Паническо разстройство - 41

Бях преди седмица при Ал. Попов от Варна на преглед, за първи път отивам на психиатър, каза че случая ми е лек и ми изписа съвсем леки лекарства. Беше много мил и слънчев през цялото време на консултацията ми.

Ама аз кога съм казал, че са ми шест.

Ето - значи от дете съм бил леко пълен. И хипохондрик. На 26 горе долу спортувах чат пат. Пак бях пълен. Бях 108, при ръст 173. Тогава за първи път вдигнах кръвно 160/100. От тогава пия Небилет и Лозап. Пия и Метфогама. Пробвах 2018 много спорт, до един ден в който във фитнеса явно съм се претоварил и вдигнах 160/100. Уплаших се и спрях фитнеса. После 2018 есента смених работата, напрегнато ми беше, вдигнах веднъж на работа 180/100. Уплаших се много. Почнах да се стресирам. От септември до март имах два три пъти месечено 180/100 с пулс 160. Спрях всякви тренировки от страх. Докторите вдигнаха Лозапа, за да регулира тези кризи. Махнаха ме от работа. Почнах да получавам всякакви симптоми, задухи, болки в сърцето. Януари Март нямах работа и съм ходил 20-30 пъти в Пирогов след вдигане на кръвно и всякви симптоми. Всякакви изследавания. В крайна сметка ме насочиха на психиатър. Аз отказах да пия антидепресанти и почнах на психолог. От страх тотално се обездвижих. После си намерих нова работа през март 2019. Първите месеци със страх съм ходел - да не вдигам кръвно на работа, че пак щяха да ме махнат. Атаките на кръвно и пулс се разредиха. Психологът ми влияеше добре. Някъде от септември до януари не съм ходил в Пирогов. Януари имах някво замъглено зрение и пак бях в пирогов - неврологията - зиследваха ме за всякви неща - нищо пак ми нямаше. Януари си направих стрес тест - нямам проблеми освен (то това не е малък де), че докторът не е виждал по детрениран човек на 30. Тестът беше прекратен на 5 минута при кръвно 170/120 и пулс 150. Ето сега и холестеролът ми е завишен.

През всичките тези 5 години се опитвам да спазвам някакъв хранителен режим - да бил съм и на по-строг. Сега съм 95 кила, бях 108, в най-строгия режим бях 86, но при безкрайно строг - волята на човек е крайна и той винаги компенсира после. За това не съм на безкрайно строг. Следя си калориите. Таргета ми е 1800 на ден, но в повечето дни ям около 2200, явно волята ми не стига за повече.

Опитвам последния месец след стрес теста да ходя повече. Всеки ден поне 6 000 крачки. Е днес опитах и да потичам. Но започва много да ми се вдига кръвно и пулс, и почва да ме стягат глава, сърце, задъхвам се.

Обиколил съм почти 10 кардиолози в София и в Плевен - там дядо ми е лекар.

Всеки казва повече спорт, по-добра диета. Е опитвам. Но при спортът се боря и със страха от пулс, кръвно и т.н. Ако някой от вас вижда мои грешки, нека сподели неговият опит и как той би го направил.

Предпочитам точни съвети - примерно вашата лична диета, вашия личен спорт. Щото идеята - абе хапвай по-полезна храна, спортувай повече - еми аз казвам - правя ги доколкото психо-физическото ми състояние позволява.

Според мен от уплаха. Била си уморена, превъзбудена и е нормално да е висок пулса. Обаче след като си го премерила, си се паникьосала. При мен поне е така. Моята фобия е от високо кръвно. Покрай него и пулса вдигам, но ги държа с часове точно защото съм в паника. А днес си зле от умора, която идва и от адреналина (от страха) и от недоспиване също. Това е мое мнение разбира се.
Между другото аз като съм тревожна почти винаги съм с разтройство. А то как изтощава...

Да, изключително мил и вежлив лекар. Опитва всякакви варианти. На мен до сега само ми сменяха антидепресантите и тревожността ми се засилваше, а той ми комбинира с антипсихотици и ми свали тревожността до минимум. сега се е захванал със социалната ми фобия, че тревожността беше на преден план и ме тормозеше най-много. Питах го дали може да си вземам клонарекс-каза "Не посягай"... Така, че много ми е странно някой да го обвинява, че на поразия изписвал бензодиазепини.