Случи ми се нещо странно XXII

Ох, неделно ми е.. Още се сещам за изказването на Благословена, че пушачите са духовно непросветени хора. 😆😆 И аз като един непушач твърдо заставам зад това мнение. 😂

Това в кръга на шегата. Дано да е добре жената! 🙂

Ооо, това най-редовно ми се случва...причуването. Пък ако сте майка, още повече гласове се чуват- все някакво мамооо, а децата вече големи и отдавна не ме мамосват за щяло и нещяло, но подсъзнанието ми си ме стреска най-неочаквано.

На мен същото ми се случи миналата седмица през нощта. Чух съвсем ясно и отчетливо как баща ми ме вика, все едно стои пред вратата ми. Събудих се, викнах “Да. Какво?”, на което никакъв отговор. Станах, нямаше никого, естествено. На другия ден го питах и отрече да ме е викал. Допускам, че е някакъв тип сънна халюцинация.

Не съм майка, гласът беше женски, познат. Тъкмо се събуждах сутринта. Споделяли са ми и други хора, че са ги викали, но аз не помня да ми се е случвало от дете. Роднина почина наскоро, но беше мъж.

Приемете, че има хора, почитатели на Дявола.

А на някои даже Дявола им е почитател;)

Точно така. 😊

Като сте заговорили за викане, на мен преди няколко седмици ми се случи нещо странно.

Живея сама, спалнята ми е на втория етаж, на долния е хола с кухнята и входната врата.
Приготвям се за лягане, навивам аларми, етц. Кучето вече е навряно под леглото ми и дреме, в същата стая, в която съм и аз. Оставям телефона и почвам да се намествам да заспивам. Тъкмо затварям очи и кучето се измъква от под леглото и скача на матрака до мен. Той обикновено спи на земята. Много, ама много рядко се качва на леглото и то от долната страна, в краката ми. Такова катерене не е присъщо за него. Бая се стреснах, все пак 30 кила да ти скочат на леглото си е доста разтърсване, ама повече се изненадах когато кучето започна да лае. Още нещо нетипично - той лае мнооого рядко и то главно в две ситуации - ако има някой пред вратата и докато чака да му сложа храна. През другото време не издава и звук. 
Докато лаеше, аз вече съм напълно будна, то няма как. И го галя да се успокои, и в този момент чувам ясно някакъв женски глас, който ме вика на галено име, няколко пъти. Все едно беше много близо до мен викащата ме. Стреснах се много, зачудих се да ставам ли да гледам дали има някой, ама живея в чужбина, абсолютно никой тук не ме нарича по галеното ми име, сетих се после, че тук май съм чела, че ако някой те вика не трябва да отговаряш, и просто продължих да галя кучето, без даже да погледна към вратата на стаята. Пусти страх. След няколко минути животното се успокои и си слезе пак под леглото, аз станах да проверя дали входната врата е заключена, всичко беше затворено, както и предполагах. Нямам обяснение какво може да е било.

Животните усещат присъствие. Като умря съседката котката изпадаше в паника и се криеше под дивана. Повече не го е правила.

Имам котка и всеки път изтръпвам като се загледа някъде в тъмното.
Предишното ни коте, което почина ме беше изправил на нокти, една вечер бяхме само двамата, той застана пред вратата на банята и се наежи целия, мяучеше и съскаше, отворих вратата на банята, но естествено нямаше нищо, котката отказа да влезе, а беше първа писта, не мръдна с часове от мястото си. Все си мисля, че е видял някой паяк или друга гадинка, но не мигнах онази нощ.
Вярвам, че усещат чуждо присъствие.

Да, и аз така съм чувала, за първи път обаче реално ми се случи. Вероятно ако той не беше реагирал, щях да си помисля, че ми се е сторило.

И моята котка гледаше така уплашено към единият ъгъл на тавана на трапезарията. Минавайки също се ежеше и съскаше.
После не откъсваше поглед от там и се стараеше да заобикаля мястото.
На Коледа, както повелява обичаят прекадих с тамян цялата къща и нещото, което само котката виждаше се "изнесе". Животното се успокои и спря със страх да гледа  и минава от там.
Та прекадете. И , да, усещат. И виждат.

Ивекс, усетил е нещо. Ако е било паяк, или друго насекомо, щеше да го подгони. Моите катерят тавана за паяк.
Казвала съм го тук, но пак, имах котарак, Ричи, направихме новата стая и ще се нанасяне, нашият стои на прага, не иска да влезе. Насила го вкарах, той удари тавана, гледаше втренчено нещо в ъгъла и съскаше. Прекадихме, и "нещото" изчезна, и кот се успокои.

Да, като всяка котка, но все пак това беше първото и единственото "логично нещо", затова реакцията му онази вечер ми изправи косата, наистина се уплаших, котката мисля дваж повече.

Има едно поверие, че където лежи котката, там не трябва да спи човек. Навремето са пускали котка и куче в нова къща - където легне кучето, там са слагали леглото. Котките, разправят, предпочитали енергии, които за нас не са полезни. За това лягат и на болните ни места.