Православието като начин на живот - 8

Щом сте осъзнала, че имате грехове, значи изповедта няма да е тежка. Отидете при някой свещеник, споделете му притесненията си и той ще ви обясни как трябва да постъпите. При мен първата ми изповед премина като най-обикновен разговор с въпроси и отговори и събеседване.

Пак казвам не ме плаши изповедтта, а това, че вярвам не само в Господ. т.е. не знам имам ли право да се възползвам така да се каже?

Няма възползване. Ако искате да се обърнете към Господ отивате на изповед (това е вид разговор с Него, другие вид разговор с Бог е молитвата) и след това се стремите да се ориентирате в мислите си. Така лека полека ще подредите вижданията си. Но ... трябва да поставите началото.

Няма в какво друго да вярвате освен в Господ.

Това е най-важното, щом се е появила нуждата да се изповядаш, значи душата ти е готова да го направи. И при мен започна така, душата ми имаше нужда да се изплаче и изповедта беше точно лекарството, от което е имала нужда.
Първата крачка е направена.
Няма да ти казвам да не се притесняваш, защото знам, че е притеснително, но това не трябва да те отказва.
Предполагам, че вече си изчела в интернет какъв е списъка с въпроси при изповед, но отново от личен опит ще споделя, че този списък не е задължителен. В смисъл не е задължително да започнеш от първия въпрос и да караш до последния търсейки в себе си греховете. Не.
Какво направих аз? Седнах една вечер сама, обмислих какво точно ми тежи на душата, взех един бял лист и започнах да пиша ..... това това това  това ..... Всичко само си излезе от мен, това което ми е тежало, това което ме е товарило. Душата ми сама поиска да се освободи от този товар и го изля върху листа хартия.
Силно ти препоръчвам, докато се готвиш за изповедта да прочетеш книгата на Архимандрит Серафим (Алексиев) "Забравеното лекарство" - има я в гугъл в pdf формат
http://ebooks.ucoz.com/knigi-serafim/Zabravenoto_lekarstvo.pdf
За мен тази книга беше точно като лекарство, от което се нуждаех преди изповедта.
И не се притеснявай. Направи го.
И най-важното не забравяй, че свещеника пред когото ще се изповядаш е просто посредник между теб и Господ. Ти се изповядваш пред Господ, на Него му говориш, пред него се каеш за греховете. Не трябва да те притеснява присъствието на свещеника - той е там за посредник, не за съдник.
Успех. Ще видиш колко ще ти олекне след това.

Може би някога ще стигна до това верую.
Аз мисля, имам силна връзка с него, уповавам се, моля се много често но не мога да отрека, че имам и други виждания за света, в който живеем, а те противоречат на християнтството.
Благодаря за подкрепата!

NOVA NADEJDA, имала съм и имам някои мисли, напомнящи ми на твоите. Вярата ми в Бог не е изключвала и знанието за някои неща,  за които православието ни предупреждава.
Чета и търся експертни мнения и лека полека камъчетата ми се нагласяват, изчиства ми се картината. Ако започна да споделям лични осъзнанвания, опит и търсения, ще стане много дълго и съвсем не е подходящо за темата.
Пожелавам ти да попаднеш на спасителния за теб свещеник, който да ти даде ценни насоки.
Имай увреността, че това ще се случи, защото Господ знае точно от кои думи и точно от кой човек имаш нужда, за да се приближиш до Него.
Пожелавам ти сила в упованието и твърда вяра. И успех в изповедтта!

Изповядваш това, за което се каеш и си осъзнала като грях. Другото може да го споделиш и при изповедта свещеника да ти каже нещо, което да обърне разбиранията ти. Понякога едно изречение над което не сме се замисляли, но е точно на място, ни преобръща светогледа. Успех!

NOVA NADEJDA,  и аз те подкрепям в решението ти. Изповедта е тайнство. Особено в началото, като започнем да се изповядваме, Бог много помага. Мисля, че ще изпиташ това лично. Божият промисъл за теб е такъв вярата ти да е примесена с тези езотерични вярвания. Това не е случайно. Бог знае защо е така. Сигурна съм, че с времето нещата ще си дойдат на мястото. Ще е нужен труд от твоя страна, но и Бог много ще ти помогне, а причастието е най-силното лекарство. Всичко ще се оправи. Ще видиш.

Благодаря, Ви!
Все още не съм говорила със свещенник.

Явно аз грешно разбирам нещата. Миналата година седнах по една книжка и написах дълъг списък от мои престъпн крачки спрямо 10-те Божи заповеди но сред тях повечето бяха такива, за които оправдавам постъпките си и ги считам за коректни спрямо ситуацията.
 МИА ми обърна внимание, изповядва се всичко, за което се разкайвам, а не за всичко, за което съжалявам и знам, че противоречат на канона но при нужда да избирам изборът ми би бил същия.
 
Пр. не мога да кажа че уважавам баща си в смисъла на християнството. За това си има причина. Много се тормозя от този факт, некомфортно ми е, чувствам вина, ограничава ме... но поведението ми е категорично в момента, дори не му говоря. Това трябва ли да го кажа? Аз не се разкайвам, че му се сърдя.
Извинявам се, ако Ви притеснявам със споделеното.

Според мен и двете неща трябва да се споделят,а какво ще ви посъветва свещеника е отделен въпрос. Искаме от Бог да ни прости греховете,  ние не прощаваме? Ти може да не говориш с баща ти, но въпросът е дали си му простила. А и второто трябва да споделите, независимо в какво вярвате

И аз мисля, че трябва да ги споделиш и двете неща. Кажи си и факта, че все още мислиш, че това са правилните решения. Вярвай, че Св. Дух, чрез устата на изповедника ти, ще ти даде най-правилния съвет.
Идващите седмици са такива, че свещениците ще са натоварени откъм изповядващи се. Понякога се нареждат големи опашки и имаш малко време. Подготви се да не се отказваш. Ревностно и упорито искай тази изповед ако имаш нужда от нея - ако не в един ден, то в следващия. Потърси молитва за преди изповед или лично с твои думи се помоли на Господ за ползотворна и облекчаваща те изповед.

Благодаря, значи всичко, не само, за което се кая.

МИА,

Нова Надежда,
На 30.11.2019 г. се изповядах за първи път през живота си. На 41 години. Не мога да ти опиша колко ми олекна и какво облекчение почувствах след изповедта при свещеника, отец Николай.
Споделих, разказах всичко, което ми тежеше. Всякакви грехове и по-големи грешки, независимо от това, че някои от тях бих повторила, ако се върна назад във времето. Просто вярвам, че тогава е имало причина да постъпя, както съм постъпила.
Да, мога да искам занапред да не греша, но миналото е минало. Разказах, показах съжаление, но в никакъв случай не съм била лицемерна, напротив - казах си нещата в прав текст на свещеника, точно каквито ги мисля и чувствам аз самата.
Останах много удовлетворена от това, което той ми каза. Но ... тайнство си е. И наистина ако отидеш при твоя си изповедник, ще го усетиш. Сигурна съм в това.
Моля се да последваш нуждата си и наистина да се изповядаш. Моля се да видиш каква благословия ще се излее върху теб.
Твоите постове са толкова истински, човечни, ЧОВЕШКИ, изстрадани, честни! Докато те четях, се разплаках, затова реших да ти пиша и аз.
Отиди, Нова Надежда, отиди. Всичко си кажи каквото го мислиш и чувстваш. Имаш ли предвид вече някой конкретен свещеник?
Прегръщам те, дръж ни в течение.

Благодаря!

ОТ МАТЕЯ СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ (6:14-21)

Рече Господ: ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.

Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.

Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.