Номинации за най-голяма муня (тема 3)

  • 620 465
  • 5 407
# 2 280
Преди години работех във вестник. Който беше дежурен редактор на броя пишеше някакъв актуален коментар от деня за първа страница. Коментарът се публикуваше с негова снимка. Една колежка остана в шок, след като в някаква миризлива селска тоалетна беше видяла закачен с пирон усмихнатия й лик в очакване да бъде използван за тоалетните нужди на нечие дупе.
Виж целия пост
# 2 281
     За книгите - наистина трябва да попаднеш на правилната книга за правилната възраст. А и разликата в поколенията си казва думата. Аз с моите деца почти нямам съвпадения - каквото и да съм им препоръчала, не им допада, други книги четат. За мен "Под игото" изобщо не беше нечетима, напротив, много интересна ми беше. Малкото дете сега не виждам как ще го накарам да я прочете.
     С малкото тази година имаме проблем. До миналата година нямаше никакви обучителни затруднения, но сега изживя голям стрес. Смени училище, направи преход между четвърти и пети клас, нов клас, нови учители и за капак - дистанционно обучение. В един момент направо изключи и почна да дава заето:)
Сега учим заедно. Учим за древна Елада, обяснявам подробно и изчерпателно, допълнителна информация давам, за да събудя интереса. Накрая питам:
- Разкажи ми как са живеели хората в древна Спарта.
- Амииии... Кофти!
Виж целия пост
# 2 282
Това за книгите в точния момент сега точно го преживявам.  Когато бях в началните класове ( не помня кой клас) за пръв път прочетох "Алиса в страната на чудесата" и "Алиса в огледалния свят". Много ми беше интересно. Сега дъщеря ми е в първи клас и ги четем заедно. На нея й е много интересно, а аз се питам Луис Карол как е успял да измисли всички тези небивалици, които наистина звучат много вълшебно за едно дете, но моят обременен от годините и информацията мозък започва да изпуска кълба дим в нещастни опити да ги проумее . Бил е или много талантлив, или много напушен докато пише Алиса.

"Под игото" и на мен ми беше интересно. Май в 6 клас го учихме за пръв път и тогава се запознах с книгата. Хареса ми и я изчетох на един дъх. След това в по-горните класове пак я четох, за да си я опресня  и не ми беше чак толкова интересна колкото първия път, но все пак ми беше по-интересна от други произведения в програмата.
Виж целия пост
# 2 283
Не знам защо, хич не ми бяха интересни програмните книги. Майка ми работеше в библиотека и непрекъснато ме засипваше с такива книги, като се мъчеше да ме убеди колко са интересни. Е, не ставаше.  Не знам някой чел ли е с интерес Илиадата или Дон Кихот, или пък Дантевия "Ад", но определено не ми бяха по вкуса. Харесваше ми Балзак, и до ден днешен го чета с удоволствие.
Виж целия пост
# 2 284
Дон Кихот го изгълтах на един дъх. Четях почти денонощно докато го прочета. Бях лятната ваканция при баба на село и тя щеше да получи удар, че не искам да ходя навън на въздух и слънце, а стоя в стаята и чета Дон Кихот. Бях там цяло лято и мислех, че Кихотът е достатъчно дълъг, че да не се налага да си нося други книги за четене. Но съм грешала. Прочетох го много бързо и после ходих до библиотеката на село, за да търся други книги за четене. От което баба ми още повече страдаше, защото тъкмо се беше успокоила като наближих края на Дон Кихот. Имала надежда, че ще го прочета  и ще си покажа носа навън. Показах го де, за да стигна до библиотеката. Grin Онова лято на всичко отгоре се  бях озовала на село без братята ми по някакво изключение, чиято причина не помня. Нямаше и други деца в околните махали. Ми какво да правя сама навън.

Баба не ми даваше да помагам в градината, защото веднъж ме прати да набера копър, а аз оскубах листата  на морковите и гордо й ги отнесох. Laughing Разлика между пресен лук и пресен чесън не правех, освен на вкус в чинията. Ми при тази ситуация какво да правя навън без компания!

Но Илиадата ми беше досадна. А Ад не сме го учили ние и не съм го и чела.
Виж целия пост
# 2 285
Вярно е че повечето от програмните книги бяха трудно смилаеми. От френските автори ме плени завинаги Стендал! "Гълтах" книгите му като топъл хляб. И то в ученическа възраст...! Балзак определя Стендал като един от най-гениалните френски писатели. Но приживе Стендал е бил абсолютно безинтересен за французите. След смъртта си става зверски популярен сред тях,но вече кел файда...
Виж целия пост
# 2 286
За първи път някой споделя, че е харесал Дон Кихот Simple Smile Много интересно защо така. Мен още не успява да ме грабне.
Луис Карол се замислям, дали ме трябва да се чете в оригинал. Всяка дума е с особено значение. Интересен е, но и объркващ и дори натоварващ.
Виж целия пост
# 2 287
Дон Кихот е една от любимите ми книги Simple Smile За Алиса обаче не мога да твърдя същото. Продължавам и продължавам да не я харесвам, въпреки прочита на възрастен, който ми позволява да видя алегорията- наркотици, секс и комплекси.
Виж целия пост
# 2 288
В "Дон Кихот" има няколко толкова трагикомични моменти,че разтърсват до дъно душата... Смях през сълзи! Най-вече във втората част,която е и по-философска. Каквото и да става,Дон Кихот все оправя чужди бакии и отнася пердах накрая. По това си прилича с Филип Марлоу на Чандлър.
Виж целия пост
# 2 289

Баба не ми даваше да помагам в градината, защото веднъж ме прати да набера копър, а аз оскубах листата  на морковите и гордо й ги отнесох. Laughing


Е, точно по темата
           
RelievedRelievedRelieved
Виж целия пост
# 2 290
Първо (и единствено до момента) ходене на боулинг. Мятам аз топката с грацията на състезателка по художествена гимнастика (така де, чужда собственост и се старая да пазя)... и нищо. Съветват ме да хвърлям по-уверено. Ядосах се и като метнах топката накрая, не просто събори всички кегли, а блокира и системата.
(Мен по-скоро ме беше яд на господина, който ме заведе. Имах чувства, а нищо не стана. Е, сега съм му благодарна, че не прекрачи границата, а и скоро след това срещна съпругата си, имат деца. Но пусто его... )
Виж целия пост
# 2 291
Дон Кихот е една от любимите ми книги Simple Smile За Алиса обаче не мога да твърдя същото. Продължавам и продължавам да не я харесвам, въпреки прочита на възрастен, който ми позволява да видя алегорията- наркотици, секс и комплекси.

Винаги ме е втрисало от Алиса, дори и като малка. Свръх неприятно четиво за мен.
За Дон Кихот не е странно, но познавам човек, който си умира за Илиада, та хора всякакви.
Виж целия пост
# 2 292
Егати! Аз ще се окажа единственият фен на Алиса тук. А не съм се напушвала. Честно.
Виж целия пост
# 2 293
Уиш, нужно е да си напушен, за да напишеш Алиса. За четенето няма нужда. Но щом си фен, да вземеш да се командироваш вкъщи и да я довършиш с детето вместо мен? Ще ти бъда благодарна, защото ми писна да сънувам всяка вечер разни уродливо-вълшебни създания. Кефеше ме книгата като я почнахме с малката Пандичка, но много бързо минах на другия полюс. Но да, за да бъда честна, голям труд е било. Сериозна фантазия е проявил. Надявам се това за наркотиците да няма намеса в писането на Алиса, защото някак се опорочава идеята за вълшебството.

За да не съм само СПАМ. Днес един клиент ми даде да гледам от телефона му снимка на документ, който не носеше със себе си. Докато го гледах телефонът звънна и се изписа "мама". В последния момент преди да вдигна се усетих, че това е чужда мама и чужд телефон. Слава Богу не вдигнах и успях да замаскирам движението на ръката си , така че да изглежда сякаш просто му подавам телефона, за да вдигне.
Виж целия пост
# 2 294
И аз харесвам Алиса. И Дон Кихот харесвам. 🤓
ММ фигурира в указателя ми под псевдонима Татко. Появи се внезапно, след едно прехвърляне на контактите на щерката чрез мой профил в джимейл и упорито си стои така. Първият път, когато ми звънна, бая се стреснах, баща ми е покойник от 20+ години.
Това обаче е бял кахър пред мунщината на леля ми. Като почина майка, й дадохме нейния телефон (с предплатена карта) и вкарахме на бързо набиране нашите телефони. Да, но сърце юнашко не трае, иска да разучава. На що контакти на майка ми звъня, докато се усетим да ги изтрием...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия