Номинации за най-голяма муня (тема 3)

Днес се върнах от работа и пуснах маските на цялото домочадието да се перат в пералнята. Сега ми се налага да ида до магазина и познайте дали имам маска. 😕

Връзваш някой готин копринен шал през устата и си готова

За туй имам една кутия с еднократни.

Покрай историите с промяна на цвета се сетих за една моя история. Влизам един ден в банята и се поглеждам в огледалото и се вцепенявам от гледката - по ушите ми има огромни черни петна, като люспи, залепнали по кожата. Не съм усетила абслютно нищо и цял ден съм била вкъщи. Виновникът се оказаха стари слушалки с някакво странно покритие, имитиращо кожа, което е почнало да се лющи и полепва по ушите. Красота просто..

Култова е тази история с оранжевия цикъл, обаче мен най-много ме изумява поведението на съпруга. Значи дори на гинеколога не му е дошло на ум да види превръзката, обаче съпругът прави редовни проверки ... (!?)
Това е същата потребителка с умрялото врабче в чантата. Абсолютен претендент за титлата!

А аз искам да я попитам дали се е обадила на гинеколога да обясни какво е станало

Е добре де, любов, любов, загриженост, ама чак па толкоз..

О, моят мъж също би ми прегледал абсолютно всяка част от тялото. Обаче аз няма да позволя.

Щом е тази с врабчето, значи е абсолютна муня и мъжът ѝ го знае! Това обяснява поведението му, човекът просто си я обича такава и си знае задълженията .... Иначе и аз нямам идея как се проверява превръзка на заспала жена....

Оооо, мъжът ми изобщо ми няма доверие да се самосъхраня и вярва само на очи, ръце, крака, но не и на мен. Загуби го още, като се метнах от една кучешка колиба и се претрепах. След развръзката с цикъла първата му реакция беше желание да се изнесе от нас и поне седмица да не ме вижда. Лошото е, че гинеколога ни е съсед и го срещаме почти всеки ден. При други обстоятелства щях да си мълча за развитието ама го срещам човека и пита. Смя се и каза, че случката му е номер едно в лекарската кариера и се моли ако ще раждам второ да е надалеч, когато тръгна да раждам. Кой знае, как ме разнася. Та така.
А за колибата… беше до една бетонна, дълга стенна и много исках да видя какво има зад стената, обаче колибата много висока /стига ми до гърдите/. Набирах се, мъчих се, но не стана и половин час молих ММ да ме бутне. Бутна ме, качих се, огледах и като видях, колко е високо ми стана ясно, че аз нормално няма да сляза оттам. Трябваше да седна и да се приплъзна надолу, обаче си викам хвърлям се пък каквото стане. Бях с кецове на платформа. Метнах се и единия ми крак се удари в бордюра, изкълчих го и паднах в една дупка между бордюра и колибата по гръб. Тъна в калта, обаче от смях съм се отпуснала и ММ не може да ме вдигне. Не усетих болка, като паднах, обаче после… съдрани лакти и крака, изпочупени нокти, изкълчен крак. Бая време си близах раните. При мен са купища такива истории и по едно време майка ми беше пощуряла да ме води да ми баят. Не че има много файда ама каквото, такова.

🤣 Това ми напомни как преди няколко години тържествено развеждам мъжа си из владенията на баба ми на село и демонстрирам къде и как съм играла като дете... Съответно се покатервам по едни греди върху навес за каруци. Идва обаче въпросът как ще сляза и изведнъж скачането отгоре - около 1.8-2м - не ми се струва толкова безопасно за вече кекавите ми глезени. Решавам да се хвана за клон на любимия орех и, викайки  като Тарзан, да се люшна ефектно до земята. Хубаво, ама и новите си килограми не прецених ☺️ Клонът злощастно изпращя и се счупи, викът ми беше рязко прекъснат, аз паднах по гръб със засилка на земята - поне беше, макар и твърда, почва - и счупеният клон върху мен. И глезена успях да си навехна в опита си да падна не по гръб. До вкъщи куцах и се хилихме с мм.

Ох бе, жена, наистина си основният претендент! Култово, особено с врабчето

На мен врабчето ми е фаворит, чиста муня, обиграна.

Това с врабчето ми напомни за една муня от форума, дето цяла седмица разкарвала вмирисана риба в дамската си чанта 😁

Аз пък чак след пристигането си в чужбина за една кратка командировка разбрах, че съм обула различни обувки. Пътувах със самолет, там трябваше да ги сваля и тях за проверка, защото са кубинки. Приличат си визуално, но все пак различни обувки.

Но отдавна не бях пътувала със самолет, нерви, притеснения, че и ме върнаха за някои неща в ръчния багаж, които не били разрешени за него (разни козметики, които носех за друг човек и исках да съм сигурна, че ще са непокътнати). Явно служителите ме усетиха, че съм нервна, викаха ме да ми гледат ръцете, а ММ не.