Номинации за най-голяма муня (тема 3)

  • 619 847
  • 5 407
# 3 930
Преди години, още като студентка, отиваме с приятелка-състудентка в аптеката. Тя наскоро беше родила и искаше да купи презервативи. Влизаме и на касата един млад аптекар, като чу какво поиска, се изчерви, изхъмка и се обърна към колежката си: "Колежке, имаме ли артикул 13".
После с нея се шегувахме - "Имаш ли артикул 13". Странно ни се стори, че точно той беше този, който се притесни.
Виж целия пост
# 3 931


Навремето две приятелки влизат в аптеката. Искали просто да си купят вазелин, обаче мръсното им подсъзнание се активизирало, те застанали в ъгъла и почнали да си шушукат. Аптекарката ги погледнала и тихичко им рекла:
- Момичета, презервативите са ей там!
- Ами... ние всъщност искаме вазелин.
Виж целия пост
# 3 932
В ученическите години пия кафе с две приятелки (те студентки). Едната, необвързана, изчезва в тоалетната и се бави ужасно. Връща се и гледа в една точка, не казва нищо. По едно време извади от чантата тест за бременност и ни пита дали е позитивен. Гледаме - една червена и една розова чертичка! И започва един спор - никой си няма представа, но дава различно мнение. Отидохме в аптеката да питаме и на аптекарката й светна широка усмивка на лицето "ЧЕСТИТО! " На моята приятелка хич не й беше забавно и си тръгна свръх обидена. Разбрах само, че всичко било за една вечер.

След месец бях канена на сватба 😳 Седнали с момчето и така решили. 20 години по-късно тя е една от малкото ми неразведени приятелки, наскоро сподели колко го обича. Та така, три дена яли, пили и се веселили. Heart
Виж целия пост
# 3 933
Много хубава история! И аз имам такава в обкръжението си. Бебето стана по грешка, пък в 9-я месец брак от кумова срама. След някоя и друга година последва второ дете и се оказа, че хората са много привързани и щастливи заедно. Пътищата ни се отдалечиха, но се надявам да са все още заедно.
Виж целия пост
# 3 934
Майка ми разказваше история от нейните студентски години. Нейна състудентка забременяла, момчето не искало да се жени, в ония години е било доста компрометиращо. Тя е била отчаяна, седнала на пейка някъде и заплакала. До нея седнал един войник, попитал я защо плаче и тя му разказала. Той й казал да не плаче, че ще се ожени за нея. В крайна сметка се оженили и прекарали целият си живот заедно.
Виж целия пост
# 3 935
Хаха това последното...да не си поплаче човек на някоя пейка Simple Smile)))
Виж целия пост
# 3 936
Ох, каква муня бях на 18...
Имах Бартолинит, но тогава нямаше бг мамма и гугъл, разгледах някакви здравни книги вкъщи и си поставих 1-2 диагнози за полово предавани болести + рак. Гаджето ми беше много свестно момче, не беше спал с други момичета, освен мен, но аз, разбира се не вярвах!
И сега как да ида на лекар. Живея в малък град, при който и лекар да се запиша, все има риск някой да ме види и разпознае. Решавам да си запиша час в съседен, по-голям град. Обаче нямам никакви координати. И реших да звънна на регистратурата в поликлиника, която намерих в някакви жълти страници, надявайки се да попадна на разбран служител. Звъня и казвам - не съм от тук и не мога да отида в поликлиниката, но много ви моля да ми дадете телефон на някой частен кабинет. Жената въобще не ме разпитва за нищо, директно ми даде координати на една много приятна лекарка.
Хващам влака, отивам и ѝ казвам, че ще умирам Laughing прегледа ме, успокои ме, много се смяхме Laughing

Скрит текст:
Сега съм много близка с родителите си, но тогава не съм си и помисляла да им споделя. Затова на дъщеря ми разказвам всички тези неща и знае, че може да ни каже всичко. И че заедно винаги ще намерим най-лесно и бързо решение.
Виж целия пост
# 3 937
Ех, женските сълзи! На какво ли не са готово мъжете, че да ги спрат!
Виж целия пост
# 3 938
По традиция баба ми ни плете вълнени чорапи за подарък за Коледа. Тия дни ги пуснах да минат през пералнята. Много внимавам с градуси, препарати и сушене, че с тези материи си е риск. Вечерта ги събрах от простора и ги оставих на стола в кухнята, както се казва "малко да се отвърнат" и да са напълно сухи. Естествено, няколко часа по- късно тотално изключих за тях. По едно време, малко преди лягане, влязох в кухнята и видях, че котката ни е легнала на стола. Попитах я дали е гладна и ѝ казах да идва с мен към хола. Няколко секунди по- късно загрях, че говоря на чорапите, и то се усетих, защото са в сив и кафяв цвят, а нашата маца е в бяло, черно и оранжево. После я заварих, нищо неподозираща за моята изцепка, да си дреме сладко в хола. Като оправдание ще кажа, че съм късогледа и доста ми се спеше вече Grinning
Виж целия пост
# 3 939
Като казахте котка се сетих, сина ми като малък имаше едно приложение на таблета, някаква котка, дето я храни и пои. Това приложение беше много коварно. Постоянно се стрясках, защото издаваше някакви мяукащи звуци, когато никой не го ползва. Хем си знам и всеки път подскачах.
Виж целия пост
# 3 940
Котаракът Том.
Виж целия пост
# 3 941
а преди това бяха тамагочитата.
една приятелка така се ядосваше.

прибира се от работа и заварва детето,тогава 2 клас, да чете книга на тамагочито. чело целия следобяд, а тамагочито писука, че иска да му почете. и детето продължава.
тя му показала от къде трябва да го забавлява с книжка и от тогава край на четенето.
а можеше да чете... чете... Wink
Виж целия пост
# 3 942
   Котаракът Том и котката Анджела са сравнително пресни Simple Smile И малката ми щерка ги имаше. Голямата пък - Panda Anda. Дори го плащахме. Безобидни игри.
   st. Dobri ме е изпреварила за тамагочитата.
   Сестричката на моя приятелка беше получила за рождения си ден. Сутринта нахлула в спалнята на родителите:
   - Не знам какво направих и как стана това, ама мисля, че го родих!
Виж целия пост
# 3 943

Не е точно мунско, щото нито аз, нито колегата в случая сме такива. Просто стечение на обстоятелствата. На работа съм и тук само двете с колежката си имаме ключ за тоалетната: отключва, ползва, излиза и заключва. Сега, колегата ли се е вмъкнал, докато съм била вътре, или е бил там пък аз не съм го видяла ( в интерес на истината май беше отключено), но излизам от тоалетната, с мен излиза и момченцето от групата, което водех, измиваме си ръцете и понечвам да заключа. Бре, вратата се отваря, аз изпадам в пълен шок, затварям отново, таман да врътна ключа и отвътре и излизах колегата ресурсен учител. Естествено се стреснах и подскочих, а и той изглеждаше леко уплашен да ви кажа...

Виж целия пост
# 3 944
Дъщеря ми като малка си играла със захарницата и сложила сол .Идват гости правя кафе слагам захарницата. Брей гледам едва пият кафето , но си пият де. Накрая не издържах и ги питам как е кафето, и те хубаво е ама леко странно.( да не ме обидят). Взимам едната чаша отпивам леко то ужасно, изтръпнах.  Като установихме какво е станало много се смяхме. Още ме бъзикат за това кафе.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия