Номинации за най-голяма муня (тема 3)

  • 619 814
  • 5 407
# 4 035
Разкажи Stuck Out Tongue Winking Eye
Виж целия пост
# 4 036
*ĤĚŇĂ*, в правилния град, но на грешната гара си била. До перон 9 и три четвърти се стига през Кингс Крос. Mr. Green
Така и не го намерихме този перон. Само не ми казвай, че от този перон съм се качила на метрото към Кинг Крос?!
Виж целия пост
# 4 037
Еми, като не сте питали Хагрид да ви ориентира, пада ви се, муни такива.
Виж целия пост
# 4 038
Илайза 😁👍 да,натам се запътих май май..🤣
Виж целия пост
# 4 039
Една неправилна форма за множествено число как може да те въздигне от нърд в Казанова Grinning

Аз може и да съм разказвала как говори малката. Беше на 5 като се преместихме в чужбина и много набързо проговори испански. И сега й е по- лесно да вмъква испански думи, докато нещо ми разказва.
Веднъж нещо ми говори, аз я слушам с половин ухо и отговарям. Следващият въпрос е "Аз нали съм се насирала в България?" Simple Smile Simple Smile Отговорът ми е автоматичен, но се сепнах после и я попитах защо ме пита. Nacer- раждам се Simple Smile И до ден- днешен слага на испанските глаголи някакви бг окончания и става манджа с грозде.
Любими са ми децата как говорят българи-испански. Едно момиченце викаше на майка си - мами, несесито ун парцал. Сумото падна.
Мамо, трябва ми парцал. Сокът падна. 😂
Виж целия пост
# 4 040
ММ отиде до детската да прибира котараците. Синът ми се разбудил, мърмори, нервира се нещо. Чувам следният разговор:
- Какво търсиш?
- Молива ми!
- Ама това е чорап.
- Молив и чорап са едно и също!
- Я лягай да спиш.
В момента синът ми си доспива в спалнята Simple Smile И той ще говори на сън като баща си.

И аз съм за темата.
Отговарям на потребителка в една тема като през цялото време си мислех, че пишем в друга.
Виж целия пост
# 4 041
Моята племенница беше казала: Бабо, искаш ли да си шеърдваме солницата Simple Smile
Виж целия пост
# 4 042
И още от "преводите", плод на международната любов:

Баба му към сина ми: "Да кажеш незабавно..."
Той: "В какъв смисъл незабавно - да не е смешно ли?"
Виж целия пост
# 4 043
Още ме е срам като се сетя как пишейки от телефона и явно цъкнала в браузера на различна тема обясних надълго и нашироко за разбърканите ми хормони, ранна менопауза, отрицателни тестове и т.н. в една от най-неподходящите теми за това, където масово се включват мъже. Темата за Игри на волята.
И за да ми се подиграе и да запечата гафа за поколенията, един от тези мъже цитира отдолу целия хормонално зависим пост на жалваща се и нереализирана майка, за да ми покаже, че съм в грешната тема. Естествено веднага редактирах, но неговия подигравателен тон сигурно си седи и ми е трудно да забравя Laughing Laughing
Виж целия пост
# 4 044
И аз следях темата за Игри на волята, но не съм попаднала на поста ти или не го помня.
Виж целия пост
# 4 045
Винаги може да пишеш на модератор. Стават такива грешки Simple Smile
Виж целия пост
# 4 046
Днес ще се правя на примерна домакиня. Изчистих хладилника основно отвътре и остана само вратата от външната страна. Тръгвам да свалям магнитите. Правя го механично, докато в главата ми се върти мисълта с кой препарат да я мина. Стигам до един магнит, дърпам, не пада. Пробвам по-силно, не мърда. Викам си, кой е пипал тук с толкова мръсни ръце, че така се е запекъл магнитът? Чопля с нокът, не! Чак тогава го загледах. Познайте какво беше:
Скрит текст:
Виж целия пост
# 4 047

Ми Муня съм си.
Слава Богу, че не стана нещо с лош край, но си е мунско да си толкова загубен, че въобще да не се усещаш каква е реалността.

"Зори се беше заслушала в майската тишина, когато телефонът ѝ звънна. Беше Симона  - с нея бяха карали курс за телевизионни водещи при Десислава Петева. Разбира се нищо не излезе от това,  после двечките с нея ходиха на курс по английски, виждаха се на кафе 2-3 пъти,  но не се бяха чували от няколко месеца. Зорница вече работеше в ресторанта, Симона ѝ се похвали, че работи в някаква агенция, където е пуснала запис от предаванията им на шефките си, те много са харесали танцуването на Зори и искат да се видят с нея. Тя отиде, беше нещо като апартамент на два етажа, шефките на агенцията бяха две -  Габи и Йоана.
-   Здравей. Много ни е приятно, видяхме те как танцувaш и много те
харесахме.
-   Благодаря – усмихна се Зорница. – То това ми е хоби, много обичам
да си измислям сама движения, да създавам танци и да ги изигравам...
-   Чудесно. Значи предлагаме ти да дойдеш да танцуваш в клуб
„Радост“. Идваш вечер към 21:00ч, танцуваш 2-3 песни, после почиваш. След това отново 2-3 песни и така докъм полунощ. Заплащането е по 250 лв  на вечер.
-   Ами аз сега работя в ресторанта на 54-та улица...
-   О-о-о, всички, които са започнали са изоставяли старата си работа.
-   Ами добре... а какво ще танцувам? Аз имам няколко танца...
-   Не се притеснявай – успокои я Габи – всеки танцува, както иска.
Примерно Йоана танцува много еротично.
-   Добре, ела в петък вечерта тук, аз ще те заведа, ще те представя, ще
танцуваш пробно и ще решиш – каза Йоана.
Зори се съгласи. Въобще и за секунда, не, за стотна, за хилядна от
секундата не ѝ  хрумна, че става въпрос за по-особени танци. Но по-нататък.
В четвъртък Габриела ѝ звънна и я попита дали има трико, или някакво
подобно костюмче.
Зори отговори отрицателно, в петък се облече с дънки и зимни кубинки (другите обувки, които имаше бяха маратонки или кецове) и тръгна. Пристигна в апартамента, който беше офисът им и зачака. Йоана дойде с костюмче и я накара да го облече. Беше от две части – поличка и нещо като бюстие. Тя го облече и се чудеше как в този тоалет ще излезе да танцува, когато Йоана ѝ каза да не се притеснява, и че тя няма да танцува сама. А Зори през цялото време си мислеше, че ще е на нещо като мегданче, сценка или нещо подобно и ще може да си изиграе някой танц.
   „Хм, сигурно всички заедно танцуваме, всеки си танцува, за да подкани хората“.
Зорница упорито си мислеше всичко друго, но не е и реалността.  
Взеха такси и отидоха. Щом влезе в заведението Зори се опули и гледаше, все едно всичко ѝ беше насън.  Имаше 2-3 танцуващи момичета, едната танцуваше  на плот, около който крещяха разни, навярно пияни и дрогирани индивиди от мъжки пол, другото на един пилон. Едва сега, Зори си даде сметка за какво става дума. Ама откъде можеше да знае, като тя на такова място не беше стъпвала!  И не, че не можеше да танцува така, дори би могла и по-добре (поне в тацуването беше много добра),  но определено не ѝ беше в характера. Едва сега разбра и защо бе облечена по този начин. Не, че не ѝ отиваше на манекенската фигура Simple Smile. Йоана я заведе в нещо като съблекалня и ѝ даде обувки с токчета, на което Зори отвърна, че ако обуе подобно нещо, ще се пребие. И така, тя остана със зимните кубинки, които бяха градски наистина, но бяха доста неадекватни на фона на облеклото ѝ. Сега си спомни, какво означаваше показното преди 2 часа – докато беше в апартамента и си „репетираше“, дойде Йоана, каза ѝ, че няма да е сама и всички танцуват по едно и също време. И започна да танцува с характерен секси-нюанс.
Не, че това наведе Зори на някаква мисъл...
Докато Йоана се преобличаше в друга стаичка, при нея застана русокоса девойка, която мило я успокои:
-   Не се притеснявай. Това дори е по-леко. Аз по принцип съм
стриптийзьорка, приятелят ми също танцува , но в друг клуб...
Дойде Йоана и я замъкна навътре, като преди това я успокои, че  нея ще я качи на трупчето, за да не се смущава. Това беше  нещо като табуретка, високо и широко около 50 см, на което се качваше танцуващата девойка. И тя се качи. Започна песен с диско ритъм, който разбира се можеше да бъде изтанцуван и друго яче. Зори погледна с крайченцето на окото си, облечената цялата в бяло „стриптийзьорка“, която „бягаше“ по целия плот, погледна и Йоана, която беше на 4-5 м от нея, прегърнала един пилон, усмихна се и започна да танцува. Нещо, в стил метъл, брейк, диско, рок, рап и степ едновременно. След няколко секунди усети как почти всички погледи в залата бяха приковани в нея – сигурно ни персонал, ни посетитители бяха виждали подобно нещо.  Бяха минали около 30 секунди, когато към нея се приближи един бабаит и ѝ каза да слезе:
-   Шефът не те е харесАл.
Зорница послушно слезе и отиде да се преоблече. През това време
никой не влезе при нея, момичетата още танцуваха. Когато беше готова, мина покрай бара и попита за заплащане, оттам някакъв смутолеви да се разбере с Йоана и тя си тръгна. Разбира се, нито стотинка не взе от тях, но ѝ остана приятен спомен. Сега, със сегашния си акъл  не би  се захванала въобще и веднага би се сетила за какво точно става на въпрос, но тогава... типично за нейния розов светоглед. Както каза приятелката ѝ Мая впоследствие: „Радвай се, че си имала такъв шанс. Има момичета, които се чудят какво да направят и с кого да преспят, за да им се удаде такава възможност, а на теб ти е паднала от небето“.
На следващия ден, баща ѝ (с уговорката, че двамата са си лика-
прилика, т.е. розовия ѝ мироглед е генетично обусловен Simple Smile ) я попита:
-   Ръкопляскаха ли ти?
Божкеееее, добре, че явно има светли същества, които я закрилят.

Уточнение: Действието се развива пролетта на 2004г, заплащането
беше 35лв,  на вечер, но го обърнах в сегашно време и се получава около 250 лв. Някой, ако иска може да отиде и да провери колко е реално Simple Smile "




Виж целия пост
# 4 048
След дълги дни, в които спешно довършвах един проект (за който също тотално се замотах със срокове, защото съм муня и нямам никакво усещане за срокове, ориентация, ред на бележки, литература и т.н.) , най-сетне реших да си погледна сериозно и къщата.

Развихрих се с чистенето, уж бързо вървеше и... да се заклещи кабелът на прахосмукачката под вратата на банята... Дърпам, дърпам - и нищо. Оставих за малко така, да не стане по-голям гаф. Ще чакам да дойде ММ и заедно внимателно ще го извадим.

Да, ама не ми се оставя и така, като съм почнала нещо - да довърша. Повдигнах вратата на банята, аха да стане и... вратата ми остана в ръцете. И аз не предполагах, че толкова лесно ще се измъкне, нито че толкова ми е силата.

Притесних се много - как ще се поправи, счупено има ли, колко ще струва.

Прибира се ММ, аз започвам да се извинявам от вратата колко съм непохватна. А той стои, гледа, мълчи и не може да повярва на видяното. "Жена - казва ми накрая, като ме гледа с респект - вече много ще те слушам!"

Нагласихме всичко за нула време. Той има инструменти за всичко вкъщи, но кой да се сети да види и пробва..
Виж целия пост
# 4 049
Мунски семеен разговор.
Планирахме ремонт, основен, моят мъж е много спокопосен, но обектът е етаж от къща, вкл. баня. Аз го знам моят, че всичко може и му давам следния акъл:
- Защо не си направиш сам на себе си оферта, ще свършиш работата както трябва и ще си платиш. Така хем ще си изкарал някой лев, хем ще си спестил.
- Жена, нямам толкова пари да си платя. Много съм скъп Laughing
И на обекта вече работи бригада.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия