Нали имаше намерение да се обявява муня на месеца според броя лайкове? Какво стана с тази инициатива?
Мишън импосибъл, сестро!
Тук сме от от лауреат нагоре...
Как би могло да се определи първенството при такова оспорвано "съперничество"?!
Номинации за най-голяма муня (тема 3)
- Публикувана: 30 ян. 2020, 12:52 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2022, 16:54 ч.
# 150
5 март 2020, 22:03 ч.
Мишън импосибъл, сестро!
Тук сме от от лауреат нагоре...
Как би могло да се определи първенството при такова оспорвано "съперничество"?!
Виж целия пост
Мишън импосибъл, сестро!
Тук сме от от лауреат нагоре...
Как би могло да се определи първенството при такова оспорвано "съперничество"?!
# 151
5 март 2020, 22:53 ч.
Темата си е екстра и така. Може в началото на следващата на заглавната страница да се сложат топ 3 от тази(ако на някой му се занимава да брои лайкове).
Аз лично се забавлявам и успокоявам, че не съм сама.
Виж целия пост
Аз лично се забавлявам и успокоявам, че не съм сама.
# 152
5 март 2020, 22:57 ч.
силикагел.
Виж целия пост
Скрит текст:
добре че погледнах какво е преди да го сипя в ястието...оказа се от малките прозрачни топченца против влага/забравих как се казват/ Аз съм така с "пуЙка"и "пИтка"...или ще го напиша,или ще го кажа грешно,особено ако говоря бързо
Пак съм с кулинарни мунщини....
И двата пъти улисана в мисли
1.Вчера мм купил нарязана и изчистена тиква...реших да я изпека.Измивам я и седи в един малък гевгир,но падат няколко парчета,измивам ги,но едното много лигаво...като го погледнах по-внимателно,взела съм и малкото оранжево глицериново сапунче,на цвят и форма приличащо на тиква
2.Намерих едни забравени в кутийка пакетирани малки дозички от заведения-сол,захар,черен пипер....взимам едно от тях мислейки че е чер пипер,
Пак съм с кулинарни мунщини....
И двата пъти улисана в мисли
1.Вчера мм купил нарязана и изчистена тиква...реших да я изпека.Измивам я и седи в един малък гевгир,но падат няколко парчета,измивам ги,но едното много лигаво...като го погледнах по-внимателно,взела съм и малкото оранжево глицериново сапунче,на цвят и форма приличащо на тиква
2.Намерих едни забравени в кутийка пакетирани малки дозички от заведения-сол,захар,черен пипер....взимам едно от тях мислейки че е чер пипер,
силикагел.
# 153
6 март 2020, 09:19 ч.
А не се ли взе решение в крайна сметка да не се обявява ТОП, за да се избегне това някои хора да започнат да си измислят мунщини само и само да получат приз?
Аз тази сутрин все си чакам нещо. Първо с кафето. Сипах го в цедката, сложих я на машината и си чакам да пусне кафе. Мислех си за нещо, блеех пред себе си и след около 2-3 минути се сетих, че не съм цъкнала копчето на машината.
После в асансьора. Влезнах, този път натиснах копчето и си стоя вътре, чакам да ме свали до първия етаж и пак си мисля нещо. След малко се усетих, че не се движа. Повредил се е асансьора...
Виж целия пост
Аз тази сутрин все си чакам нещо. Първо с кафето. Сипах го в цедката, сложих я на машината и си чакам да пусне кафе. Мислех си за нещо, блеех пред себе си и след около 2-3 минути се сетих, че не съм цъкнала копчето на машината.
После в асансьора. Влезнах, този път натиснах копчето и си стоя вътре, чакам да ме свали до първия етаж и пак си мисля нещо. След малко се усетих, че не се движа. Повредил се е асансьора...
# 154
6 март 2020, 09:25 ч.
Аз пък половин час се чудя, защо офиса не се стопля и е толкова студено. Ми как да се стопли ни климатика съм пуснала, ни духалката...
Виж целия пост
# 155
6 март 2020, 14:39 ч.
Аз също смятам, че няма нужда да си броим лайковете.
Достатъчно е, че темата я има, може да се посмеем, да споделим мунщините си
Виж целия пост
Достатъчно е, че темата я има, може да се посмеем, да споделим мунщините си
# 156
6 март 2020, 15:46 ч.
Въпреки че не пиша често, чета редовно в темата и не бих направила каквото и да било класиране. Всяка мунщина си е достатъчно мунска за себе си. Затова също съм на мнение, че броенето на "лайкове" и всякакви ТОП-ове са напълно излишни.
Виж целия пост
# 157
6 март 2020, 15:53 ч.
Тъкмо прочетох в темата с вицовете онзи виц за смс с текст 48М 4040 и се сетих за моята онзиденшна мунщина.
Получавам в електронния дневник на едното дете фаxл със заглавие 3М и зарадвано си казвам: "Ей, гледай колко хубаво! Направили са ни някакъв поздрав за 3 Март!" Викам и любимия да се наслади заедно с мен на стихчето/песничката, което ще кажат децата. Отварям файла и.... оказа се съобщение-разяснение какви са плановете им за провеждане на уроците по занимателна математика (ЗМ) през втория срок
Виж целия пост
Получавам в електронния дневник на едното дете фаxл със заглавие 3М и зарадвано си казвам: "Ей, гледай колко хубаво! Направили са ни някакъв поздрав за 3 Март!" Викам и любимия да се наслади заедно с мен на стихчето/песничката, което ще кажат децата. Отварям файла и.... оказа се съобщение-разяснение какви са плановете им за провеждане на уроците по занимателна математика (ЗМ) през втория срок
# 158
6 март 2020, 15:54 ч.
Май сте прави, накрая отпадна идеята за класацията. На мен щеше да ми е любопитно, но наистина има опасност от измишльотини.
Виж целия пост
# 159
6 март 2020, 16:18 ч.
Та очилата ми изчезнали значи. Пъри, втори, пети ден ги търся - няма ги. На шестия ден киселото мляко в хладилника от наченатата кофичка свърши и се наложи да отворя нова. И Еврика!!!!! Пъхнала съм млякото с торбичката в хладилника, а от торбичката " изскочиха" и изчезналите очила.
Виж целия пост
# 160
6 март 2020, 16:29 ч.
Имам подобна случка. Пазарувам за Нова година. Купих месо и разни други неща. Купих и един чифт слипове на сина ми. Даже ми ги сложиха в новогодишна торбичка. Прибирам се, разтоварвам багажа, гащите ги няма. Даже се връщах да ги търся по трасето, че поседях на една пейка. Никъде ги няма. Дойде време да готвя пържолите, намерих ги и тях.
Виж целия пост
# 161
6 март 2020, 18:17 ч.
Много се забавлявам с историите. Сега чета предходните теми.
С две приятелки сме професионалисти в бранша. Аз им казвам, че такива неща не се случват на нормалните хора, ама те не вярват
По темата: Събираме се на 31.12. по обяд на уречено място. 17 човека трябва да сме - не се знаем всеки с всеки. Позапознаваме се, повечето пушат цигари, пият се кафета на крак. ММ подпитва едното момче: Абе, къде са другите? Отговорът: Пият кафе ей тук в "Девствени"!
И аз някак подразбирам, че така се казва заведението, ама се оцъклих! Пък кой да си отпуши ушите и да разбере, че заведението е Дестини?! Ама и от английския на тоз младеж мож да иде грешката... Признах си и се хилехме заедно!:joy:
Виж целия пост
С две приятелки сме професионалисти в бранша. Аз им казвам, че такива неща не се случват на нормалните хора, ама те не вярват
По темата: Събираме се на 31.12. по обяд на уречено място. 17 човека трябва да сме - не се знаем всеки с всеки. Позапознаваме се, повечето пушат цигари, пият се кафета на крак. ММ подпитва едното момче: Абе, къде са другите? Отговорът: Пият кафе ей тук в "Девствени"!
И аз някак подразбирам, че така се казва заведението, ама се оцъклих! Пък кой да си отпуши ушите и да разбере, че заведението е Дестини?! Ама и от английския на тоз младеж мож да иде грешката... Признах си и се хилехме заедно!:joy:
# 162
6 март 2020, 21:48 ч.
Тръгнах си от работа без дамската чанта-без пари,карти,телефон,ключове...добре,че преди да се кача на рейса си затърсих картата за градския и сеоказа,че това ми е най-малкия проблем...
Виж целия пост
# 163
9 март 2020, 14:50 ч.
Друга моя мунщина...
На последната ми работа редовно возех колегата към или след работа. Ако той не беше със служебна кола, не ми пречеше да го оставя попътно към нас.
След един напрегнат ден тръгваме. 4 километра ги минавахме в час пик за около 40 минути - стандарт. От преумора изби ни на глупости и в колата се заливаме от смях. След едно от големите кръстовища се отприщи движението. Никой пред нас, никой зад нас. Къде изчезнаха всички тия хора?! И като се ширна един ми ти булевард пред мен... То удоволствие да шофираш! Карам си аз спокойно, умълчахме се. В един момент от дясно само се чу едно сепнато: Ей, шоуууу! Мен да не забравиш да ме оставиш, мари! Огледала, мигач, спирачки... Никой нямаше около нас, ама за простотията баш пред едни препълнени кофи за боклук спрях. Хвърли той колана, измърмори за кофите и вместо "Чао!": Ти как беше тръгнала още малко и у вас при мъжа ти щеше да ме закараш!
Прибрах се смеейки се. Мъжът ми ме видя каква съм се нахилила. Тръгнах да му разказвам, а той си ме знае и на средата каза: А! Ти другия път вземи ми го докарай вкъщи!
Много се смяхме тогава. А всеки следващ път, колегата отдалеч напомняше за себе си.
Виж целия пост
На последната ми работа редовно возех колегата към или след работа. Ако той не беше със служебна кола, не ми пречеше да го оставя попътно към нас.
След един напрегнат ден тръгваме. 4 километра ги минавахме в час пик за около 40 минути - стандарт. От преумора изби ни на глупости и в колата се заливаме от смях. След едно от големите кръстовища се отприщи движението. Никой пред нас, никой зад нас. Къде изчезнаха всички тия хора?! И като се ширна един ми ти булевард пред мен... То удоволствие да шофираш! Карам си аз спокойно, умълчахме се. В един момент от дясно само се чу едно сепнато: Ей, шоуууу! Мен да не забравиш да ме оставиш, мари! Огледала, мигач, спирачки... Никой нямаше около нас, ама за простотията баш пред едни препълнени кофи за боклук спрях. Хвърли той колана, измърмори за кофите и вместо "Чао!": Ти как беше тръгнала още малко и у вас при мъжа ти щеше да ме закараш!
Прибрах се смеейки се. Мъжът ми ме видя каква съм се нахилила. Тръгнах да му разказвам, а той си ме знае и на средата каза: А! Ти другия път вземи ми го докарай вкъщи!
Много се смяхме тогава. А всеки следващ път, колегата отдалеч напомняше за себе си.
# 164
9 март 2020, 15:03 ч.
А губили ли сте се в собствената си спалня? Аз успях!
Преди две седмици бях с приятеля ми на гости в друг град за 4 дни. Първата нощ след като се върнахме аз ставам да отида до тоалетна. Тъй като спалнята ни е малка, а леглото с остри ръбове, съм си създала навика на отиване към вратата да проследявам с ръка леглото, за да не уцеля за пореден път края му (боли много!). Ситуацията се усложнява от факта, че спим на спуснати ролетни щори, които осигуряват абсолютно пълна тъмнина.
Та ставам аз въпросната вечер, проследявам леглото, както винаги, и отивам към вратата. Почвам да опипвам тук-там, но не мога да намеря дръжката. А още съм в полусън и не мога да се осъзная какво става и защо вратата се усеща толкова необичайно под ръцете ми. Даже се замислих да включа лампата, за да се ориентирам къде съм. За щастие в този момент приятелят ми се събуди и ми каза, че стоя пред гардероба. :facepalm: Чак тогава и моят мозък включи на пълни обороти и разбрах на къде трябва да ходя.
Обяснението ми е, че още почти заспала на автопилот съм взела първия завой край леглото, а полубудна съм взела и втори и така съм се озовала на грешната страна на стаята.
Виж целия пост
Преди две седмици бях с приятеля ми на гости в друг град за 4 дни. Първата нощ след като се върнахме аз ставам да отида до тоалетна. Тъй като спалнята ни е малка, а леглото с остри ръбове, съм си създала навика на отиване към вратата да проследявам с ръка леглото, за да не уцеля за пореден път края му (боли много!). Ситуацията се усложнява от факта, че спим на спуснати ролетни щори, които осигуряват абсолютно пълна тъмнина.
Та ставам аз въпросната вечер, проследявам леглото, както винаги, и отивам към вратата. Почвам да опипвам тук-там, но не мога да намеря дръжката. А още съм в полусън и не мога да се осъзная какво става и защо вратата се усеща толкова необичайно под ръцете ми. Даже се замислих да включа лампата, за да се ориентирам къде съм. За щастие в този момент приятелят ми се събуди и ми каза, че стоя пред гардероба. :facepalm: Чак тогава и моят мозък включи на пълни обороти и разбрах на къде трябва да ходя.
Обяснението ми е, че още почти заспала на автопилот съм взела първия завой край леглото, а полубудна съм взела и втори и така съм се озовала на грешната страна на стаята.
Препоръчани теми