Съвместно съжителство?

  • 12 641
  • 379
# 15
В първия възможен момент. Ако съм съгласна на връзка, значи искам да остарея с този човек. Ако не поживеем заедно, преди да се решим на брак, деца, финансови обвързаности, твърде много подводни камъни могат да се появят.
 Относно местенето, не е такава мъка, но план Б е задължителен. Тоест, ако съм в собствено жилище, няма да го продавам. Ако съм под наем, преди да се съберем, слагам един таен фонд, неприкосновен, за да мога да си тръгна, когато реша. Ако съм при мама и тате, нямам какво да губя. 
Естествено, има някакъв период преди връзката, дето само излизаме и се ухажваме,  без обещания. Но не повече от месец. Другото е за хора под 18 и над 50. Simple Smile
Виж целия пост
# 16
Не бих се омъжила за човек, с когото не съм живяла заедно.
Виж целия пост
# 17
Още от 3-4 седмица започвам с гостувания по 3-4-5-6 дни до 2-3 седмици наведнъж, и може би след 5-6 месец съжителство, ако виждаме и двамата, че имаме какво да си кажем и искаме еднакви неща от живота. Ако е само за купона, идват на гости за няколко дни и чао-чао, дори и да продължава забавата с години.
Виж целия пост
# 18
Според мен за хора над 30 г. от половин до една година. За хора над 20 г. поне 1-1,5 г.
Но в крайна сметка е, както се случи. Хората сме различни, няма еднаква "рецепта".
Преди брака и най-вече децата - задължително да са живели заедно. Иначе не опознаваш добре човека, има много прикрити хора, които изведнъж си показват рогата.
Виж целия пост
# 19
Много зависи от нивото на емоционална зрялост.
С ММ решихме на втората ни среща да заживеем заедно (като това значеше да се преместя с цялата покъщнина и дете в друг град). Но вече бяхме вряли и кипяли в живота и имахме по един провален брак (20+ г.) зад гърба си. Сега сме много щастливи, но това щастие е изстрадано с много провали.
Та за това зависи.
Виж целия пост
# 20
Според индивидуалните им усещания. Всеки си има различни разбирания за връзка. Зависи и от самата връзка, не с всеки ти се иска да заживееш. С мъжа ми нещата се развиха така, че заживяхме заедно веднага щом се запознахме и 22 г. по-късно не виждам никакви негативи.
Какво ще опознава толкова, то се виждат нещата. Идва ми малко страхливо и пресметливо, особено по отношение на жената. Тоест да местиш квартири и багажи, за да видиш става ли тоя човек за гадже...малко прекалено ми идва.
Няма особена връзка с пресметливостта, по-скоро реализъм. Животът показва, че докато не поживееш с един човек, няма как да го видиш какъв е. И за двамата важи, просто спестява после разправии по разводи, попечитества, страдащи деца и т.н. А местенето на багажи - голям праз, достатъчно квартири сменят хората, докато се установят, 1 бус и готово, това да е проблемът.
Един мъж има повече интерес от общо съжителство с жена. Чисто в битов план...
Защо?
Виж целия пост
# 21
От комуникацията ми с мъже-партньори, колеги и приятели, съм останала с убеждението, че когато мъжете намерят сериозна половинка, заживеят с нея, те се успокояват и започват да обръщат внимание на други аспекти в живота си. Т.е фокусират се върху работата си, кариера, други неща.
В битов план, животът на един мъж следва да се подобри, тъй като обикновено жените са по-добри домакини, по-грижовни и по-чисти.
А, най-вече: Редовен (и предполага се - качествен) секс.
Виж целия пост
# 22
Като са млади, какъв ти бус? По един куфар и готово.
Виж целия пост
# 23
И ей в това е рискът - горната картинка е малко скучна.
Виж целия пост
# 24
В битов план, животът на един мъж следва да се подобри, тъй като обикновено жените са по-добри домакини, по-грижовни и по-чисти.
Това се опитваха на ни втъплпяват в главите като малки. За щастие в днешни дни все повече хора осъзнават, че не е вярно. Но да, съвместното съжителство е много добър начин да видиш колко грижовен, чистоплътен и отговорен е човек и да не си губиш времето.

И ей в това е рискът - горната картинка е малко скучна.
А защо да е риск. Затова има толкова градски легенди как след сватбата всичко било много тъпо и скучно. Това е шанс да видиш ставате ли един за друг. Ако се види, че животът им заедно е една голяма скука, защо да се мъчат еидн друг?
Виж целия пост
# 25
Много зависи от нивото на емоционална зрялост.
С ММ решихме на втората ни среща да заживеем заедно (като това значеше да се преместя с цялата покъщнина и дете в друг град). Но вече бяхме вряли и кипяли в живота и имахме по един провален брак (20+ г.) зад гърба си. Сега сме много щастливи, но това щастие е изстрадано с много провали.
Та за това зависи.
Беше ме срам да споделя, че с ММ заживяхме заедно след втората среща, но явно не съм единствената 😁
Според мен няма нужда от излишно отлагане.
Виж целия пост
# 26
На мен никога не ми е било скучно съжителството с мъж. Дори напротив. И никога не сме се разделяли, поради битовизми. Връзката може да стане скучна и без съжителство. А, ако човек ти е интересен и си влюбен, дори напротив... Ще искаш постоянно да сте заедно.
Разбира се, както си го направиш.
Нормално е младите влюбени хора да заживеят заедно.
Виж целия пост
# 27
Аз мисле , че след 30 до към половин , една година трябва да се взимат вече . То и след първия месец пак не е грешка , тъкмо другият да го опознаеш в съжителство .
Виж целия пост
# 28
Няма универсална рецепта, единствено преди да се появи детето е хубаво да сте поживели заедно известно време. Защото после става олеле майко.
Виж целия пост
# 29
A задължителен етап ли е наистина съжителството? И наистина ли е толкова лесно да си местиш багажа и после хоп! следващият, като не ти изнася. Не е ли по-трудна раздялата след съжителство?

Е, колко пък да е трудно нанасянето някъде? Предполага се, че хората не са бездомни преди това. Все имат квартира или собствено жилище. Пазят си квартирата няколко месеца поне, в случай, че се скофтят нещата, пък ако виждат, че върви добре, малко по-малко може да си пренасят багажите. От собственото жилище още по-лесно. Неща, които не им трябват в новото жилище, като губерите от баба, дивани и перални, може да си стоят там, ако няма да се отдава под наем, поне първите месеци.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия