Habanita, прощаването е повече свързано с теб. Когато прощаваш, прощаваш на себе си. Защото ти страдаш, ти се тормозиш: какво сбърках? Какво да направя, за да подобря ситуацията? и т. н. Престани да мислиш за проблема! Как се прави ? За всеки е различно. Някой медитират- аз така и не се научих, разсейвам се много бързо; други гледат да се затрупат с работа; намират си ново хоби; започват да учат чужд език, или тръгват на курсове, които са съвсем встрани от техните интереси… Програмирай си пътуване извън страната… С две думи пълна промяна. Пробвала съм да пожелавам успех на всеки срещнат, просто казвам наум успех и щастлив ден на всеки, когото видя. Успех!
Виж целия пост
Подсъзнанието може всичко - 70 /линкове за всички техники има на първа страница в тема 69/
- Публикувана: 13 ян. 2020, 09:58 ч.
- Последно мнение: 18 фев. 2024, 10:51 ч.
# 405
12 фев. 2024, 18:19 ч.
# 406
12 фев. 2024, 19:12 ч.
Благодаря ти, danilu, то от толкова дълги мои постове не знам дали се разбра, но именно това питах. Как да си простя и да намеря отново мира в себе си. Спортувам, да, и на хобита съм се отдала. Никога не съм медитирала, но искам да опитам. Сега пробвам техниката с четирите вълшебни думички - обичам, съжалявам, прости, благодаря. Към себе си. Дано скоро се намеря отново
Виж целия пост
Habanita, прощаването е повече свързано с теб. Когато прощаваш, прощаваш на себе си. Защото ти страдаш, ти се тормозиш: какво сбърках? Какво да направя, за да подобря ситуацията? и т. н. Престани да мислиш за проблема! Как се прави ? За всеки е различно. Някой медитират- аз така и не се научих, разсейвам се много бързо; други гледат да се затрупат с работа; намират си ново хоби; започват да учат чужд език, или тръгват на курсове, които са съвсем встрани от техните интереси… Програмирай си пътуване извън страната… С две думи пълна промяна. Пробвала съм да пожелавам успех на всеки срещнат, просто казвам наум успех и щастлив ден на всеки, когото видя. Успех!
# 407
12 фев. 2024, 20:53 ч.
Много отдавна не бях надниквала в темата,а ми бе настолно четиво.
habonita,на мен в подобни ситуации са ми помагали визуализации на срещи с човека, разговори(съвсем непринудени),задавай въпроси,Явно е настъпил момента да видиш урока,който ти е предал.Той е изпълнил задачата си.Друго за което се сещам са 4-те споразумения(ако не се лъжа на Дон Мигел Руис).И най-вече време да свикнеш с мисълта.Спри да дълбаеш,знам,че е трудно.Ще срещнеш други хора.
Виж целия пост
habonita,на мен в подобни ситуации са ми помагали визуализации на срещи с човека, разговори(съвсем непринудени),задавай въпроси,Явно е настъпил момента да видиш урока,който ти е предал.Той е изпълнил задачата си.Друго за което се сещам са 4-те споразумения(ако не се лъжа на Дон Мигел Руис).И най-вече време да свикнеш с мисълта.Спри да дълбаеш,знам,че е трудно.Ще срещнеш други хора.
# 408
12 фев. 2024, 21:12 ч.
Благодаря ти за съветите, dt. Така е, имам ненаучен урок, ще се справя. Как се правят тези визуализации? Просто да седна спокойно, да се отпусна и да си представя, че водя разговор?
Виж целия пост
Много отдавна не бях надниквала в темата,а ми бе настолно четиво.
habonita,на мен в подобни ситуации са ми помагали визуализации на срещи с човека, разговори(съвсем непринудени),задавай въпроси,Явно е настъпил момента да видиш урока,който ти е предал.Той е изпълнил задачата си.Друго за което се сещам са 4-те споразумения(ако не се лъжа на Дон Мигел Руис).И най-вече време да свикнеш с мисълта.Спри да дълбаеш,знам,че е трудно.Ще срещнеш други хора.
habonita,на мен в подобни ситуации са ми помагали визуализации на срещи с човека, разговори(съвсем непринудени),задавай въпроси,Явно е настъпил момента да видиш урока,който ти е предал.Той е изпълнил задачата си.Друго за което се сещам са 4-те споразумения(ако не се лъжа на Дон Мигел Руис).И най-вече време да свикнеш с мисълта.Спри да дълбаеш,знам,че е трудно.Ще срещнеш други хора.
# 409
12 фев. 2024, 21:13 ч.
Приеми, че това е нещо като абстиненция и понеже раздялата не става по взаимно съгласие и така да се каже случаят не е закрит за теб.Съвсем нормално е така да се чувстваш, всичко е хормонално обусловено и изобщо не става въпрос за воля.Ако искаш пробвай хипнотерапия, ползава се отказване на цигари и др., защо да не стане и за тази цел.
Виж целия пост
# 410
12 фев. 2024, 21:24 ч.
Не знам честно казано,на мен "ми идва отвътре".Може би има някаква техника.Имам богата фантазия.Мога да си представя всичко.Виждам го като 3д филм на екран.Например след недружелюбен разговор с някого си повтарям ситуацията многократно като на лента и "нанасям поправки"докато ми хареса резултата.Така приемам ситуацията и се успокоявам.Когато имам проблем обмислям няколко варианта за действие с подробности- какво би станало,какво може да се обърка и се успокоявам,че имам изход.В повечето пъти има изненада и то за добро.
Виж целия пост
# 411
15 фев. 2024, 17:39 ч.
Виж целия пост
Как да си простя и да намеря отново мира в себе си.
[quote link=topic=1170187.msg47605296#msg47605296 date=1707754789]
От това, което прочетох за проблема не виждам за какво точно трябва да си прощаваш. Реагирала си най-нормално - искала си да бъдеш чута, а не да си само слушател. Твоят приятел явно има нужда от същото, но явно е бил по-доминиращ. По този начин ти е взимал енергията и сега продължава - той все още иска да контролира и да доминира отношенията ви и затова се цупи. Това се нарича психологическа игра. Той пуска въдицата, ти - захапваш и се самообвиняваш. Вината е много силно чувство и се появява при сериозни прегрешения, когато наистина си нанесъл вреда на другия. В този случай не ми изглежда така. Предполагам, че си изпитвала вина почти винаги и почти за всичко в живота си. Предполагам, че си преживявала и други моменти, в които си се чувствала отхвърлена или изоставена и си си го обяснила с някакви твои дефекти. Твоят приятел идеален ли е? Тази динамика се вижда отстрани лесно, но за въвлеченият човек, който е получавал послания, че трябва да отговаря на очакванията на другите, за да го ценят, е трудно да го прозре. Но това е сериозна психологическа работа върху себе си и мисля че ще ти е полезно да поговориш с добър специалист.
[quote link=topic=1170187.msg47605296#msg47605296 date=1707754789]
От това, което прочетох за проблема не виждам за какво точно трябва да си прощаваш. Реагирала си най-нормално - искала си да бъдеш чута, а не да си само слушател. Твоят приятел явно има нужда от същото, но явно е бил по-доминиращ. По този начин ти е взимал енергията и сега продължава - той все още иска да контролира и да доминира отношенията ви и затова се цупи. Това се нарича психологическа игра. Той пуска въдицата, ти - захапваш и се самообвиняваш. Вината е много силно чувство и се появява при сериозни прегрешения, когато наистина си нанесъл вреда на другия. В този случай не ми изглежда така. Предполагам, че си изпитвала вина почти винаги и почти за всичко в живота си. Предполагам, че си преживявала и други моменти, в които си се чувствала отхвърлена или изоставена и си си го обяснила с някакви твои дефекти. Твоят приятел идеален ли е? Тази динамика се вижда отстрани лесно, но за въвлеченият човек, който е получавал послания, че трябва да отговаря на очакванията на другите, за да го ценят, е трудно да го прозре. Но това е сериозна психологическа работа върху себе си и мисля че ще ти е полезно да поговориш с добър специалист.
# 412
16 фев. 2024, 20:34 ч.
И аз не мисля, че ти трябва да се чувстваш виновна и да си прощаваш. Той го е направил заради себе си. Не заради теб. Има някаква си негова причина. Аз неслучайно питах и дали сте имали интимна връзка или всеки се има друг партньор, а вие сте били приятели само.
Виж целия пост
# 413
18 фев. 2024, 10:51 ч.
Момичета, благодаря ви. Чета, но нямам много време да отговарям.
Относно вината - вина не чувствам за случилото се, в моя свят, вселена ако щете, приятелите не прекратяват така отношенията помежду си. Но това е един от уроците ми - не трябва да пречупвам всичко през моята призма. Хората са различни, не мога да вляза в главата на всеки от тях и да разбера как точно мислят и защо правят това и онова. Нещо, което на мен ми изглежда алогично, за друг може да е съвсем естествено. Така че, каквото е станало - станало, приела съм го, не го мразя, не изпитвам лоши чувства към него, искам да се чувства добре и ще се радвам, ако прекратяването на връзката му е донесла поне мъничко повече от спокойствието, от което се нуждае.
Донякъде чувстам/х вина към себе си, за това, че позволих това да ми повлияе толкова негативно. Затова и питах за прошката. Да цитирам danilu: Habanita, прощаването е повече свързано с теб. Когато прощаваш, прощаваш на себе си. Защото ти страдаш, ти се тормозиш: какво сбърках? Какво да направя, за да подобря ситуацията? и т. н. Престани да мислиш за проблема! . Това е, работя върху себе си, емоциите, търся моето спокойствие. Галчудо написа нещо, за което дори не се бях замисляла - че това е нещо като абстиненция и понеже раздялата не става по взаимно съгласие и така да се каже случаят не е закрит за теб.Съвсем нормално е така да се чувстваш, всичко е хормонално обусловено и изобщо не става въпрос за воля. Искам само да ви кажа, че след като писах тук, с всеки изминал ден се доближавам все повече и повече към крайната цел. Е, имам моменти, когато се хващам, че мисля - "какво ли би станало, ако пак потърси контакт с мен", но вместо да си отговарям на въпроса, гледам да го изритам от съзнанието си
Последен цитат, който искам да коментирам, на galya_o: Предполагам, че си изпитвала вина почти винаги и почти за всичко в живота си. Предполагам, че си преживявала и други моменти, в които си се чувствала отхвърлена или изоставена и си си го обяснила с някакви твои дефекти. . Такъв тип характер съм, че когато се случи нещо неприятно, включително и изоставена от партньори, съм се вглеждала в себе си. Вина... не точно, но въпроси като - какво не направих добре, къде сгреших аз - да. Отсрещният човек не мога да променя, но бих могла да променя себе си, не е ли това пътят към самоусъвършенстването в крайна сметка? Но чак сега си давам сметка, че съм или била прекалено критична към себе си. А трябва да се обичам, повече, тогава идва равновесието и мирът, към който се стремя.
Благодаря ви отново, ще се справя!!! Не, не "ще се справя", справям се!
Виж целия пост
Относно вината - вина не чувствам за случилото се, в моя свят, вселена ако щете, приятелите не прекратяват така отношенията помежду си. Но това е един от уроците ми - не трябва да пречупвам всичко през моята призма. Хората са различни, не мога да вляза в главата на всеки от тях и да разбера как точно мислят и защо правят това и онова. Нещо, което на мен ми изглежда алогично, за друг може да е съвсем естествено. Така че, каквото е станало - станало, приела съм го, не го мразя, не изпитвам лоши чувства към него, искам да се чувства добре и ще се радвам, ако прекратяването на връзката му е донесла поне мъничко повече от спокойствието, от което се нуждае.
Донякъде чувстам/х вина към себе си, за това, че позволих това да ми повлияе толкова негативно. Затова и питах за прошката. Да цитирам danilu: Habanita, прощаването е повече свързано с теб. Когато прощаваш, прощаваш на себе си. Защото ти страдаш, ти се тормозиш: какво сбърках? Какво да направя, за да подобря ситуацията? и т. н. Престани да мислиш за проблема! . Това е, работя върху себе си, емоциите, търся моето спокойствие. Галчудо написа нещо, за което дори не се бях замисляла - че това е нещо като абстиненция и понеже раздялата не става по взаимно съгласие и така да се каже случаят не е закрит за теб.Съвсем нормално е така да се чувстваш, всичко е хормонално обусловено и изобщо не става въпрос за воля. Искам само да ви кажа, че след като писах тук, с всеки изминал ден се доближавам все повече и повече към крайната цел. Е, имам моменти, когато се хващам, че мисля - "какво ли би станало, ако пак потърси контакт с мен", но вместо да си отговарям на въпроса, гледам да го изритам от съзнанието си
Последен цитат, който искам да коментирам, на galya_o: Предполагам, че си изпитвала вина почти винаги и почти за всичко в живота си. Предполагам, че си преживявала и други моменти, в които си се чувствала отхвърлена или изоставена и си си го обяснила с някакви твои дефекти. . Такъв тип характер съм, че когато се случи нещо неприятно, включително и изоставена от партньори, съм се вглеждала в себе си. Вина... не точно, но въпроси като - какво не направих добре, къде сгреших аз - да. Отсрещният човек не мога да променя, но бих могла да променя себе си, не е ли това пътят към самоусъвършенстването в крайна сметка? Но чак сега си давам сметка, че съм или била прекалено критична към себе си. А трябва да се обичам, повече, тогава идва равновесието и мирът, към който се стремя.
Благодаря ви отново, ще се справя!!! Не, не "ще се справя", справям се!
Препоръчани теми