ОСМИ клас преполови, зайците напериха уши

Леле каква сериозна дискусия сте подхванали....

Моята наборка е с баща си на ски, да оползотворят неочакваната ваканция. Аз съм на тръстиката, защото имам проекти и крайни срокове. Компания ми прави каката абитуриентка, която си готви документите за кандидатстване във Франция и не пожела да ходи на ски.

Оформиха я за срока. С три петици е. Ще взима малката стипендия. Отказа се от състезателното танцуване. Голяма драма и реване беше докато реши, но я оставихме сама да си решава и само я подкрепяхме и бършехме сълзите. Даже и аз се просълзих, дето принципно съм много корав човек, защото това са си 8 години. Ние "танцувахме" цялото семейство - каране и прибиране от тренировки, висене пред залата, ходене по състезания. Сега се оказа със страшно много свободно време. Преди бяха ежедневни тренировки, уикендите състезания, спортни лагери и нямаше минута свободно време. Решила е сега да оползотворява времето с втори език и да си хареса някакъв друг спорт за разтоварване.

Сиси, относно сертификатите. Нашата кака е с профила на твоята щерка в 9 ФЕГ - френски с испански. Английския го учеше само извън училище. Ходеше в Аво Бел - веднъж или 2 пъти седмично според избраната програма. Миналата учебна година (11 клас) не ходи, защото приоритет и бяха френските и испанските сертификати. През лятото записа едномесечен интензивен курс за ниво С1 и през средата на октомври (12 клас) се яви на САЕ и взе С1. Тя много чете книжки на английски, гледа филми, но не видях особено да се е напрегнала за С1.

9 ФЕГ е лицензиран от французите изпитен център да провежда изпити до ниво В2. Всяка година февруари месец има кампания и децата масово ходят. На устния изпит част от изпитващите са преподаватели от гимназията, но писмените се проверяват във Франция доколкото знам. Моята ходи на В1 в 9 клас и на В2 в 10 клас, за да тренира формата, не че и трябваше за нещо. Във френските университети искат минимум В2, но реално за по-престижните ти трябва С1. За С1 и С2 трябва да се явиш във Френския институт. Имат и курсове за подготовка, отделно трябва да четеш доста по-сериозна литература, социални, икономически, политически публикации. Моята дъщеря взе С1 февруари месец в 11 клас и реши, че ще се яви на С2 на юнската сесия, защото така и така е набрала инерция и успя да го вземе. По нейни думи С1 и С2 по френски са в пъти по трудни от С1 и С2  на английски.

Звездица, мнението ми не е твърдо, а ми е пристанът, когато се колебая...И аз имам развитие и той и всеки. Въздействаме/помагаме си. Осъзнах, че не съм добра в снизхождението - не мога да гледам на малките като на такива, виждам ги като дребни възрастни, които трябва да получат форма и след като са я потърсили при мен, аз мога да дам, каквото съм, а то трябва да се подобрява.

Нашият срок се оформи "определено можеше да е по-добре", но има и втори срок, както и мисълта, че детето е добро, да е здраво и като не е със спортен хъс, не е...

Благодаря за отговорите, чувствам, че не съм сама. Оправдавам себе си и защото приятелки и моите родители пък ме обвиняват, че съм твърде мека с децата си. (Нямате представа колко критики отнесох от близки и познати на тема избор на училище и че продължавам да подхранвам мечтите и за рисуване). Това ме кара да се надявам, че не съм чак такъв звяр, какъвто тинейджърите ме изкарват.
На нейната възраст и аз като Na_Vesi_Pateto, бях убедена колко са посредствени родителите ми и че аз съм богоизбрана и ми предстои славно бъдеще Още помня как една вечер обсъждаха, колко хубав е боба, който са купили последно и че трябва пак да купят от него. За мен това беше дъното...какъв разговор, какво падение А от сегашните ми години ми се струва много уютно и човешко. Та само мога да си представя какви мисли се въртят в тинейджърската главичка, която ме кара да гледам някои толкова скучновати анимета...ама търпя.

Моят син е оформен за сега по МАТ, ИТ, ИИ и Музика. Най-вероятно ще завърши с една петица само - по БЕЛ. Много е доволен от себе си, че ще взима стипендия (която най-вероятно ще бъде едногодишна само, имайки предвид разказвателните от следващата година, които ще го ударят челно).

А по разискваната тема нямам какво различно да кажа. Гледам да го подкрепям, оптимист съм по природа и се опитвам да му вдъхвам от него, когато изпадне в минорни разсъждения.

Миа, че какво му е на училището?!

M.I.A, подкрепата на техните мечти за мен е ключово.
На техните, не на нашите за тях. Има съществена разлика и аз се старая да го правя. Така че адмирации за подкрепата ти за рисуването.
Връщам се назад и се питам дали пък баща ми, ако беше по-активно ме натиснал за английската навремето (нямаше ги сегашните задължителни истерии, кандидатстваше се само в мат., езиковите и НГДКа), бях отличен по мат и БЕЛ, нямаше целия живот да ми е различен? Остави си ме в руска гимназия. Не можах да го науча на дърти години този пусти англ. език иначе вероятно отдавна нямаше да живея в БГ. После спокойно прие новината, че напускам ВУЗа. Бяха ни накарали да разтоварим един камион с излязла от употреба морално остаряла техника, за да я внесем в института, за да учат студентите на нея, както хладнокръвно ни обясни един преподавател. Реших, че това е мегаидиотско и нямам никакво намерение да си губя пет години от живота за псевдообразование излязло от употреба. "Демокрацията" бе дошла преди месеци.
Така аз си определих целия живот и не съжалявам за нито един от изборите си, чувствам се добре в кожата си и няма от какво или кого да се оплача и съм много благодарен на баща си за това.
Затова и действам по сходен начин с младежите...

Fair lady, няма как да се провалиш. Любовта и подкрепата вярвам са достатъчни. Ще направим много грешки, но няма да са фатални. Те си имат своите качества, своята съдба и са по-силни, отколкото предполагаме.

Здравейте. Ние се завърнахме. Добре ми се отрази откъсването от работа, проблеми, деца (този път пътувахме за първи път без тях), но лошо тупнахме по д...е в реалността. Дечурлигата и те са се разглезили с баба си. Всякакви режими и правила не са важали много много.  Но важното е че са относително здрави и в добро настроение, за разлика от мен.
За първи ден днес на работа след отпуска направо ми иде да си тръгна на секундата. Не го направих, а просто влязох във форума.
Харесва ми темата, в която е тръгнал разговорът. Моята дъщеря и тя е склонна често да отхвърча и да се лашка в различни настроения и да се депресира от екзистенциалните въпроси. Преди ми споделяше повече, сега е по-затворена в себе си и често ме притеснява. Аз умея да чета само по очите й, когато нещо я мъчи. Знам, кога е щастлива, кога не съвсем. Напоследък с радост установявам, че по-често е щастлива, отколкото обратното.
Аз, на нейната възраст, също не споделях с родителите ми, предпочитах да го правя с приятелките си, но на по-късна възраст се чувствах удобно да казвам всичко на майка ми и да получвам съвети от нея, които много ценях. Надявам се така да се случи и с дъщеря ми, която е принципно разбрано и разумно дете, но в лоша възраст.
Уча се да бъда по-търпелива с нея и се опитвам да не я притискам, защото усещам, че тогава още повече се затваря. Понякога ми се иска да ми разкаже повече за мечтите си, какво иска да постигне, как вижда себе си, чопля в тази посока, но тя не винаги е словоохотлива. Не откривам в нея хъса, който искам да виждам, отказва се по-често, отколкото на мен ми се иска от нещата, които е искала и често казва НЕ МОГА, което не ми харесва, но това си е тя - моята дъщеря и си я обичам такава, каквато е.

Na Vesi Pateto адмирации за упоритостта в "нашата" борба. Възхищавам се на желанието ти и непоколебимостта ти да доведеш нещата докрай. Стискам палци.

Ако всички 8 оценки влизат в изчисленията за стипендия, и моята хваща - завършва с 2 петици - по математика и разбира се ФВС (във Френската сме така ) За уроци по математика не ще и да чуе, така че каквото - такова.

Ян@, благодаря за включванията ти. Следя ги с интерес, от теб получих миналата година абсолютно обективни отзиви от първа ръка за ФЕГ. Благодаря!

Философската тема я следя с интерес, без да съм сигурна какво мога да кажа аз по въпроса. Аз самата се чувствам много наивна, недорасла и неориентирана на моменти, понякога се сепвам, като си помисля, че съм на тези години и в майчинска роля. Това, за което се радвам е, че изключително добре си спомням тийн годините, всичките си вълнения, мисли и вътрешен бунт и затова ми е по-лесно да проявявам разбиране към преживяванията на децата. Това е единственото, с което мога да помогна на този етап. Съвети ме е страх да давам, освен клишето, че е важно да следват това, което им е интересно. Но клишетата са такива, вероятно защото работят.

Мартеа,  7 оценки влизат мисля/без рисуване и музика/. Със сигурност ще взима стипендия, но ако не сменят критериите може да е непълна, мисля 5,75 беше за пълна първия срок. Но смятам, че е много възможно да сменят критериите.
Моята девойка завършва с 3 петици, математика и двата вида френски. Беше малко над пет по френски, но не достатъчно за отличен. Мисля вече го писах, но май предпочитам да е с много добър,съвестна е, има голям потенциал, трябва да разбере, че да си паметлив не стига, трябва труд повечко. Амбицирана е вторият срок да е по-добре. С голямо желание влезе във ФЕГ, учи с удоволствие, но някак разсеяно, без детайли.
Ян@, аз също те чета с голям интерес. Благодаря!
Много ми е вълнуващо да чета писанията ви. Радвам се, че съм тук сред вас. Пише ми се по темата, но съм на работа и просто ползвам почивката, няма да мога да си събера мислите добре.

Мартеа, това, че си спомняш тийн времената и си близо до тях е безценно.

Иначе ние го закъсахме. Връщаме се от ДжиПито. Искаше да го праща в болница, ама миналата година два пъти беше и сега реших да го оставя вкъщи. Тя се съгласи. В крайна сметка там само му наливат АБ венозно, ама е само сред болни и да се пооправи идват все нови, и нови, а е гадно и самотно. Рисковано е,но ще правим всичко необходимо, инхалации, лекарства, компреси. Ще го следя отблизо и ще се справим
Ще му направим снимка накрая, за да сме сигурни, че е чист. Ако не се подобри до 24 часа поне малко, тогава ще му мислим.

Мисля, че въпреки угризенията, лутанията и питанките ни, тук всички деца са случили на родители!

Na_Vesi_Pateto, стискам палци бързо да го вдигнете детето и да не се налага болница!!

aniK, Светле, благодаря на всички за разясненията за сертификатите и нивата, аз също междувременно седнах да прочета и се поограмотих! Чух се преди малко и с школата, предстои й и събеседване на 3.02 и ще се доуточним, нищо, че аз съм бързак и платих..

Ян@, нали знаеш, че сте ми голям пример и всичко, което си ми писала във времето, съм си го запазила! Искрено се надявам поне в известна степен да вървим по вашите стъпки! Следя си я прекрасната ви кака и стискам палци!! Иначе точно в Аво Бел ще е! Само се колебае още дали да ходи през седмицата или само в събота, че с хора и олимпиадния френски, все в 14 ч. ще свършва и после директно трябва да бяга на английски от 14:15 или 14:30, ще помисли.. Записала се е и на първия Delf, днес даже се готви малко за него, на всички ще ходи, сама иска!
Успех на малката с откриването на нови хоризонти, танците вече са си изиграли ролята в живота й и са й създали позитивни емоции, красота, здраве, навици.. които ще останат с нея и занапред в живота й!

Браво на всички стипендианти!
Оформено е и моето момиче вече по всичко, като по математика не стана изненадата - с 5 е (5,33 беше, като последните оценки бяха 6-ци и ни беше любопитно какво ще реши, но както и по ИТ не беше оформяне в полза на ученика). Та, с 2 две 5-ци е, по старите критерии ще взима по-малката стипендия - 30 лв., но не се знае още дали няма да има промени. Ако не беше грипната ваканция, със сигурност поне една от тези 5-ци щеше да е 6, но нищо, пак казвам - да й е за урок и да не чака друг път последния момент, макар и понякога да не зависи от нея. Сега пък ще има възможност да започне срока с 6 по математика, защото веднага ще им даде планираното контролно, което щеше да е решаващо и много добре се беше подготвила уж.

Сиси, благодаря за пожеланията. Пиша между смяната на чорапи с оцет. 😁

Да ти кажа опит със сертификатите.
За Холандия е ок IELTS. Трябва да постигне средно над 6,5  по четирите показателя, четене, писане, говорене, слушане, но нито един не трябва да е под 5,5. Важи за две години и ако не се вземе  първия път не можеш да се явиш пак следващите шест месеца. Хубавото е, че приемат в унито още  в началото на 12-ти клас, а ти искат сертификата чак преди започване на следващото лято.
За моя хвърлих едни пари на вятъра за специален курс за IELTS, още на входното си го взе директно и на официалния изпит мина без проблем, но да си вържем гащите... те така...

Пак е много топло и задушевно при вас
Да оздравяват бързо всички болни деца/родители! Аз имам много лоши спомени с това "охлаждане" в банята при температура, затова и сега изтръпнах, докато четох. Сигурно тогава не нацелих температурата на водата (макар според мен да беше просто хладка) и  голямата ми дъщеря, явно  заради амплитудата  между телесната температура  и тази на водата, буквално припадна пред мен, свлече се, а аз щях от притеснение да умра. Още ми пази влага споменът, та никога повече не посмях да  го правя/да ги карам те да го правят, колкото и да казват хората, че помага..

Na_Vesi... аз съм лекувала пневмония вкъщи, дъщеря ми беше към 2-3 годишна тогава.  Естествено всеки ден бяхме при личната за слушалки. Мразя болници и съм отказвала.
Последно време давам Осцилококцинум по схема и често се разминават с малко хрема и лека темперарура. От вторник и наборката е с хрема и понакашля и вдига до 37,5. Само снощи беше към 38С. Много секрети , много нещо. Днес отскочих до аптеката за забъркат едни капки за нос- бяха ми ги изписали преди две години от Окръжна болница и ще я капя с тях. Не сме ходили при личната. Давам също и ГелоМиртол, витамин С, инфлуцид, час с мед и лимон, инхалация с физ. р-р.

Русалке, представям си какво си преживяла. На нас ни помогна. След компреси с оцет и душ дори топъл към горещ, колкото да не му е студено, свалихме на 38.4. А малко по-късно на 37.4 От тук ще действаме само, ако качи над 38,5, което вероятно с настъпването на вечерта ще се случи.

Elea, той точно до БП го докарваше за болницата, това му отслабва имунитета, сега се надявам да не стигаме до там.

Моето хлапе, миналата година, беше стигнало до екзистенциални изводи, като това че човек през повечето време му се налага да прави неща, които не му харесват. Каквото и да правиш, цял живот работиш, в повечето случаи за някой друг.
Дано вече отминава грипната епидемия и болните да се оправят. То и тези смени топло-студено ме карат да се чувствам като парцал, без да ми има нещо.