Има ли любов?

Не можеш да я виниш. На нейно място и аз така бих подходила. А ти не се отчайвай и на твоята улица ще изгрее слънцето като му дойде времето.

Любов има навсякъде. Ти питаш конкретно за романтичната... има я, но е кратка като летен дъжд. Вашата е един вид невъзможна и това я подсилва. Светът е пълен с жени, които си заслужават. Не се вкопчвай никога в някоя прекалено силно.

Евала на жената.
Много ясно, че само любовта към детето е е безусливна. Мъже и жени- много. Тия, дето ги е погълнала любов към някой келеш за сметка ан децата им, имат бъг на последния етаж.

Не е любов, нещо друго ти е станало по време на танца...

Не се влюбваш за първи път толкова силно.
Човек е склонен да си мисли така (всеки път) под въздействието на хормони и изобщо - химията в мозъка, която се случва, когато започне интимна връзка.

В твоя случай, играят роля и факторите, че сте имали отношения (и има усещане за недовършеност), както и че тя е "заета" в момента (сладкото забранено).

За "преодоляваща всичко любов" е малко неподходящо да се говори при вас (но на мен по принцип, не ми харесва да използвам такива клишета).

И аз мисля като Trill. Искаш я толкова много, защото знаеш, че не може да я имаш, а и предишният ви опит може би е бил недовършен. Но дори да се съберете, едва ли всичко ще е цвятя и рози, браво на жената, че мисли трезво и е решила да запази семейството си, уважи решението й, а за мен ще е по-добре за теб да прекратите и приятелските отношения.

Ти нали точно преди 2 месеца се раздели с дългогодишната си приятелка и гаснеше от скръб по нея?
Кога успя да се отърсиш, кога да тръгнеш по жени, кога да се влюбиш наново, че и да се разочароваш?
Лешперска работа...

Виждал съм, но няма.

Намери си някоя свободна и подходяща за теб.Такава извисена и безусловна любов има само в книгите и филмите.Вместо да хвърчиш в облаците слез на земята и погледни реалноста и ежедневието.Любов не се яде,любовта не сменя памперси и др.,особено на чуждо дете.И естествено,че детето ще й е на първо място.

В голяма грешка си относно новата ти омъжена приятелка, това че си възобновил стара тръпка изобщо не означава непреходна във времето любов и ако да речем се съберете е много вероятно нещата да не се окажат такива, каквито сте си ги представяли и двамата. За това жената постъпва правилно, поне към настоящия момент, а изобщо не е трябвало да се занимава с теб.
За намеренията ти с приятелството е тотална глупост, доста време бях влюбен в моята най-добра приятелка и мога да ти кажа, че тогава беше истински ад за мен. Тя си отиваше при нейния, аз отивах да се напия и всичко продължи почти две години, докато накрая не осъзнах, че така не мога да я карам повече.
За любовта, всеки ще ти отговори различно, а и не е нещо, което може да се дефинира ясно. Силната първоначална, "изпепеляваща" любов, тръпка, пеперуди в стомаха, всъщност е като наркотично опиянение, едни и същи мозъчни центрове се стимулират. Както и ефекта на стимулацията отслабва с времето. Вече дали ще премине в трайни отношения, привързаност, обич между двамата не е съвсем сигурно.

Разбира се, че има любов. Обаче тайната е, че влюбването е само 50% от връзката. Останалите 50% се получават с времето. Затова и се усеща все едно няма любов, защото се изискват и допълнителни действия, докато се стигне до връзка и друго ниво на любов.

Това първоначално увлечение и хормони е ценно, но не е всичко и не може да очакваш, че ще има достатъчно енергия да те преведе през всички пречки. Особено пък при жена с дете, и с опит - от един момент нагоре да си загубиш толкова ума става невъзможно.

Изобщо, уважи й живота, не може за тая любов да се руши всичко и пак наново. Вече ти писаха - такова има само в книгите и филмите. То и аз мога да се влюбя силно, ама вече ако ме питаш дали ще си оставя живота - ми не, не чак толкова силно. Само до ниво поезия. Прозата не ща пак от нулата:)

Доста глупаво е някой да си развали семейството заради неизживяна стара тръпка. Браво на нея, че мисли адекватно. Дори да сте заедно, след максимум две години, като изчезне тръпката и се останови, че не е чак толкова уау връзката ви, колкото е изглеждала в началото, жената ще си скубе косите, че е разрушила семейството на детето си заради теб. Но ще е късно. Ако я уважаваш достатъчно, ще я оставиш на мира.

А според мен си филмар.

Какви са тия драми, подновяване на стари познанства, стара любов, бла-бла.

Човек трябва да гледа само напред. Според мен всичко това е обречено, а може би и доукрасено от теб, тъй че да ти изнася.

Не може да влезеш в една и съща река втори път и всичко да е същото
Щом с голямата любов е имало раздяла, то това, което сега сте изпитали, много повече ми прилича на страст, сласт, а не велика всепоглъщаща любов.
Не знам де, нямам опит, т.като не съм женена, нито имам деца. Но все си мисля, че при тази прословута "истинска" любов, нещата стават сравнително лесно, защото и двамата участници имат желание. Такива драми тъп триъгълници, невъзможни любови, тайни любови и т.н. са ми незрели и с нарцистичен оттенък.

Има естествено, но защо я търсите в прашасалите стаи...
Ако искаш вярвай е написала какво мисля...

И аз смятам, че да чукаш на затворена врата е загуба на време. Колкото и да си въобразяваш, че вратата е отворена, всъщност това е само в твоя ум.

Има любов и още как.
И е прекрасна, когато е споделена, осъзната, взаимна.

А, то не станало, като сте били свободни и двамата... тогава ще ни подскажеш ли защо не се възпламени любовта?
Иначе аз вярвам, много съм романтична, но когато хората са имали всички условия и не се е случило тогава... работата е ясна. Не е Голямата любов.

Хапсолютно!
Много логична забележка (и въпрос).

Отговорът е че сме се обичали,тя ме остави,защото сме от различни градове,но каквото и да е било преди,ЗА МЕН чувството което не мога да определя,и си обяснявам само с любов,се зароди сега наскоро след описания танц.Изглежда сякаш се филмирам и самонавивам ,че има любов между нас,но се опитваме и двамата да направим обратното,да си докажем че няма,нищо.НО НЕ СЕ ПОЛУЧАВА.започнах темата с целта да се самоубедя,в следствие от  коментарите-колко съм заблуден,колко съм лош че се опитвам да разваля семейство,че всичко е страст а не любов,но засега не се получава.

Разбира се, че не се получава. Егоист си затова. Мислиш единствено как да се захраниш с емоциите, които виждаш, че можеш да получиш от тази жена, оплел си я с манипулациийки да си въобрази, че безкрайно я обичаш и не ти пука нито за нея, нито за детето ѝ. Дано тя има повече разум от теб.

Разбира се, че има любов, но не я търси при семейна жена 😉

Епа филмар си.

И никой до момента не ти е казал, че разваляш семейство, не си изсмуквай от пръстите обвинения, които уж някой ти е отправил.

Истерични мъже най- не обичам...

Ама ще ти мине.. Ще срещнеш следващата, с която много да се обичаш и аха-аха да се ожените .. Драмата май ти е в кръвта!

"Бяхме от различни градове" не може да бъде сериозно препятствие за "всепоглъщаща, преодоляваща всичко любов".
Така че, ти сам си отговори на въпроса, дали вашата е такава (защото сега, "спънките" под формата на деца и съпруг, са къде по-сериозни).

Какъв е този танц, който се споменава? Един танц ли сте имали само? Стига бе!
И ти после драматизираш до цяла тема?

И, разбира се, че не можеш сега да се "самоубедиш, че това не е льобов". Навил си се много.

Май си от влюбчивия тип, а?
Обичаш да играеш на големи чувства, големи драми, нека ме боли и др. големи... глупости.
Много свободно време ли имаш, що ли?
(Не искам да те обидя, де. Разсъждавам си.)

Накратко. Истинска любов има от мъж към жена. Рядко жена се влюбва в мъж. Хайде, да не пиша, че е невъзможно. Твоята любима иска да остане с бащата на детето си, защото ѝ е по-комфортно да си гледа детето за нея самата. Не че само за детето мисли. Рядко жена ще изостави семейството, удобството си и имиджа си заради мъж. И обществото ще я порицае

На колко години си?
По моите сметки над 30, а пишеш като десетокласник.
Повярвах ти, особено с танца.

Ако желаеш, можеш да помислиш в посоката, че има чувства към теб, но обича мъжа си по-силно. Човек може да обича много хора, но по различен начин и степен.

Drama Queen

Аз пък все си мисля, че за истинската любов прегради няма. По-скоро ми изглежда авторът да е запълнил някаква временна дупка в живота на жената, усещане за флирт, малко забравена романтика, но овреме е разбрала, че това е повърхностно. Жената си обича и мъжа и детето.

Ма каква любФФ!:smiley:
Така описана, бившата ти вятър я вее на бял кон....сменя ви /мъжете/ като носни кърпички...Явно и мъжа й е писнал, та се е позабавлявала с теб.
А що е с него?Ами, най-вероятно финанси.
А и що да си разваля рахата заради....друг?"взела"е  от теб, каквото е възможно-емоция, приключение, забавление, сега пак ще го играе примерна съпруга и майка.
Съмнявам се, че и детето си обича....след като така лесно го поставя в положение да му срине света из основи.

Авторе, съжалявам, но ще бъда директна - един танц с някого, с когото явно не се е получило преди и жената ще напусне дом, мъж (баща на детето си) и ще се впусне в изживяване на голямата любов?
Това, което описвате, най-вероятно е страст, меланхолия, самота, но не и любов.

Наистина ли вашата любов е устояла на теста на времето и обстоятелствата?
Истинската любов съществува, също го има и флиртът, привличането, влюбването. За да се стигне до истинска любов, трябва да мине време. Вашето с тази твоя позната явно е изтекло.

Швепс, повечето жени тук няма да те разберат, те виждат този тип взаимоотношения по съвсем различен начин, през призмата на своите предпочитания.

Във втората си голяма и истинска любов в живота ми се влюбих по същия начин като теб. Бях ученик, една вечер я видях да танцува... изглеждаше много красива... и любовта ми се отключи за секунди като с магическа пръчка! Въпреки, че преди това я виждах всеки ден, никога не ми беше правила някакво особено впечатление. Но този танц... още ми е пред очите, помня точно песента и изпълнителя дори... беше като някаква магия...истинска, силна и чиста любов, не можех да мисля за нищо друго, освен за нея след това.

Любовта по своята същност е инстинкт, който не може да се управлява от нашето рационално съзнание. Сигурно си го разбрал вече. Тя може да се отключи в момент, в който нашия инстикт по някаква своя преценка реши, че човекът отсреща притежава най-желаните от нас качества за партньор с цел възпроизводство. Самите танци изразяват добро физическо здраве и добри гени в индивида, както и желание за размножаване. Има ги не само при хората (дискотеките са ясно потвърждение на гореказаното), но и при много животни и птици. Така че няма нищо невероятно в това, което ти се е случило, въпреки, че някои тук се опитват да ти обяснят обратното. Относно връзката ти, обаче, нещата са деликатни заради нейното семейно положение и не мога да ти дам съвет как да постъпиш с нея.

Истинската голяма любов съществува, но тя наистина трябва да се докаже и то не само във времето. В началото не можеш да я различиш от страстта или от фантазията за семейно щастие. Доказването е малко като в приказките, щом се справяте с трудностите, щом сте готови да се жертвате за другия и за общото щастие, да надскочите собственото си его, значи се обичате.
Да срещнеш голямата любов е трудно, но най-тъжно е да я срещнеш, но да не я разпознаеш и да я загубиш заради дреболии. Защо не се разпознахте преди 10 години? Защо се разделихте тогава? Готов ли си да преодолееш всичко заради нея? Ако мъжът ѝ дойде ей сега и ти удари един здрав бой от който да се възстановяваш в болница, ще искаш ли все още да си с нея и отново да рискуваш?
Тя категорично не е готово да бъде с теб и вероятно с право. Усещането в един танц не е голямата любов. То е мимолетна страст.

Разбира се,че има голяма любов, но не мисля,че мижеш да я разпознаеш от един танц. Голямата любов се изгражда с времето. Когато истински опознаеш някого и имаш връзка известно време с него тогава можеш да прецениш дали е голямата ти любов. На мен твоето ми звучи като монентно увлечение. А те преминават. И мисля че е нормално жената да реагира така - твърде повърхностно и несериозно ми звучи от един танц и няколко виждания някоя жена така да се заплесне по теб, че да си зареже семейството.

Мия и Дариела, любовта при мъжете и жените се проявява по съвсем различен начин. Мъжът може да се влюби "от пръв поглед" (израза съвсем не е случаен), което при една жена е много малко вероятно, въпреки, че все пак е възможно. Това се дължи на различните качества, които всеки пол оценява в срещуположния. Ти разсъждаваш като жена, но за един мъж съвсем не е необходимо да живее с някоя и да я оцени каква домакиня е например, за да се влюби в нея. На жената, обаче, й трябва време, за да може да прецени най-важните за нея качества в един мъж, за да се отключат чувствата й.

Човекът каза, че сега се е влюбил, а не преди 10 години. Просто сега се е получило, а тук го разпънахте на кръст как така преди нищо не е станало, та чак сега. Ами така, живота не върви по сценарий!

Много хубаво мнение. Съгласна съм и с написаното. Но според бъркаш страстта с любовта.

Акцента на темата бе върху това което си направих като извод от историята ,а не самата история.Осъзнах колко е силна майчината любов.Просто разсъждавах наум дали съществува,вечна всепобеждаваща такава между мъж и жена,а историята която ми се случи обясних ,че е тъпа. Изцяло аз съм си виновен.Забелязах че не съм я разказал подробно,затова ще допълня,с риск да изглеждам излишно драматичен.Прословутия танц ,накара МЕН да изпитвам чувство което не мога да определя.Мислех си че съм изпитвал и любов и страст.Това чувство което изпитах при този танц -толкова силно  и което досега не съм изпитвал към никоя друга,не мога да определя какво е,защото не съм го изпитвал досега.Резултатът бе че когато бях буден мислех само за нея,когато спях я сънувах.Това състояние продължи два месеца все още продължава,а танци като този имаше още много между нас.За нея чувствата ги има от както се срещнахме преди десет години,а сега ми сподели че продължава да ме обича.Преди десет години нещата ,според мен не се получиха по няколко причини,винаги съм бил и ще бъда ревнив(нещо което не мога да променя).други причини които тя ми сподели е че баща и й е казал,или да спре с тези постоянни пътувания до София,или ще я изгони от вкъщи,третата бе това че тя знаеше че не съм толкова влюбен в нея колкото тя в мен,както и много караници и наранено его и за двама ни.След 2010,когато се разделихме,се видяхме случайно на танци,и сякаш се влюбихме наново,след две години пак,сега наскоро пак.Времето си минава,но когато се погледнем се връща моментът,от нашето запознанство.Единственото различно е че сега при мен чувствата станаха от нормални чувства,към една стара любов,към нещо което не знам как да определя освен като много силно изпепеляващо чувство.В един от коментарите,забелязах дама,която следи с интерес творчеството ми във форума и правилно забеляза ,че преди това съм гаснел по бившата ми приятелка с която бях седем години и кога съм успял да намеря друга.Явно трябва да си седя вкъщи и да пиша хапливи коментари във форумите,както прави тя.Странното е че с това момиче от предната тема се разделихме човешки и културно,и все пак след толкова години нито на нея ,нито на мен ми трепна нещо.В онази отделна тема която бях започнал,акцентирах на това че не страдам по момичето,а на това,как да се справя със самотата.Реших да потърся и да се срешна с всичко хора които познавам,и така стигнах,до това момиче от тази тема.Не съм идеален,човек съм,лабилен съм,но за кратко време ми се насъбраха много негативни емоции.Моралистите ,перфектните и свръхчовеците,които дават акъл,без да са изживавали подобно нещо,като това което описвам,им препоръчвам да вникнат в историята за да си извадят поука за себе си за да не страдат като мен.Нали затова е този форум ,за взаимопомощ,а от нападки никой няма нужда.

Швепс, толкова писане за няма нищо. Най-впечатлително бе признанието ти, че като си самотен си прослушваш бившите (и всички, които познаваш), за да запълниш самотата.

Всеки може да се влюби от пръв поглед... Но това няма кой знае колко общо с Любовта. Особено с голямата любов. За нея си трябва време... И аз се влюбих в моя мъж в момента, в който го видях,знам каква магия е. Но това е привличане, страст, тръпка, химия... Не е любов все още. Любовта я изградихме през годините...

Която върже е следващата голяма любов.

Относно патологичната ревност у мъжете: когато ревнуваш така една жена, това означава, че вътре в себе си ти ДОПУСКАШ възможността тя да осъществява секс винаги, когато й падне възможност за това, без разлика с кой партньор. А това означава, че ти мислиш тази жена за КУРВА. От това следва,
1. Каква връзка търсиш от жена, която смяташ за курва?
2. Ако въпросната жена има акъл за 5 стотинки, няма дори да погледне към ревнивец.

Много драма, много патос, много въображаема любов.
Ще ти мине и от нея, спокойно.
И да, всепоглъщаща любов има и между мъж и жена.

И си дребнав! Какво, като съфорумката ти е видяла предходната драма? То, явно си скачаш от драма в драма и не, изобщо не стоиш във форума.

Авторът както много други хора бърка страстта с любовта.

Любовта не може да се опише с думи.

Напротив , в 99.99% от случайте любовта се описва много лесно.

Чувството е все едно са ти разпорили корема, всичките ти вътрешности се влачат по земята или се петляят между краката ти докато вървиш, знаеш че ще умреш скоро, но незнаеш кога, с напредване на времето ти се иска всичкото това да свърши колкото се може по скоро.

Общо взето това е.

Авторът не изпитва любов, а сексуално привличане. Някой го нарече страст, преди мен.

Разбираме, Тропси. Любовта е зловеща. Нямаше ли някога една песен „Любовта е като сафари, тук се сбъдват всички кошмари?!” 😁

Тропси, твоето описание не е моето. Подозирам, че ничие не е.

Страданията на Сафо, описани в поезията ѝ, са бегли закачки спрямо тези на Тропси.

Авторе, просто си мега влюбчив и самотен, най-вероятно и нямаш много кандидатки, та всяка връзка е на живот и смърт. Аз влюбчивите хора не ги разбирам, някой да ми обясни как става тая работа? На мен почти всички мъже ми изглеждат смотани, пълни с дефицити и не ми се струват достатъчно добри за моята особа, не ми се е случвало да се влюбя, а ако се впечатля от нещо, то ще е само за известен период от време, докато не се разочаровам от нещо друго
Би ли ми споделил, авторе, как тъй имаш толкова ниски изисквания, че да се влюбиш в жена, която отдавна е предпочела друг?

Е добре де, като имаш друго описание, защо не споделиш малко за него? Толкова ли ни презираш, нас страдащите? Че и едно описание не можеш да споделиш.

Като не го споделяш, аз ше го напиша, защото знам на такива с другото описание какво им е в душите.

Отказах се не искам, пак да ме баннат.

Пак?
Тропси, ти си вероятно прероденият Халил Джубран, който е писал нещо от сорта „защото както любовта те окрилява, така и ще те разпъне на кръст...”

Страдащият не описва любовта, а собственото си душевно страдание.
Я се върни в началото и разкажи емоциите си от този период.

Чакай бе, Тропс! Не беше ли ти Мъжът от една друга тема наскоро който намилаше, как жените не заслужавали и поглед, камо ли цветя и мили жестове; и съществували само - да ги "пориш кат риби"?

Или, викаш, си станал един такъв суров, точно щото си преживял гореописания хорор?
(Който оставил в крехката ти психика дълбока детска травма;)

Ако е така, това обяснява някои неща...

Е, сега - Love hurts, всички го знаем.
Аз никога не съм разбирала идеята, че голямата и истинска любов се проявява с времето, надгражда се с годините и така нататък. Любовта в чистия й вид за мен е влюбването и страстта, химията. Останалото, което се случва с течение на годините е изграждане на партньорство и приятелство, а любовта (така, както аз я разбирам), постепенно отстъпва. И е съвсем нормално и природно обусловено - ако години наред те тресе химията ще полудееш, мозъкът ти ще се изпържи.

Най-вероятно обаче при несподелената.. Или греша? Аз бих казала, че при влюбването  например ти става топло, мило и светло, само когато помислиш за усмивката на другия. А любовта бих описала с чувството на вечна силна неописуема невидима връзка, която те карш да чувстваш не само към, но и с и заради другия, а оттук нататък вече зависи от вида отношения - дали са сексуални, дали платонически..

Не знам кое ме притеснява повече - описанието или фактът, че това е едно от най-нормалните Ви изказвания, които съм чела.

Сега пък аз се притесних
На мен невинаги нормалното ми е дало тласък към нещо добро. Дори, като се замисля, най-много са ме провокирали и мотивирали неприемливите изказвания. Обикновено те са причината да погледна нещо по-добре, да задълбая, да се заинтересувам... Когато съм съгласна с някого, го разбирам така или иначе и не си давам много зор.

На въпроса - Има любов, но така описано, не съм сигурна,  че е това дето се е отключили по време на танца. Страст, желание, влюбване се е случило.
За мен любовта е втората фаза на тези първоначални стимули, по-дълбокото ниво. Често не се стига до нея и всичко приключва.
Изхождайки от двете начала в нас  - душа и физ.тяло, дух и материя -
1.Любовта на физическо ниво е страст, привличане, ревност и зависимост. Това е земната,  материализирана любов. Тя е преходна, бързо пламва и бързо угасва и най-лесно и често я има.
2. Безусловната и голяма любов е любовта на душите. Чистата радост от това, че другият просто съществува. Чувството на щастие от щастието на другия, вярата, устояваща на всички житейски скрупули и прегради.
Това е за мен любовта - 1+2.

unabella, колко точно казано! И колко рядко срещащо се в реалния живот.

Защо ли?

Е, аз си имам своя отговор, но не смятам, че ще ти хареса, Братане. Сегашните сте станали твърде големи егоисти и егоцентристи, за да се интересувате от някой друг, освен в аспекта на физическите наслади, които евентуално бихте могли да получите от него.

*егоцентрици
Авторът просто е самотен и бърка старите връзки с Голямата любов.
Аз пък мисля, че не съществува такава. Всяка връзка е различна, изживява се и свършва, а пък ако е недоизживяна оттам тръгват мислите, че това е точно Тя.