Подчертавам дебело, че с малките нещата са динамични, много често не е нужно да се действа истерично и учителката понякога е права, ако твърди, че динамиката в класа не е точно такава, каквато родителят е разбрал. Но ако има системен тормоз, обиди, наранявания, недай си боже страх у детето да отиде на училище заради друго дете, деца, не бива да ги оставяме да се мъчат.
Аз лично бих посъветвала всеки, да спазва принципа, че на вълка му е дебел вратът, защото сам си върши работата и да не чакат да се съюзяват с другите родители, така минават години, а понякога е въобще кауза пердута. Част от тях са познати с родителите на тормозителчето, част не са потърпевши и не им пука, част смятат, че са детски работи. Аз лично не съм имала нерви дори да им издържам родителските срещи, с една безкрайна говорилня, повтаряне по сто пъти и питане за неща, които са били току що казани, по зле са от децата някой път.
Не се чете, Лиляна, правилника. Хората не четат нормативни документи, освен ако нямат професионален навик и подписват, че са запознати, просто за да мине. Оттам нататък е много лесно за длъжностно лице да убеди родител, че ръцете му са вързани, устата запушена, краката куци и каквото си иска. И тук се демонстрира нагледно - аз такива работи не чета, но една ми каза, тя знае.