ОСМИ клас преполови, зайците напериха уши

Na_Vesi_Pateto
Поздравления и адмирации, за това, че не се отказваш от каузата за справедливост!
Успех и ще чакаме да споделиш резултата!

Na_Vesi_Pateto, браво, браво, браво!!

Ех, много, че и още болни - и малки, и големи! Бързо оздравяване на всички!!! При нас, пу-пу, уж положението е овладяно и вече само доизчистваме  - основно с инхалацийки..

По малко започна и да учи каката, направи и два теста за определяне нивото по английски, за да започне да ходи през втория срок. Леко съм изненадана, че е за B2, но предстои да се доуточним, макар че платих дори.. Хич обаче не са ми понятни сертификатите и засега не съм посочила, повечето изброени нищо не ми говорят! Питахме приятелско дете, което се е записало вече на същото място и каза, че ще се подготвя за FCЕ. Моля обяснете ми различните абревиатури, или по-точно препоръчайте! Не знаех, че отсега трябва да сме наясно, мислех, че чак като започнем да се ориентираме за университети.. Също се чудим още дали през седмицата да ходи или събота - и двата варианта си имат предимствата и недостатъците.. Но виждам как пак ще е преуморена, пренатоварена и отново няма да й стига времето, а сега ще прибавим и доста по-ранно събуждане (около 6:30 ч. най-късно).. И дори без английския, сигурно почти всеки ден ще е до 14 ч. в училище заради допълнителните..

Иначе си чете доста (на последната книга от "Стъкленият трон" е, чела е и другата поредица на авторката, май ще ги погледна и аз, че ми стана любопитно), гледаме и филми, ще усети и ваканция сякаш..

M_I_A, все едно слушам моята девойка! Само по филмите ставало така, особено в любовта! Даже смята, че вече си е създала погрешна представа и съответно има големи очаквания, а в живота далеч не било така! Но пък е наясно и си дава сметка, че по-лесно няма да й става занапред, напротив, само по-трудно! Разбра го именно след като смяташе в началото, че малко ще си почине в 8 клас от БЕЛ и математика. Видя, че няма как.

Оформена е по всичко, освен по математика, тръпнем в очакване!

Олимпиадата по математика от 1.02 се отменя на 5.02!

Или е осъзнала, че от тук нататък ако иска да постигне нещо, няма да е лесно. И сега още ѝ е трудно да го преглътне. Или се пробва да ме манипулира, за да отменя вечерния час
Истина е, че понякога и аз прекалено сурово ѝ изяснявам реалността. На нейната възраст си бях надянала розовите очила и само късмета ме е спасил от фатални стъпки. И сега ме е страх за нея и ми се ще да има по-трезва преценка за света. Но съзнавам колко е тъжно това за млад човек.

Откъде е тази информация? Понеже племенникът (5-ти клас), с когото синът ми имаше планове да пътува за петък,  отложи за събота следобед, точно защото датите остават непроменени.

В темата за олимпиадите е публикувана и заповедта на министъра.

Да, това е заповедта, дошла е съвсем в края на работния ден.. Миналата година не я отмениха, пак така съвпадна с грипната, но явно сега наистина има много болни..

Тогава розови очила, пък късмет, а сега... с какво е по-различно?
Не можем да ги спираме да летят от страх да не паднат, така ги учим да пълзят. Лично мнение.
Страшно е, плашещо, изпитвам го всеки ден, но вярвам че това е пътят. Да ги учим да решават, грешат, откриват, а ние... ние държим аптечката заредена...

Na Vesi_pateto, страшно си прав в разсъжденията си, но как да го постигнем... От нищо не ме е страх, освен с поведението си да не проваля живота на детето си. Много често си давам сметка, че прекалявам с упреците, спирам се и почвам да се вслушвам в нея, после пак залитам и съм свръхстрогата и така до безкрай. А бе, шантава работа! Приятелките казват: Добро дете, ама неслучило с майка. Силно вярвам, че ще се справят- с нас, без нас или въпреки нас.
Моите искрени уважения към теб за нещата, с които си се заел "на полза роду"

Голямата криза в отношенията с родителите ми /в частност - майка ми/ дойде, след като прочетох томчетата на Пиер Дако /психоаналитик, неофройдист/. Той търси корена на всички неуспехи на формираната личност в семейното минало. Свръхпротежиращите родители нарича "кастриращи". Навярно сега бих чела през друг ъгъл, но в ранната зрелост /май не е била зрелост, а само безродителска младост/, упреците ми бяха безброй.

Сега се опитвам да стъпвам на пръсти край малката. Да ме има и да ме няма. Когато политне надолу, да мога да я задържа, но през останалото време да има свобода да бъде себе си, да прави избори и взема решения. Дано един ден, връщайки се назад, тя да не оцени по друг начин майка си. Без мечти младостта се обезцветява. Дори грешките от сблъсъка с действителността са полезни, стига детето да има вътрешни сили да продължи /а си мисля, че при даден силен начален заряд от любов, вътрешна сила следва да съществува/.

Страх ме е и мен. Живеят в много различно от нашето време, много лабилно, в което за мигове е възможно всичко да се промени. Струва ми се, че ние сме неадекватни на това време, а техният усет би сработил по-правилно, за да ги защити....

Такива някакви ранносутрешни разсъждения ме връхлетяха, като прочетох постовете на Мия и На Веси Патето. Дори за това, че се замислих каква е връзката дете-майка, общността ни е безценна. Светъл и много позитивен ден!

Mrs. Jan,  Сиси, благодаря за информацията за олимпиадата!

За родителстването - отказвам да съм виновна. Не правя нищо екстремно. Вярвам, че човешката душа избира земния си път, особено къде и с кого да започне. Всеки за пътя си има нужда от различни опитности и съответно хора, с които да се срещне. Няма универсален наръчник за родители. Опитвам се да спазвам едно - да съм искрена спрямо себе си в отношенията си, да не манипулирам, но това е грижа за мен, оттам всеки си получава, каквото има и иска да вземе от общуването ни. В моето детство не всичко е било "идеално", но си е моят вариант, не виня. Търся и намирам всеки ден причини да съм благодарна, защото е по-чисто чувство.

Аз много добре си спомням как на 16 си мислех, че нашите са едва ли не непросветени динозаври, десет нива под мене, защото...защо...щото примерно съм четял "Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет", "По пътя" и разни такива. И на 20-21, как ходех с удоволствие да се съветвам с тях, защото бях открил опита, мъдростта им и съветите им бяха безценни. И това не го забравям, като общувам с младежите.
Скоро си подреждах един шкаф и открих старо списание, в което бяхме попаднали с големия, серия за бащи и синове. Бил е на три. Бях го забравил. Казал съм, че искам да го направя самостоятелен и като стане на 16 да не му казвам какво да прави, а само да го подкрепям. Със задоволство открих, че съм се справил с тази задача, въпреки че минах през период на бая "коване". На 17 сам си влезе в системата на Еразъм+ и до пълнолетие обиколи 20 европейски държави, сам летеше с прехвърляне, спане по летища, веднъж през ноща не им отвориха хостел и т.н. Като замина за Холандия нямаше и минута адаптация или стрес, но...но... Успешен, амбициозен, много приятели, лидер... със своите си демони, с които сериозно се бори с помощта на специалисти. Без да сме открили признаци навремето, просто е често за неговото поколение...и спецовете твърдят, че нямаме вина за пропуски или друго, просто обстоятелства и се случва. Ама дали не чувствам вина? Защо не съм забелязал? Не е ли могло по-рано. Сега с малкия не се бавя. Силно натегнато чувство на тревожност и ред други неща и утре имаме среща с психолог, поне с него дано е навреме и да помогне.
И продължавам да вярвам, въпреки целия страх, че си имат своя живот и съдба, не мога да ги изживея вместо тях, мога само да ги подкрепям и каквото Бог нареди.
Не знам само как да подкрепя малкия в момент като вчера дето ми каза: "Тате, пак съм в екзистенциална криза и не  знам какво да правя с живота си"...
сериозно... на 13.

И аз така сутрешни разсъждения след битка с висока Т. Удари го пак, този път много по-зле. Връщам се да чета как сте се справяли, че бая се изписа напоследък, за съжаление.

Ааа, фразата "не знам какво да правя с живота си" или "безполезна съм"  си е техен лаф. В началото, преди да се усетя, се мятах в оркестъра, като чуех едно от двете. Сега, като започнаха да се повтарят, разбрах, че липсва онази дълбочина, която ние възприемаме. Прочетено/казано нещо някъде, запомнено и повторено с тийн драматизъм.

Мили хора, такива хубави думи, толкова сте надарени със слово, че ми е драго да ви чета и направо ме е страх да се изкажа Момичетата са май по-чувствителни или просто повече споделят. Моят младеж много ми разказва и се радвам да е така! Гледам да не звуча винаги супер наставнически (освен за ученето )
M_I_A, дошло ѝ е в повече натоварването
Na_Vesi_Pateto, ако можех така мъдро да подхождам и аз към децата... Много ти благодаря ОТНОВО за усилията в "нашето дело"!!!

Искерно съчувствам на всички вирусни - така го усетих снощи на свой гръб, че не можех да се мръдна

Сиси ♥♥, сертификат FCE е за ниво B2, но не е този, който би ѝ послужил за университет. Препоръчителен е следващият CAE, който е за ниво C1 (, а дай-боже да бъде взет с над 200точки, ще даде даже С2). Моят син в 11 клас ще се яви направо на него, а дотогава ще си ходи на курс, за да напредва - явяването на изпит за по-нисък сертификат е само за проверка на нивото, но си е и разход Той е ходил на PET и знае как се случват нещата. Кеймбридж сертификатите са безсрочни, но доколкото знам от темите, някои университети изискват да е не по-стар от 2 години от годината на кандидатстване. Подредени са така отдолу-нагоре PET (B1), FCE(B2), CAE(C1), CPE(C2), като всеки от тях, ако бъде взет с определен брой точки, близки до максималния, дава следващото ниво (по-скоро посочва, че знанията са на следващото ниво). Ето скалата колко точки какво ниво дават. Аз четох и сравнение с IELTS - спрягат го като по-лесен, но той пък май е срочен за 2 години ( ,ако помня добре). Родителите с пряк опит да кажат, дали правилно разсъждавам

Според мен разкъждавяш правилно...
Голямото ми дете в края на 9 кл се яви на В2 и то след година посещаване на школа,преди това си е учил училищен АЕ и то в МГ,но понеже го издържа с много точки 188 ако не се лъжа на сергификата от Кеймбридж си пише С1.В края на 10 клас изкара над 200т и на сергификата си пище С2. Мнението му беше,че С1 е можел да вземе и без школа ,но за С2 абсурд. Обаче е от четящите на ае и гледащи филми без превод в комбинация със страхотни учители по езика от 2 кл та до сега.

Na_Vesi_Pateto, Шарлот, толкова добре ви разбирам. Моята девойка ме остави в ступор и ужас как да реагирам , когато една късна вечер ме попита “какъв е смисъла от всичко това, всеки ден..”.
Е, успях да и отговоря тогава, но много ме тревожи, че този въпрос дълго е стоял в главицата преди да се осмели да сподели. Тя не е от споделящите много.
M.I.A. И аз като теб не пестя нищо от реалността на децата ми, но не съм убедена, че са готови на тази възраст да знаят всичко и да понесат отговорността от това, че са наясно.
aniK, напълно споделям усещането, че нивото на нашата темичка е съвсем друго, не е просто “наборно”.
dimitrina73, много ми харесва твоята твърда, ясна и уверена позиция относно родителството. Аз съм по-скоро като Fair Lady-лашкам се между доброто и лошото ченге, но го оправдавам смоята двойнствена зодия (ха сега познайте коя е
За протокола, щерката е оформена за срока вчера по всички предмети, въпреки че в нейното училище дават мижава стипендия детето все пак се радва, че е някакво признание. Но ме предупреди за следващата година да забравя, че сега с толкова малко предмети и без разказвателните е било лесно.