Здравейте! 
Много ми липсва старата версия на форума.
Ира, аз съм оптимист, ще стане това, което е най-добре за Чукурова.
За гнева на Демир е напълно достатъчно само това, че той видя нещо, което в действителност се е случило.
Примирието между враговете и обединението срещу чуждите не отменят борбата между Йълмаз и Демир за Зюлейха. Зюлейха е Чукурова, а на сбирката на фонда претенции да бъде Чукурова предяви и Мюжгян. Закъсня, но Мюжгян се усети, че ценното в големия конак е „Чукурова“, с която се отъждествява самата Зюлейха. Мюжгян пречи на Йълмаз за всичко, свързано с този конак, защото то означава свързано със Зюлейха, да видим сега дали ще бяга с детето навън от Чукурова или ще се върне в конака на Фекели, за да върне там и Йълмаз в една друга, тяхна „Чукурова“? Шансовете и са нищожни, но е интересно дали ще се опита.
От началото до този момент Йълмаз и Демир в тяхното качество на противоположности: външно – местно, индустриално – земеделско, ново – заварено...ни ги показват облечени с дрехи в контрастни цветове. Моето разбиране за Демир е класата, а може би по-точно индивидите, започнали своето модернизиране, той е различен от обикновения чукуровец, изхранващ се със земеделие. Демир е едър собственик; теоретично подготвен за модерно земеделие в европейски университет; в началото го видяхме с намерение за реализация на „техниките на бъдещето“ в Чукурова. Именно той „извика“ индустриализацията, без „Демир“, няма „Йълмаз“. Демир е активната фигура/прослойка за промяната в Чукурова. Демир е влюбен в духа на новото, което задържа и иска да остави завинаги в Чукурова. Докато продължава изграждането на новата стопанска структура, мечтите на Демир минават на заден план, но виждаме, че в края на процеса той е още на сцената, а и няма как да не бъде. През цялото това време, в което форсирано се създава една съвсем различна от земеделие Чукурова, Демир продължава да поддържа своята икономика и модернизира активно социалната среда: любовта, некръвното родство, жените с техните права и ново място в живота – това са промените, които идват от Демир и майка му Хюнкяр. Тези промени са не по-малко важни от индустриалните новости, това са новите неща в живота на самите хора. Модернизацията не може да завърши, ако Демир и Йълмаз останат един до друг. Тези две крайности, които ни подсказват непрекъснато чрез срещите край моста Варда и този в Адана, трябва да се съберат в едно, да се проникнат едно в друго. В момента те са изравнени, но за да се успокои процеса, едното ще стане приемник на другото, ще го „погълне“ и с това ще приключи всичко. Мостът, който има свойство да разделя, но и да свързва, сега е нужен с второто. Образно: Демир или Йълмаз ще остане със Зюлейха в конака на Яман. Как ще стане това, още не знаем, но създателите на сериала тръгват вече втори път към финал като сватба.
И тук идва въпросът: защо Зюлейха не позволи брака Хюнкяр – Фекели, а с такава радост помага и дори сама шие роклята на булката Гюлтен за брака и с Четин? И двете жени бяха препятствие в любовта между Зюлейха и Йълмаз, а двамата влюбени знаят това, но и двамата подкрепят младата двойка. Обяснение може да даде тъкмо настоящият момент. Ако се беше състоял бракът на двойката от предходното поколение – този между Хюнкяр и Фекели, той би „затворил“ достигнатото в икономиката положение, както и това на отношенията между героите: нищо нямаше да стигне до своя край. Докато бракът на Гюлтен и Йълмаз води със себе си възможност за преодоляване на „равенството“ между партньорите и надмощие за Йълмаз. Как се разбира това? Първо, показват ни изцяло двойката Гюлтен – Четин като повторение, проекция на тази на Зюлейха – Йълмаз. Най-важните белези: взаимна любов, приятелски свързани със старата двойка, еднакви преживявания...И двете двойки: Хюнкяр – Фекели и Гюлтен - Четин представят двете враждуващи страни и бракът им би донесъл мир. При двойката Гюлтен – Четин, обаче, това е вярно само, ако зад този брак не се проектираше брак между Зюлейха и Йълмаз. Тук има един такъв важен момент. За двойката Гюлтен - Четин конакът на Яман е домът на момичето, откъдето Фекели ще я иска за своя син, а после сватбата ще се състои в неговата градина. Но за вървящата като сянка след тях двойка Зюлейха – Йълмаз, за която крайната цел е Йълмаз да заеме мястото на Демир, конакът на Яман е домът на младоженеца. Този конак събира в себе си Чукурова, земята, земята в нейните значения на плодородна земя и дом на мъртвите, предходното, върху което се извършва процесът на модернизация и който конак е олицетворен след Хюнкяр от младата стопанка Зюлейха. Бракът на Гюлтен с Четин би имал като „следствие“, той би направил път на брака на техните подобия Зюлейха и Йълмаз, за да остане тяхната двойка на това място. Този финал на процеса обаче би бил недобър, защото Зюлейха, въпреки идентификацията с „Чукурова“ е все пак идващото отвън – след този брак Яман, Хюнкяр и дългата родова линия на това място ще изчезнат, а бракът би бил съюз на ново и ново в земята на Чукурова. Родовата линия на Фекели в Чукурова е прекъсната и тя не може да послужи на двойката Зюлейха – Йълмаз за „вкореняване“ на носеното от тях и задържането му стабилно на това място. Докато Зюлейха стои между двамата и поддържа с допустими средства движението на Йълмаз към конака на Яман и към себе си, Мюжгян се съпротивлява от момента, когато разбра смисъла на присъствието им на това място. Тя го изрази съвсем ясно: трите деца да живеят там, където тя се вижда изолирана. Мюжгян много късно разбра по-големия смисъл на Зюлейха като Чукурова, но успя все пак навреме, въпреки че тя се води от свои причини, да спре годежа на Гюлтен и Йълмаз на това място. Мюжгян вероятно няма да участва в последната битка, но заснемането на филма и изпращането му на Демир, ако спре годежа, ще е нейният принос за изхода от последната битка за конака на Яман. Дали бракът на Гюлтен и Четин ще стигне до края или и те ще бъдат сред цветята, разпилени от счупената ваза...
Започва история между Фадик и Абди; възможно е да я ускорят и също е възможно тя да стигне до годеж, който да направят едновременно с годежа на Гюлтен и Четин, но сега вече този на Гюлтен на друго място. Фадик е интересна с това, че тя също като Гюлтен присъства още от пристигането на Зюлейха; също като Зюлейха, която не обича Демир, Фадик засега не харесва Абди; тя единствена преди много време изказа мисълта, минавала вероятно през главите и на другите и частично обсъдена от жените пред вратата по време на раждането на Аднан, че Аднан не е син на Демир. Когато Фадик каза това, в кухнята замълчаха, но Гюлтен знаеше със сигурност чие дете е Аднан. Ако писмото играе някаква роля на финала, тези отделни моменти ще придобият по-голям смисъл и ще преподредят отношенията между хората и по-специално между жените в конака. Те ще си зададат въпроса: защо Гюлтен винаги е мълчала. Демир не иска Гюлтен да работи при тях след брака, защото „има такова нещо като семейна тайна“. Сега никой от тези, които с радост подготвят тяхната сватба, дори не подозира каква семейна тайна държи в себе си невестата Гюлтен.
Ще се опита ли Мюжгян да бъде и тя Чукурова или тук само си изпусна нервите?
Зюлейха и Мюжгян са с дреха в нюанси на цвета „Зюлейха“, но този на Мюжгян е по-близо до оригинила.
Как само прозвучаха думите на Демир към Зюлейха в първата брачна нощ: „Ти вече си моя. Завинаги моя.“ В тези думи присъства идеята за смърт. Както и идеята за сватба-смърт, мястото на която е точно тук в конака на Яман, близо до земята. Това означава дошлото ново да остане трайно в земята на Чукурова. Кое как е, ще разберем в края на сериала. Но Зюлейха говори за Йълмаз като за човека “...когото обичам и ще обичам до смъртта си.“ Така излиза, че любовта на Зюлейха към Йълмаз е до смъртта, а тази на Демир към нея - завинаги. Тук ще получим отговор на въпроса: „Чия любов е по-голяма, Демир Яман?“
В образа на Демир присъстват черти, които навеждат към мисленето за него като за хтоничния брачен партньор, познат от древните митове, напр. този за майката Деметра и нейната дъщеря Персефона, омъжена за владетеля на подземното царство и периодично връщаща се на земята: календарен мит, обясняващ плодородието на земята, познат в човешката история чрез много варианти, който присъства и в традиционната сватба. Особено в началото Демир изглеждаше като някакво огнено подземно чудовище, отбраняващо Зюлейха. Показват ни го много често облечен в кафяво - цвета на земята, много пъти спящ, може би не е случайно и това, че сцените с тази двойка най-често са в спалнята, а брачното ложе е началото на пътя към отвъдното, в Демир има първичност и стихийност...Още не знаем какъв ще е финалът, но ако той е смърт за Демир, това вече ни е показано, че ще е смърт от типа смърт – ново раждане в земеделския смисъл на тези понятия.
Виж целия пост
Много ми липсва старата версия на форума.
Ира, аз съм оптимист, ще стане това, което е най-добре за Чукурова.
За гнева на Демир е напълно достатъчно само това, че той видя нещо, което в действителност се е случило.
Примирието между враговете и обединението срещу чуждите не отменят борбата между Йълмаз и Демир за Зюлейха. Зюлейха е Чукурова, а на сбирката на фонда претенции да бъде Чукурова предяви и Мюжгян. Закъсня, но Мюжгян се усети, че ценното в големия конак е „Чукурова“, с която се отъждествява самата Зюлейха. Мюжгян пречи на Йълмаз за всичко, свързано с този конак, защото то означава свързано със Зюлейха, да видим сега дали ще бяга с детето навън от Чукурова или ще се върне в конака на Фекели, за да върне там и Йълмаз в една друга, тяхна „Чукурова“? Шансовете и са нищожни, но е интересно дали ще се опита.
От началото до този момент Йълмаз и Демир в тяхното качество на противоположности: външно – местно, индустриално – земеделско, ново – заварено...ни ги показват облечени с дрехи в контрастни цветове. Моето разбиране за Демир е класата, а може би по-точно индивидите, започнали своето модернизиране, той е различен от обикновения чукуровец, изхранващ се със земеделие. Демир е едър собственик; теоретично подготвен за модерно земеделие в европейски университет; в началото го видяхме с намерение за реализация на „техниките на бъдещето“ в Чукурова. Именно той „извика“ индустриализацията, без „Демир“, няма „Йълмаз“. Демир е активната фигура/прослойка за промяната в Чукурова. Демир е влюбен в духа на новото, което задържа и иска да остави завинаги в Чукурова. Докато продължава изграждането на новата стопанска структура, мечтите на Демир минават на заден план, но виждаме, че в края на процеса той е още на сцената, а и няма как да не бъде. През цялото това време, в което форсирано се създава една съвсем различна от земеделие Чукурова, Демир продължава да поддържа своята икономика и модернизира активно социалната среда: любовта, некръвното родство, жените с техните права и ново място в живота – това са промените, които идват от Демир и майка му Хюнкяр. Тези промени са не по-малко важни от индустриалните новости, това са новите неща в живота на самите хора. Модернизацията не може да завърши, ако Демир и Йълмаз останат един до друг. Тези две крайности, които ни подсказват непрекъснато чрез срещите край моста Варда и този в Адана, трябва да се съберат в едно, да се проникнат едно в друго. В момента те са изравнени, но за да се успокои процеса, едното ще стане приемник на другото, ще го „погълне“ и с това ще приключи всичко. Мостът, който има свойство да разделя, но и да свързва, сега е нужен с второто. Образно: Демир или Йълмаз ще остане със Зюлейха в конака на Яман. Как ще стане това, още не знаем, но създателите на сериала тръгват вече втори път към финал като сватба.
И тук идва въпросът: защо Зюлейха не позволи брака Хюнкяр – Фекели, а с такава радост помага и дори сама шие роклята на булката Гюлтен за брака и с Четин? И двете жени бяха препятствие в любовта между Зюлейха и Йълмаз, а двамата влюбени знаят това, но и двамата подкрепят младата двойка. Обяснение може да даде тъкмо настоящият момент. Ако се беше състоял бракът на двойката от предходното поколение – този между Хюнкяр и Фекели, той би „затворил“ достигнатото в икономиката положение, както и това на отношенията между героите: нищо нямаше да стигне до своя край. Докато бракът на Гюлтен и Йълмаз води със себе си възможност за преодоляване на „равенството“ между партньорите и надмощие за Йълмаз. Как се разбира това? Първо, показват ни изцяло двойката Гюлтен – Четин като повторение, проекция на тази на Зюлейха – Йълмаз. Най-важните белези: взаимна любов, приятелски свързани със старата двойка, еднакви преживявания...И двете двойки: Хюнкяр – Фекели и Гюлтен - Четин представят двете враждуващи страни и бракът им би донесъл мир. При двойката Гюлтен – Четин, обаче, това е вярно само, ако зад този брак не се проектираше брак между Зюлейха и Йълмаз. Тук има един такъв важен момент. За двойката Гюлтен - Четин конакът на Яман е домът на момичето, откъдето Фекели ще я иска за своя син, а после сватбата ще се състои в неговата градина. Но за вървящата като сянка след тях двойка Зюлейха – Йълмаз, за която крайната цел е Йълмаз да заеме мястото на Демир, конакът на Яман е домът на младоженеца. Този конак събира в себе си Чукурова, земята, земята в нейните значения на плодородна земя и дом на мъртвите, предходното, върху което се извършва процесът на модернизация и който конак е олицетворен след Хюнкяр от младата стопанка Зюлейха. Бракът на Гюлтен с Четин би имал като „следствие“, той би направил път на брака на техните подобия Зюлейха и Йълмаз, за да остане тяхната двойка на това място. Този финал на процеса обаче би бил недобър, защото Зюлейха, въпреки идентификацията с „Чукурова“ е все пак идващото отвън – след този брак Яман, Хюнкяр и дългата родова линия на това място ще изчезнат, а бракът би бил съюз на ново и ново в земята на Чукурова. Родовата линия на Фекели в Чукурова е прекъсната и тя не може да послужи на двойката Зюлейха – Йълмаз за „вкореняване“ на носеното от тях и задържането му стабилно на това място. Докато Зюлейха стои между двамата и поддържа с допустими средства движението на Йълмаз към конака на Яман и към себе си, Мюжгян се съпротивлява от момента, когато разбра смисъла на присъствието им на това място. Тя го изрази съвсем ясно: трите деца да живеят там, където тя се вижда изолирана. Мюжгян много късно разбра по-големия смисъл на Зюлейха като Чукурова, но успя все пак навреме, въпреки че тя се води от свои причини, да спре годежа на Гюлтен и Йълмаз на това място. Мюжгян вероятно няма да участва в последната битка, но заснемането на филма и изпращането му на Демир, ако спре годежа, ще е нейният принос за изхода от последната битка за конака на Яман. Дали бракът на Гюлтен и Четин ще стигне до края или и те ще бъдат сред цветята, разпилени от счупената ваза...
Започва история между Фадик и Абди; възможно е да я ускорят и също е възможно тя да стигне до годеж, който да направят едновременно с годежа на Гюлтен и Четин, но сега вече този на Гюлтен на друго място. Фадик е интересна с това, че тя също като Гюлтен присъства още от пристигането на Зюлейха; също като Зюлейха, която не обича Демир, Фадик засега не харесва Абди; тя единствена преди много време изказа мисълта, минавала вероятно през главите и на другите и частично обсъдена от жените пред вратата по време на раждането на Аднан, че Аднан не е син на Демир. Когато Фадик каза това, в кухнята замълчаха, но Гюлтен знаеше със сигурност чие дете е Аднан. Ако писмото играе някаква роля на финала, тези отделни моменти ще придобият по-голям смисъл и ще преподредят отношенията между хората и по-специално между жените в конака. Те ще си зададат въпроса: защо Гюлтен винаги е мълчала. Демир не иска Гюлтен да работи при тях след брака, защото „има такова нещо като семейна тайна“. Сега никой от тези, които с радост подготвят тяхната сватба, дори не подозира каква семейна тайна държи в себе си невестата Гюлтен.
Ще се опита ли Мюжгян да бъде и тя Чукурова или тук само си изпусна нервите?
Зюлейха и Мюжгян са с дреха в нюанси на цвета „Зюлейха“, но този на Мюжгян е по-близо до оригинила.
Как само прозвучаха думите на Демир към Зюлейха в първата брачна нощ: „Ти вече си моя. Завинаги моя.“ В тези думи присъства идеята за смърт. Както и идеята за сватба-смърт, мястото на която е точно тук в конака на Яман, близо до земята. Това означава дошлото ново да остане трайно в земята на Чукурова. Кое как е, ще разберем в края на сериала. Но Зюлейха говори за Йълмаз като за човека “...когото обичам и ще обичам до смъртта си.“ Така излиза, че любовта на Зюлейха към Йълмаз е до смъртта, а тази на Демир към нея - завинаги. Тук ще получим отговор на въпроса: „Чия любов е по-голяма, Демир Яман?“
В образа на Демир присъстват черти, които навеждат към мисленето за него като за хтоничния брачен партньор, познат от древните митове, напр. този за майката Деметра и нейната дъщеря Персефона, омъжена за владетеля на подземното царство и периодично връщаща се на земята: календарен мит, обясняващ плодородието на земята, познат в човешката история чрез много варианти, който присъства и в традиционната сватба. Особено в началото Демир изглеждаше като някакво огнено подземно чудовище, отбраняващо Зюлейха. Показват ни го много често облечен в кафяво - цвета на земята, много пъти спящ, може би не е случайно и това, че сцените с тази двойка най-често са в спалнята, а брачното ложе е началото на пътя към отвъдното, в Демир има първичност и стихийност...Още не знаем какъв ще е финалът, но ако той е смърт за Демир, това вече ни е показано, че ще е смърт от типа смърт – ново раждане в земеделския смисъл на тези понятия.
,
. За мен, любовната среща/срещи са планирани, на тях се споделят чувства, физическа близост за удоволствие (само емоционално и/или плътско), говори се за емоции, правят се планове, кроят се бъдещи действия. Това, че Зюлейха и Йълмаз имат чувства един към друг, за мен няма значение, защото естеството на срещите не беше любовно, нямах никакво такова усещане. Двете планирани срещи на Зюлейха и Йълмаз бяха с различна цел - Зюлейха да се оплаче от Мюжгян (там те бяха делови) и опасността за живота и свободата на Йълмаз (там те бяха притеснени и нахлуха спомени от предишното трагично изживяване с лихваря). И Зюлейха и Йълмаз още след проваленото бягство се обърнаха към децата си, бъдещи и настоящи. И двамата са го заявявали това многократно по един или друг начин. Фактът, че те двамата нямат уговорка, нямат планове, не са мислили и планирали бъдеще заедно, ми говори, че те нямат конкретни намерения. Срещите им са спонатанни, искат да се видят и се оглеждат един за друг сякаш само да се разтъжат и после потъват в ежедневието си със семействата си. Йълмаз няма конкретен план как ще "унищожи" Демир, не сме го чули да коментира, да мисли или да крои бъдеще със Зюлейха. Тя също няма никаква идея как Йълмаз ще излезе победител, за да се събере с него. Демир няма как да го позволи, ако е жив, а тя не иска смъртта му. Така че, цялата тази "теория на конспирацията": Зюлейха чакаща Йълмаз да унищожи Демир, а Йълмаз с желание да унищожи Демир, само и само, за да получи Зюлейха - като трофей, без да има идея (не са дали нищо по този въпрос) какво ще прави с Мюжгян и сина си....някак си ми е неподплатена със съответни реални действия на героите. Ако Йълмаз искаше на всяка цена да съсипе Демир и да вземе Зюлейха като трофей, той щеше да избяга със Зюлейха. Така той щеше да вземе и децата на Демир и жена му, щеше и да го "унищожи" психологически и да го остави в "нефункциониращо" положение. Фактът, че Йълмаз се отказа от всичко това и се върна, за да бъде до детето си, макар че не обича жена си...на мен ми говори за съвсем друго. Ето и сега: Йълмаз и Демир се споразумяха в името на децата. Битката за "Чукурова" за мен някак си не е това, кой ще остане със Зюлейха накрая. Йълмаз има сърцето на Зюлейха, а Демир - законното право. Тя няма как да бъде с Йълмаз, ако не се разведе и няма как да бъде с Демир, ако не го обикне. За мен, битката няма да е за Зюлейха, а за детето Аднан. Това дете, което беше отнето в името на доказване на плодовитост и в пряк и в преносен смисъл - за мъж и за земята на Чукурова. 
Аз самата не зная какво именно, но то ме привлече към себе си, а и аз го привлякох към мен." Зюлейха попита заради Хюнкар, затова като чу любовното обяснение, дискретно погледна с едно око към Хюнкар, без да се обръща към нея - 2:01:00. Пристигна и другата неканена, Зюлейха се опита да я ухапе, но Мюжган веднага я постави на мястото ѝ, та друг път да не се бута между шамарите - "Искам да дам своя принос в образованието на момичетата и в получаването на професия. В противен случай, когато не учат, те седят у дома и се занимават с глупави неща, нали?" Хюнкар позамаза, но Мюжган вече беше улучила онази в която се целеше. С какво се занимава по цял ден Зюлейха, за мен ще си остане загадка. Бехидже продължи с превземките - постоянно имам усещането, че е на сцената на селско читалище.
