Номинации за най-голяма муня (тема 3)

Светулчица, добра си, но моите висоти не си стигнала още - пера заедно тънката блузчица от индийския магазин и съответния сутен - розовки.  И що пък да не метна и още една тънка блузичка (ярко оранжева) - получи  се много нежен цвят. Поне бяха заедно и си се боядисаха заедно.

Ами, май съм за тук и аз днес. Един колега често ме засича след работа и ме вози, живеем в един квартал, през един блок. Днес го виждам, че излиза и бързам след него, подвикнах, не ме чу. Реших, че докато отключва колата, ще го настигна и ще помоля да ме метне. Той върви бързо, но и аз не се давам и подтичвам след него, и така едно 200 метра, докато разбера, че човекът явно не е с кола и е в съвсем друга посока на спирката, от която се бях отдалечила вече порядъчно. Спрях, симулирах разговор по телефона за случайните наблюдатели и се врътнах обратно към спирката, хилейки се на себе си.

И аз съм от спящите и успиващите се. На петдесет станах и пак никакви проблеми нямам със съня. И гръм не може да ме събуди. Проблемите ми са със събуждането. Да имаше хапчета за това, бих пила. Добре, че работя за себе си, направо ми идва понякога да се уволня сама. Това преди десет сутрин да стана, много рядко се случва. Иначе съм отговорна, всичката работа си свършвам, повече часове сумарно работя, отколкото бих, ако бях служител, но рядко е преди обяд.

   Покрай Ан Мари и колелетата си спомних една наша екскурзия с кемпер. Обикновено мъжът ми качва един скутер, да обикаляме наоколо, но тогава взехме колелета. На един къмпинг решаваме, че искаме да се разходим до най-близкото градче, което е много популярно и известно. Питаме колко километра са дотам, едно младо момченце на рецепцията вика, май около 7-8, не знам точно. Аз колело мога да карам, но по принцип съм антиспортен тип, мекичка, пухкавка. "Много ще ми дойде това на мен", казвам. "Хайде сега, 6-7 км., казва мъжът ми, по равно е, има велоалея, въобще не е много." Подлъгах се. Оказаха се 15 км. Като стигнахме, бях толкова кисела и крива, че изобщо не можах да се насладя на романтиката на мястото, а само мърморих. "Ще го хвърля сега ей тук това колело в една канавка и ще търся автобус!"  Нямаше обаче  удобен автобус и се принудих да взема и обратните 15 км. пак с колелото. Не знам и аз как успях. Два дни после трудно си сядах на задника.
   А градчето беше Сен Тропе. Не знам какво му харесват. Само лоши спомени имам оттам.

Права си че е въпрос на оцеляване, но по времето когато свикнах да спя така, всъщност шумните съседи бяхме ние
Съквартирантката ми работеше на три смени и просто трябваше да се науча да игнорирам нейната аларма ако искам аз да се наспя. Третата мома дето живееше с нас пък нямаше събуждане по нормален начин - ни телефони, ни аларми, ни старомоден будилник с камбани сложен в тенжера, абе сериозно беше За нейните събуждания се включваше музика в зададения час, обикновено някакъв здрав метъл, вкъщи дрънчаха стъкла като стане време тя да се буди. И тя работеше на три смени, та за първа смяна също ставаше в някакъв нечестив час...
С тая същата музика бяха и купоните вкъщи, а те не бяха рядкост изобщо, та наистина човек се научава да спи независимо от всичко. То винаги имаше някоя на която е времето за спане и поне една на която пък е времето да се весели
Съседите как са спали вече не ми е много ясно, ама оживяха и те, хем в панелен апартамент бяхме...

natka, цяло чудо е, че някои нервен съсед не ви е очистил физически. 🤣

Очаквах гости за обяд обсъдихме менюто. Мъжът ми запали скарата, аз сложих да пържа картофи за 7 човека, пържих от 10 до 13ч. Обядвахме включително и десерт, едва на кафето се сетихме, че картофите сме ги забравили. Пратих им половината за в къщи.

Измих пода в банята, преди да си изплакна краката от скрабта с кафе.

Ами те съседите ни бяха сравнително малко че бяхме на последния етаж, а от едната страна бяха редовни на масата с нас Абе живи са още, даже като се засечем и още им се пие след толкова години...
Вярно че имаше веднъж питане с подозрителен тон къде сме били и какво сме правили снощи, оказа се че на съседа отдолу му паднал полилеят. Но пък точно за това отрекохме с чиста съвест, някъде другаде се бяхме веселили точно нея вечер

Да се разпиша и по темата де, слагам неща където не им е мястото и после се чудя къде са. В петък съм си сгънала престилката от работа и съм я донесла вкъщи. Сигурна съм в това, спомних си как я сгъвам, слагам я в плик и в торба която носех с други неща. В събота сутринта решавам че в същата торба ще си сложа кутиите с обяда и прочие щуротии, съответно вадя нещата от нея. Прибирам се от работа и ще пера. Брех... къде по дяволите ми е тъпата престилка? Че ги мразя тия неща -  мразя ги, ама сериозно се замислих дали не съм я метнала в боклука Въртях се, търсих - няма и няма. В двустаен апартамент живея, не в замък с няколко крила, аман. Няма я бе, няма!
Днес тръгвам да пазарувам. Търся точно определена торба която ми е най-удобна. Ами познайте какво - няма я Но си намерих престилката пък, ще го броя за успешно... стига да не ме питате за чий съм я сложила в килера вместо в коша за пране

Снощи и детето и мъжът ми много ми се смяха - ходиха двамата да пазаруват, върнаха се, казаха, че са взели и голямо парче св. врат и мъж смята, да го раздели на 2, едната част във фризела и другата на пържоли, които веднага ще изпече. Не само това, ами седнахме и вечеряхме с тези пържоли и към 22 часа, аз решавам, да измисля, как ще го готвя на другия ден това месо. Първо ме гледаха странно и после мнооооого ми се смяха.

3 пъти четох това с месото и не можах да схвана.

Аз доколкото разбрах мъжа й е опекал пържолите и са ги изяли, а тя тепърва мисли как ще ги готви.

И нещо от мен.
Аз не съм голяма кафеджийка, но след доста зает уикенд реших днес да си направя кафе и да си го взема за работа (че там е много гадно). Забравих да сложа капсула и то текна бистра водица, а аз само мигам и се чудя какво не е наред с картинката.

Това, което не е изпечено е прибрано във фризера.

Те така са се натъпкали с пържоли от свински врат,че от мисълта да ядат и утре месо от свински врат,им призлява! Помислили са,че Pesheck се шегува!

Да, половината месо е във фризера. Може да е мислила на същия ден да го готви и затова.

Извинявам се за неяснотата. Така - той раздели месото на 2 и едното пърче сложи във фризера, а другото направи на пържоли, изпече и вечеряхме. Муня Пешек обаче се сеща, че за някакво месо е ставало дума и решава, да се прави на мила и добра съпруга - „как да ти сготвя месото утре, миличък“. И това при условие, че всъщност той вече го сготви.