Номинации за най-голяма муня (тема 3)

Аз някъде съм споделяла сигурно една случка с моя племенник. Когато дойдохме в Испания, първите месеци бяхме у сестра ми. Спим си ние, чувам, че се чука на вратата и си мисля, че някой си е забравил ключовете. Става ММ да отвори, насреща му детето по слипчета, голичък, както спи лятото. Станал, тръгнал нанякъде, събудил се на стълбите отвън и се прибрал Добре, че там се е събудил, не ми се мисли...

Много е гадно нищо да не помниш на сутринта. Случвало ми се е да ме събуди приятелка за нещо, да говорим и да се разберем да се видим. А аз естествено да не отида

На един първи април баща ми събудил майка ми с лъжата, че на балкона са накацали кукувици. И след няколко дни, вече будейки я нормално, тя в просъница си протегнала ръката и със заповеднически глас: "Дай кукувица" 😂

Майка ми така говори през нощта и не помни. Много пъти се е случвало да се прибера, тя се събужда, яде шоколад, говорим си, а на другия ден ме пита къде съм ходила снощи. 😂
 А ми се е случвало да ходя на работа с такси, защото колата ми е запушена от някой от другия вход.

Изтеглих пари от банкомат. Но не с дебитната (синя) карта, а с кредитната (бяла е). Удоволствието ми струваше 19 лева. Ама така е като съм муня, не помня цифри и ПИН-овете са ми еднакви.

Аз моите карти съм си ги написала с маркер (нетриещ се), защото визуално си приличат.

За това дебитната ми е най-отпред, а кредитната най-отзад в портмонето. Голям зор е, докато извадя кредитната, та трудно е да сбъркам, слава Богу.

.

+1. Преди работех нощем и много ми беше трудно ставането за кафе с приятелки. Пък те много се изнервяхс, защото идваха от кварталите до центъра, където живея и аз пак не съм станала, обещала сто пъти.

Та редовно имаше :

Позвъняване 1. Днес ще пием ли кафе, както се разбрахме? - Да, разбира се. Ставам да се приготвям, айде след два часа.

Позвъняване 2. Тръгвам от нас, приготвяш ли се? - Да бе, сега излизам от банята и се суша.

Позвъняване 3. Тук съм, идваш ли? - На вратата съм, обувам си обувките.

Позвъняване 4. Какво стана с тез обувки? - Чакам асансьора бе човек! Идвам!

На петото позвъняване вече се измъквам от завивките...

Не помня, но ми разказват.

Като малка (10-11г) съм ходела насън. Майка ми е разказвала много смешни случки. Навън не съм излизала.
ММ бълнува и говори насън.

Това някой да ми задава въпроси докато спя... Ами успех му пожелавам, късмет и каквото още се сетите, все ще му потрябва
Половинката се пробвал няколко пъти, упорито съм му отговаряла на български, а на него това не му върши грам работа, та се е отказал вече. Докато не ме види да си потапям муцунката в чаша кафе, си отваря устата само да ми направи комплимент или нещо от сорта. Или ми се усмихва, или ми се маха от пътя в някой ъгъл докато стана пак на човек. Или и двете - да ми се усмихва ама от ъгъла... Бързичко научи какво значи "Не!" и "Махни се!", мисля че като стартов речников запас му бяха важни точно тези

За ставането с помощ от приятел... мда, имам и там какво да разкажа. Случката (една от всичките) става по време на супер натоварен период в работата ми, по 12 часа на ден работа, 7 дена в седмицата, около третата такава седмица подред вече не знам на кой свят съм и хич не си вярвам че мога да стана навреме. Съответно помолвам приятел дето знам че ще е буден по това време да ми се обади в 6 сутринта. Надлежно е инструктиран да ме държи на телефона докато не чуе кафемашината че си правя кафето вече, щото иначе ще го излъжа и ще се завия пак.
Какво сме говорили, не мога и да ден днешен да кажа. Помня само че не бях в добро настроение, ама то кой ли би бил в такъв нечестив час? Обадих му се надвечер да му благодаря и внимателно да се поинтересувам дали не съм го наругала и нагрубила нещо сутринта, ако трябва да се извиня все пак. Мне, само котката каза че съм ругала - явно диването ми се е пречкало в краката.
Последваща справка показа че този незапомнен разговор е продължил малко над 20 минути...

Това е истински приятел! Чак се трогнах.

сега кажи, че не си имала котка по това време...

Имах аз, че и хайванчето очевидно беше много смело. Както стана дума, рано сутрин никой не ще да ми се изпречи... ама на него не му пукаше особено, беше готов да ме спъне по всяко време. Котаракът беше на приятелка, с която живеех по него време. Тя отсъстваше често, та предимно аз се занимавах с него. Но това са второстепенни неща за една котка, всичко е негово и всички сме негови. Луди ни правеше и двете, но още ми липсва.

За приятеля е така - не бих рискувала с някой дето не ми е близък, но пък който ме познава по-добре си знае в какво се забърква...

Натъкнах се на това, та се сетих. Не точно за тук, но...

Преди години посред нощ ни взеха с детето с линейка в болница. Вкъщи остават сащисаният ми мъж и вече известната Цона (домашен любимец и невероятно красива котана, за непомнещите ). Цона гладна, мъж - не знае на кой свят е. В секундите на проблясък се присеща, че това, че на него не му се яде от ужас, не означава, че добичето също трябва да гладува. И решава да й сипне малко. Объркан от външния вид на храната, се почудил малко, но в края на краищата се справил.

Прибираме се след десет дена с малкия. Цона ме чака възмутена на вратата и започва да се оплаква. Сърдита  на мъжа ми. И гладна! Много гладна!

В процеса на разпитите, които проведох, се установи, че мъжът ми много чинно ежедневно, по два пъти, й е сипвал храна, но тя е отказвала. Милият, помислил, че котето тъгува по нас.

Какво беше учудването му, когато разбра, че два пъти дневно чинно е сипвал на добичето не котешка храна, а ... шоколадови топчета.

Ох, помня го това:sweat_smile: От тогава не вярвам на хората:)