Дългото чакане след трансфер - Тема 80

Ако са 5дневни има шанс да даде резултат, но по-добре още 2 дни...

Момичета аз малко след като започнах стимулацията до около 7-8 дена след трансфер се будех нощем и няма заспиване. Освен това ставах по два пъти нощем до тоалетната. Изведнъж спрях да се будя и всичко се оправи. В 12 седмица съм. Предполагам е от хормоните и многото хапчета. Скоро ще мине.Успех на всички

Аз редовно ставах по 3-4пъти до тоалетна и се будех към 3 часа ...това до началото на 4 месец.Бях на Кринон.

Не ставам до тоалетна, но много се будя.. Дано е за хубаво! 🙏
На 3 дни беше ембриона. И на мен ми се струва рано, но вече не издържам и психически и физически. Като затворник съм в това време, че гледам и да се пазя да не ме хване някой грип.

За тридневен май е раничко.Изчакай още поне 2 дни.

Момичета, успявате ли винаги да сте позитивно настроени и да вярвате в успеха, защото аз за жалост не. Не знам какво ми става, но изпадам в разни дупки, притеснения, терзания и страх, че няма да се получи. Вглеждам се непрекъснато в себе си до вманиачаване, пък защо не ме свива, защо не ме пронизва, не усещам гъдел, нямам никакви признаци и още куп глупости .
Знам, че не бива да мисля по този и  вредя на себе си, но...уффф
Възхищавам се на тези от вас, които са достатъчно силни и несломими в този момент. Определено ми помагате докато чета в този форум

Desolina, който ти каже, че го умее това винаги, те лъже. Или просто не иска да се покаже слаб. Но всяка жена, която минава през това, особено поредни пъти, си има своите периоди на обезсърчаване или притеснение. И после пак периоди на надежда и така, докато успее по един или друг начин. Няма нищо лошо човек да си потъгува, след като не се е получило. Защото ако съвсем не даваш израз на това чувство, все отнякъде ще ти избие. Аз имах едни моменти, в които плачех дори без причина. Предполагам, че и хормоните си казваха думата. Важното е да не продължи прекалено много унинието и да не прерасне в някаква депресия. Иначе е съвсем нормално да ти е тъжно след неуспех. Който може да си позволи добър психолог, не е лоша идея да се обърне към такъв. Аз съжалявам, че не го направих в един доста тежък за мен период,  а товарех роднини и близки приятели. Който не е на твоето дередже трудно ще ти помогне адекватно, ако не е специалист. Но хайде да не се отплесвам. Прегръщам те и кураж и спокойствие. Ще стане!

И аз мога да кажа, че имам такива мисли, а колкото повече минават дните и наближава теста, толкова повече си мисля, че нищо не усещам. В момента на трансфера и следващите 2-3 дни бях много позитивна. Казвах си, че всичко е наред и ще стане този път. Ноооо някак на моменти ме хваща страх, депресия, нервна съмм и гледам да избягам от тези мисли с работа. Не един път съм си мислила за психолог, защото вече 5 години се борим и съм имала много тежки моменти на отчаяние, депресия, психически бях срината ииии не може да се опише с думи, но предполагам, че повечето тук сме минали през този АД! Лошото е, че при мен това е последният шанс, защото от години нямам функция на яйчниците, а тази снежинка беше последната, която успяхме да извадим преди 4 години и да я замръзим. Моляяя се този път да е станало, защото после не знам какво ще ме вдигне отново психически! Така че..горе главата, момичета, винаги може и по-зле! Като се замисля, че има жени без матка и много по-тежки болести, които не могат и да си помислят за дете ии някак си съм благодарна, че имам шанса да мина дори и по този трънлив път! Успех на всички! 🤗

Благодаря ти от сърце за подкрепата, Alba rose! Абсолютно си права за всичко и добре, че ги има тези групи, за да се подкрепяме взаимно. Никой не може да  разбере по-добре от жена, която преминава или е преминала през такава трудност ! Ще се опитам да преодолея тези мои натрапчиви мисли в момента и да ги пренасоча към позитивни такива
Orangee, и ние се борим вече 5 години, а може би и повече. Разбирам те напълно, и аз не мога да мисля за нищо друго, дори не ми се говори с никой. Горе главата, защото както казваш има много по-сложни и трудни случаи.
Стискам ти силно палци и изпращам цялата си позитивна енергия! Дано този опит е твоят и се похвалиш

Здравейте момичета. Да се включа и аз, макар че вече не съм от чакащите, но виждам, че доста черни мисли са ви налегнали, та ако мога да вдъхна малко кураж. От 4 години ви следя и се вълнувам с вас, от тогава и аз тръгнах по пътя на инвитрото. Преди това минах през операции за отстраняване на кисти, 1 яйчник, тръба. В последствие ми отстраниха и другата тръба, и миоми имах. Екстри колкото искаш. При първия ми инвитро опит (свеж трансфер) ходех на работа до самия трансфер, точно преди него се разболях и дали заради вируса, който изкарах или просто така беше писано резултата беше кухо яйце и последва медикаментозен аборт. Какви ли не мисли не ми минаха през главата, понеже не се пазих много много, но съм си работохолик, а и запалвах по 1 цигара от нерви. За втория опит пак свеж трансфер реших, че от самото стартиране на стимулацията ще си почовам, 6 месеца преди това бях спряла цигарите - резултат кръгла нула. Тогава бях изпаднала в голяма дупка, вече си мислех, че при мен никога няма да се получат нещата. Да вметна, че в клиниката където бях, препоръчват в деня на трансфера да не се пътува и до теста само лежане  - поне това го спазвах и двата пъти.  За третия опит аз вече предварително бях настроена, че пак няма да се получи, даже си тръгнах за нашия град още на същия ден, изобщо не лежах, вършех си домакинската работа, бях проучила клиниките в Турция - къде колко пари ще ми трябват, хотели покрай клиниките, транспорт.... абе с единия крак бях там. Може би и защото за първи път бях със ЗЕТ и съм попадала по форумите колко ембриончета не оцеляват на размразяването и някак си не вярвах, че това ще е моя опит. Плюс, че имах овитрел в деня на трансфера, на 7мия и 14тия ден и се страхувах, че ще ми даде фалшиво положителен резултат. Направих тест н 13тия ден - резултат 373.80. Повторих на следващия ден - резултат 548. Видях, че се е покачил, но никаква радост не изпитах, все се страхувах да не е пак кухо яйце. Няма да изпадам по нататък в подробности, само че до 3тия месец аз все бях със зацапване ту кафяво, ту светла бистра кръв и все си мислех, че всичко е приключило, в 8 мия месец се наложи да лежа за задържане докато вляза в 9тия и пак всякакви черни мисли ми минаха през главата, но и това мина и на 12 декември, 12 дни преди термина се роди моя юнак и сега го мъчат колики. Никога не се отказвайте момичета и не позволявайте на лоши мисли да ви отклонят от пътя.Чудеса се случват, когато най-малко очаква човек. Всички го  заслужаваме 🤗

IvonSl, благодаря ти, че сподели историята си!  Само ти си знаеш през какво си минала, но такива разкази някак успокояват и вдъхват надежда! Да сте живи и здрави цялото семейство!

За съжаление или не, много добре е озаглавена темата - "Дългото чакане..."

Момичета, при резултат 4.05 на 10ти ден след трансфер на 2 тридневни, има ли шанс за бременност?

Привет, дами! Някоя пускала ли си е прогестерон след трансфер, за да види дали има имплантация? Тази сутрин си пуснах и чакам резултата, а ми е 8ми ден от трансфера и исках да знам горе долу какви стойности трябва да бъде.. 🙄

koto, за жалост е малко вероятно...
за прогестерона - пусках след полож.тест и беше в много пъти по-висок, направо си пишеше над еди си колко, а не точна стойност, но аз бях на кринон по веднъж дневно

Момичета, колко време след трансфер е хубаво да се пусне прогестерон, за да покаже евентуална имплантация или пък да се види достатъчно висок ли е за такава ?
Четох, че е много важно след трансфер (и в самия ден на трансфера) да е висок, но не знам защо повечето клиники не го пускат. По ваша инициатива ли си го изследвате?