Номинации за най-голяма муня (тема 3)

  • 620 456
  • 5 407
# 2 850
Девойки, излизате от темата. Последните постове не са за муните, ами за селските номера на... ГТ. Simple Smile
Виж целия пост
# 2 851
Просто си оставят вратички за глоби. Все едно трябва да си завършил право, за да разтълкуваш как да си перфорираш билет.
Виж целия пост
# 2 852
За пореден път се убеждавам, че като натискам копчето за 3 етаж при излизане, асансьорът не тръгва.
Виж целия пост
# 2 853
Един приятел Мунчо, много забавен и разказва омайващо, но това няма как да предам...
Музей в София, тръгват си към къщи и след час - "жена, забравил съм си чантичката!!!"
Газ обратно към музея, побутнал единия от групата току-що пристигнали въоръжени до зъби жандармеристи, наобиколили неговата чантичка на пейката пред музея в чуденка дали да я отворят или направо да я взривят, с думите "... Ами аз, таковата.... Може ли само да си взема чантичката... "
Случка 2 -канени са на баровска сватба в някой от голф комплексите около Балчик. Наш Милен и жена му закъсняват, гостите вече наредени в някаква амфитеатрална постройка и церемонията тече на английски, защото женихът е чужденец. Организаторите бързо нахлупват на главата му бяло бомбе, на жена му там каквото се полагало на жените и ги натирват да бързат. Доближават те, жена му го дърпа да не влизат още, обаче отвътре някаква братовчедка бясно маха с ръце да влиза. И Милен в целия си блясък с бялата капела се появява на червения килим точно с думите на водещия "а сега да посрещнем младоженеца от Австралия...."
Виж целия пост
# 2 854
Една близка - рускиня, женена за българин и от много години живееща в България, разказваше следната история:
Действието се развива в началото на 90-те във Варна. Среща се тя там с приятелки - други рускини, дошли тук на почивка. Те ѝ разказват впечатленията си от града и възторжено споделят, че са яли "очень вкусные винАги" (с ударение на "а"). Моята позната доста се зачудила, какви са тези много вкусни работи, за които тя, дето живее  толкова време в България, не е чувала даже. И приятелките я завели до една закусвалня с надпис "Винаги топли закуски", от който обаче били изпаднали думите "топли закуски" и останало само едно "винаги" ...
Виж целия пост
# 2 855
Като каза рускиня.
Пътуваме нашите и семейство съседи към морето.
Жената е рускиня, млада булка, скоро заживяла в България. Мъжът й шофира.
Току присветне някой с фарове да сигнализира за полицаи.
Тя беше много впечатлена- " Ама, Антон, ти толкова много познати имаш из България, виж как те поздравяват!"
Виж целия пост
# 2 856
и като казахме рускини.
едно от най-добрите ми другарчета е рускинка Нинка. Simple Smile тогава с почти 30 годишен стаж в България , сладур неземен. точно типа "вятър я вее на бял кон" и без коня, че и без вятъра понякога.

седнали сме в едно барче голяма компания, говорим си нещо  и тя решава да почерпи всички в компанията.
един иска едно, друг друго, а "брат Иван" (друг образ безподобен) казва, че иска отлежала ракия. тръгваме заедно към бара за да ѝ помогна, а тя още на метри от бара се провиква "сипи за брат Иван една залежала ракия...."

след смеха и обясненията за разликата между залежала и отлежала, Нинка признава "Ой, ст_добри, аз русский уже разучилась а болгарский так и не научила!"

но се раздаваше в обучението на децата си... по български. Wink
Виж целия пост
# 2 857
Прясно,прясно от преди 20 минути.Отивам да СП да си подам документите за детските,но тъй като за една календарна година съм била на две работни места....се чудих и от двете ли трябва бележка за дохода...Служителките търпеливо ме изслушаха и ме насочиха,какво да правя и най важното,че няма да търся първият работодател а мога за отида в НАП.Речено сторено ей го на 300 метра макс....отивам и питам на информация къде да отида.Един много любезен служител ми каза "Асансьори в дясно и 12 етаж!"Явно физиономията ми е била безценна защото същия каза "Да на високо е!"Напоследък имам произшествия с асансьори и малко ме е страх...как да е 12 етажа на горе много са ми ....9 ми идват нанагорно а 12 не....Качвам се мечка страх мен не...и се чу едно зловещо "щрак" и изтръпнах....асансьора си се катери по етажите обаче се друса сякаш ръченица играя вътре а аз не смея да мръдна.Спря на 12 етаж и аз облекчено излезнах радвайки,че съм жива с мисълта,че слизам пеша после и се радвам,че няма да имам работа отново скоро тук и този асансьор на ужаса.Влизам в НАП а в коридора една женица седнала  ми казва"Добър ден!" аз обаче заровила глава в записките не и обръщам внимание и наум ми е "Непозната жена,но много възпитана и поздравявам!"моят мозък я помисли за чакащ човек пред кабинет.Както и да е и с нея се разбрахме отидох,където трябва обяснявам за какво съм отишла казват ми" Няма проблем дайте си личната карта!"Вадя портфейл отварям и о чудеса няма е забравена на масата половин час преди това при попълване на декларацията.Казвам,че нямам...питат за шофьорска книжка емиии аз изобщо нямам такава....Тръгнах си утре ще ходя пак.....но дали ще използвам асансьора.....
Виж целия пост
# 2 858
Днес чета в темата за Поморие, че една съфорумка както си плувала, изведнъж с/у нея във водата - голяма черна змия. Много ме е гнус от тези животинки и още докато чета настръхнах. В същия момент роботът ни се заврял под дивана, залапал кабела на лаптопа ми и го дъвче, съответно той започва да се движи по крака ми. Метнах всичко във въздуха, добре че лежанката спаси положението и не се наложи да го събирам на парчета Hands Pray
Виж целия пост
# 2 859
Ние преди две години си лежим на плажа и виждам с периферното зрение някакво движение. Изглеждаше точно все едно някой разлива вода върху пясъка. Тъкмо да попитам какво разсипаха и видях, че е змия. Добре че не крещя, а само замръзнах на място, докато влечугото най-спокойно си влезе в морето. С насекомите обаче е друго нещо. Преди години в Равда ми кацна на рамото един скакалец, голям колкото дланта ми. Щях да си откъсна ръката от зор да го махна.
Една съседка на майка ми имаше фобия от мишки, а живееше в къща, където редовно се явяваше по някоя. Та, седнала веднъж на дивана да плете и с периферното зрение видяла, че до нея нещо мърда. За стотни от секундата го затиснала с края на китеника, смъкнала го целия и го изнесла навън. Натискала, мачкала, настъпвала и се чудела дали направо да метне цялата постелка в кофата. Все пак решила да се убеди, че е утрепала мишката и отворила с погнуса да види размазаното животно. От там изпаднало кълбото за плетене Joy
Виж целия пост
# 2 860
Преди години блузите и роклите ги правехме с по-големи или по-малки подплънки на раменете. Тогава бях много слабичка, но се разхождах с рамене като четирикрилен гардероб. Та, един път беше дошла шивачката ми у нас, за да ми донесе една блуза и да й зашием подплънките. Блузата беше за клиент, но щяхме да я пробваме по мен. Шивачката беше с детето си. Облякох блузата, наместихме точно едната подплънка, втората тя щеше да я подравни по първата. И изведнъж втората подплънка изчезна. Все едно, че отлетя някъде. Преровихме хола, детето отнесе един шамар от майка си с обвинение за изчезването на подплънката, но няма и няма.  Накрая си тръгнаха, за да ушие тя нова подплънка. Продължих да търся след нея - не и не, няма я. Когато тя дойде с новата подплънка и започна да я шие, старата изпадна от ръкава.
Виж целия пост
# 2 861
У позната съм на гости и черпи със сироп. Много ясно видях, че се разрежда, преди да се пие. И като си сипах една чаша и надигнах смело да отпия, после едва преглътнах...
Отвратителен ден беше понеделник. От сутринта ми тръгна зле - нерви, неприятни изненади на едната работа, в докторантурата ми, кисела сервитьорка в заведението, в което с приятека празнувахме хубави поводи.. На финала - големият дъжд, който буквално ме окъпа.. Ако пиех алкохол, сигурно щях да си сипя една, за да се успокоя...
Виж целия пост
# 2 862

От миналата седмица:

Започвам с малко предистория. Предната вечер една колежка намерила бебе-бързолет - Неро. Цяла нощ не ял, след прозвъняване на куп телефони се свързваме с жена от организация в Стара Загора, която обясни, че трябва да купим бели червеи, които да му даваме с пинсета (през 2 часа, по 10 червея).
И тук се включва Муня Аз, която намира съответния риболовен магазин,  насочва се към продавача и в отговор на любезния му въпрос   "Какво ще обичате?" изстрелва:
- Добър ден, искам 40 бели червея!
Тук нямам думи, с които да опиша изражението на човечеца.
- Моля?
Аз повтарям репликата от преди малко, господинът получава нещо подобно на гърчове, преглъща и въпросително  пита:
- 40 бели червея (навярно мозъчните му клетки са таили надежда, че искам да кажа 40 грама, или поне се шегувам)?
В крайна сметка, мъжът ми показва кутийките, с които слагат въпросните бели червеи, избрах най-голямата и си тръгнах. Но най-важното беше, че Неро бе нахранен!

Виж целия пост
# 2 863
Щеше да има театър в парка. Питах мъжо иска ли да ходим. Не! Ок, уговорих се с една приятелка.
Минаха няколко дни и мъжо ми съобщи, че ще се събират с колегите си някъде си. Какво събиране, какви 5 лева? Тия деца кой ще ги гледа вкъщи? Сети се той, че беше обещал и привика колегите си вкъщи.
Прибрах се по нощите вкъщи.
- Добър вечер!
- Добър вечер!
Питаха ме как си изкарах. Страхотно! Доволна бях. Другият колега, за да поддържа разговора попита:
- Как се казваше постановката?
И аз взех, че отговорих: "Мъже под чехъл" Joy

То не че вкъщи децата не чакаха мен, за да ги изкъпя и сложа по леглата, но важна беше идеята!
Виж целия пост
# 2 864
Много трогателна история с Неро. Как е той сега?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия