Номинации за най-голяма муня (тема 3)

  • 619 777
  • 5 407
# 4 725
Хихи, по време на това голямото земетресение живеех в София, на 9ти от 16 етажа...

Събудих се, погледнах полюлея, който се мяткаше насам-натам, нацупих му се, обърнах се, гушнах си мъжа и продължих невъзмутимо да спя...

Колко му е... Малко само можеше да се срути сградата... Друго, какво толкова?!?
Joy
Виж целия пост
# 4 726
И моят мъж така изживява земетресенията, вкл. и това в Перник. Събудихме се, станахме, аз почти в паника, той се завъртя и каза отивам да спя, и заспа и захърка 3 минути след това.
Виж целия пост
# 4 727
Много беше страшно, а мен по принцип не ме е страх от земетресения. Събудих се от бучене, след това започна да тресе. Гушнахме децата, които спяха и така и не разбраха нищо.
Падна и се счупи стенния часовник тогава.
Виж целия пост
# 4 728
Ох, цялата настръхнах, като си го припомних това земетресение. Каката беше бебе на 3 месеца и спеше от моята страна на спалнята в креватче долепено. Помня само, че подадох бебето на мъжа ми, защото той ставаше по-лесно. Той после трвърди, че съм хвърлила бебето по него. Simple Smile И застанахме под вратата и както него не го беше страх, пребледня целия и почна на вика "Лошо ми е, ще припадна". Него ли да успокоявам, ревящо бебе ли.
После си легнахме и почнаха вторичните трусове, а той ме успокоява, че била центрофуга от горните етажи, пусната от някой съсед на нощна тарифа. После си призна, че ме е лъгал, за да не ме е страх.
Виж целия пост
# 4 729
Сетих се аз какво правих преди няколко години, лято прозореца отворен, навън започва да гърми, и да бие градушка.
 Аз скачам, грабвам детето, и се опитвам да тръгна нанякъде.
 Мъжа ми съска, то милото не се събуди, - "Къде тръгна, какво правиш?", аз ошашавено - "Вали градушка, трябва да скрия детето!" Мъжа ми  - "Къде, в гардероба ли?!?"
Виж целия пост
# 4 730
Градушката на 8 юли  2014 беше брутална ...като яйца 🥚🥚🥚 😱
И аз се чудих къде да се скрия,а си бях вкъщи с детето...последен етаж сме и отгоре се чуваше все едно стадо слонове препускат 😬
Като утихна,гледката отгоре беше апокалиптична 😳

Вече няколко пъти купувам от така прехвалената подправка самардала и още не съм я пробвала...з-то изчезва безследно някъде у нас 🤔🤨
Виж целия пост
# 4 731
А откъде я купуваш?
Виж целия пост
# 4 732
При въпросната градушка от 2014 г дъщеря ми беше бебе. Вкъщи бяхме с нея и майка ми. Гушнах бебето и се скрихме в коридора - далеч от прозорците, в случай, че градушката счупи стъклата. С майка ми треперехме от ужас, а милото невръстно бебе в ръцете ми по някаква причина реши, че това тропане е много забавно и се хилеше с глас.

И пак докато беше бебе, но не помня 2014 или 2013 г имаше едно по-леко земетресение. Пак сме вкъщи с майка ми и бебето. Скрихме се под касите на вратите, а шантавият ми мозък започна да трака на бързи обороти, опитвайки се да си спомни къде  е бебешката чанта, за да я грабна набързо и поне нея да си имаме с бебето, ако блока се срути. Smile
Виж целия пост
# 4 733
В кварталното малко  СБА.
В пакетчета по 50гр.,без сол е.
Виж целия пост
# 4 734
Самардала без сол? Ей такова не съм виждала, доколкото знам тя си се суши заедно със солта направо. Ще знам да се оглеждам и за такава, научих нещо ново за днес.

А аз преди малко исках да си изпера прането с омекотител... Сипвам аз да отмеря, аха да го метна в барабара и се усещам че туй нещо изглежда подозрително, не такъв препарат исках да сложа. Хм, че то всъщност и препарат не е. А що ще в тая чашка?!?
5 минути го гледах странно докато се усетя че държа тубата с омекотителя в другата ръка. Това естествено с дрехи дето ми трябват да са отново сухи възможно най-скоро - много щеше да ме е яд ако трябваше да ги пера втори път... доколкото първото щеше да се брои за пране де, само с омекотителя.
За протокола - кафето ми е изпито отдавна, не е от това. Просто съм си муня Grinning
Виж целия пост
# 4 735
Както каза един път мъжа ми: "Изпрах дрехите в пералнята с оня лилавия препарат"
Виж целия пост
# 4 736
Покрай ДО, ММ се превърна в основен (и много отговорен) оператор на перална машина. До степен, че е вербувал приятели да му носят армаган перилни препарати от чужбините.
През уикенда пазаруваме и той провежда дълъг и напоителен разговор за гелове за пране и цветоулавящи кърпички с една съседка, докато аз си блея неангажирано встрани. Разделяме се с нея и той ме пита: "Ние не използваме омекотители и ароматизатори, нали?".
Все едно последните три години си кътам някъде тайни количества за лична употреба!😄
Виж целия пост
# 4 737
Много се чудих дали да се изтипосам отново за същото пране... ама почнала съм вече, да се дооплача.
Имало е пакетче кърпички в джоба на едното яке... а мога да се закълна че пребърках всичко и ги пребърквам и преди да влязат в коша за пране. Аман.
Мислех да пускам още една перална, но смятам да не е днес Grinning
Виж целия пост
# 4 738
Аз по време на пандемията преди пране редовно проверявах дрехите за еднократни маски по джобовете. Нямаше случай в който да не изпера поне една. Намирала съм заклещени между барабана и гуменото уплатнение. Как оцеля пералнята и до сега се чудя.
Виж целия пост
# 4 739
Хайде да перем преди да излезем! Давай! Всеки бута вътре каквото се сети, влачи кош, пълни, напред-назад, да не забравиш "хапчето" с препарата, казваме си "ъхъ" взаимно, айде докато е хубаво времето навън, излизаме. Прибираме се, тръгвам да вадя изпрания материал, нещо много сухо. Обикновено все остава по някоя по-мокра риза, панталон, нещо, а сега сухо. Ти пусна ли пералнята? Не, а ти? Ми затова са сухи дрехите, вече половината дори простряни 😁
Hands V
Отивам до любимия супермаркет да си похарча купонче от приложенийцето. Спирам на паркинга, балансирам петнайсет неща едновременно като октопод: телефона да го стартирам че беше изключен, да ровичкам  за портофейл че мисля да ходя без чанта, да скрия чантата, да ровя на задната седалка за пазарни торби, пликове, това всичко едновременно. Пъхвам портофейла в единия джоб на якенцето, телефона ще е в другото джобче и паника, къде ми е телефона?!! Оглеждам се до мене, под мене, зад мене, стрес... и о, той ми бил в ръката Hands V
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия