Ира, чудя се дали по пощата е изпратила писмото Нито е изгоряло, нито е залято с боя Но по - интересното е, че страхът ѝ от реакцията на Йълмаз е по - голям от страха за живота му - "Нека това изпитание вече свърши. Намери някакъв път, Йълмаз. Нека бъдем заедно. Нека съдбата повече не ни разделя." Първо изгони Йълмаз, сега го моли да намери "някакъв път", за да са заедно, сякаш не знае, че този път минава през смъртта на Демир. И не се сеща, че жертвата може да е Йълмаз.
Много неща в сериала ми омръзнаха - с повторенията на едни и същи ситуации. Йълмаз отново хукна да стреля по Демир, Фекели отново го спира с тялото си. Идеята, че Демир ще трови Зюлейха в затвора е по - глупава и от поредното писмо. Бехидже като убийца и кулминацията с димката - евтин екшън...
Харесаха ми Демир и Юзюм, боя на Хатип, изгорената лента. Също и идеята Зюлейха най - после да свърши нещо полезно - ограмотяване на съкилийнички.
Рейтингът при липса на конкуренция.