Откарах си цял ден без да установя от какво се чувствам странно, ругая си понеделника и го отдавам на него.
Пак навреме го оправих, има-няма половин час преди да го съблека вкъщи...

Направо се вцепених от срам - нито да си ги взема, нито да помоля да ми ги подаде. В чудо се видях и само успях да се извиня. 



На два съседни сектора два автобуса на една и съща фирма, видяла съм горе-долу къде е моят, знам с коя фирма пътувам, отивам и си товаря багажа и си продължаваме лафа че ме изпращат тия същите двама. Става време автобусът да тръгва, подавам си билета аз и шофьорът ме гледа и не вярва на очите си. Наложи се да слезе, да извади сака ми от багажника на автобуса и да ме прати на 5 метра да се возя. Чест му прави че почти не чух ругатни

Направо се вцепених от срам - нито да си ги взема, нито да помоля да ми ги подаде. В чудо се видях и само успях да се извиня. 



Това е култово! 

, а един човек се мъчеше са ми я измъкне от ръцете. 

В моята чат-пат има и пълноразмерни.
Не мога да ги помня всички тези цифри наизуст. Специално не ходя по магазини. Ако мина отнякъде и видя нещо...
Благодаря!
Препоръчани теми