Номинации за най-голяма муня (тема 3)

Току що прочетох име на тема като "Ежедневните ни кулинарни възражения" ..

По-добре звучи от “извращения” 😁

   Думата не е диалектна, но не е от ежедневно използваните, затова много хора не я знаят. Аз я знам, но не я използвам, защото не ми звучи добре.

 Беше отдавна, децата ми бяха сравнително малки - по времето , когато им режа месото в чинията, помагам да слязат от люлка, вървят на тротоара плътно до мен...Един ден на доста оживена улица, изчаквам да минат колите и казвам "хайде сега". По средата на улицата  вече се усещам че съм хванала един човек - много далече от детска възраст и му "помагам" да пресича с мен.  Пуснах го естествно и избягвайки контакт очи в очи и избързах напред.
Майките ще ме разберат зная...

Щом не се е дърпал, значи добре си направила.

- Днес помогнахме на бабичка да пресече.
- Браво, а защо сте двама?
- Ами тя се дърпаше

На голямата ми дъщеря отдавна не е трябва да я държа за ръка когато пресичаме обаче заедно ли сме я хващам за ръката...тя се дърпа обаче.😅А аз и стискам ръката и си пресичам ама ха какво като е на 18г...

Все още невръстни ми бяха децата, разхождаме се спокойно по улицата, те са малко пред мен - мога веднага да ги хвана за ръка.   Внезапно едното се спуска настрани и взема нещо от земята.
- Веднага да пуснеш тоя боклук - не, че крещя, но тона ми не търпи възражение.
Детето обаче ме гледа много жално и май се колебае какво да направи. Сестра му вече е до него:
- Мамо,  ама това са 5 лева...
В свое оправдание - децата са много любопитни, не винаги това, което намират са банкноти.   

Спи ми се, ставам рано за работа, обаче вечер не пропускам съседските сбирки. Всяка вечер е уж само за по 1 цигара. И днес така. Обаче яденето във фурната, знам го моето "за 1 цигара" и предвидливо изключвам фурната. След около 20мин мм ми звъни да ме пита да изключа ли фурната и защо аджаба купата (метална) със салата на котлона ври... Явно съня ми е много малко 😂😂😂

Добре, че е била метална. И кърпи сме оставяли на уж изключен котлон, и найлон... и добре, че не пушим

Мунщина 1 от тази седмица: вързах се на схема за измама с банкови карти. Прилежно попълних всички данни в полузаспало състояние. Все пак се "събудих" и си блокирах картата преди да ме ошушкат.

Мунщина 2: отварям си електронната книга и си избирам какво да чета от последните качени. Проверявам едната, не е от жанровете, които предпочитам. Втора, трета, четвърта. Започвам да се чудя в какво състояние съм била, когато съм ги качвала. Тогава загрях, че са от списъка на дъщеря ми за училище

Мунщина 3: дори не знам откъде да започна и как да пресъздам историята, защото е дълга. Ще я нарека "Муня си купува слушалки". Преди няколко месеца решавам, че ще подменя моите, защото наушниците им вече се белят и звукът с времето отслабна. Този път ще са големи, с дълъг кабел за телевизор и т.н. Пристигат. Големи са ми, връщам.
Ще си взема безжични. Пробвам на дъщеря ми, хареса ми звук, размер, всичко. Купувам. Не се разбраха с лаптопа ми. Веднъж се свързват, веднъж не. Подарих ги на мъжа ми.
Дотук беше нормалното.
Реших да кажа стоп на експериментите, ще си взема като моите и стига разправии. Отивам в магазина, влизам и установявам, че този модел го има почти всяка марка. А моите каква са? Въпрос с повишена трудност не ми се връщаше, избрах едни, като бях убедена, че са нов вид на "моята" марка. Прибирам се, пробвам, не ми харесва звукът. Ще ги връщам. А днес, а утре, срокът за връщане мина. Мъжът ми ги взе в офиса, ще ги продава в някой сайт.
Залисах се в работа, преподреждане на едни шкафове, подаръци за Коледа, пътувания, празници. Забравих за слушалки.
И преди няколко дни детето тръгва към един магазин за техника да си взима нещо. В главата ми проблясва перфектната възможност! Обаче какви? Викам си, вече взех новата серия на моите, значи трябва да е друга марка. Поглеждам моите, Панасоник. Избирам Сони, носи ми ги тя, ужас! Чувам ги по абсолютно същия начин като предишната неуспешна покупка. Започвам да си мисля, че нещо с ушите ми не е наред (но пък със старите си чувам добре...). Мъжът ми фучи, колко слушалки ще трупаме и т.н. но аз не, ще връщам. И нещо ме накара да го питам дали е продал другите, ако не, да види марката. Забравил ги по шкафовете, проверява. Изненада - Сони са и те, не Панасоник! Сега вече нещата придобиват смисъл. Ок, Сони не е "моето". Ще ги заменя за Панасоник. Тръгвам към магазина и от вратата се връщам и да ги погледна за последен път. Гледам и не вярвам на очите си. Не са Панасоник, Филипс са радвайки се, че избегнах поредна грешка, се понасям към магазина, казвам, че искам замяна и питам къде е щандът на, внимание! Панасоник! служителят ме насочи, избрах си, взех кутията и тръгвайки към касите минах през следващите наредени. Стигнах до Филипс и замръзнах! Върнах Панасоник, взех Филипс, служителят ги вижда и ми казва "Вие нали Панасоник искахте?". Аз смотолевих нещо и се стисках да не избухна в див смях.
Още не мога да повярвам, че имам нови слушалки

Лелеее, Човече, в каква серия си влязла?
И, малко не смея да попитам, но....как са новите слушалки?

Ако старите са 10/10, тези ги оценявам на 9/10, но да кажем, че покриват изискванията ми

   Много мило

На фитнес след работа, преуморена, но твърдо решена да скалъпя някаква тренировка. Отивам да си измия ръцете, сапуна от тези тип пяна, църка машинката сапун, аз без да мина през мивката да се сапунисам и да се измия отивам директно на машината за сушене. Сапуна хвърчи навсякъде...
Да, имаше и други хора там.
Не, не знаех какво да кажа или направя.