката. Моят гинеколог ме насочи към „Майчин дом“, въпреки че самият той няма практика там, а в кабинета му не се извършва абразио.
Отидох в болницата, за да ме прегледат в медицинския център. Пристигнах около 8:20 ч. Пред кабинет 207, където трябваше да ме прегледат, имаше доста жени. Хубавото беше, че викаха пациентките по име. Тъй като в кабинета няма постоянно дежурен лекар, трябваше да се изчака да дойде доктор, който в момента не е в операция.
Когато влязох, беше д-р Фръндева. За съжаление, изобщо не останах доволна от отношението ѝ и от начина, по който ми говореше и повишаваше тон. Прегледа ме и потвърди, че трябва да ми бъде направено абразио.
След около 4–5 дни трябваше отново да отида рано сутринта – мисля, че около 8:00 ч. – пред регистратурата. Оттам отново ме изпратиха към кабинет 207 за прием. Имаше около 9–10 жени.
Когато ни викаха, ни даваха по 4–5 листа, на които трябваше да попълним личните си данни – имена, ЕГН, адрес, телефон, телефон на близък човек, както и въпросник за алергии, придружаващи заболявания и т.н.
Ако ще ви приемат там по-добре си носете химикалка, защото има само две които може да използвате пред кабинета на едно бюро и от там става забавянето.
След като бяхме готови, отново една по една влизахме в кабинета, за да проверят документите ни, а след това ни разпращаха по останалите кабинети на етажа – за вземане на кръв, ЕКГ, консултация с анестезиолог и консултация с лекар по вътрешни болести. Настройте се за доста чакане пред кабинетите.
Междувременно аз бях прочела прекалено много информация за полипите и бях разбрала, че един от методите за тяхното отстраняване е хистероскопията. Когато попълних документите и отново влязох в кабинет 207, реших да попитам сестрата за тази процедура. Тя ми каза: „Чакай сега, ще извикам доктор да ти обясни.“
Дойде лекар, чието име няма да споменавам. Той поиска да ме прегледа, но аз първо попитах:
„Колко струва тази процедура?“
Отговорът беше:
„Ела първо да те прегледам.“
Прегледа ме и също потвърди, че имам полип. След това отново попитах за цената.
Каза ми:
„800 евро е процедурата с по-добрия уред.“
Когато чух сумата, отговорих, че в момента няма как да си позволя 800 евро и вероятно ще остана на варианта с абразио.
Тогава той веднага добави:
„Ама има и за 400 евро – същата процедура, но с друг уред.“
Честно казано, ситуацията ми стана абсурдна. Почувствах се все едно не говорим за медицинска процедура, а се пазарим на Женския пазар. Казах, че и 400 евро в момента не мога да отделя. Видимо не остана особено доволен и излезе.
И точно това ми остави много неприятно усещане – когато човек е притеснен за здравето си, е изключително лесно да бъде поставен в ситуация, в която се чувства притиснат да плати допълнително.
В този ден си тръгнах около 14:30 ч. Казаха ми, че до 15:00 ч. мога да се храня, до 22:00 ч. мога да пия вода, а след това до процедурата на следващия ден – нищо.
На следващата сутрин трябваше да бъда в 7:00 ч. пред манипулационната на шестия етаж, където ме приеха.
Когато попитах къде да се преоблека, една от сестрите ми каза:
„Ами в момента нямаме легла.“
Попитах:
„И сега какво правим?“
Отговорът беше:
„Ще чакаш тук във фоайето на диваните, докато се освободи легло.“
След около час свалиха една жена към операционните и се освободи легло. Казаха ми да вляза в стаята и да се преоблека.
Малко по-късно дойдоха лекари на визитация. Попитаха ме за какво съм приета и дали имам уговорка с определен лекар, тоест избор на екип.
Казах:
„За абразио съм и не нямам избор на екип.“
Тогава ми обясниха, че понеже д-р Фръндева ме е прегледала първоначално в кабинета, тя ще извърши абразиото. Тя самата беше на визитацията и реакцията ѝ ми направи впечатление – не изглеждаше особено доволна от това.
Около 8:40 ч. ме свалиха в реанимацията на първия етаж.
И оттам започна голямото чакане.
Бяхме само две жени, които чакахме за абразио, но никой не ни казваше приблизително кога ще бъде извършена манипулацията.
След около 30 минути свалиха друга жена. След нея още две. Тези три жени бяха обработени преди нас и след това ги качиха обратно по отделенията. Те бяха с избор на екип.
Когато излизаха от операционната и ги връщаха в стаята, сестрите обясняваха, че трябва да останат около два часа, докато започне да ги отпуска упойката.
Постепенно останах с впечатлението, че пациентките без избор на екип просто чакат, докато се освободи възможност за тях. И всъщност моето предположение ми беше потвърдено и от екипа там.
По едно време погледнах часовника – беше станало 12:00 ч.
Отидох при една от сестрите и попитах:
„Днес ще ми направят ли манипулацията или да си тръгвам? От вчера не съм яла и почти нищо не съм пила.“
Тя ми каза:
„Много рядко има шанс да не остане за този ден. Почакайте, ще ви направят.“
Попитах до колко часа работят операционните, а тя ми отговори:
„До 14:00 ч. работим.“
В един момент дойде д-р Фръндева и влязохме в операционната. Тя ме попита за какво съм и аз ѝ обясних. След това започна да пише нещо на компютъра и ми каза:
„И днес ще останеш тук.“
Аз попитах:
„Така ли?“
Причината да се учудя беше, че преди приема сестрите, както и на регистратура ми бяха обяснили, че обикновено след такава процедура не се остава да се спи в болницата, освен ако няма медицинска причина. Същото така и приятелка, на която са й правили същата процедура ми каза, че не е спала в болницата.
Тогава тя се обърна към мен и с повишен тон каза:
„Как така – ‘така ли’? Какво си мислите всичките тук, че можете да си правите каквото искате? Тук оставаш днес.“
Не исках да влизам в спор непосредствено преди процедурата и просто замълчах.
След малко тонът ѝ се промени и тя ме попита:
„Ние с теб имаме ли някаква уговорка? За избор на екип?“
Казах:
„Не, нямаме.“
А тя отговори:
„Така ли? Не се притеснявай, ще те направим.“
Цялата тази ситуация отново ми остави изключително неприятно усещане.
След предишния ми опит с раждане в друга болница, където бях с избор на екип и въпреки това не останах доволна, този път реших, че няма да плащам допълнително за процедура, за която не смятах, че е необходимо да правя избор на екип, при положение, че тази процедура се поема изцяло по НЗОК.
В крайна сметка останахме в операционната около 15–20 минути, докато дойде анестезиологът.
За него мога да кажа само хубави неща – беше изключително мил, спокоен и внимателен и си свърши работата много бързо.
След процедурата ме преместиха обратно в стаята в реанимацията и ме оставиха около два часа да се възстановя.
След това ме качиха обратно в отделението. Сестрите от реанимацията ми помогнаха да се преместя на леглото.
От този момент нататък обаче при мен не дойде нито сестра, нито анестезиолог, нито лекар, за да провери как съм, имам ли оплаквания и мога ли вече да се изправям и да ходя.
Всъщност в последствие разбрах, че при никоя от жените в стаята и съседните стаи не е минал никой да ги провери.
Успях сама да се раздвижа, при това сравнително бързо.
След като станах, отидох до манипулационната и попитах сестрата кога ще бъда изписана.
Тя ми каза:
„Имам прекалено много работа и още не съм ви видяла листовете.“
След около два часа отново отидох да попитам. Тогава ми каза:
„Трябва доктор да каже.“
И така чаках до около 19:00 ч., когато най-накрая ме пуснаха да си тръгна.
Бях изписана от същата сестра без преглед от лекар и без някой да дойде да провери състоянието ми преди да напусна отделението. Единственото, което ми казаха, беше, че ако получа някакво усложнение, трябва да се върна в болницата, дори и през нощта.
За мен това беше изключително несериозно отношение към пациент.
На следващия ден трябваше отново да отида в 9:00 ч., за да бъда изписана „официално“.
Отидох, оправихме документите и попитах:
„Няма ли някой да ме прегледа?“
Отговориха ми:
„Ще се разбереш с доктора, който ти е правил абразиото, и ще отидеш в кабинета му на преглед.“
В момента ми остава да чакам около 15 дни за епикризата и резултатите, след което смятам да отида на контролен преглед при моя гинеколог.
Това е моят личен опит и моите впечатления от престоя ми там. Не твърдя, че всеки пациент ще има същото преживяване, но ако от мен зависи и отново ми се наложи подобна процедура, аз лично не бих избрала тази болница.
Най-разочароващото за мен не беше самата процедура, а отношението, липсата на информация и чувството, че когато не си с избор на екип, към теб се подхожда по различен начин. Но в крайна сметка се оказа, че жените с избор на екип минават по-бързо единствено в операционната, след квото всички чакахме еднакво време до 19:00, за да бъдем пуснати. 😃 При положение че човек влиза в болница притеснен за здравето си, най-малкото, което очаква, е нормално човешко отношение, обяснение какво предстои и усещане, че някой действително следи състоянието му.
Ще напиша списъка, който ми предоставиха за прием, тъй като разбрах, че на много от жените не им е показан. Ако Ви се наложи поне да сте подготвени.
* прибори
* нощница (не пижама)
* чехли
* елек
* обезкосмена
* без гел лак
* мокри и сухи кърпички
* телефон и зарядно
* термометър
* вода
* дамски превръзки
* лекарства
Виж целия пост
Отидох в болницата, за да ме прегледат в медицинския център. Пристигнах около 8:20 ч. Пред кабинет 207, където трябваше да ме прегледат, имаше доста жени. Хубавото беше, че викаха пациентките по име. Тъй като в кабинета няма постоянно дежурен лекар, трябваше да се изчака да дойде доктор, който в момента не е в операция.
Когато влязох, беше д-р Фръндева. За съжаление, изобщо не останах доволна от отношението ѝ и от начина, по който ми говореше и повишаваше тон. Прегледа ме и потвърди, че трябва да ми бъде направено абразио.
След около 4–5 дни трябваше отново да отида рано сутринта – мисля, че около 8:00 ч. – пред регистратурата. Оттам отново ме изпратиха към кабинет 207 за прием. Имаше около 9–10 жени.
Когато ни викаха, ни даваха по 4–5 листа, на които трябваше да попълним личните си данни – имена, ЕГН, адрес, телефон, телефон на близък човек, както и въпросник за алергии, придружаващи заболявания и т.н.
Ако ще ви приемат там по-добре си носете химикалка, защото има само две които може да използвате пред кабинета на едно бюро и от там става забавянето.
След като бяхме готови, отново една по една влизахме в кабинета, за да проверят документите ни, а след това ни разпращаха по останалите кабинети на етажа – за вземане на кръв, ЕКГ, консултация с анестезиолог и консултация с лекар по вътрешни болести. Настройте се за доста чакане пред кабинетите.
Междувременно аз бях прочела прекалено много информация за полипите и бях разбрала, че един от методите за тяхното отстраняване е хистероскопията. Когато попълних документите и отново влязох в кабинет 207, реших да попитам сестрата за тази процедура. Тя ми каза: „Чакай сега, ще извикам доктор да ти обясни.“
Дойде лекар, чието име няма да споменавам. Той поиска да ме прегледа, но аз първо попитах:
„Колко струва тази процедура?“
Отговорът беше:
„Ела първо да те прегледам.“
Прегледа ме и също потвърди, че имам полип. След това отново попитах за цената.
Каза ми:
„800 евро е процедурата с по-добрия уред.“
Когато чух сумата, отговорих, че в момента няма как да си позволя 800 евро и вероятно ще остана на варианта с абразио.
Тогава той веднага добави:
„Ама има и за 400 евро – същата процедура, но с друг уред.“
Честно казано, ситуацията ми стана абсурдна. Почувствах се все едно не говорим за медицинска процедура, а се пазарим на Женския пазар. Казах, че и 400 евро в момента не мога да отделя. Видимо не остана особено доволен и излезе.
И точно това ми остави много неприятно усещане – когато човек е притеснен за здравето си, е изключително лесно да бъде поставен в ситуация, в която се чувства притиснат да плати допълнително.
В този ден си тръгнах около 14:30 ч. Казаха ми, че до 15:00 ч. мога да се храня, до 22:00 ч. мога да пия вода, а след това до процедурата на следващия ден – нищо.
На следващата сутрин трябваше да бъда в 7:00 ч. пред манипулационната на шестия етаж, където ме приеха.
Когато попитах къде да се преоблека, една от сестрите ми каза:
„Ами в момента нямаме легла.“
Попитах:
„И сега какво правим?“
Отговорът беше:
„Ще чакаш тук във фоайето на диваните, докато се освободи легло.“
След около час свалиха една жена към операционните и се освободи легло. Казаха ми да вляза в стаята и да се преоблека.
Малко по-късно дойдоха лекари на визитация. Попитаха ме за какво съм приета и дали имам уговорка с определен лекар, тоест избор на екип.
Казах:
„За абразио съм и не нямам избор на екип.“
Тогава ми обясниха, че понеже д-р Фръндева ме е прегледала първоначално в кабинета, тя ще извърши абразиото. Тя самата беше на визитацията и реакцията ѝ ми направи впечатление – не изглеждаше особено доволна от това.
Около 8:40 ч. ме свалиха в реанимацията на първия етаж.
И оттам започна голямото чакане.
Бяхме само две жени, които чакахме за абразио, но никой не ни казваше приблизително кога ще бъде извършена манипулацията.
След около 30 минути свалиха друга жена. След нея още две. Тези три жени бяха обработени преди нас и след това ги качиха обратно по отделенията. Те бяха с избор на екип.
Когато излизаха от операционната и ги връщаха в стаята, сестрите обясняваха, че трябва да останат около два часа, докато започне да ги отпуска упойката.
Постепенно останах с впечатлението, че пациентките без избор на екип просто чакат, докато се освободи възможност за тях. И всъщност моето предположение ми беше потвърдено и от екипа там.
По едно време погледнах часовника – беше станало 12:00 ч.
Отидох при една от сестрите и попитах:
„Днес ще ми направят ли манипулацията или да си тръгвам? От вчера не съм яла и почти нищо не съм пила.“
Тя ми каза:
„Много рядко има шанс да не остане за този ден. Почакайте, ще ви направят.“
Попитах до колко часа работят операционните, а тя ми отговори:
„До 14:00 ч. работим.“
В един момент дойде д-р Фръндева и влязохме в операционната. Тя ме попита за какво съм и аз ѝ обясних. След това започна да пише нещо на компютъра и ми каза:
„И днес ще останеш тук.“
Аз попитах:
„Така ли?“
Причината да се учудя беше, че преди приема сестрите, както и на регистратура ми бяха обяснили, че обикновено след такава процедура не се остава да се спи в болницата, освен ако няма медицинска причина. Същото така и приятелка, на която са й правили същата процедура ми каза, че не е спала в болницата.
Тогава тя се обърна към мен и с повишен тон каза:
„Как така – ‘така ли’? Какво си мислите всичките тук, че можете да си правите каквото искате? Тук оставаш днес.“
Не исках да влизам в спор непосредствено преди процедурата и просто замълчах.
След малко тонът ѝ се промени и тя ме попита:
„Ние с теб имаме ли някаква уговорка? За избор на екип?“
Казах:
„Не, нямаме.“
А тя отговори:
„Така ли? Не се притеснявай, ще те направим.“
Цялата тази ситуация отново ми остави изключително неприятно усещане.
След предишния ми опит с раждане в друга болница, където бях с избор на екип и въпреки това не останах доволна, този път реших, че няма да плащам допълнително за процедура, за която не смятах, че е необходимо да правя избор на екип, при положение, че тази процедура се поема изцяло по НЗОК.
В крайна сметка останахме в операционната около 15–20 минути, докато дойде анестезиологът.
За него мога да кажа само хубави неща – беше изключително мил, спокоен и внимателен и си свърши работата много бързо.
След процедурата ме преместиха обратно в стаята в реанимацията и ме оставиха около два часа да се възстановя.
След това ме качиха обратно в отделението. Сестрите от реанимацията ми помогнаха да се преместя на леглото.
От този момент нататък обаче при мен не дойде нито сестра, нито анестезиолог, нито лекар, за да провери как съм, имам ли оплаквания и мога ли вече да се изправям и да ходя.
Всъщност в последствие разбрах, че при никоя от жените в стаята и съседните стаи не е минал никой да ги провери.
Успях сама да се раздвижа, при това сравнително бързо.
След като станах, отидох до манипулационната и попитах сестрата кога ще бъда изписана.
Тя ми каза:
„Имам прекалено много работа и още не съм ви видяла листовете.“
След около два часа отново отидох да попитам. Тогава ми каза:
„Трябва доктор да каже.“
И така чаках до около 19:00 ч., когато най-накрая ме пуснаха да си тръгна.
Бях изписана от същата сестра без преглед от лекар и без някой да дойде да провери състоянието ми преди да напусна отделението. Единственото, което ми казаха, беше, че ако получа някакво усложнение, трябва да се върна в болницата, дори и през нощта.
За мен това беше изключително несериозно отношение към пациент.
На следващия ден трябваше отново да отида в 9:00 ч., за да бъда изписана „официално“.
Отидох, оправихме документите и попитах:
„Няма ли някой да ме прегледа?“
Отговориха ми:
„Ще се разбереш с доктора, който ти е правил абразиото, и ще отидеш в кабинета му на преглед.“
В момента ми остава да чакам около 15 дни за епикризата и резултатите, след което смятам да отида на контролен преглед при моя гинеколог.
Това е моят личен опит и моите впечатления от престоя ми там. Не твърдя, че всеки пациент ще има същото преживяване, но ако от мен зависи и отново ми се наложи подобна процедура, аз лично не бих избрала тази болница.
Най-разочароващото за мен не беше самата процедура, а отношението, липсата на информация и чувството, че когато не си с избор на екип, към теб се подхожда по различен начин. Но в крайна сметка се оказа, че жените с избор на екип минават по-бързо единствено в операционната, след квото всички чакахме еднакво време до 19:00, за да бъдем пуснати. 😃 При положение че човек влиза в болница притеснен за здравето си, най-малкото, което очаква, е нормално човешко отношение, обяснение какво предстои и усещане, че някой действително следи състоянието му.
Ще напиша списъка, който ми предоставиха за прием, тъй като разбрах, че на много от жените не им е показан. Ако Ви се наложи поне да сте подготвени.
* прибори
* нощница (не пижама)
* чехли
* елек
* обезкосмена
* без гел лак
* мокри и сухи кърпички
* телефон и зарядно
* термометър
* вода
* дамски превръзки
* лекарства
Препоръчани теми