Таз година високосна, нека да е бебеносна! - Бебеправене 368

Джули , според мен, човек трудно си мени нрава. Като е негативен, си е негативен, както и обратното.
Като цяло съм на мнението на твоята приятелка изцяло.

Сестра ми, например, също вярваше, че ще стане веднага и няма да има проблемна бременност. Така и стана. Получи им се ин витрото от раз( след 8 години стерилитет..) , макар че беше на 35 имаше по-лека бременност от мен на 28. Освен това тя е със същите мутации като мен, спря инжекциите в 7ми месец и за миг не се беше замисляла, че нещо може да стане. Даже обратното, все казваше: Вярвам, че всичко ще е наред.
В 6-ти месец й казаха, че бебето е с Даун. Тя каза: Не е вярно, не е , аз вярвам в бебето си и знам, че не е..и ще го родя каквото и да става. Е, роди се малката мишкунка и наистина НЕ Е с Даун 😂... та, тя наистина много вярваше и обясняваше, че това е интуиция, тя така го усеща...

Наскоро се бях филмирала нещо за моята бременност, че нещо може да се обърка и си говорих с една приятелка, тя ми припомни следната ситуация:
Три дни след погребението на майка ми, се бях видяла с нея и си бяхме говорили, тя ми е много близка и всичко си споделяме..та й бях казала следните думи: “Сега усещам едно спокойствие, знам, че майак ми ме пази, скоро ще забременея и всичко ще е наред..” и след 2 седмици видях + тест.
Никога ама никога в живота ми не съм вярвала така силно в нещо както тогава. То не просто бях убедена, беше едно спокойствие и една увереност и интуиция, че точно това ще стане. Странно , мноого странно! 🤷♀
Сега понякога , ако съм притеснена и си спомням тези неща..

Та, това са моите примери за вярата общо взето!

Някои казват, че позитивните мисли привличат позитивни преживявания. Преди време ходих на една йога, където по време на медитацията ни караха да си помислим какво имамем намерение да направим скоро. Не цел, не желание, а намерение - нещо, което просто е в пространството и знаеш, че ще дойде неговия ред. Тогава все си представях, че имам намерение да забременея скоро.

Като цяло вярвам, че човек дори да не е оптимист, би следвало да си наложи и да стане такъв - колкото и да е трудно да си промениш нрава и нагласата към света.

Марианка, аз си действам. Не съм спирала. То е ясно, че бездействието в нашия случай няма да доведе до резултати, но аз говоря за психологическата част в ситуацията. Правя каквото мога, пък да става каквото ще.

+1 за поста на Мариянка

Джулс , и аз вече съм на мнение , че нагласата и дори мисленето/не мисленето не са от много голямо значение . Когато братовчедка ми започнаха бебеправенето , тя беше с нагласа , че няма шанс да стане от първия месец и всеки ден ме питаше кога вече да направи тест , защото постоянно го мисли и се е вманиачила . Е , хем с негативна нагласа , хем с всекидневно мислене , се оказа бременна и дори вече роди . Аз също бях с нагласа , че ще стане до няколко месеца , да я карам по-спокойно и да не го мисля ежедневно Еми , и да го мисля и да не го мисля , и да очаквам и да не очаквам , не става за сега . Определено съм на мнение , че не бива да сме черногледи и песимисти , но определено и розовите очила не са опция , защото много боли падането от високо . Много пъти съм се убедила , че всяко нещо идва , когато му дойде времето и някак си вярвам в съдбата или кармата на всички ни . При едни ще дойде бързо и безпроблемно , при други по-бавно , при трети с помощ и така ...

Когато правихме инвитрото миналата година аз се надявах да се получи, защото се борехме от много време, но не вярвах особено. Работата е че от първия ден започнах да усещам разни работи там, може би защото съм много слаба нз. Естествено че се притеснявах доста, но като направих теста и излезе положителен, беше по-скоро нещо което вече знаех.

7.5 месеца напред във времето когато губех своето бебче, аз не можех да не се моля и надявам нещата да се оправят, но след като пробвах всичко което можах да измисля и всичко приключи, реших че вече не вярвам в пожелания, позитивни мисли и разни такива и най-вече в късмет. Лекарите все ми казваха - Ако имате късмет блабла... Новогодишните пожелания за по-добра година ми звучаха като празни приказки.

Вярвам че нещата се получават когато работиш за тях и то много здраво. Вярвам в планирането на нещата така че най-възможните пречки да бъдат отстранени. Сега правя купища изследвания за да знам че каквото мога, съм направила. Ако нещата се получат, ще знам че съм направила всичко възможно (базирано на информацията с която разполагам) за да ги подпомогна, защото да чакам и да мисля че всичко ще се нареди, е загуба на време според мен.

Мислех че след дългата битка за бебчето и доста други работи покрай това последните години, вече като бременна, мога да се отпусна. А и как да не се радваш тогава като малкото човече те ритка весело и ти пълни сърцето с любов? Но не е така. За важните неща никога не трябва да се отпуска човек, защото дори и нещата да изглеждат добре, за един миг могат да се объркат и точно тогава това планиране е безценно.

Не е най-оптимистичният начин на мислене, но като се опариш жестоко няколко пъти и разбираш че нещата не се постигат с оптимизъм. И въпреки всичко се моля и надявам никой никога да не мисли така, а да се радва на живота без да се налага да има план за действие, но за мен е ясно че вече никога няма да мога просто да се отпусна и да се къпя в позитивни мисли.

Момичета, това са си моите мисли и заключения, спрямо преживяното от мен до този момент. Не ги налагам на никого и не е нужно да се съгласявате, подкрепяте или отричате, казаното от мен. Всеки тук има право на собствени расъждения и може да ги сподели- няма прави, няма криви. Излях си душата. Това е моят път в моето съзнание и се опитвам да го следвам. Виждате как всички имаме различни възгледи, защото сме преживели различни неща. Затова говорих. Не трябва да се сравняваме. Всеки гледа ситуацията през неговата призма и споделя емоции, според личната гледна точка. Не очаквам разбиране на 100%- няма как да стане. Това ми се върти в главата за момента, но утре, може да е коренно различно- не знам, животът е пъстър и всичко се случва толкова бързо... Радвам се, че много от вас имат какво да допълнят, и са част от разговора.

За мен винаги чашата е наполовина пълна! Позитивизъм, надежда, увереност, че нещата ще се случат. Или че няма да се случат. Никой няма да се разболее, никой няма да умре. Това беше преди. Преди да порасна може би. Преди да се разболее вуйчо ми, леля ми и да ни напуснат. Преди да си отиде приятелка - най-силният човек, който познавах. Тумор в мозъка. С който живя пълноценно - стана съпруга и дори имаше щастието да бъде майка. За кратко. Преди да се разболее чичо ми. Преди да се разболее баща ми. Преди да чуя думите: "Всичко е приключило. Няма пулс." Преди да родя мъртво бебе на връх Великден. Живот. И ето ме тук - търсеща бегла сянка на втора черта в теста за бременност. Защото детето ми иска компания. Защото тази черта ще ми даде надеждата, че животът има много лица и не всички са грозни!

И аз да се включа, аз пък съм притеснена, страхувам се. И моята майка почина, когато бях тийнейджър, преди това и нейните родители, милите баба и дядо. Все си мислех, че ще ме пазят и последната бременност ще е успешна, ама уви.
Миналата седмица разбрах 4 бременности ! ЧЕТИРИ, на 2 близки мои приятелки и на 2 познати. Едната е жена на приятел на ММ, дълги години опити и инвитро - Зарадвах се, много ! На приятелките ми са 2-ри бременности, надявам се успешни като първите, имат по-големи деца, а сме на една възраст. Все си мисля, че изоставам, че се бавя.. Но си казвам, че моето дете най-накрая ще ме избере и този път ще се задържи до край.
Обаче най-много мразя някой като ми каже две неща :

"Айде , направихте сватба, бебето кога?"   Все едно чакаме поръчка от отнлайн магазин "Ми, сори бави се от емаг-а!"
По-близки, които знаят за загубите ми :
"Ееее, спокойно сега, ще стане, колко много са родили, та и ли няма, нали правихте изследвания?" Да, ама те въобще не са наясно и е толкова лесно всичко за хора, които не са се сблъсквали с проблем. Поради тази причина , като се включих тук ви казах - разбиране не намерих в приятелките си и СЛАВА БОГУ, нито една не е минала по подобен път.
Затова казвам не се питат ТРИ неща 1."Кога ще се ожените?" 2. "Няма ли да имате вече бебе?" 3. " Напълняла ли си?".

"Айде , направихте сватба, бебето кога?"   Все едно чакаме поръчка от отнлайн магазин "Ми, сори бави се от емаг-а!"

Това много ме разсмя! Благодаря ти. Ще го ползвам следващия път.

Еййй тва тедката ис бек ! По-тъпа от всякога. Това престо си го вземи и си го...снимай и пращай някъде на много тъмно и далечно място, че тук ич не вървиш

Джулка, аз съм на моменти, даже в момента и не знам дали съм на оптимистична или песимистична вълна. Но винаги съм се пазела в стил реализъм и накрая на всеки месец тоя реалист пак тихичко наум се срещна с микроскопичният оптимист в мен.

Ms Cherry, много ме кефиш. Чета те и след всяко изречение ми иде да ударя един палец и да ти кажа , че не си сама в тези мисли и чувства !

Антонели, идея нямаш колко ми е писнало от тия тъпи въпроси, задавани дори от родителите ни ! На момента ни иде кажа на майка ми, че правим секс без предпазни средства, че да спре са подмята за бебета, все едно не сме се сетили да имаме деца. Последните два случая реших да сменя тактиката с “абе има време и за деца, нека да си поживеем още малко, какво като се женихме миналата година”.
Първият път срещнах стара позната на улицата, която вече е с две деца като първото беше направено за една вечер, буквално тогава са решили да станат гаджета с бащата и да си направят дете. И то стана. След две години и второто се появи. Мъжа ми се бъзика, че тая жена хваща от вятъра. Както и да е, среща ме и вика кво прайте, как е семейния живот, няма ли вече деца да правите. Без да се замисля казах “ ми работим по въпроса бе, ама не става”. Ейййй така посърна и толкова неловко й стана, че само вика “абе споко , то като се успокоите и ще стане”з. Дойде ми да я залепя на витрината на близкия магазин !
Втора сага - фризьорката ми с тъпата й , та чак вдлъбната маникюристка. Пак ала бала сватбата, семейния живот, ама каквонстава с децата ? И аз викам “ми не става, работим по въпроса”. От там онова вдлъбнатото вика : е вие щото много го мислите. А имаш ли си календар ? - Какъв календар ? - Ами за цикъла да си следиш - Е да, имам ! - А овулацията следиш ли си я , знаеш ли кой ден ти е? - Календари имам, овулация следя, всичко правя, просто не става.
Тогава ми заобяснява да ходим на Преподобна Стойна да се люлеем. Казах, че не вярвам особено в такива неща. И в тоя момент двете кокошки в един глас “Еееееее, ми то ето затова не става, щото не вярваш”
Хм, толкова приложения на ножицата във фризьорския салон ми хрумнаха в тоя момент

Та така, не знам вече, хората са прекалено глупави и дебелокожи, че да се трогват от какъвто и да е отговор на въпросите им.

Ако това ви успокоява - от 39 нататък вече ги е срам да питат, дано не ви се налага да го изпитвате на собствен гръб де. Аз най-сетне доживях да ме остави родата на мира, сега сестра ми с нейните 35 се върти на тоя шиш.

При нас поне няма тъпи въпроси , но само за сега ... само 2/3 най-близки приятелки знаят , че работим по въпроса за трето . Даже честно казано не срещам разбиране от другите , дори при шега за трета бременност . Явно втората бременност е най-разбираема от обществото . За първото , или е - беше рано , или защо закъснявате . За трето , ама за какво ви е , пак ангажименти и всички екстри . Да не си циганка или най-грубото , да не си зайкиня

Мери, ето това най-много ме вбесява, а всъщност не съм го изпитала на собствен гръб, т.к. нито едно нямам още. Обаче, изразът „За какво ви е” е тотално малоумие. Как така за какво? За да си още по-щастлив! Нима няма да си?
Който има възможност (финансова и психическа 😁), нека ражда колкото може. И 5 бих си родила в този случай. Лудницата ще е постоянна. Най-голямото се изнася, а най-малкото тръгва на училище - мечта 💜.
Ама, на този етап и на едничко ще съм безкрайно щастлива.

Ха ха, Мери, зайкиня!!! Сериозно ли? То пък сладки тез зайчета, бе! Да ги изядеш! Как да не искаш поне три?!

https://www.youtube.com/watch?v=_LPnr_ASaqA

Мисля да пробвам нещо такова. Никога не съм се справяла с медитацията, но този път ще и дам шанс. Малка идея за всички ентусиасти

Момичета, вчера пътувах и бе лудница та сега наваксвам да ви изчета на работа... и без това днес ми е адски демотивирано за каквото и да било....  започвам че много ви прегръщам, вие сте страхотни жени, приятелки и ще бъдете страхотни майки, дано имам такива майки около себе си когато някой ден и аз бъда такава.... ии благодаря че сте тук ...

александрия - звучи страхотно - леко бременеене до финал и бебчо да си плува щастливо и ти да си спокойна:)  ( при кой специлиаст/коя болница ви се плучиха нещата)
vesi направи тест и провери за всеки случай, особено след като знаеш за фраксипарина
m-angel насища се чудесно! скоро и със съвсем тъмна 2ра черта да се похвалиш )
Оrhideq разбирам те, чувствам те и все пак горе главата! ще изгрее слънце и на твоята улица!
jessito много много те прегръщам - съжалявам за загубата - не се обвинявай че си се отпуснала - не е било така - следващия път ще е до финал и безкрайно щастие!
sissy благодаря за подадения лъч надежда и при мен тлее надежда да си получа така мечтания подарък за рождения ден и на свети валентин на ММ да му кажа че съм бременна....
summer относно линка със статиятаjulliana все едно мои мисли...  аз се опитвам да се настроя така - в един момент съм сигурна, в следващия пак се разколебавам...абе търся душевен покой, ама не го намирам... както и други споменаха - почнах  без да го мисля...сега вече изпадам в периоди на паника, отчаяние, които бих искала да заменя със спокойствие и увереност... и така - докато други хора ме търсят за опования и утеха, аз сама на себе си не мога да се опра и утеша...
sunshine направо настръхнах като четох...да е живо и здраво мишенцето и евалата на майкаму за силата и волята на духа и спокойствието - респект от мен... живи и здрави да сте цялото семейство..
и аз обмислям да потърся йога/медитация класове - би ли препоръчала някъде?
мери съгласна съм много, но е така трудно в някои ситуации..
cherry пожелавам скоро да ти се усмихне животът с най-красива бебешка усмивка
antonelly   Все едно чакаме поръчка от отнлайн магазин "Ми, сори бави се от емаг-а!" хахах много добри попадения - ще го открадна и аз .... колкото до  сватбите - баща ми обърна тактиката чак - последно ми вика - знаеш ли през годината на металния плъх (демек сега 2020 може и жени да предлагат на мъже) ...викам му - ще имам предвид... .. и после " ми вие трябва поне едно дете да имате" ... и аз си мисля ми аз поне 3 бих имала,ама като не става .... а му казвам " да бе има време - не се притеснявай...
lokofenka смея се през сълзи на бюрото си - добре че съм сама - благодаря ти просто .. и да разбирам те и аз имам такива моменти...