Тема за бързи въпроси и отговори ~ Всичко за нашите деца ~ Училищен блиц ~ Тема №4

Може би не се разбира въпросът ми. Не питам за класа 10 или 11, а за година, след която е издаден и започва да се изучава, примерно 60те или 70те години?

Издаден е 1952, но мисля, че е в програмата от края на 70те или ранните 80, защото в края им вече имаше доста литературна критика и ученически анализи за него.

Издание на "Жанет 45" са и двете.

тя ги търси в "електронен вариант".
безплатно в читанката ги няма.
платено в електронен вариант не се предлагат.

Жанет 45 е чудесно издателство и заслужава подкрепа чрез легално закупуване на книги от него.

Да, благодаря за труда, но се купуват тук.

Издаделствата продават и електронни книги.

Да, да, ама ми се свиди.
Отново- благодаря за предложението и труда.

Ако ви се свиди потърсете ги в библиотеката.

Как не съм се сетила!

На съвременните издания, ако става въпрос за София, голяма част от книгите са налични в читАлнята също.

Здравейте, мами! Какво мислите за лагер (ученически) по време на коронавирус? Дали сме капаро и честно казано синът ми го  чака с нетърпение.

Това си е лично решение, но ето моето мнение.
От страхливите съм, не пуснах четвъртокласниците да отидат на тържество за завършването. Не ходим никъде без маски, за шест месеца два пъти са идвали семейство близки приятели да ни гостуват и да по играят децата.
На заведение, в тълпи или пък сега на протести не ходим.
Обаче на лагер съм си записала децата и живот и здраве ще отидат.
Вече стана факт за едното дете, организацията беше изрядна, не са ги пускали извън лагера, по магазини или да имат контакти с местни хора извън тези грижещи се за тях.
Посрещна ги лекар, прегледа гърлото, разчита ги как се чувстват, премери им температурата.
Декларирахме, че в семейството няма заразен или член под карантина, или пък да ни е известно контакт с някой заразен.
Екипа поемащ децата беше с маски, родители не бяха допускани, само оставихме децата на входа.
Радвам се, че го пратих. За него беше глътка въздух, защото от февруари не е ходил на училище, не е излизал или да се е събирал с деца както виждам го правят масово децата в града.
Добре, че са трима и си играят вкъщи и имаме двор, куче, терени за много разходки, риболов..
Лагера беше с образователна цел и съчетахме полезно с приятно.
Дано и другите да имат късмет и ситуацията да позволява да се проведат техните, и да мине всичко нормално.
За мен реалност, е че скоро по един или друг начин ще срещнем вируса. Разбира се не съм тръгнала да ходя на дискотека или по мачове например, смятам, че риска с лагера ако всичко е добре организирано си струва. Явно с това нещо ще се живее ако не години, то поне месеци, явно има хора на, които действа зле, а други дори нямат никакви симптоми... Дано имаме късмет и да ни пази господ. Мисля си с тази катастрофа вчера на Тракия, всеки ден вече 6 години минаваме по 80 км за да учат децата ни в града, а не в селското училище. Цяло чудо е как до сега не сме имали инцидент. Един град колкото Чирпан е изчезнал за няколко години...
Не трябва да сме безразсъдни, но не трябва и да се отказвам от всичко хубаво и полезно. Някакъв баланс трябва да се търси. Важно е също и вашето вътрешно чувство, ако прекалено много ви напряга едно решение значи не си струва да си го причинявате. Желая всичко добро каквото и да решите, бъдете здрави.

Благодаря. И аз мисля, че трябва да се научим да живеем с вируса. Иначе страхове си имаме достъчно.

Малкият ми син, пети за шести клас, е в момента на лагер за две седмици, но спортен. Предиобяд тренират, следобед са на плаж. Днес времето беше студено, така че са се разминали с плажа за сметка на двуразова тренировка. Не съм се замисляла изобщо дали да го пусна, но и те са само пет деца, отборът, заедно с треньора.