Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 24

Здравйте, момичета!
Чета от време на време темата, но не съм се включвала, защото кетото не е моя режим. Потърсих темата, защото кръвната ми захар на гладно е 6,11, което доста ме стресна. И всъщност незнам въобще дали съм за тук.
Да разкажа малко повече за себе си.  Никога не съм била месоядна, още от дете си спомням как плюех месото от пилешката супа. Ядях само кайма. Никога не съм опитвала пилешко бутче или свинска пържола. Миришат ми адски гадно. С какво се хранех- въглехидрати- всякакви,  млечни и яйца, риба и морски дарове/обожавам ги/. Нормални килограми, докато не забременях и качих 20 кг- тестяното и сладкото ми бяха първи приятели. Родих и исках спешно да сваля 15 кг и успях за 3 месеца с яденето на пилешко филе, яйца, риба и морски дарове и салати. Как ядях пил. Филе- режех го на кубчета и гълтах с вода като хапчета, за да не усещам вкуса му. Дойде ред и на захранването. И тук се издъних. Само при вида на въглехидрат не можех да се спра. Не можех да живея нормално, непрекъснато бях гладна. Обвинявах се, че нямам воля. Всеки път започвах старата диета и издържах два- три дни. Свалях 2, качвах 3 и т.н
Докато не забременях с второ дете. Няма нужда да казвам колко кг сложих от горе и как борбата с килограмите продължи до съвсем скоро. Всякакви диети и след всяка ставах все по дебела. Купих си книгите „Яж мазнини и отслабвай”, Ултраметаболизъм, Зоната, Дюканската, Вредата от пшеницата, Новата диета на Аткинс. Четях ги и се надъхвах. Започвах диетите и спирах. Ядосвах се, че хората отслабват с месо, а аз не мога. Това да знаеш как да отслабнеш и да придобиеш човешки вид  и да не можеш- не защото нямаш воля, а защото не можеш да преглътнеш хапка месо.
Декември месец реших, че ще махна всички пакетирани храни и ще ям само готвено с черен хляб. Започнах да се чувстам по нормално, но от време на време ядях и сладко. Видя ли го, не мога да се спра. Попаднах на една статия на един доктор и реших да си купя книгата му. Защото в нея се ядяха храни, които винаги съм обичала/плодове, зеленчуци, бобови и пълнозърнести храни/. Мина около месец. Отслабнах с 6 кг и все още не съм яла сладко, въпреки, че е навсякъде около мен. Просто не ми се яде. Вечерям в 17,30, а си лягам към 12 и не съм гладна. Имам и някои здравословни подобрения, но мисля, че още е рано да се радвам.
Няма да се намесвам повече в темата, но обещавам /ако на някой му е интересно/, че като изследвам кръвната захар ще споделя.

п.п. За протокола кръвната ми група и А+

Не знам дали се храниш вегански, но ако да, имаш шанс да подобриш ИР или преддиабета и да отслабнеш, но в дългосрочен план, се подлагаш на сериозан риск от недохранване не с калории, а с хранителни вещества. Особено витамин Б12 и Д + един куп други незаменими аминокиселини, а също и загуба на мускулна маса, което пък в по-късна възраст може да ти коства живота. Трябва ти много добре структурирано меню, което, ако нямаш нужното образование, надали ще успееш да изградиш.
От 2 до 5 години е средния период, в който 80% от веганите отпадат от веганството именно заради такива дефицити и скапано здравословно състояние.

друм4е, аз например дълго време усещах, че нещо не е наред. След първата и втората бременност можех да отслабвам с обичайните препоръки, по-малко калории, плодови режими, дълги фастове. След третата бременност нищо от това вече не работеше. Спомням си какво отчаяние беше, когато дори след 8 дни само на вода и кафе без захар, свалих едва 1 кг. А имах доста за сваляне. Тогава за пръв път ми светна, че нещо не ми е наред. Това трябва да е било някъде преди около 17 години, т.е 2 години след последната бременност. И не само не свалих килограмите след нея, но започнаха неусетно да се трупат още и още. Смятах, че като не ям мазно, всичко би трябвало да е наред. За ИР не бях чувала, но много познати имаха проблем с ЩЖ и все си мислех, че е от нея. Изследванията обаче не показаха нищо. Имах доста динамичен и гаден живот по онова време, няма нужда да обяснявам, може би мимоходом ще вметна, че загубих доста близки хора, сестра, новородено дете, майка, баща, имах проблем с насилие в семейството, вечни проблеми с парите и изобщо животът ми се свеждаше до оцеляване и до децата. Нямах време да се занимавам със себе си (сега знам, че винаги има време и това трябва да е една от първите мисли на човек, но обяснявам тогава как мислех и подреждах приоритетите си). За ИР в крайна сметка научих случайно, тъй като бях решила, че част от проблемите ми се дължат на наближаващата менопауза. И бях отишла да си изследвам хормоните. Имаше промоция в лабораторията на НОМА индекс и пуснах и него. И ето така разбрах. Какво се сещам още. Майка ми, баща ми, докато бяха живи, ми казваха, че пълнотата ми била ген, приличала съм много на една негова братовчедка. И си жиееш така с години с мисълта, че няма какво да се направи, не ни е писано на всички да сме стройни и красиви и толкова. След като разбрах, че има конкретна причина за проблема, не е някаква божа работа, пак нямах много вяра, че мога да постигна нещо. Мъжа ми, децата, не вярваха особено. Смееха ми се като се гърчех на пода за някакви пилатес упражнения, на странния режим, който почнах, аз, дето с години надава вой, че яденето на месо и мазно ще убие мъжа ми и в един момент се присъединих към неговото хранене. Когато започнаха видимите резултати много ме радваха невярващите им погледи. Чудесно, казах си, ето още едно добро нещо, което правя за децата си. Освен че се погрижих за здравето си, и няма да съм им в тежест с куп болести, показах им и че няма невъзможни неща. И съм казвала нееднократно тук, че единственото, за което съжалявам, е че не направих това по-рано, трябваше да намеря начин въпреки всички проблеми, които ме спираха, но това е, просто не ми пукаше чак толкова за себе си, честно казано, живеех с някакво чувство за незначимост. И на практика мотивацията отново я намерих извън себе си - исках да съм добре, заради децата. Сега е по-друго вече. Харесвам се, радвам се на живота, не позволявам проблемите да ме събарят толкова лесно. Огромна промяна отвътре и отвън и с радост се грижа за себе си, здравето си, външния вид, научих се да си набавям по-лесно и психически комфорт. Та написах го по-дълго, с оглед на това ако някой си мисли, че всички сме станали по 100 кг само от ядене е въргаляне на дивана, да вникне малко и в това, че зад всяка една история може да има и много повече. Толкова ме е дъвкал и плюл живота, загуби, шамари, гнет отвсякъде, че само до йога и рукола ми е било. Образно го казвам, който трябва, ще ме разбере.

Благодаря за отделеното внимание. Добавки приемам и следя с изследвания. Незнам дали съм веган, от морската храна лятото незнам дали ще мога да се откажа. Но имам ли друг избор? Не мога да ям месо.

Бледолилава, как да кажа, доста хаплива си Това да тичаш или да отидеш в планината да катериш, не изисква никакви средства. Познавам много, които си прават йога вкъщи, а за масажи никой не е говорил, не че не си позволявам от време на време за глезотийка. Дадох пример със себе си, защото по вашата логика, след този сериозен въглехидратен режим, който съм имала години на ред (с добри въглехидрати), трябва вече да съм деабетик, да имам анемии, недостиг на витамини и т.н., но нямам, това е. Права е, insane, че не допускате никой с по-различно мнение и нужди и че едни и същи тук си пишете от години. Много хора следят темата, но не се включват. Еми аз, когато писах за първи път, ме направихте на нищо. Тонът Ви беше ужасно назидателен, а аз като човек просто обясних, че не ям месо и попитах не мога ли все пак да ям леща, която е с нисък гликемичен индекс. Следя темата, защото все пак смятам, че мога да науча полезни неща и да извлека максимално най-доброто от режима, който спазвате. Никога няма да направя високо-мазнинен режим, защото смятам, че така увеличавам сериозно риска от сърдечно - съдови заболявания, никога няма да допусна да имам запек, защото смятам, че сериозно увеличавам риска от болести на дебелото черво. Сигурно има и други противопоказания, но тези са ми достатъчни. За себе си съм махнала сладкото, ориза, картофите, бобовите временно. А това с излекуването на ИР също нещо не ми звучи ок. Някоя от вас правила ли е обременяване с глюкоза, след като е започнала режима и стойностите да са й били ок, т.е. да се е излекувала? Хора на по 100 кг. са отслабвали, да, пред очите ми, без да са на този режим и то не един и двама, но при всички е имало спорт, редовно. Разбира се, че когато килограмите ти са много в началото е трудно, никой не е казал, че е лесно. И никой не Ви усмива, напротив, разбирам Ви и се радвам, че сваляте килограми, но трябва да си видите коментарите, когато някой ви зададе въпрос и търси отговор, който не кореспондира на вашите разбирания за хранене - колко ста иронични, назидателни, а дори си позволявате да казвате да напусне групата. Смятам, че съм спазила добри тон до сега и се надявам да не съм обидила никой. Ако все пак съм го направила - то моля да бъда извинена.

Основен признак е трупането на мазнини в коремната област. От изследванията най-лесното/неинвазивното е да се пусне инсулин на гладно според мен. Моят признак беше, че не можех да отслабна никак плюс зверски глад, чак ми се е ревало от глад час-два след хранене. Но това си е индивидуално.

По другата тема - аз не вярвам, че с вегетарианско хранене може да се оправи ИР, съжалявам. За ИР трябва да се избягват въглехидратите. Аз също не обичам месо, но не искам диабет.

VV, мисля че си намерила режима си, щом се чувстваш добре и отслабваш. Мен лично Барабара Онийл доста ме впечатли преди време, но ми се вижда много сложно да го направиш правилно, както тя го обяснява. И скъпо, и непосилно дори за някои неща, примерно на няколко пъти говореше за някакъв боб мунг, който дори не съм виждала, какъв хубав източник на протеини бил, и изобщо с протеините ми се видя крайно сложно. Нужни са ни не просто какви да е, а от различен тип, които са си вече почти идеално комбинирани в животинските продукти и няма нужда да ги мислиш. Но ето, аз често споменавам Барбара и съм казвала, че и това е начин.

Елсефи, така ти се струва само, че съм хаплива. Напълно открита и пряма бях в предишния си пост, но уви напразно, ти наистина си лишена от емпатия и ти е трудно да разбереш проблеми, с каквито не си се сблъсквала. Последния път, когато бях около 100 кг и ходихме в планината, провалих излета на всички, защото на всеки 10 минути се тръшках да си възстановя дишането и да не ми изхвръкне сърцето. Чудесен е този екстремизъм за тялото, нали? Не е като първо да си нормализираш теглото и тогава да си укрепваш мускулите, сърцето. Така, сега за лещата. Не знам кого си питала и кой какво ти е отговорил, но аз след като отслабнах си позволявам вече леща, дори и ръжен хляб, овесени ядки и пр. Ако не си уточнила, че нямаш нужда да отслабваш, нормално е да ти кажат, че леща не е ок. Пак стигаме до там, че по подразбиране сме хора с проблеми с теглото. И да си писала в предишен пост, че твоят случай не е такъв, мислиш ли, че всеки офтопик трябва да го помним или да се връщаме да четем назад?

Ето затова хора, които винаги са били слаби, нямат какво смислено да посъветват хора с наднормено тегло. Да, бягането е безплатно, а скапването на ставите от бягане при голямо наднормено тегло пък е гарантирано.

Колко пък може въобще да бяга човек с наднормено тегло, че и ставите да скапе. Силно се съмнявам да издържи повече от 5 минути. Аз лично не издържам и 20, изключитлено много се задъхвам. Затова ходя под наклон на пътеката в залата. А преди като нямах възможност за зала си правех упражнения вкъщи - за начинаещи, после за средно напреднали и така. Чувствам се по-добре и жизнена като спортувам. Макар, че аз не съм точно пример за спортист, далеч съм от това. Ако не правя упражнения - килограмите идват с бясна скорост. Спортът за мен е един от начините да хапвам повече без да качвам килограми. Защото аз обичам да ям, всъщност съм голям чревоугодник и обожавам да ям. По този начин си забързвам метаболизма. Спра ли - трябва да я карам на въздух и вода и пак пълнея. Което е ужасно и чувството да стоиш гладен и дебел е ужасно. За мен това е формулата.

Ами сложи си една 30-40 кг раница или тежести и пробвай.

Чревоугодничеството и наваксването със спорт е до време. С възрастта става невъзможно и аз съчувствам на хората, за които храната е от такова значение. Спортът никога не може да изпревари лъжицата.

Бледолилава, не искам никой за нищо да се връща, затова и припомних с пример. И да, всичко описах, че съм ок с килограмите, че имам качени само 2-3, които искам да сваля, че съм вегетарианка и т.н. Проблемът не е в това, че някой ми е казал, че въпреки това трябва да започна режим, проблемът беше в реакцията - беше груба. Иначе, аз съм ок с това да поспорим кое е полезно и кое не, но в рамките на добрия тон. Ако вие вече сте добре, причината да сте тук не е ли и за да помагате на хора, които тепърва са се сблъскали с този проблем? Защото тези теми тук са все пак за взаимопомощ, а не за да влизаме, защото ни е скучно и няма какво да правим. Защо са тези ехидни и злъчни коментари, кому е нужна тази агресия? Що се отнася до спорта, не казвам да тичате, на мен това ми доставя удоволствие и затова го правя. Казвам да спортувате, защото спортът засилва метаболизма и се надявам, че поне за това нямаме спор. И за сведение и слаби хора се задъхват като теб по склоновете и ще им изскочи сърцето, причините могат да са много, не само килограмите - тютюнопушене, проблеми с щитовидната жлеза и разбира се дългата обездвиженост. Не отричам режима, ясно е, че той ви помага, че сваляте килограми бързо, без да гладувате и без да спортувате. Но не казвайте, че този режим е здравословен, защото в дългосрочен план не е. Когато сте постигнали нужните килограми, отидете на балансирано хранене, комбинирано със спорт. Ако искате, ако не - здраве да е.

Какви са вашите източници, че в дългосрочен план режимът не е здравословен?

Ами слагам я, като ходя в планината кой мислиш ми носи раницата? Що се отнася до източниците, ами има много такива за вредата от животинските мазнини. Ако потърсиш, ще намериш, има и не малко документални филма "Вилица или скалпел", съвсем наскоро гледах и "Обърни играта", останалите заглавия не ги помня, но едва ли има смисъл да ги търся, за да ви ги кажа, защото знам, че няма да проявите интерес.

Май не я разбра орион. За ходенето в планината трябва да сложиш 80 - 40 кг за излишните килограми и 40 за обичайния ти багаж за излет...

Не ме разсмивайте, 40 кг. за излет?