Как получихте предложение за брак?

Да помрача ли темата още с първата публикация. Ако трябва ще я изтрия, ако не е ОК.
Предложението за брак получих, след като бях казала, че не мога повече да инвестирам във връзка, която може би няма бъдеще /инвестиция на време и средства/.
Въпреки това предложението беше неочаквано /месеци след онова ултимативно изказване/. Непосредствено преди нова година бях правила фигурка на ангелче от самоизсъхващ пластелин и щях да проверявам дали се е втвърдила, насърчена от бъдещия ми съпруг да видя какво се случва с творението ми открих до него странна грозновата кутийка за пръстен във формата на кученце. Така получих предложението за брах и тогава се разчувствах наистина.
Предложението за раздяла /развод/ получих по телефона, когато си бях тръгнала с детето обидена от отношение /отсъствия, запои/. В телефонен разговор, в който аз очаквах да чуя "извинявай, искам да бъда с вас, със семейството си", аз получих "не знам как да ти кажа, но има друга". Това също си беше изненада.

1. В дискотека, по микрофона
2. На колене на терасата на един хотел-замък
3. Доста е романтичен и перфекционист, да видим как ще ме изненада..)

Заведе ме на разходка на Калиакра,там на носа точно до една пропаст,падна на коляно с пръстена,беше голяма изненада.Зад нас двама мъже пиеха вино и почнаха да ръкопляскат ,свирят и викат-браво,момче.Беше страхотно,неочаквано и романтично.

На рождения ми ден в 6.00 сутринта ме събуди. Предишната вечер бяхме навън до късно, той цяла вечер беше буден и не можеше да си намери място. Чудих се какво става, а аз исках да си поспя, защото беше неделя. Обаче той много искал вече да ми честити рождения ден, не можел да чака докато се събудя и решил, че 6 сутринта е идеалния момент. Казах му "мерси, после ще ми честитиш, много е рано", но той много настояваше, отварям си очите и той срещу мен с усмивка до уши. Казвам му: "Радваш се сякаш ти имаш рожден ден" и той изкарва кутийката с пръстена и ме пита дали искам да се омъжа за него. За мен беше много неочаквано, ръцете ми се разтрепериха, сълзи бликнаха. Един от най-хубавите дни в живота ми след раждането на сина ни и сватбата.

Три предложения за брак съм имала,от трима,на третото казах да.
1.Тъй и тъй сме били заедно вече доста време,живеели сме заедно,да сме взели да сключим брак.Връзката не просъществува.
2.След като го хванах в изневери,макар и само словесни(уж),ми цъфна с пръстен и букет в един парк,а аз го направих на дребни стотинки.Само наличието на колеги и много хора в парка ме спря да не го набия с букета.Бяха прекратени всякакви комуникации след това.
3. И последният..моето момче Беше се подготвил у тях.Цял ден надувал балони,купувал свещи,цветя,подреждал,романтика.Бяхме се разбрали след като се прибера в града да посетя родителите си и да отида към тях.Посрещна ме,качихме се в жилището и аз се настаних на терасата да изпуша една цигарка,а той все пристъпваше от крака на крак.Каза ми,че ми е подготвил изненада и трябвало да ми завърже очите.Ок,поведе ме към хола и там ми развърза шалчето и падна на коленце.От цялата му реч чух само,че съм била най-хубавото нещо,което му се е случвало в живота и нататък не помня от вълнение,освен въпроса, който ми зададе,и че казах да.Помня,че прегръщайки го усетих как скоростно му бие сърцето и видях ,че се припотил целия :Дд

Скоро един младеж питаше как да предложи брак,та го разказах,ама хайде пак.
С ММ живеем почти от началото на запознанството ни,бяхме говорили за дата на сватбата,но не и за годеж.Предложи ми на Коледа 2006-та в най-големия сняг на мястото, където се видяхме за пръв път.За мен бе огромна изненада,защото въпреки че вече готвехме сватба и през ум не ми бе ми минавало,че ще има и годеж преди това.Беше хубаво,бяло и романтично и до днес си го спомням с голямо умиление.

Моят мъж си е  дърво относно романтиката,затова получих най-неромантичното предложение.Бях в гадно настроение,защото се бях скарала с роднина.Прибрах се в квартирата,в която живеехме,сипах си чашка бира и отидох на терасата да изпуша една цигара.Да изпусна парата,а и да не го натоварвам с проблеми,които не го засягат.Дойде при мене,помълча малко и каза:"Какво ще кажеш да се оженим?"Е, не ни пречи да се подкрепяме за всичко от 2009-та насам.

Понеже нашето си беше връзка от разтояние, все се виждахме по Летище София.. дойде и рожденният ми ден. Аз бях наготвила някои неща и си направихме пикник до езерото на летището. Тъкмо стоях до езерото и той ме прегърна изотзад, даде ми кутийка (очевидно подаръка за РД) отворих кутийката и вътре имаше нещо като детски бинокъл. Погледнах през него и започнах да сменям снимките (едно време имаше такива детски играчки като фотоапат гледаш през него и с копчето сменя картинки) та разглеждам аз наши снимки... всяка снимк с различно послание.. на последната смимка пишеше “Би ли споделила живота си с мен!?..” махам апаратчето от очите си и гледам той до мен на коляно...падмах и аз на колене и го прегърнах, разплакахме се и двамата, чувах как силно биеше сърцето ми докато го нях прегърлана...😍 разбира се казах “Да” и вече две години и половина по късно + нов член в семейството... ❤

Моето е още по-неромантично - докато разтоварвахме разни неща в един склад, ми каза, че иска да мога да го наследявам

В отговор на "неромантичните" ,ще дам пример с моя близка.Приятеля й я заведе в  Париж и на Айфеловата кула й предложи с пръстен и както е реда.И тя отказа,защото не го обича достатъчно.По-късно сегашния й съпруг й казал докато миели чинии-искам да правим това цял живот.И заживяха щастливо като семейство.Та предложението ,не е всичко.Сори за офа.

Плаж “Хармани” Созопол, 20 юни 2018г. Около полунощ, втори спасителен пост 😀😀 исках да се качим и да се снимаме (незнам защо сигурно заради двата коктейла които бях дръпнала преди това)  таа качвам се аз той след мен обръщам се вече горе за да седна и го гледам той по долу на стъпалата със светеща кутийка с пръстен
Искам да отбележа че е много стеснителен за такива неща и срамежлив пред хора и никога не е искал сватба но само заради това че аз искам направихме уникална сватба 😍

И ние сме от неромантичните.
Първо, ми подари пръстен февруари, който не бил "годежен".
После, на 20.04 аз се напих и му предложих, той каза "да". После забременях. Следващата година август ми каза да отида да оправя документите, за да подпишем.

Разходка до любимото ми място паметника Бузлуджа.. 15.06.2017 успяхме да влезем вътре, аз, разбира се, пускам камерата и започвам да обикалям и да правя видео за спомен. Той вървеше след мен... Когато стигнах до прозорците ме бутна по рамото, обърнах се снимайки и милия беше с кутийка в ръцете с въпроса "Ще станеш ли моя жена?" :* Емоции, сълзи и от двамата, и всичко бях заснела случайно, но си загубих телефона малко след това... Но  и до днес ми е пред очите, голямо щастие Последва страхотна сватба и най-красивият и щастлив момент в животите ни-раждането на близначките ни :* обичам го тоя мъж..

Сестра? Мама и тате? За брат си ли се омъжи???

Предлагам да НЕ коментираме този пост, защото ако започнем, ще отиде хубавата тема.

Качихме се с мотори на върха на о. Тасос - Ипсарион. Заедно с някои от най-близките ни приятели (част от тях знаеха, други - не). Падна на коляно на ръба, започна да говори и.. аз избухнах в сълзи Не можа да каже всичко, което искаше, но чу очакваното "ДА", после прегръдки от всички и фотосесия с пръстена + страхотна гледка!

Имахме връзка и живеехме заедно от 4г. Аз бях студентка редовно обучение, и двамата работехме. Разбирахме се и живота си течеше спокойно. Но на мен започна да ми липсва нещо, това съществуване без цел ми омръзна и започнах да мрънкам кога ще предприемем нещо по- сериозно с връзката си.
  Той е от хората,които адски трудно взимат решение за нещо,мисли го хиляди пъти преди да предприеме нещо. И така до момента в,който една наша обща позната ми каза,че той ми е купил годежен пръстен. Стана ми адски гадно,че се е хвалил на хората,а аз научавам последна. Направих се,че не знам и нещата си продължаваха така.
     Минаха няколко месеца от тогава и бяхме канени на сватбата на наши приятели. По време на самата сватба той застана на колене на дансинга пред всички 100 гости и ми предложи брак. Трябваше да е романтично,но аз не го усетих така. Потънах си в земята от срам. Очакванията ми бяха да ми предложи някъде,където сме само двамата,а не пред толкова много хора . Беше организирал да снимат момента с камера,за да останат спомени.
   Както и да е, предложението не е важно ,както и самата сватба. Важен е съвместния ви живот след сватбата. С този мъж съм от 15 г и имам две прекрасни деца от него. Както и прекрасен живот и разбирателство.

Темата е много позитивна, иначе аз съм неомъжена.

И при нас не беше никак романтично (поне според моите представи). Моят хубостник е по спонтанните действия и изобщо не го беше обмислил
Живеехме заедно от няколко месеца и решихме, че е време да запознаем родителите си. Деня преди това на него му хрумнало да купи пръстен. Събрахме се у дома вечерта, хапнахме, пийнахме. Покани ме на танц и като свърши песента падна на коляно и извади сърцевидна кутийка. От известно време очаквах предложението и казах "Да". Даже бях решила ако се мотае още аз да му предложа

Аз знаех, защото си споделяме всичко, а и живеехме заедно затова нямаше как да иде да купи пръстен без мен защото щях да заподозра веднага (сам го избира пръстена по поръчка май беше, та сестра му ходили да го вземат от златаря, но знаех през цялото време какво става той сам ми казаше) 😂😂 а и си говорихме че искаме да прекараме живота си заедно та затова, го очаквах, и точно както си мислих на рожденния му ден миналата година октомври месец ми предложи сутринта още сънена и по пижама! И дори да знаех пак бях много развънувана и плаках от щастие! Обсъждахме и сватба , но май само ще идем да се подпишем, а с парите ще идем на екскурзия някъде само двамата.❤

Датата 14.07.2018 мястото "Седемте Рилски езера" и по конкретно "бъбрека" .
Вървим на горе аз , ММ и брат ми . Правим си тук снимка , там снимка и стигаме до бъбрека качваме се на една скала за по хубава снимка , (а брат ми предварително бил инструктиран за това какво ще става и какво да прави  ) и моето момче прекляка и аз помислих че му стана лошо , защото по пътя на горе на няколко пъти му пада кръвното от притеснение . И по едно време вади една червена кутийка с пръстен и аз в шах и мат защото бяхме заедно едва от началото на годината , а отдолу куп хора разбрали за какво става въпрос викат браво пляскат . И аз какво да кажа "да" какво да прави хихих после 01.02 .2019 последва скромна сватба а към днешна дата очакваме нашето бебче с голямо нетърпение

Ние живеехме заедно от 8 месеца, когато ми предложи брак.
Една вечер се прибра от работа и ми подаде едно кексче. Казах, че ще си го хапна за десерт, след като се навечерям. Но той беше много настоятелен и започна да нервничи, аз ядосано отворих пакетчето и започнах да ям. С най-учудения си поглед ми каза да видя хубаво в пакетчето, а вътре имаше кутийка. Бях много изненадана, но не бях сигурна дали е пръстен. След, което падна на колене и каза, че иска да бъде с мен завинаги. Разплаках се, прегърнах го и отговорих положително. Много мил спомен ми е, с това беше най-вкусното кексче. 😊

От първия месец бяхме неразделни и просто знаехме, че ще се оженим. Нямах предложение, нямах годежен пръстен, просто се приготвихме за сватбата и 9 месеца след запознанството ни, се оженихме. Взехме заем за целта. Бяхме бедни, но щастливи. На шестата година една вечер се прибра от работа и разговорът някак се завъртя за това и аз казах, че никога не ми предложи, никога не ми купи годежен пръстен... Той каза: обличай се, излизаме! Беше 18:30 часа, сняг и много студено. Отидохме в близкия магазин, където имаше щанд със златни бижута и ми купи ... три пръстена и ми каза, че още три пъти иска да се ожени за мен! А от тогава насам ми купи 333 (така е думата, но наистина са неразумно много като брой) пръстени още, за да компенсира липсата на годежен някога, когато нямахме финансова възможност за това. Скоро имахме кръгла годишнина. Купи ми поредния, по-специален. Сега го нося като годежен, до халката. Но ММ е толкова сладък, че от разсеяност го платил с моята дебитна карта (имам две по сметката и едната стои у него, както и негова в мен, изглеждат еднакво) и аз получавам смс, че съм платила в някакъв магазин 528 лв! Опулих се! Съответно му звъня и питам той ли е купувал нещо. Ами... получих си подаръка дни преди празника по тази причина.

Калабаза,много мило ми стана от твоя пост!Ние се оженихме 6 месеца след като се запознахме,а заживяхме след десетата среща,то е любов и чудо.И се оженихме на малка,луда ,рокаджииска сватба.
Много позитивна тема наистина,дано запази добрия дух.

Така като чета, много бързо са станали нещата при повечето. Ще ми е интересно да споделите и на колко години сте били, когато сте се решили за брак.
Аз съм на мнение, че инициативата трябва да дойде от мъжа и той го пожелае и чак тогава жената да каже да без прекалени подканяния и предложения от нейна страна. Аз може би затова си отивам към стара мома.

За мен мислиха,че ще остана стара мома,имах високи критерии и не ми пукаше,имах супер работа,бохемствах си.Веднъж си говорих с моя шеф и той ми вика"Ти тоя блок можеш ли да го прескочиш?Не можеш!Такъв мъж ,какъвто искаш ,няма!Твоята летва ни Сергей Бубка,ни Стефка Костадинова могат я прескочат."
Ами знаех какво искам и това е.И го срещнах и все едно ме удари товарния влак,първата ни среща продължи пет дни.Още първата вечер знаех,че това е мъжа с главно М.Дори и сега,тия чувства са непроменени,не съжалявам че не е било по-рано,точно навреме се намерихме.
Бях точно навършила 30,след десет срещи се преместих в неговия град,след една седмица имаме четвърта годишнина,май месец очакваме малка принцеса.

Запознахме се края на август 2016г. Ноември 2016г. Вече живеехме заедно,имахме разговори за деца,бъдеще и т.н,но нищо за брак,годеж или сватба. Една вечер докато си лежахме той ми каза "Хайде да се оженим.",аз казах добре. Месец търсихме пръстен ,който да ми хареса и да ми става харесвания модел. Януари 2017 официално,една вечер отиде да вземе пръстен след работа и се прибра. Вече нямах търпение и почнах да мрънкам кога ще ми го дава тоя пръстен. Бях в леглото, той седна до мен вече не помня точно какво ми каза и си получих пръстена. Месец май направихме годеж,а през месец май 2018 и сватба. Сега вече чакаме и първото си дете. Не съжалявам и за миг,че не съм к ала романтично предложение. Тази година ще ставам на 26, а той на 31.

Нещо като при Бобчита беше и при мен.
След няколко неуспешни опита,и вече на 46,  реших че само ще се забавлявам. Написах и един тежък списък, описващ какъв мъж искам. Една приятелка се смя много и каза, че това били поне 12 различни мъже.
И въпреки това той ме намери и успя да влезе в полезрението ми, а после и в живота ми. Месец след познанството ни - осъзнах, че покрива 95% от списъка и си признах, че искам да живея с него. Дадох му ключ от бъдещия ми дом и му казах, че искам да го направим заедно. И оттогава сме като семейство. Нямам никакви съмнения, че ще оженим, мисля към края на годината ще е. Знам дори и кога ще ми предложи. Имаме още някои лични въпроси всеки да изчисти и тогава.
Надявам се да е без театри и показни изпълнения, ще е тихо и много нежно.

Бяхме в Лондон при приятели на ММ. Те са били наясно с това какво ще става, защото са му предложили места, но реално не беше на нищо от списъка.
Не помня крайната дестинация, но минавахме през много готин парк - едни зелени поляни, едно чудо. Разхождаме се, тук на пейка, там на пейка... Стигаме до Queen Mary's Rose Gardens и след малка разходка из розите сядаме на поредната пейка при което аз вече съм изнервена, защото сядаме през 10 минути.  А на пейката имаше табелка с надпис "A special place for love, thoughts and memories... " в памет на някаква госпожа и с този надпис просто е решил че това е мястото. Започва да си рови в раницата, извади кутийката и я отвори. Аз като се разревах, скочих му, разцелувах го, ни въпрос имаше ни нищо. По едно време ме спря и вика "Искаш ли все пак да те питам?" и така... пита, успях и да отговоря все пак После хлипах още 10 минути сигурно.
Иначе ние имаме общото мнение че розите са надценени (повечето на цъфтяха в момента така или иначе), не беше неочаквано, защото вече по детенце работихме, но на - емоция силна.
По въпроса с възрастта - бях на 26 навършени, той 31 направи малко след това. Бяхме заедно от 4 години мисля.

Ми аз не съм получавала предложение за брак. След десет години съвместен живот + две деца и битовизми аз му казах че трябва да сключим брак. 😂
Бях бременна в осмия месец с второто си дете когато ми откриха рак на маточната шийка. Стрес, шок , операция, терапии... Оправих се и след 4години на единия контролен преглед ми объркали туморния маркер. Както разговаряхме какво следва отново  му казах;
-Виж какво ако ще умирам искам да сключим брак и децата да знаят че сме били женени, пък и аз искам. (оказа се че съм по здрава от здравите)
И както до тогава все се дърпаше изведнъж така прегърна идеята, че чак ме учуди ☺️
Живеем в София но сключихме брак на плажа на Дуранкулак. Беше приказно. 😜😊

Започнахме да излизаме през септември 2014, а през април 2018 ми предложи. Обиколихме половин Португалия и аз тайно се надявах да получа предложение. Бяхме на едно много романтично място в Порто и когато и там не дойде предложението вече се бях примирила, че ще е друг път. Няколко дни преди да си тръгнем отидохме в "португалската Венеция", возихме се на лодка по канала и пак нищо! Бях леко разочарована. Отидохме в един мол след лодката, разходихме се, той отиде уж до тоалетна, изчаках го и тръгнахме към колата,която беше паркирана до въпросния канал. По залез слънце, падна на колене и ми предложи брак. Оказа се, че на лодката му дошла музата, а не ходил до тоалетна, а избирал пръстен през това време. 😂
Беше много мило. Почти 2 години по-късно нямаме сватба още, но пък си имаме още един член на семейството. Като проходи, живот и здраве, може и да помислим за тържество и подписване.

На 24 бях когато се загаджихме (той на 27) на 2я месец се преместих да живея при него, на 8я месец ми предложи и след още 4 беше сватбата-бях на 25,на 26 бях когато се родиха девойките ни Ех, как топло ми става като се сетя :* тази година ставаме на по 28 и 31 и се радвам и надявам да имаме още мноооого години заедно

Както виждам, повечето сте били съвсем млади, изключенията след 30 са малко.

Със съпруга ми заживяхме заедно когато бях на 30г.  На 40 сключихме брак 😊😜

1. Бяхме се забили с конкретното момче, но аз се дръпнах, нещо не ми се влизаше в сериозна връзка още и решихме да си останем само приятели. Само че той си призна, че е влюбен в мен и няма да го крие. Доста време бяхме приятели, никога не бяхме имали сексуални отношения. На една Нова година бяхме се разбрали да празнуваме заедно с разни хора на едно домашно парти и ходехме вечерта пеша към апартамента, той започна да говори как има много сериозни намерения към мен и прочие за стотен път и изведнъж по средата на улицата падна на едно коляно с пръстена. Не приех, но така или иначе ми подари пръстена, беше много красив и си го носех. Тръгнахме и бяхме заедно няколко години. Бях на 18.
2. С въпросния имахме връзка от може би 6-7 месеца към онзи момент, беше много забавна и интересна връзка, но хич не се разбирахме като хора, бяхме тотално различни и нито за минута не ми е минавало през ум дори да имам дълга връзка с него, камо ли да си прекараме живота заедно, бях решила даже да прекратявам връзката в скоро време. Бяхме на почивка в един хотел и естествено за пореден път се карахме и аз му обяснявах какво му куца и какви качества му липсват, той от своя страна се опитваше да ме разбере и да проведе диалог и в един момент падна на колене и ми предложи да се оженим избухнах в смях, но той остана с ледено изражение на колене, при което аз му казах "стига с тия глупости, стани от земята" и започнах да го дърпам да стане, защото той отказа Повтори предложението си, но му обясних, че няма как да се получи между нас дългосрочно. Бях на 24.
3. Беше отново от човек, от когото изобщо не очаквах и не исках, просто каза, че има планове да се оженим и искаше да го обсъдим кое как и кога, аз обясних, че такива планове за момента нямам.
С всички се разделих общо взето. Тръпки са ме побивали от всички предложения, защото за мен е много плашещо да трябва да прекарам живота си с един единствен човек и да му се вричам. Интересното за мен в живота е да имам възможност да опозная различни интересни души, вселени и животи, с които да пътуваме и никога да не се заседяваме на едно място, щастливи и безгрижни, рутината от дългогодишното съжителство с един и същи човек би ме съсипала. Ако получа 4-то предложение в живота си може би отново не бих приела, но ако заискам да се омъжа в някакъв момент от живота си определено не бих приела неромантично предложение, за мен би било обида към личността ми, тъй като аз съм много романтичен човек и партньорът ми би следвало да го знае.

Аз съм в очакването на въпросния пръстен.Да не кажа,че не е романтичен понеже ме изненадва често,но за пръстена си каза,че това лято ще идват техните да ме искат това значи,че преди юли ще ми предложи В момента той живее в Германия и ще си идва 2 дни за рождения ми ден,който е през февруари и като нищо да ми предложи тогава....та от сега се вълнувам хаха..

Ще е интересно и да качват снимки тези,които си имат пръстенчета вече. Да бъдем свидетели и ние на този вълшебен момент.

Това е моят пръстен, наречен за "годежен", въпреки че е нов. Но нали сте гледали как по света хората на годишнини, на 10 примерно, подновяват брачните си клетви. И ММ ми го подари за нашата специална годишнина и защото в началото не получих годежен пръстен, сега с любов ще си го нося като такъв. 💝

https://postimg.cc/LYDpMpJ7

Това е моя! А за историята си писах по нагоре.

Ние се сгодихме навръх Коледа. Аз бях правила намеци поне година назад, но така и не получих мечтания пръстен... Докато не спрях да мисля и да се надявам! Оказа се, че той ми бил купил пръстен и чакал подходящ момент. Та, на Коледа щяхме да си лягаме и се скарахме ужасно... Аз стоях сама в кухнята, той беше в спалнята и аз отказвах да отида при него. След малко той дойде и коленичи, даде ми една малка кутийка-панда. Виждала съм такива по бижутерийните магазини, но в момента помислих, че е играчка. Попитах го какво е, той ми каза, че е нещо, което е спечелил от вендинг машина за играчки предния ден. Аз бях с него тогава и знаех, че нищо не е спечелил, та поспорихме малко. Междувременно видях, че на гърба на пандата има някакъв механизъм, така ми се стори, та опитах да я завъртя, за да се отвори. Почти я счупих, преди да разбера как всъщност се отваря. Е, като отворих и видях пръстена, не можах да се начудя! Вече не се надявах, но точно тогава се случи! Поуката е, че получаваме най-съкровените си мечти, когато спрем да ги премисляме и натискаме!

Не веднъж съм му казвала че един годежен пръстен не променя нищо но той си е бил решил че трябва да има такъв. 
Аз си бях казала когато сме си говорили че ако не ми стане пръстена и ако не ми хареса отговора ще е не (в кръга на шегата). Но милия какво е правил 4 пъти ходил до магазина и се връщал но в крайна сметка беше моя размер и понеже не харесвам жълто злато се съобразил и с това и взел бяло . Съобразителен и романтичен , обичам си го толкова много .

Много красиво предложение, аз също не нося злато и моя мъж го знаеше и ми беше поръчал бяло злато, само ми беше голям но го стеснихме.

Ооо, много красиви истории
Аз много обичам такива моменти.
Имам едно предложение за брак в щурите ми години .
Случи се през 2012 на концерт на ac/dc.
Но тогавашната ми любов беше така луда, че се радвам , че си остана там във времето.

Сегашното ми любов е вече на пет години, ала нямам предложение за брак. Самата аз в началото на връзката ни се обяснявах колко нямат смисъл тези моменти и как не искам да създавам семейство , и кка подписите развалят роматиката... и всякакви такива отрицания ..
Е, да , ама вече много искам да имам супер романтично предложение, ама уви...не идва.

Дори повдигнах въпроса, съвсем директно, но моят любим все още не действа.
Надявам се да успее да ме изненада, макар, че се хващам , че старателно се ослушвам в определени моменти...

Това е моят. Бяло злато, което обожавам и ММ знае.

И моят е бяло злато, макар че напоследък купувам по-скоро златисти бижута. Нося го заедно с халката.

Прекрасни неща сте показали, браво и честито на тези, които им е прясно.
А някоя дама с голям диамант има ли?

Тези с големите диаманти не пишат тук. 🙂 А и големия късмет не е обвързан с голям диамант задължително. Даже в повечето случаи не е.

Бях на 21г., Той на 22. В Щатите, седнала съм на една (като) каручка, и моя ми донесе една порция curly fries. Това са пикантни къдрави пържени картофи.
Тогава той беше супервайзър е това заведение с каручката, и беше изпратил хората и заключваше.
И ми каза, че сега сме в неговия офис. И понеже сме на неговата територия, смятал да ме уведоми, че трябва да се оженим. Сега като го пиша не звучи много лъскаво, но тогава беше много мило. Бяхме съвсем сами в лунапарка, на брега на океана, аз седях на каручката , а той кръжеше около мен и ме гледаше влюбено
Естествено, казах му, че аз съм още млада, и не смятам да се женя. Кво да ви кажа, след два месеца подписахме ))
Но пръстен аз нямам, защото взехме 25 долара на заем, че да се оженим. Луди хора ако не сте виждали, да ви пратя наша снимка.

 )

Бяхме на почивка в Рим ❤ Милият, искал на фонтана Ди Треви да ми предложи, но като видял колко хора има и се отказал 😆 Вечерта в хотелската стая докато си миех зъбите нещо се обърнах да го питам и го гледам застанал на колене и ме чака 😀 Аз се задавих от изненада, почнах да кашлям хахах.. беше си голям цирк. В крайна сметка ме попита, казах ДА.. след 20 мин той вече спеше, защото напрежението го отпусна, а аз търчах цяла нощ из стаята от вълнение 😆 Тази година ще се женим. ❤

Напълно подкрепям. Няколко години преди истинското предложение, моят мъж ми подари "пръстен" от капачка бира. Носих го ужасно много време, а си го пазя и до днес. Беше ужасно мило и сладко. Той не е романтичен, отношенията ни са по-скоро дебилни и затова го обичам толкова. Предложението за брак получих на една морска почивка на любимото ми място - бяхме за 10 дни, включително организирахме едно водолазно гмуркане. Всяка сутрин ставах да гледам изгрева, а той така и не се наканил да ми предложи. Последния ден вече събрал смелост, но аз бях решила, че този път ще спя до късно. Бута ме, ръчка ме, говори ми - не можа да ме вдигне от леглото Нищо не ми каза през целия ден по въпроса. На следващата сутрин трябваше да си тръгнем в 6ч. и аз се отбих запоследно до плажа да се насладя на гледката. Попита ме "Ти мен обичаш ли ме?" и си бръкна в джоба. Усетих, че става нещо и се паникьосах. Бях мрънкала от години да ми предложи, но точно този ден реших, че е много рано (бях на 22г.) и повторих безброй пъти "Много е рано! Много е рано!" докато той притеснено не ме попита "Часът или по-принцип?". Тогава разбрах, че съм го стреснала и казах "Да". Но като цяло съм забравила как точно са протекли тези няколко минути и от време на време го карам да ми разказва сякаш не съм присъствала. На следващата година се оженихме.
В началото на запознанстово и отношенията ни,не съм и предполагала, че ще имаме сериозна връзка. Шегувах се, че ще се оженим само защото не го допусках за възможно. Тая любов на шега излезе най-голямата истина в живота ми!

В началото на темата писах как дойде предложението.
Години преди това ми бе подарил пръстен, но нямам снимка. Тогава нищо не попита и аз съответно нищо не отговорих.

Сватбата бе 4 месеца след предложението. Тогава аз бях на 42, той на 49.

Аз моя брат съм го номинирала за най-уникалното и най-неромантичното предложение да брак.
Та живее брат ми с приятелката си и той решава да ѝ направи предложение за брак на 14 февруари/събота/. Стават сутринта на деня, правят си по едно кафе и приятелката му решава да сготви една леща. Изсипва пакета снаха ми и почва да треби лещата, разсейва се за малко и брат ми слага пръстена в купа с лещата. Определено снаха ми е била изненадана и въобще не е очаквала точно такова предложение за брак.

Ето го и моят от официалното предложение, за което вече разказах:
Няколко месеца преди това имаше и неофициално, без пръстен, което ме изненада. Бяхме на море и както се пръскахме с вода и се хилехме като малки деца, той ме попита дали искам да се оженим

Веднъж и един приятел ми предложи по телефона, но не го броя, защото беше пиян

Засякохме се след 9 години на обществено място! Не му се обадих! Седна сам зад гърбът ми и го чух, че не може да се овладее! Тази година е нашата година! Винаги сме се обичали и искаме да сме заедно! Казах му "ДА"! Останалото е формалност между нас! Искаме и още деца! И да остареем заедно!

Подарих му почивка в Париж за 4 дена по случай рождения му ден. Още преди да заминем, моя много добра приятелка ми каза, че има усещане, че той ще предложи и аз бях супер убедена, че ако ми предложи пред Айфеловата кула, ще кажа не, защото е супер банално.

В деня на заминаването ни, го усещам някакъв супер напрегнат, а той попринцип е супер спокоен човек. Попита ме 6 пъти дали ще стигнем в Париж преди 23 часа, тъй като кацахме на далечното летище и полетът беше вечерен. После, докато намерим Airbnb-то ни, ни наваля някакъв порой (ходихме през ноември месец), счупи се куфара, нямахме ток. Тъй като той супер много настояваше да отидем тази нощ да видим кулата как свети на всеки кръгъл час, се наложи да тичаме през центъра.

Нооо след всички тези неволи точно вечертна на 11 ноември в 11часа и 11 минути, той падна на едно коляно и ме попита дали ще стана негова жена. Еее веднага забравих всички глупости за баналност и казах да.

Бащата на децата ми не ми беше предложил. Просто като забременях е разбрахме да се оженим. Все мрънках, че нямам годежен пръстен, а винаги съм метала да нося и на петата ни годишнина нашия се погрижил, като ми поръчал пръстен от алиекспрес за по-малко от долар.
Винаги съм знаела, че няма да остарея с този човек.
След около 10 години заедно се разведохме.
Сега съм с един мъж, с който имаме минало преди доста години. Преоткрихме се и вече година и малко сме заедно. Аз разведена с деца, той също... Той не е имал брак се, винаги е бил против. Като се загаджихме аз бях твърдо убедена, че повече няма да се омъжва. Той обаче взе да ми говори, че досега никога не е искал, а сега с мен е различно и да си призная и на мен ми се приисква, но много ме е страх да не се сговнясат отношенията ни. Не че един подпис може да промени една любов, нооо не знам. Ако ми предложи сигурно няма да мога да му откажа де, ама сега съм много серт на думи 😁

Здравейте мили дами ,
Реших и аз да се включа, след като загубих цял ден да чета за организация на сватби в Пловдив, поне да споделя нещо и аз.

С приятеля ми (вече годеник) сме заедно от близо 4 години. Срещнах го на първият си работен ден на новата ми работа ; Бях изключително притеснена,извън от комфортната си зона, 21 годишна , нова-в-бранша, българка.
Новата ми работа беше голям връх за мен,лично постижение, много исках да се докажа в нея, и тя е свързана с много отговорност,така че не беше безпочвено
Та точно в този ден, не ми беше никак до свалки, още повече,че си имах гадже по това време.
Той обаче, снажен и доста благороден на вид англичанин,на 25, ме хареса от  самото начало.
Сложих го в графа "приятели" и не се свених да бъда директна и да му кажа,че не се срещам с колеги, а и си имам гадже.
Човека не се отказа и в продължение на едни вълнуващи 6 месеца ми доказа много, опознахме се като приятели наистина, но това,което най-много ме впечатли в него беше лоялността и уважението му към мен - имаше много моменти,в които бяхме сами,никога не посмя да пресече границата на приятелството. Още повече - опита се да ми помогне истински с проблемите ми с тогавашно гадже (принуди ме да му споделя) и въпреки собствените си интереси и чувства, даде искрено мнение.
Не след дълго се разделих с другия и дадох шанса на джентълмена в живота ми.
Предложението,както и самата ни връзка, беше много романтично наистина, и много лично.
Аз самата не съм кой знае каква романтичка,но за сметка на това той компенсира и за двама ни  
Бяхме на почивка в Бавария през май месец 2019,когато се случи. Той отдавна искаше да посети много известен замък до немските Алпи,та отидохме там,като преди това прекарахме два дни в спа комплекс и той не ми казваше накъде ще се ходи след това.Честно казано, подозирах,че е намислил нещо,защото беше много тайнствен покрай цялото пътуване,дотолкова,че дори трябваше да го питам какви точно дрехи да си взема. Не исках да се отдавам на интуицията си и да си създам потенциални очаквания,понеже съм щастлива с или без пръстен,така че не му мислих много.
Цял ден обикаляхме из тези замъци, районът е много живописен и уцелихме готино слънчево време.
Историята е дори по-дълбока и дълга,но накратко следобеда ме накара да поемем по една еко пътека, аз не бях подходящо обута да се изкачвам,помрънках,но накрая се качихме,той предложи да направим наша снимка в цял ръст с дрона му, когато малкото хора около нас си тръгнат, през което време направихме снимки и починахме.
Междувременно докато аз се наслаждавах на невероятната гледка,хората явно си бяха отишли,защото той стана от дънера,на който бяхме седнали и започна да нагласява дрона.
Аз също се изправих, тръгнах да го питам къде да се застане,за да ни хване хубаво камерата на дрона,когато той започна да говори по съвсем друга тематика... усетих какво става,сърцето ми се разтуптя, изчервих се много , слушах го с изумление и видях как падна на колене,зададе въпроса като от Холивудските филми, и аз като малко момиченце, казах сигурно 10 пъти да.
Определено се беше постарал много,имаше и втора изненада за мен, но за да не ви отегчавам ще спра дотук.
Бях на 24, а той на 28,когато се сгодихме.
Сега готвим две сватби, една в България и една в Англия, за догодина юни месец, от сега ме е обзело въодушевлението, а по-късно какво ли ще е 

Иеееей, че гот! Като на филм, много се радвам за вас!

Пръстенът е страхотен !
Пожелавам ви дълъг и щастлив семеен живот !

Благодаря ви много момичета, желая и на вас много щастие,любов и уважение да имате ❤
Наистина аз трябва понякога да се ощипя, за да си напомня,че това е реалността и наистина се случва 😳

Запознахме се през юли 2019та.. на 15ти юли бяхме на заведение с общ приятел и  по принцип на мен винаги много ми знае устата и лесно се отпускам пред непознати, а той си е голям хубавец :Д почнах да го бъзикам разни неща(без задни мисли и без да си мисля, че дори ще се случи нещо, заради голямата ни разлика) и той ми се връзваше :Д станахме от там и отидохме на друго място където останахме двамата по едно време и ме попита дали може да ме целуне и аз казах да.. последваха три вечери вкъщи, като не съм си и представяла никакви сериозни отношения понеже той след 4 дни заминаваше за Шотландия.. след като замина имахме 1-2 седмици постоянен чат и разговори и ми предложи да отида за 1 седмица при него, за да се опознаем повече.. отидох и на 3тия ден от престоя ми там ме заведе в спалнята си, аз седнах на леглото, а той започна да рови при дрехите си (очаквах, че ще е пръстен), изкара кутийката, в която имаше халка(не харесвам камъни) с красива гравюра, бяло злато.. зададе въпроса, но аз каквато съм си - никога не се вълнувам нито от изненади, нито от подаръци ..абе трудно нещо може да ме впечатли.. та не беше кой знае какво вълнение, нито сълзи, просто му казах най-голямото "да" на света, а на него горкия му падна камък от сърцето :Д прегърнах го, целунах го и сега организираме сватба за 15.08.2020

С моичкия имаме годишнина от гаджосването на 17 февруари (вчера чукнахме 5 годинки заедно).
И от първата година си създадохме традиция да ходим на спа почивка на този наш празник.
През 2018г. имахме трета годишнина и си направихме резервация за едно хотелче в Павел баня. Прекарахме целият ден там, времето беше страхотно, вечерта отидохме на вечеря и след това се прибрахме в хотела. В банята ни имаше вана, напълнихме я, сипахме си по едно питие и си релаксираме. И към края на вечерта моя става да си долее питието, връща се и стиска нещо в ръка. Имал подарък за мен, отваря ръката и там пръстен. Аз веднага почвам да рева, а той бърза да го сложи, да види дали ще ми стане и тогава чак пита "Ще се омъжиш ли за мен?". Аз през сълзи и сополи отговарям "Да"!
Пръстена ми беше точно по мярка.
Сватбата ни беше на 8 септември същата година. Ех, незабравими спомени!

С приятеля ми се запознах на един уъркшоп, организиран всяка седмица от университета за хора, желаещи да си упражняват английския. В първите два часа на познанството си говорихме за какво ли не, но чак накрая се представихме с имената си.
Преди две седмици беше петата ни годишнина заедно. През тези пет години се случиха много неща - и хубави, и лоши, но ние винаги бяхме там един за друг и се подкрепяхме. По повод годишнината приятелят ми си взе отпуска (тя се падаше в четвъртък) и решихме да се разходим в една гористо-хълмиста местност на около час от града, в който живеем. Имахме страхотен късмет с времето: слънчево и не прекалено студено, идеално за разходки. Тъй като бяхме там в работен ден, не срещнахме никакви хора по пътя.
Аз уж бях проучила маршрута, но пак успяхме да се поувъртим и да не сме сигурни къде се намираме. В един момент стигнахме до една хубава поляна с дървета от двете страни. Приятелят ми възкликна "О, тук е много хубаво" и ме попита дали и аз мисля така. Съгласих се и извадих фотоапарата си да снимам поляната, защото исках да имам няколко снимки за спомен от разходката (хоби ми е). След това завъртях фотоапарата и към приятеля ми, който за моя изненада не се намръщи, както обикновено, а се усмихна широко. Прегърнахме се и постояхме така известно време, след което той каза "Илайза... Ще се омъжиш ли за мен?" Аз много се зарадвах и първо го прегърнах още по-силно преди да кажа "да". След това той извади пръстените (и за себе си беше взел) и ни ги сложи.
Тъй като и преди си бяхме говорили за женитба аз знаех, че в някакъв момент той ще предложи, а той знаеше какъв ще е отговорът. Като наближи годишнината си мислех, че ще забележа, ако планира нещо. Даже на самия ден ми мина на няколко пъти мисълта, но въпреки това той успя да ме изненада. Но дори и да не ми беше предложил на този ден, нямаше да съм тъжна или разочарована. Все пак съм щастлива, че го направи, де.
Най-невероятното от цялата история е, че той успя да направи за мен идеалното предложение за брак, без дори аз самата да знам какво би било то. Знаех само три неща, които не исках да са част от него: (1) пръстен с диамант (обикновен пръстен е в реда на нещата, но пръстите с диаманти за мен са ненужно скъпи. Приятелят ми знаеше това), (2) да не сме на публично място и (3) да не пада на колене. А, и ако може да не е класиката "рози + свещи". Е той успя да изпълни всички точки въпреки че знаеше само за първата и втората. Още едно доказателство, че е моят човек.
Ето го и пръстена:
Извинявам се за романа, ама много ми се искаше да споделя радостта си. Сега ми предстои планиране на сватба в Германия. Вчера започнах с търсенето на локация и веднага забелязах колко ми лиспва немски вариант на бг-мама, където да питам за препоръки за кетъринг, фотограф и т.н.

Винаги съм си представяла предложението много романтично. Обичам романтиката и сватбите, държа много и на брака. Не си падам по "публичните" предложения, за мен това е строго личен момент. Също и не държа на изхвърлянето откъм пари за скъпи пръстени, ресторанти и т.н., по-скоро в тържеството бих вложила пари, нали ще го споделим все пак с най-близките си хора..
Е, още подкачам ММ, че такова "романтично" предложение няма в цялата човешка история сигурно.. Даже не разбрах какво ме пита, просто си говорехме "за нещата от живота"... Но е факт, че си имаме пръстените, обсъдихме дати, поканихме кумове, известихме и родители.

Като уводна част ще разкажа, че с моят годеник винаги през 5-годишната ни връзка сме си говорили как искаме да се оженим само чакахме да завършим университет. Аз съм му казвала, че си представям предложението да стане само в присъстивето на двама ни, без други хора около нас.
И ето какво измисли момчето:
Късен август 2019г. след работа пътуваме за морето (Варна) през нощта. Пристигаме, отиваме на плаж и следобед лягам да поспя, уморена от пътя. А той предварително поучил магазини, харесал модел (показвала съм му горе-долу какъв модел искам) и излезнал, докато аз спя, за да купи пръстена, да проучи място, на което да направи предложението и се прибрал. Събудих се и той ми предложи да излезем на разходка до фара във Варна. Докато се разхождахме, беше измислил и непрекъснато да се снимаме, за да не усетя, че е намислил нещо, но усещах, че е притеснен. Стигнахме отпред до фара, където седяха деца и затова се качихме по едни стълбички и бяхме само двамата. Аз гледах страхотната гледка към морето и му се радвах, а когато се обърнах - той на едно коляно, с усмивка до ушите и пръстен! От вълнение и радост нито един от двамата ни се спомня какво ми е казал и какво ме е попитал.
Една наша мечта се сбъдна, бяхме толкова щастливи и нямахме търпение да разкажем на всички роднини и приятели. (А се оказа, че той вече е бил казала за намеренеито си на родителите и приятелите си).
И така това е моята история.

Като гледам всички мъже колко са романтични и като знам моя как ми предложи, направо ми идва да го фрасна. Тогава бяхме заедно от няма и 3 години и преди това си бяхме говорили за брак, но само на шега, тъй като аз бях още на 18-19 и си е рано за такава стъпка. Та, моя бъдещ мъж беше в България без мен, защото трябваше да си оправи документите. Бил с негов приятел, който трябвало да вземе някакви бижута на приятелката си от бижутерския и моя влязал също, без да има въобще представа, че ще купи пръстен. Докато били вътре, продавачката почнала да се шегува с него и да не гледа само пръстените, а да купи един. И така един вид продавачката го навила да ми предложи. Няколко дни след като се прибра обратно, си лежахме и той просто извади пръстена и ми предложи. Аз бях толкова шокирана, че преди да му кажа "Да", му се скарах, че е такова дърво и че дори не е клекнал, за да ми предложи.

Да се включа и аз и да раздвижа темата..))
Получих предложението на 10.10.
Избрал си датата отдавна, и тайно от мен всичко организирал.
В петък ми звънна и ми каза, че иска в събота да си излезем двамата на вечеря.
Малко не бях съгласна, но отстъпих..)
Вечерта си дойде късно и супер изморен, буквално почти припадна на дивана и заспа веднага. Събудих го и го пратих да спи, а аз си догледах филма. Като тръгнах към спалнята - видях, че си е приготвил дрехите за сутринта, защото щеше да излиза в 7 и да не ме буди. Стана ми много мило и му оставих бележка върху дрехите, че го обичам.
Сутринта се събудих и на излизане от спалнята заварих по целия коридор към кухнята пътечка от розови листенца, която водеше до кафемашината. А там имаше доста голяма бележка с красиво обяснение в любов + направено кафе за мен.
Много мило и сълзливо ми стана, но реших че е отговор на моята бележка.
Цял ден бяхме отделно  по задачи и вечерта се прибра само да се преоблече и да ме вземе да вечеряме.
Аз, в типично мой стил - съм избрала вече къде да вечеряме скромно..)
Ама той ми каза, че бил направил резервация в едно по-специално и любимо наше място. Малко за зачудих и изразих възражение, но той каза, че така иска и аз отстъпих..)
Влизаме в ресторанта и на една централна маса виждаме позната двойка близки приятели, които казват, че са тук за специална и ексклузивна вечеря от шеф-готвача. И ме питат дали и ние сме за тази специална вечеря. Той потвърждава, а аз казвам, че не знам, че има такава дори, просто ме е поканил да вечеряме.
Те се извиняват, че на тяхната маса очакват друга двойка и че не можем да се присъединим на тяхната.
Идва сервитьора и ни настанява на нашата маса и оставя менютата.
Аз, пак в мой стил, мрънкам и го кастря, че не ми е казал, че сме на специална вечеря (нито важна рокля, нито много грим и тн))
А той се смее и казва, че няма нищо лошо, че сме се включили в последния момент.
Отварям менюто.. И виждам, че на първата страница наистина пише: Екслузивна вечер и специално меню от шеф..за 10.10.2020.
С красиви думи за темата на вечерта и текст от долу : Вашето меню е на 2 стр.
Обръщам страницата и се опулвам..))
Защото там пишеше:
 Б..ще се омъжиш ли за мен? Т.
И в този момент той захожда към мен и пада на колене. Вади от джоба си кутийка с пръстен и ме пита дали ще стана негова жена.
Останалото е ясно - приятелите били част от заговора и помогнали в организацията, шеф-готвача и целия ресторант също
включени и нарочно приели резервации за след 20 ч (за да няма други хора), дали свое меню да се прправи и тн.
Събрахме се с приятелите и вечеряхме приятно и много емоционално. 💖

Angel,много яко!Честито , много щастливи години заедно и никога да не зябравяте защо сте се избрали!

Честито! Този мъж наистина те обича! Бъдете щастливи!

Много благодаря! ❤

Поздравления и от мен! Толкова романтично и красиво!

Здравейте! Включвам се и аз в тази тема, изпълнена с любов.
На 01.01.2021г получих предложение за брак от моя мъж, с когото сме заедно от 6г, а от повече от половината време, живеем заедно.

Денят започна късно, към 11ч накъде след като празнуваме с наши приятели посрещането на новата 2021 година. Тези приятели ще са ни и кумове май /още е в процес на мислене/.
Станахме, хапнахме и нищо не предвещаваше какво ще се случи, дори се чудехме какво да правим този ден. Но очевидно всичко това е било малко или много планирано, защото уж случайно на мъжа ми му "хрумна" идеята да идем на мястото на първата ни среща.
Хванахме колата и стигнахме. От това място се виждаше целия град, балкана, язовира .. беше ясен и слънчев ден. Разходихме се по полянката и ме пита - "Любов, ти обичаш ли ме?". Аз малко учудена казах - "Естествено, че те обичам".
При което той започна да ми се обяснява в любов как иска да сме винаги заедно, да сме все така влюбени и т.н.... и последните му думи бяха "и толкова много те обичам, че искам да ми станеш жена" и падна на коляно...
Аз се разплаках, стана, прегръдки.... и накрая от вълнение забравих са кажа "да", но то беше ясно, че е ДА!!!
❤❤❤
Голяма изненада на място, от което започна всичко между нас.

Стана неочаквано за мен, въпреки че известно време преди това бяхме говорили за брак. През горещ септемврийски ден ме заведе в Плевен, в Кайлъка. Разходихме се и предложи да се повозим с водно колело в езерото. Там пък бяхме само ние.. и един от съседите ни. Като се има предвид, че живеем на стотина километра от Плевен това си беше невероятно съвпадение. Та съседът само ни обикаляше с неговото водно колело и завързваше разговор, а пък моичкият нервиран въртеше педалите и се опитваше да му избягаме. В един момент успя с бягството и се кротнахме в единия край на езерото. Тогава каза: "Чакай да те питам нещо докато не съм забравил." и извади кутията с пръстена. Бях в лек шок. После пък докато се целувахме ми шурна кръв от устата, защото имах раничка на устната. Въобще беше цирк, но нас все на кръв ни върви и без това. Това беше точно 6 месеца след запознанството ни, а сега ще се женим точно на годишнината ни, малка сватба по време на ковид.

При нас беше доста забавно. Получих предложението на рождения си ден. Беше ми купил за подарък една форма за кекс, която много исках (някой ще каже - а какъв глупав подарък но аз много отдавна исках такава) Беше я напълнил с шоколадови яйца и бонбони. И аз през целия ден си отварях шоколадово яйце, за да видя какво има вътре - детска радост. Бяха останали 3-4 неотворени и той през известно време ме питаше "Хайде сега няма ли да си отвориш още едно, на мен ми се хапва сладко" А той по принцип не е по сладкото и малко се очудих, но реших да отворя още едно, той да го хапне аз да видя играчката вътре. Отварям го и вътре пръстена И той ми казва, ти си страшен карък Цял ден отваряш яйца и чак в 9ч вечерта успя да уцелиш правилното Беше много мил и забавен момент на фона на светлинките от коледната елха.

Хаха, докато четях, помислих, че твоят мъж го е инструктирал да е там "случайно", за да ви направи снимки в най-важния момент.

Хихи, изобщо не беше щастлив да го види точно в езерото. Но този съсед сякаш ни преследва във важни моменти. Вчера излизаме от ресторанта, който избрахме за почерпка след подписа... и същият съсед стои отпред и пак се започна с поздравите. А ние правим сватбата тайно, не искаме да се знае из целия град.
Тъй като се показват пръстени ето снимка на годежния с халката, която официално ще се носи от другия месец.

И аз да се включа!
Заедно сме от повече от 6 години, още първи курс в университета се гаджосахме и така досега. Говорили сме и преди за брак, деца и т.н., но все за бъдещето, някога, евентуално и редовния отговор беше: "Като изплатим апартамента" - което е след 20тина години.
И така до тази пролет, решил че ще ми предлага на морето на 07.08, защото 7ми си е нашето число, но поради ред причини разместихме датите за почивката и този вариант му отпаднал. На мен обаче Рим ми е любимо място и в края на юни ми попаднаха скандално евтини билети. Моя като никога се съгласи и щастливо зачаках 23.07, когато заминавахме. През цялото време с него се шегувахме, че задължително искаме да отидем на Ди Треви и да метнем монета, защото при предишните ни пътувания и двамата не бяхме мятали и в последствие имахме 2-3 неуспешни пътешествия до Рим.
Дойде деня, заминахме, аз на няколко пъти щях да прецакам всичко, защото му рових из багажа да търся разни неща, после пък щях твърде рано да го закарам на фонтана, като цяло - никакъв усет от моя страна.
Привечер отидохме, той инструктирал най-близките ни да гледат web камерата, за да видят момента. Помоли някакви хора да ни снимкат пред фонтана и докато аз се гласях за снимка той падна на колене и извади пръстена. Беше се разтреперил горкия, мен ме напуши на смях, целувах го, радвах му се, чак след 2 минути погледнах самия прътен - перфектен. И като размер и като модел - сам го избрал. Чак след като го сложих и седнахме аз се разплаках.
Ето и пръстена:
Сватба още не можем да решим кога ще правим, но и двамата искаме. Надявам се следващата година.
Прекрасни моменти са това - на всички ги желая.

Долу горе бяхме нови в Германия. Говорихме си с един колега по скайпа, той вика, Абе ние с жената се разписахме,  данъкът ми намаля, много сме доволни. Поразмислих аз малко по темата и викам на мъжа ми, айде, ще се женим, да ходим да си пишем час. Та така.

На мен мъжът ми ми подари пръстен, но не каза нищо и не попита нищо.
Приех го и го носих няколко години.
Чак след време в един склад ми каза, че иска да се оженим, за да мога да го наследявам. И след 3-4 месеца последва сватба.

С моя се събрахме да живеем младички още и въобще не сме и помисляли  за брак. Аз особено бях с останала с впечатлението,  че не му  се подписва. Бяхме на Албена преди две година на море и една вечер сме излезли  на  заведение вечерта. Мен яко ме зацепи главата и мрън, мрън да си ходим. След кратки увещания си тръгнахме и по  средата на пътя до хотела минахме покрай кей и  той реши да направи няколко снимки. Аз тъкмо  да отворя уста да му  се скарам, че ме боли  яко главата и млъкнах ( и аз не знам защо).  Имаше хора на кея така че ги изчакахме, той беше с гръб към  мен, обърна си държеше пръстена. Бях направо шокирана, както вече споменах, въобще не очаквах предложение.

PS. Мина ми главоболието от раз и без хапче.

Връщате ме преди малко повече от 8 години....Правихме секс в тях и накрая лежим си и аз съм се гушнала в него. По едно време леко се протегна - пръстенът. Предложението: "Ще бъдеш ли моята Сашка?".
Отговорът: "Да". И се почна организацията.

Хоп!И аз да кажа.След като се разведох не мислех ,че отново ще пожелая да живея с мъж.Появи се човекът много неочаквано и нетърсено.Известно врем след това ми даде ключове за неговия дом.За мен това беше равносилно на пръстен.И двамат сме учили уроци по трудния начин.
През лятото бяхме на почивка и една вечер разхождайки се буквално ме замъкна в един магазин.Беше за сребро(аз само това нося).Гледах като гръмната помоли едно момиче от персонала да извади един пръстен от витрината.Беше ми малък.Пита има ли нещо от този тип подходящо за мен,тя погледна .И тя извади този разкош.
Заспа на пръста ми целувахме се по средата на магазина хората ни се радваха и така.
След това ми сподели,че минавайки покрай магазин с периферен погле е мярнал зеленикавите отблясъци на камъка.И.... така.Не бих казала,че е супер романтичен и успя да изненада.Сега ми показва разни неща и подозирам,че ще има и друг пръстен,но за мен това е Пръстенът.

Едно от най-романтичните ми изживявания. Бях на 21 и бяхме на море с най-добрите ни приятели. Беше доста нагласено, но се радвам, че така стана. Трянваше да седнем на вечеря и да гледаме залеза, но гаджето на приятелката ми се бавеше и тя ми вика ,,Айде не ни чакай излез!” Та излизам аз помня дори как бях облечена и отидох на плажа при приятеля ми, носех си токовете в ръката и много притеснена, защото бях почти сигурна, че съм бременна. Разхождахме се и като го гледах спрях да се притеснявам. Както се разхождахме той започна да говори колко много ме обича още от както сме в гимназия искал да ме целуне, да бъдем гаджета и сега е много щастлив тук и сега да може да сме заедно. Не каза класическото ,,ще се омъжиш ли за мен?” Каза ми ,,ще прекараш ли целия си живот с мен?” Беше прав и ми извади пръстена. Тогава просто се целунахме и приятеля на приятелката ми ни снимал точно на залез. Аз разбира се замалко не припаднах, но той си ме знаеше та брше приготвил и любимия ми шоколад на масата. Оказа се, че не съм бременна, но беше най-романтичния момент в живота ми🥰🥰🥰

Ще се включа и аз, тъй като съм от прясно сгодените, които с умиление си спомнят онзи момент.
Миналото лято отскочихме до Сардиния за кратка почивка - любимия ми градски туризъм, съчетан със знойни живописни плажове - муцка!
Започнахме да обикаляме столицата още от ден 1 и още тогава видяхме страхотно огромно виенско колело на пристанището, с гледка към старата историческа част на града и си казахме, че ще отделим време, за да се качим на него. Разхождаме се единия ден и се почна "Ще се качим ли на колелото?", "Кога ще се качим?", "Хайде днес да се качим!". И това се повтаряше всеки ден по няколко пъти.
Отделихме една вечер, в която вече си казахме, че е време да се качим, тъй като дните в Сардиния се изтъркулваха един след друг неусетно и вече бяхме преполовили нашата почивка.
Още миг след завъртането на колелолто, половинката ми започна да ми задава въпроси, които някак ми се струваха ненужни в точно този момент като: "Обичаш ли ме?", "Много ли?", "Ние заедно ли сме? (WTF)", "Ние заедно ли ще бъдем? (Също WTF)" и накрая "Ти моята жена ли си?", който вече беше придружен с кутийка и пръстен на фона на приказната гледка от най-високата точка на виенското колело.
Нататък е ясно.

Ако ви трябват подаръци за гостите на сватбата ви сме насреща