Здравейте, пускам тази тема с молба за малко кураж и с надеждата да се включат мами над 40г с успешни бременности по естествен път... Напоследък ми е доста тегаво, започнаха да ме налягат притеснения и страхове и се надявам тук да прочета позитивни истории, чрез които да си върна вярата и успокоението, че нещата могат да се случат. Не намерих такава тема и вярвам, че това ще е полезно за много хора.
След няколко месеца ще стана на 42г, а ММ е на 47г. Имаме детенце на 8г, което беше щастливо заченато по естествен път и с което имах прекрасна бременност. От 2,5г правим опити за второ, но за съжаление през този период имах 2 неуспешни бременности. При прегледа при гинеколога всичко е ОК. И двамата с мъжа ми сме здрави, не пушим, храним се здравословно. Аз лично се чувствам по-добре от всякога - напуснах динамичната и стресовата си дългогодишна работа и сега се занимавам със собствен бизнес, който ми носи удовлетворение, минимизирала съм стреса и се чувствам спокойна. Наспивам се добре, ставам без аларма. Имам тонус и енергия.
Принципно вярвам, че нещата могат да се случат по естествен начин и нямам желание за асистирана репродукция. Напоследък обаче усещам, че очакването и разочарованието от отрицателните тестове за бременност започнаха много да ме напрягат. Досега се опитвах да не мисля за възрастта, но започвам да се чудя дали не сме изпуснали влака... Лутам се между двете крайности - от една страна оптимизъм и нагласата да не го мисля и от друга - че можем и трябва да направим нещо, с което да улесним процеса - напр. хранителни добавки и витамини или нещо друго. Честно казано не ми се иска да ходя при репродуктивен специалист, защото се притеснявам, че ще ме наплаши, че нямаме шанс и вариантът е само с асистирана репродукция, а това ще ми повлияе негативно психически. Рових по диагонал в интернет и се натъкнах на десетки истории с успешен финал, но с ходене по доктори, интервенции, лекарства, купища пари и т.н.
Ще се радвам, ако се включат мами, при които всичко се е получило по естествен път и споделят какво им е помогнало. Вярвам, че това ще вдъхне кураж и помогне и на други дами над 40г!
Виж целия пост
След няколко месеца ще стана на 42г, а ММ е на 47г. Имаме детенце на 8г, което беше щастливо заченато по естествен път и с което имах прекрасна бременност. От 2,5г правим опити за второ, но за съжаление през този период имах 2 неуспешни бременности. При прегледа при гинеколога всичко е ОК. И двамата с мъжа ми сме здрави, не пушим, храним се здравословно. Аз лично се чувствам по-добре от всякога - напуснах динамичната и стресовата си дългогодишна работа и сега се занимавам със собствен бизнес, който ми носи удовлетворение, минимизирала съм стреса и се чувствам спокойна. Наспивам се добре, ставам без аларма. Имам тонус и енергия.
Принципно вярвам, че нещата могат да се случат по естествен начин и нямам желание за асистирана репродукция. Напоследък обаче усещам, че очакването и разочарованието от отрицателните тестове за бременност започнаха много да ме напрягат. Досега се опитвах да не мисля за възрастта, но започвам да се чудя дали не сме изпуснали влака... Лутам се между двете крайности - от една страна оптимизъм и нагласата да не го мисля и от друга - че можем и трябва да направим нещо, с което да улесним процеса - напр. хранителни добавки и витамини или нещо друго. Честно казано не ми се иска да ходя при репродуктивен специалист, защото се притеснявам, че ще ме наплаши, че нямаме шанс и вариантът е само с асистирана репродукция, а това ще ми повлияе негативно психически. Рових по диагонал в интернет и се натъкнах на десетки истории с успешен финал, но с ходене по доктори, интервенции, лекарства, купища пари и т.н.
Ще се радвам, ако се включат мами, при които всичко се е получило по естествен път и споделят какво им е помогнало. Вярвам, че това ще вдъхне кураж и помогне и на други дами над 40г!
. Между другото, миналата година моя колежка от университета роди с един яйчник близначета чрез инвитро без усложнения и от първия опит.
. Ако питаш защо чаках да стана на 43, беше ме страх след една неуспешна бременност преди 6 години. Не можех да си представя да мина през същото отново. 
