Да, много е романтично и мило, но не е странно.
Виж целия пост
Случи ми се нещо странно XXII
- Публикувана: 18 ян. 2020, 17:09 ч.
- Последно мнение: 11 авг. 2020, 20:22 ч.
# 211
6 фев. 2020, 21:20 ч.
Ами това е много красиво и романтично,и предполагам че просто си искала да споделиш историята си(в което няма нищо лошо)ама някак си е доста извън темата,това е сътба ,карма но в това няма нищо странно.
Не че е нещо странно, но ще е интересно да разкажа историята на любовта ни с моя втори съпруг, защото написаното от Qaki определено ме наведе на размисли в тази посока.
Беше лятото на далееечната 1982 година. Аз и една приятелка отидохме на море само двете. Аз скоро преди това се бях разделила с едно гадже, и ми беше кисело, та не ми се поглеждаше никой от свалячите, които се лепяха за нас.
Една сутрин, както си закусвахме, на масата ни дойде едно високо момче. Попита дали някоя от нас знае английски. И двете го говорехме. Той ни покани вечерта на ресторант, заедно с неговия приятел. На мен не ми се мъкнеше, още повече, че се бях наканила точно тази вечер да ходим да си съберем миди и да си ги печем на пясъка. Но приятелката ми беше хвърлила око на другото момче и след "кратка схватка" ме нави. Излязохме вечерта, моето момче се опитваше по всякакъв начин да ме разговори, но аз се дуех и не кандисвах. Тогава той направил нещо друго: обещал някакви пари на приятелката ми да ме навие да станем гаджета. После, след толкова години, все ме майтапи, че ме бил купил от нея. Та на другия ден отидохме на плаж в Албена четиримата, приятелката ми и другото момче се пръждосаха нанякъде и ни оставиха да се сваляме. И ето тук идва необикновеното: за няма и час разговор с него се почувствах така, все едно този човек е бил винаги в живота ми. Примерно, близък колкото баща, или брат, бе изобщо някой от най-близкото семейство.
Изкарахме с него една приказна морска любов, после той идва два пъти да ме види в Бг, изобщо работата отиваше на женитба. И точно тогава се случи това, че ние сменихме квартирата, в която живеехме, а той след около месец сменил града. Тогава нямаше мобилни телефони, ние и цифров такъв нямахме, и контактувахме с него единствено чрез писма. Но писмата пътуваха в едната посока три месеца. И ето така се изгубихме. Но той не ме е забравил през всичките тези години, търсил ме е как ли не, даже търсил инфо за мен в консулството, дал пари на някакъв в него да ме издири. Междувременно аз се омъжих, и родих сина си. Та този от консулството наистина ме издирил, и му казал, че съм омъжена и къде живея. Той се отчаял, че вече няма възможност да сме заедно, и се оженил на свой ред. Отвреме-навреме питал за информация за мен от оня човек. След това, през 2011-а, се случва така, че неговата съпруга починала, а няколко месеца след това аз се разведох. И тогава моят мил съпруг ме изнамерил във Фейсбук, и ми написа едно писмо, което направо измъкна земята изпод краката ми... Ето как ние сме отново заедно, и вече девета година се чувствам неземно щастлива с мъж като него. Той е уникален във всяко отношение, страшно интелигентен, космополит по душа и изобщо прекрасен.
Виж целия пост
Преди повече от 20г., още като студентка прочетох книгата "Пътят на душите". Според мен 90% от хората пишещи тук знаят за какво иде реч в тази книга, но за тези , които не знаят- хора под хипноза, изпадат в регерсия и споделят за прераждането, минали животи, какво се случва с душата и т.н. Та там един човек каза, че преди да слезем на земята се прави нещо като последен преговор на предстоящия ни живот и за да няма грешки се акцентира на детайли, които да не пропуснем във важните стъпки в живота. Та този човек каза, че когато срещнал своята бъдеща съпруга, си спомнял само за дългите и червени обици и супер високи обувки. Това са били т. нар. "флагчета" да не я пропусне. Всеки от нас има такива дори ив минали случки- чето детските спомени са ми такива, определен вкус, мирис, някаква дрешка...
Не че е нещо странно, но ще е интересно да разкажа историята на любовта ни с моя втори съпруг, защото написаното от Qaki определено ме наведе на размисли в тази посока.
Беше лятото на далееечната 1982 година. Аз и една приятелка отидохме на море само двете. Аз скоро преди това се бях разделила с едно гадже, и ми беше кисело, та не ми се поглеждаше никой от свалячите, които се лепяха за нас.
Една сутрин, както си закусвахме, на масата ни дойде едно високо момче. Попита дали някоя от нас знае английски. И двете го говорехме. Той ни покани вечерта на ресторант, заедно с неговия приятел. На мен не ми се мъкнеше, още повече, че се бях наканила точно тази вечер да ходим да си съберем миди и да си ги печем на пясъка. Но приятелката ми беше хвърлила око на другото момче и след "кратка схватка" ме нави. Излязохме вечерта, моето момче се опитваше по всякакъв начин да ме разговори, но аз се дуех и не кандисвах. Тогава той направил нещо друго: обещал някакви пари на приятелката ми да ме навие да станем гаджета. После, след толкова години, все ме майтапи, че ме бил купил от нея. Та на другия ден отидохме на плаж в Албена четиримата, приятелката ми и другото момче се пръждосаха нанякъде и ни оставиха да се сваляме. И ето тук идва необикновеното: за няма и час разговор с него се почувствах така, все едно този човек е бил винаги в живота ми. Примерно, близък колкото баща, или брат, бе изобщо някой от най-близкото семейство.
Изкарахме с него една приказна морска любов, после той идва два пъти да ме види в Бг, изобщо работата отиваше на женитба. И точно тогава се случи това, че ние сменихме квартирата, в която живеехме, а той след около месец сменил града. Тогава нямаше мобилни телефони, ние и цифров такъв нямахме, и контактувахме с него единствено чрез писма. Но писмата пътуваха в едната посока три месеца. И ето така се изгубихме. Но той не ме е забравил през всичките тези години, търсил ме е как ли не, даже търсил инфо за мен в консулството, дал пари на някакъв в него да ме издири. Междувременно аз се омъжих, и родих сина си. Та този от консулството наистина ме издирил, и му казал, че съм омъжена и къде живея. Той се отчаял, че вече няма възможност да сме заедно, и се оженил на свой ред. Отвреме-навреме питал за информация за мен от оня човек. След това, през 2011-а, се случва така, че неговата съпруга починала, а няколко месеца след това аз се разведох. И тогава моят мил съпруг ме изнамерил във Фейсбук, и ми написа едно писмо, което направо измъкна земята изпод краката ми... Ето как ние сме отново заедно, и вече девета година се чувствам неземно щастлива с мъж като него. Той е уникален във всяко отношение, страшно интелигентен, космополит по душа и изобщо прекрасен.
# 212
6 фев. 2020, 22:41 ч.
Странно е чувството да познаваш някого добре от първата среща. С моят съпруг беше така. Буквално от първата среща все едно знаех, че ще ме заедно, просто трябваше да се случи
Виж целия пост
# 213
6 фев. 2020, 22:44 ч.
Нямам много ясни спомени, все пак това беше преди повече от 20 години. Виждах ги като сияния, особено цветно беше, когато се събираха много хора на едно място.
Имаше един зловещ случай- бях на рокерски събор и в съседство компания младежи се веселяха, в последствие се запознахме. Имаше един младеж, на който виждах аурата бледо сива, мръсна една такава...за първи път виждах такова нещо. След няколко дни разбрах, че е починал, имал цироза...
Друг случай- качвам се в такси, аурата на шофьорът беше червена. Е как не се утрепахме не знам, караше с 130 по Цариградско и псуваше като откачен...
Преди години моя позната ми се похвали, че е придобила някакви екстрасензорни възприятия, каза че много неща усещала, в това число и вижда аурата. Попитах я какъв цвят е моята, тя каза, че вижда нещо лилавичко с кафяво, на мехурчета (буквално). Споделих с мой приятел, той каза, че ако ми е такава аурата, значи съм сериозно болна (а не бях, мога да го кажа сега след 20 години). Стана ми интересно дали наистина е видяла.
Виж целия пост
А как разбираше, че са аурите, а не просто някаква илюзия и съвпадаха ли с характерите? Много ми стана интересно.
Нямам много ясни спомени, все пак това беше преди повече от 20 години. Виждах ги като сияния, особено цветно беше, когато се събираха много хора на едно място.
Имаше един зловещ случай- бях на рокерски събор и в съседство компания младежи се веселяха, в последствие се запознахме. Имаше един младеж, на който виждах аурата бледо сива, мръсна една такава...за първи път виждах такова нещо. След няколко дни разбрах, че е починал, имал цироза...
Друг случай- качвам се в такси, аурата на шофьорът беше червена. Е как не се утрепахме не знам, караше с 130 по Цариградско и псуваше като откачен...
Преди години моя позната ми се похвали, че е придобила някакви екстрасензорни възприятия, каза че много неща усещала, в това число и вижда аурата. Попитах я какъв цвят е моята, тя каза, че вижда нещо лилавичко с кафяво, на мехурчета (буквално). Споделих с мой приятел, той каза, че ако ми е такава аурата, значи съм сериозно болна (а не бях, мога да го кажа сега след 20 години). Стана ми интересно дали наистина е видяла.
# 214
6 фев. 2020, 22:52 ч.
Да, аз изобщи не твърдя, че е странно. Просто разсъжденията на Qaki за знаците, които съдбата ни оставя, за да не се объркаме, веднага ми напомниха за това ми усещане тогава, толкова отчетливо и не приличащо на нищо друго, че тоя човек ми е страшно близък. Това беше главната причина да разкажа историята си. Но и това, че реших, че ще ви бъде интересно.
Виж целия пост
# 215
6 фев. 2020, 23:07 ч.
detelistna.4etirilinka, много красива история 
Вярвам, че когато е писано на две души да бъдат сродни, винаги живота намира начин да ги събере.
И в моя живот има много съвпадения. Ще споделя едно...
Моят приятел е чужденец и живее в БГ от 4 г. Имаме много особена връзка.
Бяхме ходили в моя роден град. Трябваше да се прибираме към София, а аз исках да отида да оставя цветя на мама. Той се забави, понеже не беше останал да спи вкъщи, а и мисля, че не се чувстваше удобно да дойде с мен. Не беше идвал с мен при нея.
Аз се разстроих, защото исках да бъде до мен.. Отидох с автобуса. Тя е накрая на гробищата и се върви около половин час от входа до мястото, на което почива.
Беше студено. Сбогувах се с мама и тръгнах. И чух кола зад мен. Беше ме намерил, въпреки голямата площ...
Влязах в колата и се разплаках. Мълчахме и двамата. Той се обади на майка си. За първи път го видях толкова разстроен.
Виж целия пост
Вярвам, че когато е писано на две души да бъдат сродни, винаги живота намира начин да ги събере.
И в моя живот има много съвпадения. Ще споделя едно...
Моят приятел е чужденец и живее в БГ от 4 г. Имаме много особена връзка.
Бяхме ходили в моя роден град. Трябваше да се прибираме към София, а аз исках да отида да оставя цветя на мама. Той се забави, понеже не беше останал да спи вкъщи, а и мисля, че не се чувстваше удобно да дойде с мен. Не беше идвал с мен при нея.
Аз се разстроих, защото исках да бъде до мен.. Отидох с автобуса. Тя е накрая на гробищата и се върви около половин час от входа до мястото, на което почива.
Беше студено. Сбогувах се с мама и тръгнах. И чух кола зад мен. Беше ме намерил, въпреки голямата площ...
Влязах в колата и се разплаках. Мълчахме и двамата. Той се обади на майка си. За първи път го видях толкова разстроен.
# 216
7 фев. 2020, 11:37 ч.
Цвиля!!! хехехехе 
Тук в тази тема има доста неща, които - всъщност - никак не са странни. Например - инстинктът ни за самосъхранение, който се включва и 'завърта волана', за да избегнем катастрофа. Или бебефони, които прихващат детските гласове на съседите.
Въпреки това, ако на мен ми се случи, и на мен ще ми е странно. Така че си чета. И чета
И за да не е спам - една случка от преди 2 дена. Имам близък, който замина надалече по работа. Адски много ми липсва. Постоянно го мисля и ми се иска да усетя присъствието му. Знам, че и той мисли за мен - казва ми.
Но го няма.
Та преди 2 дена на прозореца на офиса ми кацна една сврака, която седя и ме гледа втренчено няколко минути. За външен човек не би било така, но за мен беше знак. Все едно той беше до мен и ме наблюдаваше как съм, как работя. Много мило ми стана....
Виж целия пост
Скрит текст: Qaki, това ми прозвуча малко така:
Моят настоящ Мъж още не вярва, ама и той като дете е виждал.
Тук в тази тема има доста неща, които - всъщност - никак не са странни. Например - инстинктът ни за самосъхранение, който се включва и 'завърта волана', за да избегнем катастрофа. Или бебефони, които прихващат детските гласове на съседите.
Въпреки това, ако на мен ми се случи, и на мен ще ми е странно. Така че си чета. И чета
И за да не е спам - една случка от преди 2 дена. Имам близък, който замина надалече по работа. Адски много ми липсва. Постоянно го мисля и ми се иска да усетя присъствието му. Знам, че и той мисли за мен - казва ми.
Но го няма.
Та преди 2 дена на прозореца на офиса ми кацна една сврака, която седя и ме гледа втренчено няколко минути. За външен човек не би било така, но за мен беше знак. Все едно той беше до мен и ме наблюдаваше как съм, как работя. Много мило ми стана....
# 218
7 фев. 2020, 17:31 ч.
Така е, да. Толкова ни се иска понякога, че си измисляме знаци и им вярваме. Тъжно е. Има много прикрита мъка по този свят.
И все пак, и знаци има.
Виж целия пост
Дааа, човек когато иска да види знаци ги намира.
И все пак, и знаци има.
# 219
7 фев. 2020, 17:34 ч.
Тъжно, не. По-скоро интересно.
Аз често си казвам, ако... , то ... .
Но понякога се страхувам да не урочасам очакваното и си забранявам да правя паралели.
Виж целия пост
Аз често си казвам, ако... , то ... .
Но понякога се страхувам да не урочасам очакваното и си забранявам да правя паралели.
# 220
7 фев. 2020, 18:53 ч.
Боже хора 
Те вашите истории са наистина като за филм. Ако наистина двама души трябва да е намерят в този живот ( не говоря само за любовници, но и приятели, колеги, хора, които ти помагат) то наистсина се намират. Лошото е, че и лошите те намират дори да се скриеш под земята. Аз никога не съм чувствала, някой близък, сякаш го познавам (ама аз съм социопат и темерут по природата), но при всичките ми близки и настоящи връзки имам нещо като "снимка" или да го наречем "проблясък" от първите ни срещи или съдбовните ни срещи, от деня, в който сме станали приятели. И не е романтичен спомен- по-скоро като кадър от филм... Не мога да го обясня. Може би така ми е "предадена" информацията, да не пропусна бройките, че каквато съм завеяна и разсеяна
Виж целия пост
Те вашите истории са наистина като за филм. Ако наистина двама души трябва да е намерят в този живот ( не говоря само за любовници, но и приятели, колеги, хора, които ти помагат) то наистсина се намират. Лошото е, че и лошите те намират дори да се скриеш под земята. Аз никога не съм чувствала, някой близък, сякаш го познавам (ама аз съм социопат и темерут по природата), но при всичките ми близки и настоящи връзки имам нещо като "снимка" или да го наречем "проблясък" от първите ни срещи или съдбовните ни срещи, от деня, в който сме станали приятели. И не е романтичен спомен- по-скоро като кадър от филм... Не мога да го обясня. Може би така ми е "предадена" информацията, да не пропусна бройките, че каквато съм завеяна и разсеяна 
# 221
8 фев. 2020, 21:15 ч.
Много често , обичам да си надниквам в кафето, не съм гледачка. Но няколко пъти ми излязоха много точни фигури . Съдбата ми подсказва неща и то не само там ами и в сънищата. Имам като видения в сънищата и ми подсказват за бъдещите събития. Други път чрез познатите суеверия , ако счупя чаша, разлея вода все ми се случва нещо хубаво. Напоследък ми излизат сърцаа от мокро на земята или пришката на пръста ми беше с сърце...
Виж целия пост
# 222
9 фев. 2020, 02:11 ч.
Преди година и нещо в чашата ми за кафе много точно и ясно се видя фигура на козел, и други я видяха.
Точно тогава имах отношения с мъж Козирог, който впоследствие ми вгорчи живота.
Виж целия пост
Точно тогава имах отношения с мъж Козирог, който впоследствие ми вгорчи живота.
# 223
9 фев. 2020, 08:36 ч.
В тона на Благословена: гледането на кафе и разновидностите му, е дяволска работа.😶
Виж целия пост
Препоръчани теми