Халит Ергенч и Бергюзар Корел - нови проекти на актьорите след "Ти си моята родина" тема 36

Благодаря ти от сърце за хубавото интервю!

Понеже съм заета с превода на серията, нямам време за цялото интервю.
През седмицата ще го систематизирам.

Дежурният въпрос.

Реп: Прияждаше ли ти се нещо през този период.

Берг: Първите три месеца беше трудно. Постоянно исках нещо студено или кисело. Сармите ги ядях като фъстъци.
         
Реп: На Халит не му ли беше трудно с тези прищевки?

Берг: Халит нищо не може да го уплаши. Той винаги намира начин и го прави с удоволствие.
          Така и на нас ни доставя радост.

Реп: Някои родители четат книжки, пеят песни, докато бебетата са в корема на майките.
         Вие правите ли нещо подобно?

Берг:  Понякога Халит го прави. Ние записахме цял албум с нашето бебе, какво повече? (смее се)

Реп: Как ще се казва?

Берг:  Ако ни видите как обсъждаме с Халит името, ще се изумите. Детето ще се роди, а още си няма име. Няма да остане без име, естествено, няма какво толкова да го мислим. Ще бъде семло, нормално, но силно име като Али.

Ах, как искам да видя това, но няма начин...
Само си представям колко живописно и сладкодумно обсъждат всеки вариант за име на бебето

Реп: Прочетох, че при първата бременност си ядяла всеки ден по един пакет бисквити.

Берг: Така ли съм правила? Не, един пакет бисквити е нищо. Сега изядох цяла тава баница с пастърма.
           Но с годините се научих да се храня по-разумно, така че не са ми приготвяли вкъщи някакви специални
           ястия. Пиех сок от туршия, след него шоколад. Въпреки това, този път качих по-малко килограми.
           Но дори да бях напълняла повече, не е проблем. Обичам корема си, гледам на всяка промяна в тялото си
        по  време на  бременността като на чудо и съм благодарна.

Реп: Имаше моноспектакъл, но лекарите не ти позволиха да играеш. Защо?

Берг: Хората, които са гледали пиесата, знаят, че и физически, и емоционално  е много натоварваща.
            Изобщо не съм мислила, че няма да мога да играя. Хората все ме питаха "Сигурна ли си? Много е трудно."
           Аз казвах "Не, ще се справя".  Но на първата репетиция малкото човече в мен ясно се произнесе и аз
           трябваше да го послушам. Режисьорът също не искаше да рискува. Уплашихме се. Но много ми липсва.
           Искам да съм скоро на сцената.

Берг:  В какъв период си по отношение на актьорската професия?

Реп: В професията си търся истински отношения, почтеност и искреност. Надменността, арогантността, многото претенции и амбиции не са за мен като подход в работата.

Бисерите на Кудрет и другите хубостници.

Кудрет: Тук е Истанбул! Може да ти падне камък на главата, някоя сграда да рухне, газова бутилка да гръмне. Има хиляда начина да умреш, ти с един не можа да се справиш.

Кудрет: Синко, слушай. Чуй ме внимателно.
Тази жена ще се омъжи за баща ти.
Не само това, но и син ще му роди.
Какво се смееш? Ще срине всичко върху главите ни.

Хакан: Стига, мамо, не преувеличавай.
Сякаш е първата любовница на татко.

Кудерт: Боже мой, сине. Мъжете на средна възраст са по-опасни  от бясно куче.

Хахаха

Еда: Как може да рискуваш живота си заради нечия си любовница?
Добре, не мислиш за себе си, защо не помисли за сина си, Ирфан?

Ирфан: Да я оставя да умре ли?

Еда: Да, да беше умряла!  Да беше умряла!
Ти не си герой. Най-малко пък нейният герой, Ирфан.
Има само един живот, който трябва да спасиш. Живота на сина си.

......................


Айше: И в университета ли беше такъв?

Мерт: Ти знаеше ли, че ми е бил преподавател?

Айше: Чета книгата му, затова предположих

Мерт: Професорът книга ли има? На каква тема?

Айше: Тайните на красотата и отслабването.
Боже, накъде отиват младите?

.......................

Сюлейман: Друго е да си майка, разбира се.
Най-святото нещо в живота.

Еда: Да, но и бащинството е свещено.
Ирфан  стана много добър баща.
Но знаете ли кое е най-важното? Детето да
расте в семейство, пълно с любов.

Сюлейман: Така е, разбира се.

Илай: Егемен, виждаш ли? Всички на масата са светци...
           Само ние с теб сме обикновени. Прости хора.

Еге:  Мисля, че децата са само опит  да се намери смисъл в безсмислието.
        Повечето  „свещени“ бебета стават съвсем случайно.
        И вашето, нали?  (към Еда и Ирфан)

Илай: Недей.

Еге:    Е, после се променят нещата.

Еда: Егемен,  мисля,  че ти  не бива нито да се жениш, нито да правиш деца.
        Защото нито  си обичан, нито можеш да обичаш.

.................

Еге: Аз съм Егемен.

Мацка: Гизем, приятно ми е.

Еге: И на мен.

Мацка:  Приятелят ти като теб ли е? (за Ирфан)

Еге: Познаваме се от деца, но сме много различни.
       Той е женкар, бохем.
     Аз съм домошар, искам да обичам и да бъда обичан.
    Другите проблеми се оправят, но нямаш ли точния човек,
   нито можеш да заспиш с някого, нито да се събудиш.

Мацка: Тогава не спирай да търсиш точния човек.

Еге:  Ще послушам съвета ви, госпожице.

(и хоп, домошарят преспа с нея)

Варна,  благодаря за всички преводи!

Момичета, и на вас за всичко споделено!

Берги много откровено разказва за себе си в интервюто. Точно такава я познаваме.

Варна, тия бисери са солта на филма.   Действат много освежаващо.
Аз изгледах 4 епизод с превод и мога да споделя, че като игра от трите жени на професора  най-много харесвам Нур. Прекаляват сценаристите с нейните истерии и неадекватни реакции и въпреки това ми харесва как играе.
Бирдже е много красива мацка и подходяща за ролята си, обаче ми е много еднаква, монотонна в отношенията и с всички. И като метреса на Сюлейман ми е неубедителна даже. Иначе, спор няма, че с Халит като визия са хубава двойка, но нещо ми липсва в нейната игра. Същото мога да кажа и за Аслъ. Очаквах повече.

Много се радвам, че всеки ден има по нещо новичко за Халит и Берги  , че лицата им греят от щастие.
Това ново човече идва в точния момент. След тревогите и болката, която им причини Зейнеп бебчето е слънчице за всички. Халит и Берг сякаш преоткриха себе си и любовта си.

Изчетох с интерес преведените сцени.

На мен също много ми харесва играта на Нур. Сигурно към единствената, на която крясъците и не ме карат да изключа канала.Жена от плът и кръв. Нур показва Еда като застрашено животно - хапе, блъска се в стените на клетката, издава звуци. Паниката, тревогата, отчаянието, ревността, страха,  безумието - буквално преминава от едно състояние в друго без проблем. Бирдже ми е добре. Ролята и пасва. Има и нейните добри моменти, но при нея общо взето нещата се въртят около разговори със Сюлейман и Егемен - налага и се да показва едни и същи емоции. Сцените с Халит и се получават.
Същото ми е обаче усещането за Аслъ. Предполагам, че е от ролята и времето, което и бяха отредили досега. Дано се разгърне, да има тази възможност. Дотук тя ми е единствената от трите, която сякаш играе второстепенна роля.
Егемен също ми е някак си един и същ. Много са далечни с Ирфан. Няма никакви допирни точки между тях. Не успях да разбера тъгата на Егемен, когато Ирфан му каза, че заминава и няма да се върне - все пак му остави пари, това, за което Еге мечтаеше. За Еда ли му стана мъчно, за Ирфан ли, за това, че играта свърши ли?
-----------------

Тук можете за гласувате за Берг

http://goldenpalmawards.com/anketler/

Стана му мъчно за това, че играта свърши.

Утре ще ви пусна други диалози.

Макар че, преведената серия вероятно ще е готова още сутринта.

На мен Нур също ми харесва като игра.

Истериите ми идват в повече, знаете моята алергия към крещенето и тръшкането в турските сериали.
Нур и Халит са много хубава двойка, точно за родители на такова детенце.
Когато имат нормални сцени, тоест когато Еда се държи нормално, са много хубави техните моменти.

Затова се ядосвам, че така прекалиха с образа на Еда.
Защо в тия турски сериали не може да има едно нормално семейство, една нормална двойка?
Да, Еда и Ирфан можеха да имат проблеми като всички семейни двойки, но защо трябва непременно единият да не се е оженил по любов, другият не знам какво си. Все нещо изтървали, все нещо недоизживели.

Сещам се за един филм с Ричард Гиър и Сюзън Сарандън. Позалитна като всички мъже на средна възраст, както каза Кудрет, но семейството му оцеля. Защото в крайна сметка истинската любов беше съпругата му. Тя също много интелигентно реагира на моментното му увлечение. Което всъщност само го вдъхнови да влее нова енергия и усилия в брака си.

Ама къде ти?
На турците им дай само глупости.

Драмата преди всичко!
А филмът, за който говориш - много любим, много. Красиво увлечение, но още по-красива любов на живота! Незабравима сцена на края на филма! Понякога човек трябва да има повече свобода за себе си, да бъде оставен да изживее нещо, за да разбере какво означава човекът до него, но за това определено се иска интелигентност от двете страни.
..............................
Между другото, въпреки всичко, което върши Еда, с изключение на това, че Ирфан се ядоса и не разговаря след кражбата с нея, не съм усетила някаква неприязън от негова страна към нея. Напротив!

ВАВИЛОН

Епизод 5, ПРЕВОД

Огромни благодарности на Галка, Алексия, Нели, Лава и Дерин.


Линкове към преведената серия.



➡ https://vk.com/video-113691288_456241074

➡ https://cloud.mail.ru/public/LuEz/5kZN4HMVW


Понеже бързам ще сложат цялото интервю с Берг тук.
После ще го оформя в отделен пост.
Да не го изтрият.

Някъде съм сложила само отговора без въпрос, за да става по-бързо.
Но всичко казано от Берг го има.


Реп: Какво се промени след 35-тата година в живота ти?

Берг: По-спокойна съм, по-уравновесена. Ценя повече всеки миг. Вече мисля, че е много по-важно да съм щастлива, отколкото всеки път права.

Реп: Изглеждаш дистанцирана, сдържана, хладна. Това защитна броня ли е? Каква е причината?

Берг: Ако ме опознаеш по-добре, ще ме заобичаш,  Хакан... (смее се)

Реп: Аз и сега те обичам.

Берг: Никога не съм си поставяла за цел да създавам такова впечатление. Не знам защо казват, че изглеждам дистанцирана и хладна. Защо, Боже мой? Заради външния ми вид ли е?

- Много съм приказлива. Вляза ли в някое кафене, обожавам да се заприказвам с хората на съседните маси. Постоянно бърборя и хората около мен ми се смеят. Но всяко нещо си има място. Банкерите и адвокатите също не си вдигат краката на масата по време на заседание, нали? Близостта, сърдечността е нещо хубаво. Но понякога е добре да има и дистанция. Ако попиташ обаче най-близките ми хора „Каква е Бергюзар?“,  първото нещо, което ще ти кажат, никога няма да бъде „ дистанцирана и хладна“.

- Обичам да правя сладки и погачи и да каня приятелите си на гости. Сутрин, докато закусвам, винаги гледам нещо. Ако нямам работа, по цял ден си стоя с пижама. Аз съм домошарка. Телефонът ми не спира. С приятелите ми обичаме да си пишем разни глупости, забавни неща. Целият ми ден е подреден според това кога ще се върне детето от училище. Понякога съм прекалено директна. Казвам някои неща преди да помисля. Обожавам да плета. Когато гледам филм по телевизията, си коментирам на глас като бабите. Когато става дума за животни и деца, мога да вляза във всякакви разправии и скандали. Тогава наистина мога да вдигна всичко във въздуха. В работата си съм много дисциплинирана, но има неща, в които съм бавна, мотая се, отлагам.

Реп: Излиза втория ти албум. Ти си звезда, актриса с много главни роли. До каква степен се оставяш в ръцете на другите в музикалното студио?

Берг: Доверявам им се и ги следвам напълно. Звезда е само роля, която са ми приписали хората, нещо присъщо за днешния свят, който толкова обича лъскавото, бляскавото. Аз се виждам само като човек, който полага усилия да си върши добре работата. Обичам да съм заобиколена от хора, на които имам доверие и напълно се оставям в техните ръце.

Реп: Имаш ли музикална подготовка?

Берг: Докато подготвяхме албума, когато имам някъде участие, вземам уроци от Кармен Йешилтепе. В театралната академия имахме часове по солфеж и пеене.

Реп: Как взе решение за втория албум?

Берг: Първият излезе преди 4 години. Получихме много хубави отзиви. Чувах от хората, че още го слушат, пускат си го, когато са с приятели на масата, когато шофират в колата. Това много ме зарадва. После по време на бременността ми се срещнахме с г-н Айкут, говорихме си за очакванията на хората и в хода на разговора и двамата си казахме „Хайде да направим още един“.

-   При първия албум репертоарът беше предварително готов. Този път заедно избрахме песните. И аз, и г-н Айкут обичаме да ставаме рано. Сядахме пред компютрите и си пишехме за песните, които обичаме, историите в тях.

-   Няма специална причина да изберем само песни на изпълнители мъже. Докато правехме подбора и си коментирахме кое ни харесва, видяхме, че все попадаме на мъже и си казахме „Дали да не продължим така“ и постепенно стеснихме кръга на песните.

-   В оригинал песните са изпълнени от мъже. Аз съм жена, това налага промени в тоналността, създава някои затруднения. Но по-тежкото е, че това са песни, в които всички са влюбени, изпълнени прекрасно в оригинал и това прави отговорността много голяма, оттам идва най-голямото напрежение и трудност.

Реп: Трудно ли е да живееш постоянно във фокуса на медиите?


Берг: Знам, че представлявам интерес за жълтите медии. От момента, в който станах разпознаваемо лице покрай професията си знаех какви трудности ме очакват. Малко или много го знаех още като момиче. Дали е трудно? Да, не е лесно. Но времето минава и аз се чувствам по-силна и уверена в себе си. Вместо да се оплаквам, започнах да мисля как бих могла да използвам популярността си, за да направя живота на някой друг по-хубав, с какво мога да помогна, до кого мога да достигна. Нека Бог ми дава сила, каквито и трудности и неприятни истории да имам с жълтата преса, стига ми да стоя здраво изправена на крака и да имам възможност да докосвам по някакъв начин живота на другите.


Реп: Съжаляваш ли, че не си гледала на нещата по същия начин в началото на кариерата си?


Берг: Иска ми се да бях по-дебелокожа тогава, да не бях толкова уязвима. Трябваше по-малко да се страхувам, да не вземам нещата толкова сериозно. Когато гледам стари мои снимки и виждам тревогата и страха в очите си, си казвам, че е трябвало да реагирам на всичко много по-различно. Но кой не е съжалявал за нещо в миналото?


Реп: Как това, че си известна се отрази на ритъма ти на живот, на какво те научи, какво промени?


Берг: Аз винаги съм била човек, който бързо се адаптира към обстоятелствата и живота. Още от дете бях такава. Като ми кажеха „Така ще бъде“, аз отговарях „Добре“. Не бях бунтарски настроено дете. Каквото и да ми е поднасял животът, винаги съм намирала начин да се чувствам щастлива и при новите обстоятелства. Защо да си губя живота в това да мисля „Този ми направи това“ , „Онзи ми каза така“, „ Ох, какво съм преживяла, колко тежко ми беше“. Животът изтича. Предпочитам да бъда щастлива, да съм здрава, да поемам спокойно дъх всеки ден, да са до мен хората, които обичам. Мисля, че човек свиква всичко. Няма какво толкова да се оплакваме.


Реп: И вторият албум е в джаз арамжимент. Има ли някаква специална причина?


Берг: Г-н Айкут  така аранжира първия път песните, мелодии, които всички обичат и знаят наизуст. На хората това им допадна. Аз също мисля, че се получи хубаво.


Реп: Защо според теб песните от 80-те и 90-те години още разчувстват хората?


Берг:  Защото са истински. Те са от годините, когато не бяхме роби на времето, тогава, когато се ценяха търпението, докосването, чувствата, умението да чакаш. В тези песни го има истинския живот. Послушайте песните на Яшар Гювенир и ще разберете какво искам да кажа. С такова нетърпение чакахме да излязат албумите на Sezen, Ajda, Levent Yüksel, Aşkın Nur Yengi, Tarkan... Помисли си само, сега страницата на компютъра ни да се зарежда по-бавно и започваме да нервничим, нямаме търпение. А тогава, за да чуем любимата си песен, по сто пъти превъртахме касетките. Събирахме пари, спестявахме, за да можем да си ги купим. Умеехме да ценим всичко много повече. И любовта, и времето, и песните, и хубавите истории...


-   Най-специалните за Берг песни от албума- ‘Canım Senle Olmak İstiyor’ на Özdemir Erdoğan и ‘Hasret’ на ve Tanju Okan.

-   Песента, която й е било най-трудно да изпълни - ‘Zalim’.

Реп: Някой от изпълнителите чул ли е албума, споделил ли е мнение?

Берг: Сезен Аксу каза много хубави неща за първия албум. Много често ми звънеше и ми даваше кураж. И сега дадохме на нея първо да чуе песните и й благодаря, че отново не спести хубавите си думи, каза ми разтапящи сърцето неща.

По-личните въпроси


-    Все още не съм се нарадвала на бременността си. Много бързо мина. При първата бременност нямах търпение бебето да се роди. Този път се наслаждавам спокойно на всеки ден, на всяко негово ритане. Понякога си казвам "Нека остане още мъничко". Когато виждам как се мъчи с крачетата да промени корема ми, имам чувството, че виждам чудо. Много се разчувствам в такива моменти. Тогава сме си само ние двамата. Имам чувството, че когато е вътре в мен, мога да го опазя от всичко лошо. Тази бременност ме направи по-зряла, по-силна, по-спокойна. Научи ме на страхотно търпение. Когато си помисля за целия този период, очите ми се насълзяват. Казвам си "Добре, че те има, мое малко чудо." Али толкова много ме подкрепяше, беше през цялото време толкова мил и внимателен с мен. Разбирането, което проявяваше, копнежът, радостта, с която очакваше братчето си, правеха дните ми още по-хубави. Отгледахме едното си дете, възпитахме го да е добро и състрадателно, да обича. Сега това прекрасно дете ще си има приятелче за цял живот, едно братче, ще бъдат заедно ръка за ръка, ще се обичат, ще се подкрепят във всичко. Има някаква магия във всичко това.


Реп: Прочетох, че при първата бременност си ядяла всеки ден по един пакет бисквити.


Берг: Така ли съм правила? Не, един пакет бисквити е нищо. Сега изядох цяла тава баница с пастърма.
Изобщо не съм се ограничавала, ядях каквото ми душата поиска, но с годините се научих да се храня по-разумно, така че не са ми приготвяли вкъщи някакви специални ястия. Пиех сок от туршия, след него шоколад. Въпреки това, този път качих по-малко килограми. Но дори да бях напълняла повече, не е проблем. Обичам корема си, гледам на всяка промяна в тялото си   по  време на  бременността като на чудо и съм благодарна.

Реп: Прияждаше ли ти се нещо през този период.

Берг: Първите три месеца беше трудно. Постоянно исках нещо студено или кисело. Сармите ги ядях като фъстъци.
        
Реп: На Халит не му ли беше трудно с тези прищевки?

Берг: Халит нищо не може да го уплаши. Той винаги намира начин и го прави с удоволствие.
          Така и на нас ни доставя радост.

Реп: Някои родители четат книжки, пеят песни, докато бебетата са в корема на майките.
         Вие правите ли нещо подобно?

Берг:  Понякога Халит го прави. Ние записахме цял албум с нашето бебе, какво повече? (смее се)

Реп: Как ще се казва?

Берг:  Ако ни видите как обсъждаме с Халит името, ще се изумите. Детето ще се роди, а още си няма име. Няма да остане без име, естествено, няма какво толкова да го мислим. Ще бъде семло, нормално, но силно име като Али.

Реп: Имаше моноспектакъл, но лекарите не ти позволиха да играеш. Защо?

Берг: Хората, които са гледали пиесата, знаят, че и физически, и емоционално  е много натоварваща.
            Изобщо не съм мислила, че няма да мога да играя. Хората все ме питаха "Сигурна ли си? Много е трудно."
           Аз казвах "Не, ще се справя".  Но на първата репетиция малкото човече в мен ясно се произнесе и аз
           трябваше да го послушам. Режисьорът също не искаше да рискува. Уплашихме се. Но много ми липсва.
           Искам да съм скоро на сцената.


Реп:  В какъв период си по отношение на актьорската професия?


Берг: В професията си търся истински отношения, почтеност и искреност. Надменността, арогантността, многото претенции и амбиции не са за мен като подход в работата.


Реп: Имаш щастлив брак. Как би описала любовта?'


Берг:  Хакан, бебето рита като лудо, имам насрочен час за контролен преглед и за него мисля, как да ти описвам любовта сега? (смее се)


Реп: Променя ли се с годините?


Берг: Променя се животът. Променят се очакванията ти, нещата, които те правят щастлив. Онова, което те дразни. Променят се нещата, на които държиш, приоритетите ти. С годините любовта отстъпва място на усилията, които влагаш в една връзка. Разбираш, че те са много по-важни. Ставате сродни души с любимия човек, делите всичко в този живот. После поглеждаш назад и виждаш, че всичко преживяно е било много повече от любов. И си казваш „Добре, че го имаше всичко това“.


- Халит винаги ми е помагал. Не си спомням дори един миг, в който да съм се чувствала сама при отглеждането на Али.


-  Не ме плаши това, че в къщата ще има трима мъже.
Напротив, да живееш с трима влюбени в теб мъже е хубаво чувство.


-  Опитвам се да възпитавам Али не просто като момче, а да бъда негов спътник в това да стане добър човек. Уча го, че не бива да дели и съди хората по религията, езика им, по това как изглеждат, как са облечени, какви сексуални предпочитания имат. Че трябва да уважава личното пространство на другите. И съм много щастлива, че чувам хубави неща от учителките му  и майките на момичетата, с които дружи.

Варна Галка , Алексия , Нели , Лава   и Дерин
 

Б Л А Г О Д А Р Я

Превод и на видеото, което пуснаха в сайта на вестник „Хюриет“


https://vk.com/berguzar_korel?w=wall-29037595_166955


Реп: Здравей, Бергюзар!


Берг: Здравей!


Реп: Честит втори албум. Скоро ще излезе.


Берг: Много благодаря.


Реп: Ще ни разкажеш ли малко за него. Вече имаш един с песни на Сезен Аксу. Беше проект на Айкут Гюрел. Този път какво да очакваме?


Берг: И вторият албум е проект на Айкут Гюрел. Пак работихме заедно. И този път е в джаз аранжимент. Предишният беше  с песни на Сезен Аксу. И тук има нейни парчета. Песните се подредиха от само себе си. Само на изпълнители мъже са. Случайно стана така. Когато търсихме какво да включим, си казвахме „Да вземем ли тази?“, „А защо не и тази?“, изведнъж гледаме, а, ами то само мъже. Все песни, в които сме влюбени и обичаме да слушаме. Така се зароди идеята.


Реп: Коя от песните най-много те разчувства?


Берг: Много обичам „Душата ми иска теб“. „Копнеж“-  винаги се разчувствам, когато я пея.
„Жесток“ ми беше много трудна. Понякога излизах от студиото и им казвах „Не, тази няма да стане. Трябва да я сменим“. Защото е мелодия, с която всички толкова са свикнали. А исках с всички песни да поднеса добре историята, която носят в себе си. В това отношение „Жесток“ доста ме измъчи.


Реп: Ти сега певица ли стана? Това все пак е втори албум. Не е просто сингъл, а цял албум.


Берг: Не, не съм певица. Гледам в чужбина хората изнасят концерти на сцената, пеят, танцуват. Мисля, че и у нас това се прави добре. Новото поколение е много талантливо. Аз просто обичам да пея, доставя ми удоволстие да разказвам историята, която стои зад всяка песен. Обичам да поднасям на хората любими мелодии в нов, различен аранжимент. Да бъда посредник между тях и историята, съдържаща се в песните. А и работя с много добри музиканти.


Реп: Халит има много хубав глас, ти имаш хубав глас. Как е в дома ви? Постоянно ли пеете? От едната страна звучи джаз, от другата нещо друго. Така ли е?


Берг: Не, нормално е. И двамата обичаме музиката. Сутрин обичам да се събуждам с музика, докато закусваме да звучи нещо леко като фон. Халит също. Али има голям интерес към музиката. Той свири на барабани. И, да, като се върне от урок, тогава наистина започва данданията вкъщи. С Халит имаме сходен вкус. Не обичаме певците, които много крещят, вземат високи тонове. Предпочитаме тези, които пеят с чувство. Понякога попадаме на нови, непознати изпълнители в ютюб. Когато си харесам нещо, му го пращам. Той ми праща разни видеа. Вкъщи е нормално. Не гърми по цял ден музика. Али е по-музикално грамотен от нас.


Реп: Колко остана до раждането?



Берг: В 36-тата седмица съм (вече 37, защото интервюто беше миналата седмица). Обикновено бременността трае 40 седмици. Но никой не знае кога ще се появи. Може да дойде в 38-та, може в друга, така че, чакам.


Реп: Е защо точно в този момент тичаш, издаваш албуми...


Берг: И аз не знам. Изобщо не разбрах, че съм бременна. Не усетих как минаха тези месеци.



Реп: Обикновено хората казват „Стой си, гледай си корема...“.



Берг: Не знам...В кой месец го записахме?  В петия ли, в шестия ли беше? Вече коремът ми беше наедрял. Но всичко стана случайно. Тази година нямам сериал, нямам филм. Имах някои ангажименти, заедно с Халит и сама. Срещнахме се с г-н Айкут и си казахме „Дали да не го направим“. Защото това не е нещо, което би ме натоварило физически. Точно обратното, щеше да ми донесе приятни моменти точно в този период. Той ме попита „Ще го направиш ли?“ И аз се съгласих. Нямаше някакъв проблем.



Реп: Беше ли ти трудно? Все пак си бременна, бебето как реагира?



Берг: Всички бебета като чуят музика, някакви гласове се раздвижват. И моето доста риташе, докато записвахме в студиото. В някои моменти ми беше трудно. Например да стоя на крак дълго, да седя изправена на специалния стол. Но правехме почивки. Не съм изпитала някакви особени затруднения.


Реп: Бебето вече е преживяло толкова неща...


Берг: Сигурно ще излезе с песен. (смее се)


Реп: Правила си интервюта с него, албум, реклама...


Берг: Много неща направихме наистина. Сигурно като излезе ще каже „Здравейте!“, готово за живота.


Реп: Имаше и моноспектакъл.


Берг: Нямахме намерение да прекъсваме представленията заради бременността. При първата репетиция имаше някои неприятни изненади. Хората, които са гледали пиесата, знаят, че е доста натоварваща, както физически, така и емоционално.


Реп: Все пак е моноспектакъл...


Берг: Не само това, самият текст, темата, която третира пиесата. Мислех си, че ще мога да се справя. Но на първата репетиция бебето каза „Не, няма да можеш“. Много ясно се произнесе. Докторът също каза, че не е добра идея. Режисьорът изобщо не искаше да рискува. Доста се уплашихме на репетицията. Много ми липсва пиесата. Наистина много. Понякога казвам „Да родя и почвам пиесата. Един-два месеца и започвам“. Хората ми казват „Чакай малко бе, първо роди, трябва да кърмиш“ (смее се)


Реп: Ясно ли е името на бебето?


Берг: Имаме някакви идеи в главата си. Но още не е окончателно. Ще бъде нещо подобно на Али.


Реп: Сега са на мода малко странни, нестандартни имена.


Берг: Да, онзи ден разменях някои идеи, казаха ми много странни имена. Ние много обичаме името Али. Затова и второто ни дете ще бъде с традиционно, семпло, непрефърцунено име. То ще си се роди с него. Името ще дойде с него.


Реп: Чудесно. Много ти благодаря.


Берг: Няма защо, Хакан. Аз благодаря.


Реп: Успех на втория албум. Бебето да порасне с майка и татко. (буквално традиционно турско пожелание за бебе, предпочитам да го оставя с буквален превод, защото е много хубаво и смислено )

.....................

Смятам да не тормозя Галка или Марианка да правят субтитри. И без друго ми помагат достатъчно. Аз не обичам много субтитрите, защото понякога говорят бързо, не можеш да побереш всичко, което казват, не можеш да предадеш достатъчно добре настроението, емоцията в отговорите.
Това ми е голям дерт и в превода на сериала.
Така че, ще си остане само като текст.

Е как не се сетиха журналистите да попитат за дуетен албум Халит- Бергюзар! Това ми е мечта... или концерт...

Бебето ще си дойде с името... това какво ли означава... дотогава ще измислят име или зависи кога ще се роди... или какво... имат си нещо наум те, да не ни заблуждават

Ако се роди март, да е Мартин... нещо такова сигурно... не знам на турски какви идеи ще им хрумнат...

ВАРНА благодаря за всички преводи!

Мартин, те нямат такова име.
Не е традиционно, така че няма да е то.
Макар че, и на турски март си е март.
Но може да се роди през февруари.

Не знам защо  моите очаквания са за Умут, но ще видим.
Както казва Берг, няма да остане без име.