Таз година високосна, нека да е бебеносна! - Бебеправене 368

Ох момичета! Аз вярвам, че всеки от нас си носи своя кръст. Съдбата на всички ни е различна и трудно можем да взелем в обувките на когото и да било.
Аз имам периоди на редуване или съм най-долу и се мъча да се изправя или съм най-горе,  но после политам стремглаво надолу. Понякога си мисля, че никога няма да стане и че на мен ми е писано да нямам деца.
Страх ме е, че не правя достатъчно или че не съм достатъчно дорба за дете.
Надявам се на улицата на всяка една от нас рано или късно да изгрее слънцето. Голяма част от вас са героини, предвид това, през което са преминали. Прегръщам ви!

Диди, повечето от нас се страхуват точно от това. Други- вярват и знаят, че ще се случи. Как искам да съм част от вярващата дружина...

Джули, ще пробвам и аз От опит знам, че само с guided meditation или автогенен тренинг мога до някъде да се отпусна, иначе хич не ми се получава. Моята препоръка е да видите и автогенен тренинг за прогресивна мускулна релаксация, нещо от този тип:
https://www.youtube.com/watch?v=86HUcX8ZtAk]
Моят е от здравната каса през Алекса, от снощи пак го почнах, заедно с отварата от смокини. Хващам се за сламки вече, но щом не може доказано да навреди, смело и безотговорно се пробва

Напълно те разбирам, и аз съм в същата ситуация...Даже вече 4 години минаха от сватбата и откакто правим опити неуспешно. По едно време супер се бях изнервила всички да ме питат: "Айде какво става, няма ли да има бебе", сякаш ние не искаме. Даже започнах да отбягвам приятелките си, всички вече имат по 2 деца, които са станали бързо и изобщо не могат да проумеят какво ми е...От усмихнат и весел, позитивен човек станах намръщена и неразговорлива. На хората, които знаеха, че правим инвитро им казах да не ме разпитват, че не ми се говори. Забранила съм им да ме канят на детски рожденни дни, защото се чувствам неловко там единствената без дете. И въпреки това не спирам да се надявам, моля се, правя всичко което ми препоръчат и не губя надежда, че някой ден ще имам дете. Върха беше когато собствената ми майка, която уж ме разбира и подкрепя, ми се скара, че мисля за пътувания и почивки и според нея не съм готова за дете. Истината е, че тва е единственото, което ми помага да не се срина и ме зарежда с позитивни емоции. Толкова ли е лошо, че се опитвам да живея пълноценно, а не само да се затварям вкъщи и да рева?

Ох, хем се смея с вас, хем хич не ми е смешно.
"Няма ли да има сватба" го слушах толкова дълго време, че по едно време се зачудих да ходя ли да си купя сама пръстен, майно ЛЬО, да ме оставят на мира.
Бебе от емаг добре звучи, то с толкова питане, че и от наши крайно нетактични приятели. На всяко излизане ми гледат в чашата какво пия, а аз не съм много по алкохола и все тъпи въпроси. А бащата на ММ през седмица ми казва, че му се струвам напълняла, 'сеш'се.
Ефектът е, че по-често се срещам с кантара вкъщи, но той чинно ми показва едни и същи килограми. И започнах да пийвам повече, че да не ми задават нетактични въпроси.
Ама се посмях, все едно аз съм ги писала половината неща

За позитивното мислене - смятам го за полезно, защото хормоните се влияят от стреса, обаче.. това да не  е копче, да го натиснеш и изведнъж си с няква супер positive vibe. Медитация при мен не върви, все блея в нещо или си мисля, за мен медитация е фитнеса. Отивам, тряскам, тичам, вдигам,слушам яко музика и толкова.

Момичета, извинявайте, че нахлувам така, много хубава тема сте подхванали...
После ще чета !

Нашият сериал продължава, микробиологията ни е отрицателна...
За феновете - следващ епизод очаквайте в петък, когато се върнем от докторите.

julka margo почвам медитациите бих даже веднага, ама ще дочакам довечера вкъщи,че ако някой колега мине и ме види разложена и видимо заспала на работа не знам
margo сподели дали имаш някакви впечатления от отварата...мен ми е късно май сега да я почвам , ще изчакам следващата лелка февруари и тогава и аз ще пробвам...
nia родителите са така понякога - не се усещат - чудесно е да се зареждаш чрез пътуване, пък и отвлича ума от обсесване.... наслаждавай се..аз също съм планирала пътуване да се разсея малко...
хибискус  и аз обмислям дали да не си поръчам един пръстен и да кажа че тайно и набързо сме подписали,ама баща ми няма да преживее да не е бил поканен - достатъчно драми има в нашите взаимоотношения да си позволя подобна спекулация
относно стреса  не знам...нещо напоследък чак ускорен пулс усещам, стягане около врата- трябва да се отпусна че няма да го бъде така...дано медитацията помогне....
rave  oтличници сте -честито! чакаме включване е петък.

Момичета за нагласата, аз за себе си знам, че вървят на добре нещата, като се чувствам спокойна.
Не съм фен на положителното мислене, особено ако е изкуствено - самонавива се човек с две думи. Смятам го даже за вредно, емоциите казват едно, ама ума им казва да мълчат.
Да и мен, Марго, никой почти не ме пита, въпреки че ние много спокойно отговаряме на малкото смели хора задаващи въпроси. Даже и тук не ме питате много-много хаха
Мерси на Джулката и Арвен за голямата подкрепа. Арвенка, сънувах те как си пишем за нещо хубаво, ама беше Арвен87, брат ми е  87, мисля, че с това съм се объркала.
Локо, колкото и да е разочароващо - цикъл по часовник и дори не закъснява за да направиш тест, цикъл по часовник казва, че явно ти цъка добре организма. Хубаво чувство за хумор имаш, смях се доста, благодаря   . Иначе фризьорката и маникюристката големи спецове бе!! Сбъркали са си професиите жениците, ей, да отварят клиника викам!!

И кратък доклад:

Одри - Бързо възстановяване. Дано вече всичко е наред. Ти къде прави процедутата?
Дано се стигне и до пункция.

Иначе то аз исках рано ама на....2,4г опити...

Здравейте отново, сетих се да питам нещо: предстои ми диагностична хистероскопия без упойка, доколкото разбрах в кабинета на д-ра ще е. Понеже не съм правила досега и ми е интересно, ако случайно открият нещо как се процедира? Като не съм с упойка, няма как да го отстранят, нали?

Ако не е в хирургия няма нищо да отстраняват.

Рейви, браво бе! 👏
Анимор, ако си от София, препоръчвам йога и медитация с тибетски гонг и тибетски купи.
“Йога с Георги” е групата във Фб, влизаш и може да видиш кога къде какво “преподава”.
Бест ъф дъ бест за София, според мен!

Рейви, аз те предупредих мисля да имаш едно на ум, че на МБ е много вероятно да не излезе нищо. Вярвай на Геника, няма да сгрешиш.
Одри, радвам се, че е минала. Как се чувстваш? Пиши ЛС ако искаш  
Знаете, аз съм от вярващите в чудеса, но и аз се отчайвам понякога, и ме е страх, и какво ли още не...
Днес ми излязлоха резултатите от биопсиите след хистероскопията. Диагнозата е " хроничен неспецифичен ендометрит". Не искам да рева, но ми се реве. Причината за този ендометрит 100% е калпаво извършеният кюретаж преди 1 година и като си помисля, че може да е причина никога повече да не мога да забременея, или да е причина за аборти, ми иде да избягам някъде. Не е честно си казвам, но то кое е честно в този живот??? Страх ме е, много ме е страх, защото не мога да спра да вярвам, че ще прегръщам още едно свое детенце някога. В същото време съм изморена, много изморена! Омръзна ми от изследвания, интервенции, витамини, добавки, антибиотици, от надежди, които може да не се оправдаят, обаче не искам да се отказвам все още, просто не искам да повярвам, че няма да има добър завършек всичко.
Питащите вече директно ги поливам с лошите неща, които са ни се случили, да не са питали!

Арвен, едно голямо гуш! Не се предавай! Не е сигурно на 100%, че няма надежда, нали?

Animor в Плевен КИРМ доц. Иванов от първия път.
Цял ден не мога да ви дочета (:
По въпроса с психиката, аз когато установих, че ще се прави ин витро из четох всички форуми тука и грешка или не, взех решение първия опит да е по фонда в моя град за да ми е лесно и удобно. Не исках да се психясвам с пътища, графици, схеми. Реших за себе си, че ще пробвам за да разуча нещата и втория път ще си избера една добра клиника в чужбина и ще знам какво ме очаква. Не че съм отписала опита си тука, но като четях бях доста скептична, че ще стане толкова бързо. Естествено още от началото започнаха да излизат високи резултати на едно - айде хапчета, ниски на друго - други хапчета, тромбофолия и какво ли не, та опита малко се разточи във времето и още повече започнах да се ядосвам, че се бавим. И тогава всички които знаеха какво правим почнаха да ми викат да съм била спокойна, да съм имала вяра. Ама аз си бях спокойна защото си имах план, и много ясно, че всеки който е тръгнал по този път има вяра иначе защо ще го прави. Повярвайте ми аз съм от хората които всичко си казват и въобще не съм се притеснявала да казвам на хората какво правим, е ми 1000 пъти съжалих като започнаха да ми дават акъл. Накрая като разказвам на една приятелка „приятното” усещане от всекидневните тонове хапчета и инжекции и директно и казах - не ти го казвам за да ме съжаляваш или да ми казваш глупости от сорта на „ правиш го за хубаво” Знам бе хорааа, нали аз го правя. Искам да ми се усмихнеш и това е
Та в нашите ситуации момичета си мисля, че каквото и да ни кажат, все няма да сме доволни. Една ме беше питала дали ще ми продухват тръбите ( с тубарен фактор съм ) мии не и разбрах смешката
Прегръщам ви силно и знам, че сте много много силни жени, които знаят много добре какво искат и как да го постигнат