Номинации за най-голяма муня (тема 3)

Режисьорна до плажа = режисьор на дублажа. Ами айде сега де, не във всички филми имаше плаж?! Колко се чудех!

В началото на извънредното положние сме се кютнали с ММ в къщи, телевизора работи нонстоп. Корона, корона, корона, симптоми и подробности, брифинги и хоп - по някое време започват недолюбваните от нас реклами, които по принцип прескачаме, но нали сега щем не щем гледаме телевизия в реално време. Да сме в час! И се започва - лекарство за глава, лекарство за кръст, лекарство за ..з (римувайте!), лекарство ако не можеш да спиш, лекарство ако много спиш. По едно време чувам някакъв равен, сравнително плътен женски глас да обявява тъжно: ВТРЕСЕ МЕ! На секундата вдигам притеснен поглед към екрана, за да видя кой се оплаква, че го е втресло и това означава ли, че короната го е налазила!
То пък било реклама на tresemme.
НивгъЖ нЕма да си купя!

Тя тази я тресе всяка вечер, по няколко пъти. Всички така я чуваме тази реклама

Днес подреждам нещо в коридора, телевизорът в хола работи и дават "Спондж боб квадратни гащи". Чувам Патрик (приятелят на Спондж боб) да скандира "Пи-ца, Пи-ца". Казвам на детето (тя е отишла за малко в стаята си) : отиди да видиш, Патрик иска пица. Отива детето и след малко ми казва : не иска пица, вика ръкавица. Май на мен ми се е искало пица.

Аз пък днес паднах по стълбите, но не слизайки, а качвайки се. Как се спънах, взех 3 стъпала наведнъж и се пльоснах по очи на площадката на етажа.
Децата още ме бъзикат, че хората падат надолу, а аз нагоре.

А, и аз съм падала нагоре, че и бременна бях тогава. Слава Богу, коремът не пострада, само колената.
Днес се изгорих 2 пъти. Първо, ще си слагам вода за чай в микровълновата. Обаче съм сложила празна чаша да се върти, беше се нагорещила брутално. После пека питки във фурната, тръгвам да ги вадя със силиконова ръкохватка, но някак си се допрях до решетката.

Кхм, аз споменах ли, че същия ден, когато си загубих детето в парка , около час по-късно паднах по дупе държейки количката в една ръка и чаша кафе в другата? Подхлъзнах се на едно от слизалата при НДК (където се пързалят със скейтове). В своя защита искам да кажа, че паднах с такава ловкост, че детето спящо в количката нищо не усети. Само гордостта ми пострада, както и роклята, която залях с една трета от кафето. И още ме наболява опашката.

Миналата седмица пък на едно кръстовище успях да забия така предните гуми на количката, слизайки от бордюра, че обърнах цялата количка напред. За късмет (пак ) малкия не пострада. Обаче, аз в опита си да задържа количката се блъснах яко в нея - сега имам огромни синини по предната част на краката и част от колената. Поне отоците спаднаха с подходящото мехлемче.

Как се излиза от такава серия?!

За серията не знам но кое е мехлемчето? Че миналата седмица се правих на отворко и карах ролери с къси гащи на чакъл без протектори и паднах разбира се. Раните по колената почнаха да минават но още има синьо.

Моите деца ги обръщах само настрани. Добре че количките имат колани

А по твоят начин обърнах братовчед ми. Била съм на 11-12 и са ми дали да го возя.
Количката е подобна
Разходката мина без проблем. Прибирам го. През външната врата (порта) има малко бордюрче. Явно не успях да вдигна количката и предните гуми опряха в бордюра. Количката почти се изправи пред мен, а бебето беше сгънато в гюрука. И баба ми и вуйна ми бяха до мен, но не успяха да хванат количката. Бебето беше ок.
Оттогава са минали 35г+, но още помня обърната количка и тъпата ми уплашено/сконфузна физиономия.

Като раждах моите деца категорично отказах подобни колички

Ако разбереш моля те пиши ми....За тази година вече два пъти падам...с малката.Първият път беше в кенгуруто,бебче не пострада,но много се уплаших.Бях си ударила колената и едва ходех на идваше дядо и с колата да ни вземе и той подагра....Вторият път обула съм едни маратонки пума в дъждовно време а бях забелязала,че много се хлъзгат.Направо като кънки стават согано е мокро.Слизаме по стълбите на подлеза при Лъвов мост ...лъзнах се и по дупе и гърбът ди ударих...Детето го държа и не пускам...бая време ме боля опашката ама кано съм муня...хем знам,че не трябва да ги обувам в мокро време....

Хепароид Зентива ползвах. Не трябва да се слага върху отворени рани, обаче.

Ани, ако открия начин ще пиша. 😂 Чак си мислех някакви изследвания да си пусна, че напоследък много ми се насъбраха.

Лятото така си праснах средния пръст на крака в шезлонга на плажа, че няколко дни след това се чудех дали не е счупен. Размина се само с посиняване, за щастие.

По повод придобиването на травми по абсурден и неочакван начин - преди 2 години си счупих последната фаланга на малкия пръст, за да не изпусна бучка сирене на земята. Сакън да не се начупи. Пресрещнах я с малкия пръст, докато я прехвърлях от касата в количката.
Преди около 5 години си счупих 5та метатарзална кост на крака на равно с ниски обувки на втория ден след като половинът замина за месец в чужбина, а аз трябваше да водя и взимам детето от училище. Да е жива и здрава майка ми и приятели и добре, че беше почти края на учебната година. И добре, че се връщах със заветните купени кецки за края на годината. Беше в обедната почивка и се върнах бодро със счупен крак в работата. Поседях там, колежка ми носи лед и като видях, че не спада, реших все пак да отида до Пирогов, защото беше петък. След това ходих да си хвана такси, да взема детето от училище, да се прибера да се преоблека и чак тогава отидох в болницата.
През целия си живот до преди тези травми нямам счупвания. Дори в детските години.

Аз счупване нямам до ден днешен. Обаче скъсани връзки, разтегнати сухожилия и поражения на де що има меки тъкани по ставите, колкото искаш. То са глезени, коляно, рамо, пръст, абе имам 3 големи здрави стави по себе си читави, всичко друго е с някакъв проблем.
Паднах по стълбите с детето на ръце и скъсах връзки на двата глезена едновременно, за да не пребия него. Майка ми тъкмо беше заминала на почивка, вечерта усетих, че съм направила голяма беля (до тогава мислех, че само обичайния десен глезен е с проблем, за който няма нужда никъде да ходя, имах достатъчно предишен опит), но детето вече спеше. Нито мога сама да се закарам до болница с два потрошени крака, нито е да будим дете и да го мъкнем по болници без причина, че мъжа ми да ме закара, нито е да го оставяме само. ползвах разбира се жокер "обади се на приятел", а в болницата попаднах на толкова бездарен доктор, че не ми се говори. Само ще кажа, че твърдеше, че фастум гела е загряващ. Добре, че поне успях да си видя снимката, че да преценя по костите има ли поражения, за връзките вече ми беше ясно.

Имам много смешна случка с друг доктор и друга травма. Предната вечер, преди сватбата на сестра ми си размазах ставата на десния палец. В 3ч. посред нощ, в спешното. Беше времето, когато ходиш до рентгена и после чакаш снимката на плака, не я гледаха още на монитора. Няма никого в спешното, знаех, че от скоро и в ИСУЛ има такова спешно, но хората не знаят и там отидох. Доктора погледна снимката, каза ми какво е положението, че трябва да се гипсира, че ставата е спукана и размазана. Викам: Виж какво, утре съм на сватба, как си представяш сестрата на булката с роклята, прическата и т.н. да е с гипс, абсур, не ми отива на ансамбълчето. И той:
- Добре тогава, няма проблем.
Извади най-голямата спринцовка, която някога съм виждала и аз просто избягах от кабинета. Знам, че не се бият инжекции за такова нещо, камо ли такива. Настига ме доктора и започва да ме увещава да се върна. "Ела де, не бой се, само ще майсторим". Тръгнах да се връщам в кабинета, ама затворих вратата от външната страна той като влезе, после я отворих съвсем малко,колкото да си подам носа и питам "Ама какво ще правим?"  Убеди ме да вляза, поиска само запалка, извади една здрава хирургична ножица и започна да реже дебелата пластмаса от спринцовката. Направи ми човека шина, нагряваше със запалката, където трябваше малко да я изкриви, точно по пръста. Облицова я с лепенка, да стане телесен цвят, сложи ми я на пръста, пожела ми приятно изкарване на сватбата и в понеделник (че и петък уцелих на всичко отгоре) да отида да ми гипсират пръста, че да се възстанови като хората.
Палеца си ми беше слабо място и онзи момент, няколко пъти съм късала връзките там и преди и след това. 6 месеца след тази случка, отварям вратата на колата, изпуснах я, тя тръгна да се връща и аз да я задържа я хванах само с палеца. Обърна се обратно, разбира се и скъсах връзките за пореден път. Отивам пак до ИСУЛ, че избягвам лудницата в Пирогов и попадам на същия доктор. Праща ме на снимка и изобщо редовното упражнение, като всеки път. Вижда снимката, казва, че няма нищо на костите и ставата, ама съм скъсала връзките. Разбира се пак ме уведомява,  че ще има гипсова шина. Тогава, то и сега де, по болниците само такива могат да сложат, а аз имах от  новите шини. И докато му обясня, успях само да кажа едно "Ама" и той:
- Утре нещо сватби, това, онова?
-Не
- Тогава никакво "ама"! Пак няма да сложиш гипс и пак ще ми дойдеш след  няколко месеца!
Дали човека не реши, че си троша пръстите през половин година, че да го свалям

Ма Ко,
Стъпих на криво преди един месец, слагах лед, наглезенка, ниски обувки, траумил, Диклак. Оправих се и след десет дни пак получих лек оток и болка. Една седмица ходих облепена с физиотейп ленти, сега пак съм с наглезенка, от две седмици пия ензим за бързо заздравяване на меки тъкани. И пак си ме боли. Тъпа болка като от голяма преумора. Дай съвет какво да правя, за да ми мине.

Не, че е много по темата, но ако наглезенката е ластична, я махни и не я ползвай. Най-важното е да се обездвижи глезена в нормалното му положение, на 90 градуса и да няма натоварване. Ама се прави веднага, после е късно.
Това не защото няма да мине, а да могат да зараснат връзките (вероятно са разтегнати, не скъсани) и да не останат разхлабени. Ако има синьо, не само оток, значи травмата е по-сериозна. Не е важно да лекуваш болката, ада върнеш нормалното състояние на на ранената тъкан. Сега можеш само да мажеш с арника и колкото можеш крака да почива. На нивото на тялото или на по-високо, не на долу, защото заради това отича. И може да го обездвижваш, ако ти се налага много да се движиш, но с НЕ ластичен бинт и не много стегнат. Само колкото да държи глезена в едно положение. При спадането на отока отвръзваш бинта, мажеш и слагаш на  ново, като го стягаш пак по крака, така или иначе заради мазането ще го махаш по няколко пъти. По-важно е да слагаш бинта сутрин, като излизаш, вечер като си вкъщи не е задължително да си с него, но крака да почива