Номинации за най-голяма муня (тема 3)

  • 619 767
  • 5 407
# 5 340
Те децата са щастливи, останаха доволни от подаръците и забавленията. Просто не се получи точно както го бях планувала. Честно казано ми е притеснено за съседката и затова ми се скапа настроението. Опитвам се да се свържа цял ден с нея, не вдига и не отваря. Сутринта се обадих на дъщеря ѝ, надявам се че се е погрижила за нея.
Виж целия пост
# 5 341
Ако е хипертоничка, съседката ти ще знае какво да изпие, за да й спадне кръвното.
Виж целия пост
# 5 342
Аз, днес, току-що направено кафе и пепелник до него, пийнах си една глътка и си запалих цигара и...... си тръснах в кафето. Е, направих си ново кафе. Cold Sweat
Виж целия пост
# 5 343
Ще ходим при свекърите на вилата. Решавам, че няма да нося термос, преварена вода, а ще взема електрическата кана. Ще преварям там като ми трябва. Изливам останалата от предния ден вода и мушкам каната в торбичка.
Пристигаме, разхвърлям багажа, вадя каната и я пълня с вода, за да има за после. Ще я включвам. След дълго чудене и оглеждане се усетих, че не съм взела долната част. Та сега малчо пие бутилирана, бебешка вода.
Виж целия пост
# 5 344
Като прилежна домакиня, решавам да пусна чисто бяла пералня. Тръгвам да простирам и не вярвам на очите си! Сред белите има сини, зелени, розови и черни! След половин час чудене се сетих, че снощи тръгнах да пускам цветна , сложих ги в барабана и видях, че е само половин пералня, затова ги оставих да чакат допълване. Днес просто съм набутала белите, без да гледам какво има вътре...

Обаче извадих голям късмет. Не е имало дреха, която пуска и няма оцветяване. Късмет номер 2 - мислех на една бяла кърпа за ръце да сложа белина, че ми се видя леко жълтееща. Венишът обаче беше по-напред в редицата и грабнах него Laughing
Виж целия пост
# 5 345
Пътуваме с ММ с колата , аз съм на предна дясна седалка. В едно село от пресечка излиза инвалид в онези електрически колички и се движи по шосето в нашата посока . Отклоних си погледа вляво, за да погледна в страничното огледало преди да го заобиколя. Като видях волана, се усетих, че не шофирам аз. 😀
Виж целия пост
# 5 346
На море сме. Сушилката за дрехи се намира в двора на къщата. А на тротоара пред къщата има машина за кафе. Сутринта на път към машината реших да простра изпраните чорапи на детето. На сушилката открих моите бикини, които простирам по тъмно и сутрин рано прибирам, за да не ги гледа всичко живо. В този момент ми звънна телефона. Вдигнах и докато говоря машинално си взех гащЯта и с тях отидох до машината за кафе. А на машината още един човек има и един се нарежда зад мен . Говоря си, размахвам гащите, идва моя ред. Усещам, че държейки телефона, не мога да бръкна в джоба за стотинки, а с гащите също не мога. Забравяйки , че това са гащите ми и с огромна извинителна усмивка се обръщам към човека зад мен с молба да задържи "това" докато извадя монети. Изражението на лицето му рязко ме върна в действителността. Щях да се гътна от срам.
Виж целия пост
# 5 347
Ах ти палавнице!
Виж целия пост
# 5 348
Панди, плача Joy Hug
Виж целия пост
# 5 349
Пандиии, представих си го цветно 😃
Виж целия пост
# 5 350
Поне мъжът заслужаваше ли си срама?
Виж целия пост
# 5 351
Толкова се засрамих, че дори не забелязах как изглежда. Помня само едни ококорени очи и вежди, които въпросително се повдигат нагоре. Всичко друго е в мъгла. 😄
Виж целия пост
# 5 352
Толкова се засрамих, че дори не забелязах как изглежда. Помня само едни ококорени очи и вежди, които въпросително се повдигат нагоре. Всичко друго е в мъгла. 😄
Онази вечер , оставих мъжа ми да занимава детето и избягах на пазар.
Купувам зеленчуци от кварталната зарзаватчийница, подавам си зеленчуците да ги мерят, продавача ми казва " тази краставица е мека, сменете я". Аз тъжно мърморя - "все на мен ще ми се падне мека краставица", обръщам се, зад мен един мъж, клиент, ме гледа особено...
Виж целия пост
# 5 353
Аз веднъж се прибирам с N на брой торбички с нови покупки, включително и пликче с нови скъпи секси гащенца. Пред асансьора си оставих торбичките на пода, докато си извадя ключовете.
Чак след часове се усещам, че торбичката с гащите я няма, а имаха стратегическо значение, част от концепция... Мислих да оставя във входа бележка, който е намерил гащите да ми ги върне, ама ме досрамя все пак...
Виж целия пост
# 5 354
В една квартира едни нюню розови прашки вятъра ги беше отвял на терасата под нас. Жена с големия й син живееха под нас.
Звънна жената на вратата да ми ги даде. Ама, едно такова, срамежливо, все едно биологично оръжие държеше.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия