Майка в по -късна възраст?!

  • 59 952
  • 1 010
# 870
Аз напоследък много се радвам, че има жени, които раждат на тази възраст. Но споделете как забременяхте? Чрез инвитро или естествено? И имахте ли някакви тромбофилии, ИР и други? Аз също искам второ, но все повече се отчайвам.

След 40 аз имам 2. Едното родих на 40, другото на 47, но са ми 4-то и 5-то дете. Другите са големи - в момента 2 вече са възрастни хора със свои семейства, а третото е тийнейджърка.
Всичките ми деца са резултат на репродуктивно лечение, независимо по какъв начин. Третото и петото са ин витро, четвъртото е неочаквано и естествено. Петото е от донорска яйцеклетка. Тромбофилия имам от преди първото дете. Също и Хашимото. И аденомиоза. Съпругът ми има проблем с морфологията.
Ти на колко години си? И първото по естествен път ли се получи?
Виж целия пост
# 871
Но споделете как забременяхте? Чрез инвитро или естествено? И имахте ли някакви тромбофилии, ИР и други? Аз също искам второ, но все повече се отчайвам.
Забременях естествено на 39г, но завърши с мисед. След кюртажа минаха почти 2г преди да успея да забременея отново - пак естествено. Но си посещавах редовно репродуктивни клиники и си правих всевъзможни изследвания, за да видим дали не може да подпомогнем нещата по някакъв начин и да отхвърляме евентуални проблеми. С ПКЯ съм и с хипофункция на ЩЖ. Отделно -  висок холестерол и тромбофилия (5 мутации, една от които високорискова).

Но реално аз никога не съм имала проблеми със забременяването. И мисля, че последния път не можех да забременея по-скоро заради миседа и кюртажа, а не заради възрастта - страшно ми се бяха объркали хормоните по време на неуспешната бременност, а и подозирам, че на кюртажа ме бяха поизстъргали повечко, защото вече не можех да направя хубава лигавица. А и защото накрая бяхме преустановили опитите за около 6м и като ги подновихме, пак забременях от раз, както и трите предишни пъти.
Виж целия пост
# 872
Първото го родих на 24г. Забременява естествено, но една година ни отне, т.е. не стана веднага. Секцио, възстанових се за около 2 седмици.
Второто дойде неочаквано, малко преди да навърша 39г. Отново секцио, но този път още на следващия ден ставах, сядах и даже кляках без да се усетя... Сякаш изобщо нямах операция. Дискомфортът беше много по-незабележим. Бременността я изкарах на крак и работех до последния ден.
Относно грижите по бебетата - и двамата са от ревливите бебета, които от денят на раждането мълчат само ако са в ръцете ми. И с двамата ми беше трудно, но с малкия много се наслаждавам на всеки миг. На всеки!!! С големият сякаш все бързах - кога ще порасне, кога ще проходи, кога ще проговори... Някак нетърпелива и нервна. С малкия, разбира се, също очаквам тези моменти с вълнение, но някак не пришпорвам, а просто се наслаждавам на всеки един бебешки момент.
Честно казано, ако не бяхме на по 40+ с мъжа ми - щях да родя още едно в най-скоро време. Но на тези години с един тийн, с две малки бебета и без никаква помощ отникъде, както и финансово не сме обезпечени за трето - по-добре да се въздържим.
Иначе друго си е да родиш между 20-30, когато в повечето случаи бабите са млади и могат да помагат, сега с малкия нямаме помощ, защото майките ни са вече на по 70 години и в не особено добро здраве...
Виж целия пост
# 873
...
Иначе друго си е да родиш между 20-30, когато в повечето случаи бабите са млади и могат да помагат, сега с малкия нямаме помощ, защото майките ни са вече на по 70 години и в не особено добро здраве...

При нас точно с първите 2 деца бабите помагаха най-малко, защото още бяха млади и работеха, бяха достатъчно ангажирани.
Чак с третото се включиха, защото се пенсионираха, но с 4 и 5 остаряха и отидоха на морето да си гледат старините и здравето.
Най-голямата ми дъщеря чака бебе, но аз съм далеч (на 1500 км.) и самата аз съм с бебе, а другата баба е на 50 км., но работи и помага с другите си внуци (тя няма начин да не участва, като една типична италианска нона), но ако бяха изчакали с няколко години можеше повече помощ да имат я от мен, я от другата баба.
Затова вече между 20 и 30 ми се струва рано на мен, но е въпрос на лична преценка.
Виж целия пост
# 874
Това с бабите не е точно така. Защото, когато са по-млади пък ходят на работа и пак не могат да помагат много. Трябва да взимат отпуски или евентуално да дадете детето събота и неделя. Ама след една работна седмица може и те да искат да си починат.

Ние хем имаме баба на 70г, на която не смея да й дам бебето, хем тя още работи и събота и неделя възстановява и пак не смея да й дам големите диванета.
Виж целия пост
# 875
Ами аз забременях на 35, в първия месец, щом почнахме опитите. Въобще не усетих бременността. Бях велико спокойствие. После забременях на 36, отново на първия месец, щом решихме да имаме второ дете. За съжаление нещата не приключиха добре, причината остана неясна. Според докторите: случва се. И аз се отказах от второ дете. На 43 решихме, че ще направим опит, но без да се надяваме много. Ако ни е писано. На третия месец опити бях бременна. Бременността е лека и спокойна, но поради възрастта ходя на всякакви прегледи. Грипната епидемия през януари изкарах на работа, въпреки че работя с деца. Раждането очаквам няколко дни след като стана на 44. Давам си сметка, че вероятно сме имали късмет да забременея толкова лесно. И в кръга на шегата: детето ме уверява, че след няколко години трябвало да си има и братче Simple Smile. Да, след 40 вероятно е по-трудно, но спокойствието и липсата на стрес все ми се струва, че имат огромно значение. Бях сигурна , че на 43 нямам шанс и не го мислех, ако стане, стане. Друго е обаче, ако се борите за първо детенце. За огромно съжаление има много такива случаи. Тогава просто мисълта е, че времето тече. От сърце стискам палци на всички, които искат дете въпреки 40+.
Виж целия пост
# 876
Аз съм на 37г.Сина ми е на 10г. и го родих на 26 напълно неочаквано и непланувано. От 5г. ходя по лекари и единственото, което открихме като причина е тромбофилия и НЯР. Имам 4 инсеминации и 1 инвитро. При мъжа ми няма проблем. И нз с моя резерв на 40 дали изобщо ще имам читави яйцеклетки, но вече започвам да се предавам.
Виж целия пост
# 877
Тромбофилията не пречи на забременяването. Тя може да създава проблеми при износването.
Най-вероятно проблемът е точно НЯР. Но това не означава, че няма читави яйцеклетки.
Виж целия пост
# 878
Колкото и да работят все пак имат почивни дни, в които могат да взимат бебето за едно-две денонощия.
Моята майка работеше и ежедневно помагаше с гледането на големия. Сега вече е пенсионерка и по цял ден е свободна, но пък няма физическата сила да издържи. Оставям и малкия максимум за 1 час (и пак съм благодарна, че и за толкова мога да го оставя на някой, защото имам приятелки, които пък съвсем нямат помощ).
Виж целия пост
# 879
Аз съм на 39 и съм в майчинство сега - при мен определено беше много трудно. Нямам друго дете на по-млада възраст и не мога да сравня, но първите месеци са ми абсолютна дупка. Недоспиването ме съсипваше, денонощните ревове, хич не ми беше спокойно или между другото. А таткото беше 24 часа с нас, работейки от вкъщи и помагайки с всичко. Не знам, може би зависи и от самото дете, а не само от годините.
Първите месеци са така без значение възрастта на майката. Недосповането си казва думата, и филма е " носят ме мамо, влачат ме".  После се влиза в ритъм.

Много ми става мило като ви чета.
Чак съжалявам, че живота ме завъртя така че останах с едно дете. Радвам се на жени, които на 40+смело раждат. Дерзайте момичета.
Виж целия пост
# 880
Писах лятото, когато чаках второто си дете и минавам да ви кажа "здравейте ".
Първото родих на 39г, второто на 44г. И двете са ин витро - тези, които следят темата ще се сетят за историята ми.
Бебето вече е на 4м и половина и честно казано сега ми е хем по-спокойно, хем по-лесно. Работя даже - от къщи.
При нас имаше много колебания, повече откъм мм заради възрастта. Но в момента съм щастлива (както и той!), че успях да го убедя да осъществим мечтата си за второ дете! Не си представям вече живота ни без него и баткото, разбира се.
За протокола, бременността ми беше по-лека и спокойна от първата, след секциото исках да ставам 2-3 часа след отпускането на упойката, но не ми разрешиха 😂 На другия ден си ходех, кляках, ставах и т.н.

И в кръга на шегата: детето ме уверява, че след няколко години трябвало да си има и братче Simple Smile.

Аз го казвам напълно сериозно, не на шега Simple Smile Няма нищо случайно. Моето момче също започна да пита, съвсем убеден, дори в пола - не дали,  а кога ще му дойде братчето, много преди ние самите да знаем, че ще имаме шанса да направим опит за второ дете.
Виж целия пост
# 881
Elektra.13, синът ми чака с нетърпение сестричката, ама продължава да мрънка и за братче. Обяснила съм му, че няма как и защо. Да са ти живи и здрави момчетата.
Виж целия пост
# 882
Абе и моето иска малка сестричка или братче, ама няма как да стане Simple Smile Предлагала ми е дори да го вземем отнякъде - нямало нужда да го раждам аз.
Виж целия пост
# 883
Съжалявам за загубата ви. Щом толкова много искате да имате още едно детенце намерете добър и опитен специалист, който няма да ви наплашва излишно, но същевременно с това ще е достатъчно компетентен, за да назначи всичко необходимо.
 Иначе конкретно за тромбофилията- логиката е, че щом имате вече една успешна бременност значи всичко е наред, но сега се сещам за наша известна блогърка с три успешни бременности. Четвъртата и то напреднала неуспешна поради неустановена на време тромбофилия. Впоследствие забременява и от няколко месеца се радва на още едно детенце Simple Smile друга моя позната с първа бременност никакъв проблем, при втората намалелите води загатнаха за тромбофилия, слава Богу реакцията на лекарите успя да спомогне за това бременността да завърши успешно.
Виж целия пост
# 884
Преди дни станах на 36, тепърва започваме репродуктивни изследвания, минала съм само хормони, цветна снимка, фоликулометрия, като до сега всичко е ок. Аз определено имам големи надежди, но защо всички около мен ми казват, че съм изпуснала влака, да съм си погледнала ЕГН-то и тем подобни. Честно в момента нямам нужда от такива приказки, а само от подкрепа от близките. Вие как се справяте с такива подмятания? Нещо ми идват в повече.Гледам да не им обръщам внимание, но някак си ми се набиват в главата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия