Връзка с чужденец

Аууу какви минорни ноти са се настанили тук.
С яденето беше по-весело!

Немците празнуват скучно.
Поне за мен.

Колкото повече ви чета, толкова повече се отказвам да излизам с мъж чужденец. Например - с мъж Англичанин няма да издържа нито месец - за мен готвената храна е ЖИВОТ и приятелят ми трябва да обича готвена храна, защото аз само готвя и ям и ако не мога да му наготвя любимото ядене и да го изненадам от време на време - няма да се чувствам добре, не може да се кара цял живот на разни картофи и Теско. Аз обичам руската и нашата си балканска кухня, турските манджи също. Ако един такъв момък дойде и ми каже, че няма да яде мусака и т.н, няма да го приема добре.  Пример - един бивш е от молдова, тук е роден, но много обичаше жените-къщовници, винаги ме питаше какво си готвя и аз винаги го питах какво той яде от тяхната кухня и аз да си го наготвя и да пробвам. Той пък много обичаше да пие чай като мен, защото те пият много чай.

HYORIN, напълно те разбирам. Аз бих си помислила същото. Само, че това, което исках да кажа беше, че понеже те не знаят какво е хубава домашна храна, уважават и обичат нашата българска. Баща му си прави шопска салата всяка вечер след като посети България. Брат му обича българска скара, двамата ядат лютеница като разпрани. ММ обожава мусака, чушки с кайма и доматен сос, мекици (които сам изяви желание да се научи да прави), лютеница, гювеч, боб с наденица ... И още много и много. Гаранция ти давам, че никой англичанин мъж няма да ти каже "това не беше вкусно". Ще те боготворят

Според мен проблемът е при момичетата, женени за турци, гърци, сърби, руснаци... Те си тачат националната кухня и имат култура на хранене. Там може да има проблем не само с мъжа, но и със свекървата.

Нормално да е има „конфликт” между българска и турска кухня, например. Все пак и двете са супер вкусни.
Обаче представям си един англичанин, дето яде някакви гадории цял живот и да му завъртиш една мусака, чушки с боб и там разни вкусотийки...

Аз нямам такова впечатление от турския момък, с когото излизах. Той си беше баш българин почти - даже турски не искаше да научи, турско ядене в тяхната къща не видях, но той си живееше с брат си, може и да не са знаели как да си направят стандартните турски манджи, не знам. С Руснак, който не упротребява алкохол, бих излизала на драго сърце, имам някакъв скрит афинитет към руснаците.

Нее, в никакъв случай не се засягам. Няма и защо. Много цветущо и страшно звучи да, но съвсем не са страшни. Няма и пилета за гонене 🤣
Като съм се женила съм си отваряла очите не само за мм, но и за семейството му. Както казах в най-първия си пост (дано не бъркам, но мисля че беше в тази тема) недай си боже да се наложи да се разделяме, развеждаме или каквото и да е съм не на 100, а на 1000% сигурна, че дори лично родителите на мм не биха позволили детето да се отделя от мен, аз от детето си ро-ценно и без това нямам какво да губя,така че дори живота да ми предложи тази си страна съм готова и знам, че ще се справя, междудругото детето до месец ще има и българско гражданство, брака ни е регистриран и в България и чисто хипотетично мога да завела дело и на наша територия. Не мисля, че етнос, народност имат значение, ако някой реши да се инати и прави спънки на половинката си.
Както Невена каза, в Турция законите са светски. А в крайна сметка има и едни такива чисто човешки закони, чисто морални, дето са над всички писани. Та както казах и да тръгна да се развеждам не се притеснявам. Всички близки на мм ще вземат моята страна, защото знаят как си гледам детето, колко е важно за мен то и т.н.

И знаете ли, като се сгодихме имаше и имам, който направи религиозен брак. Преди да започне цялата формалност един от чичовците на мъжа ми, който се води нещо като ага и е така да се каже най-важен в рода (при тях се казва аширет и е към 1000 човека буквално) ни каза: нали знаете, че при нас разводи няма. В какъв смисъл - когато се жениш трябва да мислиш, а мъжа, особено той, женейки се поема отговорност над жена си. И това не е само на приказки...дори сега при всяко чуване по телефона при приключване на разговора родителите и близките му казват жена ти принадлежи на теб, не в смисъла на едва ли не вещ, а като дълг и отговорност, това е възпитание. И е така...от толкова голям род няма никой разведен, няма изневери, няма такива неща. Радвам се, че съм попаднала сред етнос, за когото отговорноста не е празна дума, и който етнос е първичен, справедлив и искрен.
За светското настройване че е -е. Ако не беше нямаше и да се ожени за мен. Преди да се оженим пеех по заведения, той знае, при мои близки се запознахме и нямам никакви тайни от него.

П.с. надявам се да разберете идеята ми, не съм сигурна, че се изразих възможно най-добре, но мама батериите ми са изтощени и дремя с едното око.

Невена, ще пиша на момичето, ако с нещо мога да и помогна съм насреща.

А да ви питам какво мислите за тези, които имат по няколко жени? Как ли го приемат самите жени това? Със сигурност има и българки такива, особено в Дубай. Гледала съм Карбовски по тази тема и ми беше доста интересно.

Какъв конфликт да има между турска и българска кухня? Тракийската в Турция е същата като тракийската в България. Има само малки регионални разлики. Колкото пъти наготвя българско на непознати, толкова пъти ми казват, че е като турската и гръцка кухня, която познават от ваканции там.

Не всички англичани ядат боклуци от консерви. Имат доста здравословна и добра, че и вкусна кухня. Аз я харесвам - много риба, морски дарове, агнешко, спанак, гъби, броколи, моркови, пащърнак. Като отидох там доста се освиних, защото не бях виждала такива замразени торти, Макдоналдс, КФС, че и супер евтини. Като клъцнах боклуците отслабнах за 2 месеца и повече над 50кг се качих само бременна там. Обожавам английската закуска от яйца, бекон, гъби, разполовен домат. Без хляб си е кетогенна диета. Шотландската също е готина, с една специална кървавица.

Имах гадже англичанин, който имаше готвач у тях. Какво да кажа? Липсва ми. Простичко, но вкусно. Там се научих да ям сурово месо - техния тост Бойд. Научи ме да правя Yorkshire pudding. В специална тава с 6-8 вдлъбнати места се сипва олио и се загрява до 250° във фурната. Прави се тесто за палачинки и като е горещо всичко се излива и слага във фурна. Няма такава вкусотия. Неговите овце ядяха трева и нищо друго. На оазара, на края на деня имаше цели кашони с броколи, ябълки, зелки за по 2 лири. Кашони с гъби за 2-3 лири. Така започнах да се храня разделно. Оказа се, че ако вместо в супермаркет ида на пазара пестя месечно колкото един наем. А разни дебели мързелани претоплят baked beans - сладникав боб в доматен сос в консерва, който сервират с пържени картофи от найлонов плик, замразени и някакви бургери.

Даная е права, че в семейните култури при проблем семействата помагат, но само ако приемат снахата. Важно е да се харесате на семейството. Ако ви приемат ще защитават интересите ви. Ние като се скараме, майка ми защитава мъжа ми, а неговите родители го хокат. Добре е да има странично мнение, не само да се изяждаме помежду си.

даная, при кюрдите наистина почти няма разводи, но само докато не емигрират. Второто и трето поколение навън си стават като местните и даже прояждат боклуци. Писала съм и друг път - в супермаркета разпознавам коя арабка е дошла на възраст и коя малка. Родените тук и дошлите малки купуват подсладени кисели млекца, десертчета, замразено, чипс, сокчета, кока кола, Нутела, бисквити и даже вода.


Е, в Дубай може. Доста такива познавам. Имам бивша съседка, която стана трета жена на един саудитец, като втората и е братовчедка и я препоръча. Доволна беше. Само една българка в подобно положение познавах, като не съм сигурна дали е била легално женена за него. Много такива жени реално не са законно женени за мъжа и браковете им са нещо като полузаконни към незаконни в повечето държави.

Не е лесно европейка да стане втора жена, защото за да сключи брак в Европа европейските държави с изключение на Кипър искат документ, че мъжът не е женен в неговата държава, а такъв не може да му се издаде.

В арабските държави, ако първата жена е мюсюлманка се изисква съгласието и, а тя едва ли ще го даде лесно, защото обикновено е братовчедка на мъжа. Проверяват и брачния договор с първата. Искат и нотариално заверен документ от бащата на жената, че е съгласен.

Наскоро четох, че в Мароко вече искат съгласие от първата жена, когато чужденецът е женен, защото са зачестили случаите на зарязване на втората с дете. Това дете не е признато в държавите от Залива, защото трябва да е родено в законен брак, а липсата на съгласие от първата жена е дефект в процедурата.

Нивин Гамал успя да осъди емиреца 15 000 лири месечна издръжка за детето, но това и коства доста нерви. "Бракът" има не е признат в Емирствата, нито в Египет, откъдето е тя и тя повече и носът си не може да подаде навън в Египет. Дал и е 30 000 лири махър като уж се оженили в дома му, а за такава сума жена от емирствата няма да го погледне, компаньонка също.

Как го приемат жените? Много добре и доста от тях се натискат за такъв брак, защото мъжът е добра партия. Клошар или безработен и една жена не може да има, особено пък в Залива. За техните жени е важно да се оженят и да имат дете и такъв брак им дава възможност да си отгледат децата в охолство, да ги сложат в престижни училища без много много да контактуват с мъжа. Брак по сметка.

Присъствала съм на сватба, на която в църквата на предния ред бяха наредени 19те съпруги, а мъжът се женеше за 20та. Църквата едва побра дечурята, внуците малко брат'чеди, лели и чичовци от двете страни. Католическата църква признава многоженството в Африка и позицията и е, че там е необходимост.

Бих станала 12та жена на някой африканец, че са надарени в гащите и там е купон, хаха. Не съм особено ревнива. Не търпя малки деца, обаче и това е лека спънка.

Полигинията съществува, защото жените я приемаме. Като свършат желаещите свършва и полигинията.

С тези български мъже, които са дълбоко комплексирани, да, друго си е. И не само аз мога да го потвърдя.

Елфичка, право в десетката!

Отново всичко си е до самия човек, сега като чета предните коментари все повече се убеждавам в това, без значение от коя страна идва.
Съпругът ми е сириец, християнин, сватбата ни беше там, като и двамата не обичаме големите сватби. Той още от началото предупреди голямата си рода, че сватбата ще бъде в много тесен семен кръг. Това реално ме и спаси, ние много бързо се оженихме и ако трябваше да съм с 200 души на сватбата си още неговореща езика им, щеше да е най-тъжният ми ден в живота ми. На роднините никак не им хареса, даже имаше и сърдите. После им мина.
По отношение на храната се оказа с времето, че съм си избрала широко скроен човек, който яде различни неща и не държи да са ястията на мама.
Към днешна дата, ако тези неща не бяха такива, едва ли щяхме да останем семейство.

Не съм имала такава връзка, но за мен основен проблем би възникнал при наличие на деца и развод/раздяла. Изобщо в такъв случай става много сложно, ако хората не останат в една държава или пък са от две различни и живеят в трета. Живота познава не малко случаи на подобни раздели и за такива хора е далеч по-сложно родителството отколкото на нас, които сме си с българи и такива проблеми не биха стояли на дневен ред.

Елфичка ти ако имаш син какъв ще се води, марсианец ли? И него ли ще наричаш комплексиран? От 10 години съм зад граница и смея да твърдя, че наш Ганьо е сред най-работните мъже. Да са ни живи и здрави българските мъже, нямат равни.

И аз извън темата, но ще помоля Невена  за рецептата с ориз басмати.

https://www.kitchenkonfidence.com/2015/03/cook-rice-like-pasta

Лесно, бързо, няма миене, мерене, изчисляване на пропорции. Опитва се като се вади ориз с лъжица и се хапва. Когато ви хареса е готов. Става за всякакъв вид ориз - бял, пълнозърнест кафяв, басмати, тайландски жасминов, бисерен и зрънцата са винаги разделени, но за късите сортове трябва да се разбъркат с масло.

Ориентировъчните пропорции са литър вода за 100 грама суров, сух ориз. Някои хора го мият преди да го хвърлят в тенджерата. Ако в ориза има камъчета, не е висококачествен се почиства предварително.

Сол - водата трябва да е солена като море. Супена лъжица морска, едра сол на 3 литра вода слагам. Аз не соля след оцеждане.

Цедка - трябва да е тъкана, пластмасова или метална. Да не е от тези с дупките за макаронени изделия.

Масло - истинско, прясно масло. Не зехтин, не маргарин. Дава невероятен вкус.

Слагате водата да заври, което на индукционен котлон става за 4-6 минути, на газов е по-бавно. Като заври слагате солта. Трябва да се разтвори. Солта е важна, защото повишава температурата, при която водата ври.

Сипвате цялото количество ориз наведнъж и чакате.

Време - времената, които са описани в сайта, към който дадох линк са малко за нашия вкус. Около 12-15 минути варя бял ориз и басмати, 35-40 кафяв басмати ориз. Когато ви хареса като вкус, изливате в цедката, връщате ориза в тенджерата и с вилица премесвате парче масло. Това аз го правя в купа за да не ми загаря тенджерата. Слагам купата, покритие с чиния, за 15 секунди в микровълновата на пълна мощност (800W) Минавам с вилица да се разделят зрънцата и сервирам.

Другият начин е да се измие в няколко води ориза, да се накисне белия басмати 30 Мин в студена вода и да се свари докато поеме водата. В оризоварка го правя. На 300гр ориз гледам да има 1см вода отгоре, над ориза.

Кафевия басмати не се плакне или кисне, защото поема вода в средата и става топчест. Кисна понякога, защото това запазва витамините, но тогава няма външен вид. Слагам в оризоварка с около 2-3 см вода отгоре или 2 чаши и малко вода на чаша ориз.

Има начин, в който като заври се оставя точно 5 минути с капак и се изключва огъня. Още 10 Мин да си попие водата и е готов. Това за бял ориз. Черния се вари дълго.

В микровълнова - измива се белия басмати много добре. Водата да тече чиста. Залива се с вода и се оставя 30 Мин. Измива се пак и се залива с чиста, студена вода, така че да има 1см над ориза. Купата се покрива с чиния. Слага се 20-25мин на пълна мощност 700-800 вата. Чака се 5 Мин след свършване и се отваря купата. Ако се соли се слага за по-кратко, защото солта привлича микровълните. Имам специална програма за ориз, но на нея е твърд за нашия вкус. 18 Мин е програмата.

Кафяв ориз става идеално в тенджера под налягане. Моята има специална програма за ориз. На котлона го загарям и затова не го правя там.

Купата, която ползувам е Дуралексова, кафява, за салата. Захлупвам с Дуралексова плоска чиния за основно ястие. Идеално влизат в повечето микровълнови.

Ако се слага шафран, той се счуква и слага непосредствено преди готвене, като тогава не може да се вари като макарони.

За красиво сервиране - чаша от 160-200мл, идеално пластмасова, от тези мерителните, които вървят с оризоварките, но става и с кафена от дуралексовите сервизи. С плоска лопатка, пластмасова или дървена сипваме ориз в чашата. Леко притискане с лопатката. Обръщаме в чинията. Пластмасовата чаша може леко да се стисне, но и със стъклена става. Може да се украси със стрък магданоз, копър, каквото има.

Не гарантирам пропорциите за задушаване във вода, защото зависи от ориз, влажност, уред. Тествайте!

Забелязах, че европейците и американците предпочитат по-твърд ориз, а азиатците, индийците, африканците по-мек и разварен.

Вече нямате извинение да не готвите ориз.

Офф - преди месеци минавам по центъра и има изложение на националните десерти на държавите от европейската общност. Решавам да ида до българския щанд и си мисля грис халва с орехи, тиквеник или кисело мляко с мед и орехи, катми с шипково пюре или щрудел с ябълки и стафиди ще има. Нищо подобно.

Българският национален десерт бил .......... мляко с ориз. Долнопробен сутляч. Само аз ли никак не го обичам? Мъжете ви ядат ли го? Мене ще ме изгонят ако го предложа.

Чудех се защо са го избрали точно него. Не е, защото е уникален. Има го в Турция и Гърция.

Мразя сутляш или както там му казват. Ненавиждам. Не се сещам за по-отвратително нещо. Всички опити на баба и на лелките в детската да ми набутат в устата, завършваха с повръщане, рев и бой във всякаква последователност
Мъжът ми обича, но за жалост вече баба я няма и няма кой да му прави.

Аз имам невероятен талант-ориза всеки път ми се получава различен на вкус   обичам отделни и мазни жълти зърна, затова слагам къри, куркума, шафран, масло. Мразя бял и скашкан като лепиха.
Понякога го мия, друг път не,понякога накисвам, понякога го запържвам в мазнина, докато се оцъкли, зависи от настроение и ниво на стрес