МНОГОДЕТНИ МАМИ № 71

  • 56 667
  • 751
# 300
Добре дошли на новите мами! Честити ви малки съкровища!
Третото дете го родих на почти 41. В началото се чувствах добре, имах сили, справях се. 3 години след раждането спрях да кърмя и изведнъж се сринах здравословно. От тогава само се откриват разни нови болежки.  За щастие и децата растат и вече нямат толкова нужда от мен.
Виж целия пост
# 301
Аз без мултикукъра не мога да живея. Дори съм правила палачинки в него, яйцата пак там варя, манджи, супи, кюфтета, омлети, децата безпроблемно правят паста там, абе всичко. Страхотно удобство ми е.
Виж целия пост
# 302
Преди много време обяснявахме на баткото ми, че е "тийнейджър, и вече си има отговорности'.
Оня малкият чул-недочул, но суфлира:
"Да, тенджера си, в която се готви! Мама тъй каза!'😂😃😉
Та, сега у нас си имаме: голяма тенджера на 14, малка тенджера на 10, и едно малко тиганче на 5.

Тиганът, обаче, хич и не вдява за какво говорим. Той си прави неговите асоциации с филмчето "малки титани в готовност", ако сте го гледали.
Та, ние викаме - Тиганче, я ела за малко. То вика "Малки питани" ли започва по телевизията?"
Хихихи
Виж целия пост
# 303
Момичета, следя ви отдавна, дори бях писала преди. Можете ли да отговорите на една мама как ви се стори отглеждането на 3то дете в сравнение с две? Аз отдавна мечтая за 3 деца, но съм притеснена как бих се справила, особено с 3 малки. Хубаво ще е да чуя, че не е пълна лудница и стрес, а може и да бъде спокойно. Но се съмнявам... Grinning
Виж целия пост
# 304
Когато аз родих третото си дете големите  бяха съответно на 10 и 8 г. Ами лудница си е. Но и много са ми помагали. Разчитала съм на тях много. Когато се  върнах на работа (около втората година на малкия) те поемаха грижата за Михаил много често - болен, сополив, с пристъп, с температура. Така, че аз мога само да кажа, страхотно е да имаш повече деца.
Виж целия пост
# 305
Имоти мен беше много трудно, но само в началото. Сега разчитам на батковците, гледат си се. Обичат си се.
Виж целия пост
# 306
Момичета, следя ви отдавна, дори бях писала преди. Можете ли да отговорите на една мама как ви се стори отглеждането на 3то дете в сравнение с две? Аз отдавна мечтая за 3 деца, но съм притеснена как бих се справила, особено с 3 малки. Хубаво ще е да чуя, че не е пълна лудница и стрес, а може и да бъде спокойно. Но се съмнявам... Grinning
Супер е, че пристъпваш в тази тема 🥰  На мен третото ми костваше най-много смелост, но веднъж като забременях и свикнах с идеята, че явно няма да сме стандартно семейство. Всяко дете е богатство и не мислиш за лудницата, която понякога се получава. Има жени със силно желание да деца и ги отглеждат с голямо удоволствие 🥰 Важно е да има средства , помощ ( дори и само от половинката), хубаво е да има и по-голямо дете, което да се самообслужва само. Тогава е по-лесно, не че иначе не става пак Simple Smile
Виж целия пост
# 307
Жанинче, вероятно се иска много смелост за третото, защото в България е възприет модела на семейство с две деца, че дори и някои смятат, че едно дете е максимума на възжностите на едно семейство за отглеждане на деца. Някак така сме възпитани и такъв пример ни е даден. Аз, например, съм единствено дете.

Продължавам да ви следя и да си мечтая да стана една от вас. Simple Smile
Виж целия пост
# 308
А, само с мечтаене не става 😃 трябва да действаш. Таткото не ще ли?
Виж целия пост
# 309
Опира и до средства и до време работата,а в тази криза дето ще настава трябва бая да си се окопал.Бебе на 10 годишни не оставям а болно въобще.като гледам колко сме ангажирани с големите, не мога да си представя 4 деца
Виж целия пост
# 310
Иска и той, но понеже децата ни са малки и не знаем как бихме се справили. Каката есента ще става на 4, а малкия е на 1г. и 3 месеца.

А, само с мечтаене не става 😃 трябва да действаш. Таткото не ще ли?
Виж целия пост
# 311
Ще си е приключение при вас с толкова малки деца Grinning. Ако си намерите помощ, ще е по-лесно. Както си сега, намери още една втора от времето, което прекарваш като ежедневие с другите и прибави към тяхното плюс грижите по тях също.
Ако поизчакате, ще ви бъде по-лесно, но наистина предвид времето, което се задава като здравословна и финансова криза, не знам доколко ще е удачно.
И все пак се приготви за повече безсъние, нерви и стрес.

И най-важното, ако имаш грижовен и добър партньор, действай. Ако ли не, се замисли. Много са грижите и стреса покрай малки деца, особено три. Това е времето, в което партньорите обикновено разбират дали са един за друг. Много двойки се разделят. И тук има майка с три, разведена и после с дете от друг. И аз съм в развод с бебе. На партньорът ми не му издържаха нервите и му дойдоха в повече ангажиментите. Нямаме помощ и това също оказа влияние. Сега основно аз играя и баща, и майка. Много е трудно, много. Само здраве да е, си пожелавам.
Виж целия пост
# 312
Иска и той, но понеже децата ни са малки и не знаем как бихме се справили. Каката есента ще става на 4, а малкия е на 1г. и 3 месеца.

А, само с мечтаене не става 😃 трябва да действаш. Таткото не ще ли?
Фактът, че си мечтаеш за още едно при толкова малки деца, значи ще се справиш 😁
Виж целия пост
# 313
Скоро едно момиче ме попита,вярно ли е,че с две е по-трудно,а когато дойде трето става по-лесно?Така била чувала.И аз се замислих как точно се чувствам.Според мен,така съм свикнала точно по този начин да живея,че не се и замислям.На мен не ми е трудно,да,идва ми нанагорнище понякога, всичко сама правя,но то и с две деца да бях пак щеше да ми е трудно.Всъщност тези дни се замислих какво щеше да е,ако бяхме спрели след Н2.И то в каква връзка:търся хотел за почивка на морето,ама си падам по лъскавите места и съответно в нашата конфигурация е много скъпо, баткото вече се води възрастен в повечето хотели.И си викам,ако бяхме с две деца, щяхме да почиваме в най-скъпите хотели😂.
А иначе,да споделя,много се вълнувам, защото днес записах децата на градина,ще бъдат заедно в група, защото там има само 1 група и предучилищна.Много ми е странно,на 15.09 тръгват и се радвам,че ще си почина,но и от сега ми е мъчно.Въпреки че пак няма да съм сама,Н4 ще си е с мен.Но...това е следващият етап от това да имам деца.С баткото пък догодина минавам на етап отделяне от нас,ще учи в града и малко по малко ще става самостоятелен.Животът е чудесен и си върви лека полека🙂
Виж целия пост
# 314
Иска и той, но понеже децата ни са малки и не знаем как бихме се справили. Каката есента ще става на 4, а малкия е на 1г. и 3 месеца.

А, само с мечтаене не става 😃 трябва да действаш. Таткото не ще ли?
Фактът, че си мечтаеш за още едно при толкова малки деца, значи ще се справиш 😁
тя ще се справи, ама с цената на какво?!? Wink
Хепи_мами, мисля че си млада, имаш време, изчакай 3-4 години и действайте. Със сигурност ще ви е по-лесно от сега. От личен опит и от странични наблюдения, най-добрата разлика за децата и родителите е 5 години.
При малка разлика, особено при повече от 2 деца, неминуемо има съсипване, и физическо, и психическо. Не четеш ли темите на майките за малките деца Grinning, има една и за породени.

Всъщност да добавя, че наистина Рени може най-добре да каже, но с една важна подробност, че тя живее на горен етаж при родителите си, тоест винаги има вариант за помощ, пък и през деня каза, че слизали за по час, което пак си е нещо. Друго е наистина да няма на кого да оставиш децата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия