Номинации за най-голяма муня (тема 3)

lechugitka, браво 😂печелиш приза за муня на форума. 🥇

Ооох, цвиляяяя

Това ми напомня на една потребителка от друга група, която направила салата на мъжа си с нафта и осъмнал в спешното. По никакъв начин не успяла да го убеди, че не е опит за убийство.

Нафтата, като дресинг ли? 😁]

Значи представих си се на мястото на lechugitka, как след като го питам за какво са му тези кърпички, питам и защо не ми е взел друго кафе, че моето се разля. Има вероятност да откачи повече, но е по-вероятно да му стане смешно вече.

Благодаря че ми припомнихте историята със "семейния заговор" срещу съпруга й - смях се с глас, даже още се смея. Видях, че съм го харесала, значи вече съм се смяла, но съм забравила напълно (нормално). След няколко месеца да я постнете пак, да се посмея

   Ох, много сладко това с мъжа на lechugitka. Благодаря за споделянето, сега го видях и "одобрих" и аз, както казва мъжът ми . Ето, това е духът на тази тема! Даде ми и на мен кураж да споделя една идиотщина.

   Първо, ако сте виждали наскоро сатенени пижами, моля, споделете къде. Искам да си купя нови. Намирам доста онлайн, но цените не ми харесват. Все са едни по сто и повече лева. А съм купувала за по-малко.

   Второ, ще разкажа защо от години нося само такива.

   Преди доста години беше, но като се сетя, още ме е срам. На 34-35 да съм била. Още се "броях" към готините мацки, а не към симпатичните лелки, като сега.
   Една вечер бях останала сама у дома, не помня вече по каква причина.
   Отдала съм се на пълен мързел. Лежа на дивана, гледам филм, хрупам пуканки. Облечена съм в една биланякогасиня трикотажна пижама, стара, грозна и избеляла. Със скъсан и завързан ластик на кръста, изкорубени колене и тук-там бримки. Косата - забодена на кок с химикалка. Изведнъж се сещам, че цигарите ми са на свършване, а най-близкото квартално магазинче ще затвори след няма и половин час.
   Скачам и нахлузвам набързо едни дълги кожени ботуши, отгоре - дълго, вталено кожено манто, с цип отгоре до долу. Вадя химикала от косата и разтърсвам дълги къдрици пред огледалото в коридора. Усмихвам се доволна. Изглеждам като от "Матрицата" и никаква грозна пижама не се вижда отникъде. Беж към магазина.
   И точно пред магазинчето, ципът на мантото се спрасква. (Бях започнала вече да го поопъвам това палто...) Успявам да го докарам до долу, но нагоре стигам малко до под бюста и там вече проклетият цип съвсем се закеркенечва и ни нагоре, ни надолу. Аз започвам да се паникьосвам и ме хваща клаустрофобията...
   Междувременно влизам в магазинчето. А там продавачът...ах...продавачът...едно красиво като капчица младо момче, ме гледа с един теменужен поглед...
- Мога ли да Ви помогна с нещо, госпожо?
- Можете - казвам. Даже и ще трябва. Заклещих се в това палто, а съм сама у нас тази вечер и, ако вие не ме извадите от него, направо не знам какво... сигурно ще с ножицата ще трябва да го изрежа от мен. Или ще се задуша.
   Бързо вдяна момчето. Дотърча иззад щанда и взе да дърпа ципа. Отпред дърпа, отстрани, като ме прихвана през кръста, после отзад, после пак отстрани. Яркочервено стана, горкото, от зор ли, от смущение ли, не знам. Отвсякъде ме опипа (не, че съм имала нещо против). Накрая, в едно последно усилие, ми беше стиснал  едната гърда, за опора, не за друго, а с другата ръка дръпна рязко и проклетия цип поддаде!
   И тогава лъснах в целия си блясък. С биланякогасинята трикотажна пижама, с изтумбените колене.

   Оттогава ползвам само сатенени пижами. За всеки случай.
   

Не знам брои ли се за мунско моето, но съседите отгоре сигурно вече и грам не ме харесват... Не и след прочитане на последния пост, посреднощ и в спалнята.
По това време сградата е супер тиха и се чува и най-малкият шум. А това цвилене дето нададох при четенето, да кажем че не беше малък шум

Ох, хиля се с глас. А бебето ми спи върху мен. Чак се възмути горкото и отвори едно око да види рева ли, смея ли се. Слава Богу продължи да спи, че с 300 зора я приспах.

https://evizabg.com/jeni/produkti-ot-saten/pijami-ot-saten/
и пак да се похвалиш с продавач с теменужен поглед.

Ще си купя сатенена пижама и аз. По други причини. Гледам да съм горе-долу във вид, защото все си представям как става земетресение/пожар и аз трябва бързо да се евакуирам. Всяка божия вечер като си легна на ум си представям какви връхни дрехи имам под ръка.

То по тази логика винаги гащите и сутиена трябва да са прилични. Ми ако на човек му стане лошо на улицата и се озове в Бърза помощ 😉

Аз редовно си ходя с домашна блуза и без сутиен под якето като съм в нас и излизам набързо до магазин. Ей, някой път като се сгорещя и не мога да съблека якето, сто пъти съжалявам, че не съм се облякла като хората.
Иначе, един комшия ми е разкопчавал цип. Дълъг гащеризон, цип по целия гръб, не става и не става. Съседките, естествено, не си бяха в тях. Ама той е перде и не се впечатли. Човещинка.

И те, и те Както и космИте, и педикюрът целегодишно.

Хиля си се тук и аз, но всъщност сте доста прави, а аз също обичам да ходя 6 без 5 - примерно изпращам едното дете до училище, нахлузвам едно долнище, но нагоре съм си по пижама, без сутиен... дано не припадам по улиците.
Навремето имах една колежка, много красива жена, свободна, силно харесвана и ухажвана ежедневно. Другите бяхме 20-годишни пикли, без грам мисъл в главите. Опитваше се жената да ни предаде тези уроци, при мен неуспешно. Та, тя си имаше несесер "за замръкване" в чантата - четка, кърпа малка, бельо, не може да я хване неподготвена ни хубав мъж, ни Спешна помощ, ни пожар или земетресение.

Когато съм хоум офис, си стоя по пижама/домашно цял ден. Ако ми се наложи да ходя до магазина - намъквам дънки надолу,а нагоре не си сменям дрехите и само слагам якето И аз така-без сутиен и даже с някои протрити дрехи. Дано не ми се налага да се събличам, че много ще се излагам